Решение № 2027 от 8.11.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Х. И. М., [ЛНЧ], г. на •••, с адрес: [населено място], •••, •••, РПЦ на ДАБ при МС, подадена срещу Решение № 9587 от 12.09.2024 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне с. на б. и х. с. на Х. И. М.. В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че: оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ; административният орган е игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход са свързани с наличието на з. за н. ж. и с.; решаващият орган неправилно е преценил поведението му като проява на незаинтересованост и нежелание да п. з.; не следва да се приеме, че само по себе си напускането на РПЦ - ••• представлява „мълчалив отказ“ от подадената молба за м. з.; не е установено оспорващият да се е дезинтересирал от производството; оспорващият не е направил и изрично оттегляне на молбата си за с. на б. и х. с., което би било основание за прекратяване на производството; в случая не е прекратено разглеждането на молбата, а е постановен отказ, макар и да е прието, че разгледана по същество е основателна. Позовава се на: чл. 2, б. „д“ от Регламент (ЕО) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година, чл. 28, т. 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на м. з., чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС. Моли оспореното решение да бъде отменено със законните последици от това. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с назначения от съда особен представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, счита, че решението на административния орган е законосъобразно. Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по молба за предоставяне на м. з. Вх. № 245 от 09.07.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ на МС, от Х. И. М., г. на •••. Оспорващият е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 3861 от 09.07.2024 г., като Х. /с. и. И. /б. и./ М. /ф. и./, от м. п., г. – •••, е. п. – а., р. на [дата]. в •••, •••, р. –м., с., о. – о., с. п. – н., б. д. за с. В регистрационния лист е посочено, че в. а. е. Регистрационният лист е изготвен в присъствието на п. Оспорващият е регистриран с [ЛНЧ]. С Настанително решение № 161 от 09.07.2024 г. оспорващият е настанен в Р.-п. ц. [населено място]. С оспорващия Х. И. М. е проведено интервю на 11.07.2024 г. в присъствието на п. от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3861 от 11.07.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал ••• на 21.05.2024 г. за ••• н.; останал е в къща на т. в [населено място] 20 дни; влязъл е н. в Република България на 19.06.2024 г. с г. от ••• ч.; не е бил а. или о. в ••• или в друга държава; не е имал проблеми заради е. си п., нито заради и. от него р.; не е участвал в р. о.; не е ч. в п. п. или о.; не е бил ч. на в. г.; напуснал е страната си, поради т. на б.; в страната му нямало б. – можело да бъде о. от в. г. и да бъде у.; не е имало з., о. лично към него; върху него и негови близки не е било о. н.; не би се завърнал в държавата си по произход, защото не искал да ж. в същата м. и б. На 12.07.2024 г. от оспорващия Х. И. М. е подадена молба до Директора на РПЦ – [населено място], на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ, да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да напусне о. з. за д. към РПЦ – [населено място], за периода от 12.07.2024 г. до 17.07.2024 г., поради посещение при р. в [населено място]. От Директора на РПЦ – [населено място], е издадено Разрешение Рег. № УП 3861 от 12.07.2024 г., с което на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ, на Х. И. М. е разрешено да напусне о. за РПЦ – ••• з. за д. за периода от 12.07.2024 г. до 17.07.2024 г. С Докладна записка Вх. № 256 от 22.07.2024 г., изготвена от специалист в РПЦ [населено място], Директорът на РПЦ [населено място] е уведомен, че ч. Х. И. М. е в н. от 17.07.2024 г. В Писмо Рег. № М-12801 от 22.08.2024 г. /Рег. № УП 3861 от 26.08.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде п. з. в Република България на лицето Х. И. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. С Решение № 9587 от 12.09.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне с. на б. и х. с. на Х. И. М.. В мотивите е прието, че: за молителя не са налице условията за предоставяне на с. на б. по чл. 8 от ЗУБ, поради което искането му за предоставяне на б. с. следва да бъде отхвърлено като неоснователно; Х. И. М. не прави обосновани изявления за наличието на р. о. от т. п. във връзка с възможността за прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ; за установени се приемат предпоставките за предоставяне на х. с. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ; случаят може да бъде разгледан и като проява на незаинтересованост от страна на т. з., тъй като видно от Докладна записка Вх. № 256 от 22.07.2024 г., същият с. е напуснал РПЦ - [населено място] и е в н. от 17.07.2024 г.; със своите конклудентни действия, а именно с. напускане, ч. е изразил нежеланието си да му бъде предоставена м. з. в Република България; действията на ч. представляват мълчалив отказ от подадената молба за м. з. в Република България; при преценката на свързаните с личното положение на ч. и държавата му на произход относими факти се налага извод, че искането за предоставяне на м. з. е основателно по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но във връзка с мълчаливия отказ на кандидата е изцяло неоснователно. Решението е връчено на оспорващия на 02.10.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 09.10.2024 г. По доказателствата е приета изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка Вх. № ЦУ-1558 от 01.07.2024 г. относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в •••. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави с. на б. и х. с. на оспорващия. От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство с ч. е проведено интервю в присъствие на п. и на е., който молителят за з. в. – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил п. на ч. на разбираем от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в п. или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на м. з., каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа. Предпоставките за предоставянето на с. на б. и на х. с. са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на ч. се предоставя с. на б. в Република България – ч. да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от з. на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с о. о. от п., а от друга страна – това п. да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Н. и о. на о. следва да бъдат преценени с оглед представените в б. и. на кандидата за с. данни, като се отчете произходът на п., дали последното води до нарушаване на о. п. на ч. и з., която може да бъде получена от държавата по произход. Оспорващият е регистриран в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме •••. