Решение № 1197 от 14.10.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 2765/2024 г.

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на образувано по жалба от адв. А.Д., ВАК, в качеството му на пълномощник на Т.К.Т. с ЕГН •••••••••• срещу НП № 620/27.02.2024 г. на Директора на РДГ-Варна. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - липса на мотиви, както и че не са събрани доказателства за вина, като нарушението не е било доказано от обективна и субективна страна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.Д., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована не се представлява. Депозирани са писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: На 24.10.2023 г., свидетелите: Р.Р. и И.ИИ. - горски стражари при ТП ДЛС -Шерба, извършвали обход в землището на гр. Долни чифлик, обл. Варна, отдел 1034, "г", , "д", държавна горска територия, местност "Лонгоза" като забелязали, че пасат 55 крави. Свидетелите били сигурни, че това са животните на жалбоподателя Т.Т., тъй като им бил колега и многократно го били предупреждавали. Св. Р. му позвъни по телефона, като Т. му обяснил, "че в момента е зает и ще дойде след ден-два". За констатираното св. Р.Р. съставил Констативен протокол № 000586/24.10.2023 г., 11: 00 часа. На 25.10.2023 г. св. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 009735/25.10.2023 г., квалифицирайки нарушението като такова по чл. 123, ал. 1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 620/27.02.2024 г., с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗГ, на осн. чл. 270 от ЗГ наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв. На осн. чл. 8, ал. 1, т. 1 б"а" от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд определил жалбоподателя да заплати обезщетение в размер на 110.00 /сто идесет/ лв. в полза на Североизточно държавно предприятие –Шумен. Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителя Р. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че всички животни били на Т.Т., някой имали ушни марки, други не. Твърди, че когато констатирал нарушението, Т. не бил на мястото, не присъствал и при съставяне на констативния протокол. При съставяне на АУАН, твърди, че звънял на Т., за да го покани, но той не се явил, защото бил ангажиран. Твърди, че не е установил ушните марки на кравите, защото не искал да ги гони, както и че макар животните да не се водили на името на Т.Т., а на баща му бил сигурен, че са на жалбоподателя. От показанията на св. И.И. се установява, че при обход на района на св. Р. заварили крави, като не е категоричен дали Т. е бил на мястото. Не проверили ушните марки. Твърди, че Т.Т. бил поканен за съставяне на акта, но не дошъл. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и И., като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Р. и И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства –констативен протокол № 000586/24.10.2023 год., прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН също е съставен от компетентно лице, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а от друга АУАН не е бил предявен и връчен при спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е бил връчен и предявен на надлежно упълномощен представител на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване. Невръчването на АУАН на нарушителя, представлява нарушение от категорията на съществените. Смисълът на нормативно установените императивни изисквания за съставяне и връчване на АУАН, е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административно наказателното производство в т. ч., правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение, да направи възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства. На практика в случая, цялото производство е проведено без участието на жалбоподателя, което безспорно е довело до ограничаване правото му на защита. Ето защо, при допуснатото съществено процесуално нарушение се опорочава изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. На следващо място съдът намира, че е нарушена и процедурата по установяване на нарушителя. Свидетелите не са категорични относно присъствието на нарушителя Т.Т. на мястото на нарушението, не са установили и дали животните са негови, което не е достатъчно да се направи обоснован извод, че е извършил инкриминираното нарушение. Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и намира, че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението. В АУАН е посочено, че нарушението извършено от Т. Т. в: “Отдел 1034", "г", "д" землището на гр.Долни чифлик, местността "Лонгоза". НП е посочено, че нарушението извършено от възз.Т. е в: „землището на гр.Долни чифлик, Община Долни чифлик, местонст "Лонгоза", държавна горска територия, отдел 1034, подотдел "г" и "д". Посоченото описание не може да даде ясна представа за точното място на извършване на нарушението. Отсъствието на конкретика в тази насока обуславя наличието на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, тъй като лишава съда от възможността да осъществи надлежен контрол, дали правилно е приложен материалния закон. Административно наказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т. е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание. По изложените съображения съдът намира, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението. Основно основание за законосъобразност на всяко издадено НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона /случай, в който се презюмира/, така и да бъде делегирана. В производството пред районния съд /който в случая действа като въззивна инстанция/, административно наказващият орган на първо място трябва и е длъжен да докаже, че издаденото от него НП е съобразено с материалната му компетентност. Съгласно чл. 47, ал.1 от ЗАНН административни наказания могат да налагат: 1.ръководителите и организациите..., на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; 2. длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ, а съгл.чл. 47, ал.2 ЗАНН " Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на МС. В настоящият казус, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗГ - нормативен акт, който в относимата норма на чл. 275, ал.1, т.2 указва, че "наказателните постановления се издават от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите...". Цитираната императивна разпоредба урежда освен общото правомощие на Министъра на земеделието и храните, както и възможността на същия да делегира правата си по издаване на НП по ЗГ. В случая, атакуваното пред съда НП е издадено от Директора на РДГ - Варна, който като орган не е посочен в закона като компетентен да го издаде. Делегирането на правомощия по чл. 47, ал.2 от ЗАНН, вр. с чл. 275, ал.1, т.1 от ЗГ следва да бъде доказано по несъмнен начин и това задължение не е самоцелно, а е свързано с основното право на нарушителя - правото му на защита, тъй като трябва да знае, че наказващият орган е компетентен и има право да му наложи съответното административно наказание. Следва да се отбележи още, че винаги когато НП се издава не от титуляра на правата, а от упълномощено лице и когато упълномощаването не е по силата на публикувани в ДВ изрични заповеди, разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН вменява задължение за посочване освен данните на издалия го, но и основание, въз основа на което наказващият орган има право да издава НП. В контекста на изложеното, съдът приема, че материалната компетентност на наказващия орган нито е доказана, нито е обоснована, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и само на това процесуално основание. Този извод не се променя и от цитираната в НП Заповед № РД 49- 199/16.05. 2011 г. на Министъра на земеделието и храните тъй като същата не е представена по делото, въпреки задължението на наказващия орган/ представена е Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г., която е издадена след процесното нарушение – 24.10.2023 г./. Безспорно е, че допуснатото нарушение само в НП е от вид, който не може да се преодолее евентуално в последващ стадий на административно наказателното производство, поради което съдът приема, че е налице съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗАНН, като на първо място на това основание отменя обжалваното НП к ато незаконосъобразно, без да се произнася по съществото на правния спор. С оглед направеното искане от страните за присъждане на сторените по делото разноски, съдът установи от правна страна следното: В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника и направеното изрично искане в този смисъл, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото. В чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 300 лв. С оглед константната съдебна практика изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза - достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. С оглед на това е прието, че липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно правилата, предвидени в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство по дела с интерес до 1 000 лв. е в размер на 400 лв. В случая претендираното от процесуалния представител на въззивника възнаграждение е в размер на минималното и като съобрази, че същият е участвал в съдебното производство в едно заседание и при изготвяне на въззивната жалба и уточняващата молба към същата, намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение в претендирания размер. С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът