Решение № 109 от 20.7.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 115/2023 г.

Производството е по глава ХХІІ, вр. чл. 452, ал.1 НПК. Образувано е по частна жалба на осъденото лице П. Н. А., чрез назначен служебен защитник, срещу протоколно определение № 265/21.03.2023 г. по ЧНД № 294/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е заменен остатъкът от наложеното наказание „пробация“ в размер на 4 месеца и 21 дни, с наложените пробационни мерки: 1) „задължителна регистрация по настоящ адрес“; 2) „задължителни периодични срещи с пробационен служител“; 3) „включване в програма за обществено въздействие „Умения за мислене““, с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 месеца и 10 дни, за неизпълнените пробационни мерки на осн. чл. 43а, т. 2 НК. В частната жалба е изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Релевиран е довод за постановяване на атакувания съдебен акт без да бъдат обсъдени всички относими за производството доказателства и че не са изследвани причините довели до неизпълнението на наложеното наказание „пробация“. Не е оспорено, че подсъдимото лице е получило уведомление на 18.11.2022 г. да се яви в Пробационна служба – гр. Провадия, но излага, че на същата дата му е нанесен побой, вследствие на който са реализирани травматични увреждания, затрудняващи придвижването му. Подсъдимият е изтъкнал, че вследствие на побоя е останал без работа и поради тази причина не разполага с парични средства. Навежда твърдения, че по време на болничния му престой е посетен от пробационен служител, който му връчил призовка да се яви в пробационната служба на 02.12.2022 г., но не могъл да се яви, поради изписването му на същата дата от болничното заведение. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа частната жалба, моли да бъде отменено атакуваното определение по доводите изложени в жалбата. В условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Представителите на Апелативна прокуратура – Варна и на Пробационния съвет – Провадия пледират за потвърждаване на обжалваното определение. Частната жалба е подадена от редовно назначен служебен защитник на легитимирано лице /протоколно определение от 21.03.2023 г. постановено по ЧНД № 294/2023 г. на ОС – Варна/ в рамките на срока по чл. 452, ал. 3 НПК, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Видно от постановеното по реда на чл.384 НПК определение от 01.11.2022 г. по НОХД № 353/2022 г. по описа на РС – Провадия, подсъдимият П. Н. А. е признат за виновен в това, че на 13.05.2022 г., в с. Комарево, общ. Провадия, обл. Варна, направил опит да отчужди движими вещи – 3 чифта ръчно плетени нови чорапи, 7 чифта нови мъжки и дамски чорапи, 1 чифт стари чехли 5 бр. шампоани, 1 бр. миксер, 1 бр. сешоар за коса, 1 бр. нов потник, 1 бр. нова малка хавлиена кърпа за ръце, 2 бр. кутии с обикновени бисквити, 1 бр. двоен разклонител, 4 бр. сапуни и сумата от 13.31 лева, всички вещи на стойност 124.16 лева, от владението на В.А.В., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, с което е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. За деянието на подсъдимия е наложено наказание „пробация“, което да бъде изпълнено чрез следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определени от него длъжностно лице 2 пъти седмично /чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК/; 2) задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от 6 месеца /чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК/; 3) включване в програма за обществено въздействие – „Умения за мислене“ за срок от 6 месеца. На 17.11.2022 г. на осн. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 205, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 416, ал. 2 НПК е връчен препис от споразумение № 112/2022 г. по НОХД № 353/2022 г. по описа на РС – Провадия на ОС „Изпълнение на наказанията“ – Варна, сектор „Пробация" – гр. Варна. На 19.11.2022 г. осъденият е открит в гората над с. Китен, общ. Провадия в безпомощно състояние – със завързани ръце и крака, с множество наранявания по гръдния кош, горните и долните крайници и главата, поради което е приет по спешност в „Многопрофилна болница за активно лечение – „Света Анна – Варна““ АД. При проведения медицински преглед е установено счупване на тялото на тибията, закрито в ляво, счупване на пателата в ляво и дислокация на лява подбедрица на осъденото лице. През болничния престой, на 25.11.2022 г. е връчено известие по чл. 207, ал. 1 ЗИНЗС на осъденият /л. 10 от досието/, с което е призовано да се яви на 02.12.2022 г. в ОС „Изпълнение на наказанията“ – Варна, сектор „Пробация“ – гр. Варна за започване изпълнението на наложеното наказание „пробация“. Осъденият е изписан на 02.12.2022 г. за амбулаторно лечение с дадени указания за болничен режим у дома. Отправени са му препоръки за движение с помощни средства с отбременяване на оперирания му ляв крайни за 30 дни, отстраняване на поставени импланти след 3 месеца и провеждане на рехабилитация. Установява се двукратно неизпълнение на задължението за първоначална регистрация, обективирано с КП № 17/06.01.2023 г. и КП № 18/09.01.2023 г. /л. 21, 23 от ч.н.д № 294/2023 г. на ОС – Варна/. На 13.01.2023 г., след периода, в който е препоръчано ползване на помощни средства за отбременяване на оперирания долен ляв крайник на осъдения, е осъществена първоначална регистрация на осъденото лице в РСИН – Варна. От приложените в досието на осъденото лице графици и констативни протоколи се установяват 6 отклонения от мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК през периода от 27.01.2023 г. до 23.02.2023 г., съответно 2 отклонения от мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК – на 10.02.2023 г. и 17.02.2023 г., и 2 отклонения от мярката по чл. 42, ал. 2, т. 1 НК – на 13.02.2023 г. и 15.02.2023 г. При посещение на 20.02.2023 г. на дома на осъдения в с. Комарево пробационният служител е констатирал, че уличната врата е заключена с катинар и лицето не е открито в дома му. След провеждане на разговор с кмета на с. Комарево е съобщено на пробационния служител, че осъденото лице не е виждано в селото от много време. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че окръжният съд е достигнал до правилен извод, че не са ангажирани доказателства досежно наличието на уважителни причини за неспазването на пробационните мерки, а неизпълнението им се дължи на личността на осъденото лице. Дори още с изписването от „МБАЛ „Св. Анна – гр. Варна“ АД А. е бил способен да се придвижва самостоятелно, макар трудно и при ползване на помощни средства. Следва да бъде отчетено, че изпълнението на наказанието е започнало на 13.01.2023 г. /т. е. след периода, в който е следвало да бъде отбременяван долния ляв крайник на осъдения/, действително без да е искано отлагане изпълнението на мярката за задължителна регистрация в хипотезата на чл. 211, ал. 1, т. 2 НК. Напротив, посочената мярка е изпълнявана, като осъденият се е явявал за задължителна регистрация по настоящ адрес 9 пъти подред през периода от 13.01.2023 г. до 08.02.2023 г. Отклоненията от мерките са започнали едва с настъпване на началния момент на изпълнение на мерките „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „включване в програми за обществено въздействие“, което е индиция за нежеланието на осъденото лице да съдейства за постигането на поправителната и превъзпитателната цел на наказанието /чл. 36, ал. 1 НК/. Съобразявайки горните обстоятелствата, ОС – Варна правилно е преценил, че спрямо А. неизтърпяната част от наказанието "пробация" следва да бъде заменено изцяло с наказание "лишаване от свобода" в предвидения в закона размер от 2 месеца и 10 дни, с цел постигане на по – интензивно корекционно въздействие в местата за лишаване от свобода насочено към промяна в нагласите, поведението и ценностната система на осъдения. Предвид предходните осъждания, видни от приложената справка за съдимост и поведението на осъдения насочено към възпрепятстване изпълнението на наложеното наказание „пробация“, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 66 НК. С оглед на изложеното ВАпС прецени, че следва да остави без уважение частната жалба и да потвърди изцяло определението. Мотивиран от гореизложеното съдът