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ п., релевантно за предоставянето на б. с., в държавата му по произход. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за о. от п., основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, п. е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на п. могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в р. от оспорващия б. и. и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за т. з., тъй като не могат да се приемат за обосновано о. от п. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено п. от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход •••. Оспорващият не е заявил да е бил търсен или да са предприемани някакви действия срещу него от страна на в. в •••. Липсват доказателства за действия от страна на в. или други субекти, извършващи п., визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за п. или д. към с. г. Оспорващият не е бил з. и върху него не е било о. н., както и самият той е заявил в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. от о. в., не е бил з. или п. по е. или р. п. в •••. В б. и. на кандидата за у. не се съдържат твърдения за конкретни действия на п. или п. с мащаб, достигащ границата на п., нито за риск от такова. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на с. на б. Оспореното решение в частта, в която е отказано предоставяне с. на б. на Х. И. М., е законосъобразно, а подадената срещу решението в тази част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Относно наличието на предпоставки за предоставяне на х. с. на ч., следва да се отбележи, че в случая от негова страна не са заявени обосновани твърдения да е изложен в държавата на произход на р. о. от т. п., като с. н. или е., или и. или н. или у. о., или н., каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на х. с. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма х. с. се предоставя на ч., който не отговаря на изискванията за предоставяне на с. на б. и който не може или не желае да получи з. от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на р. о. от т. п., като: т. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Наличието на т. и л. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. в. или м. к. е формулирано като т. п. и условие за предоставяне на с. з. и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като б. или като лица, които по други причини се нуждаят от м. з., както и относно съдържанието на предоставената з. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на т. и л. з. срещу ж. или л. на молителя за с. з. не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на т. з. може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото п. в. к. б. н., преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за с. з., или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, в. в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на п. си на тяхната територия се и. на р. о. да п. посочените з.. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно е приел за установени предпоставките за предоставяне на х. с. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на информацията за о. в р. на кандидата, като е изложил обоснован извод, че молителят е бил п. да остане извън страната си по произход, тъй като там би бил и. на р. о. от т. з. срещу ж. му при наличието на с. в. к. Но съображенията на административния орган, че на ч. не следва да се предостави х. с., тъй като същият мълчаливо се е отказал от подадената молба за м. з., са неправилни. За да приеме, че ч. мълчаливо се е отказал от подадената молба за з., тъй като е напуснал с. мястото, където е настанен да живее, административният орган се е позовал на Докладна записка Вх. № 256 от 22.07.2024 г., изготвена от специалист в РПЦ [населено място]. Съгласно чл. 28, § 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на м. з. /Директива 2013/32/ЕС/, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля; държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за м. з. или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14 - 17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. Директива 2013/32/ЕС е транспонирана в националното ни законодателство, като ЗУБ е приведен в съответствие с нея. Транспонирайки Директива 2013/32/ЕС, в ЗУБ законодателят е приел, при наличие на оттегляне на молба за з., производството да бъде прекратявано - чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗУБ. Производството за предоставяне на м. з. се прекратява и когато ч. два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него /чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/ или ч. промени адреса си, без да уведоми ДАБ и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това /чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. А съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗУБ, в случаите по ал. 1, т. 1 – 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за м. з., същата се разглежда по реда на чл. 75. Следователно, в ЗУБ е предвидено правомощие на органа, при оттегляне на молба за з., да се произнесе с решение по същество на спора, но при условие, че са налице достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за м. з. От изложеното се налага извод, че след като административният орган е счел, че молбата на ч. за предоставяне на м. з. е основателна по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и е приел, че ч. се е отказал от молбата за з., е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с акт по същество, с който отказва х. с. на кандидата. Наред с изложеното, административният орган не е имал основание да приеме, че ч. се е отказал от подадената молба за з., само въз основа на факта, че е напуснал РПЦ [населено място]. Видно от разпоредбата на чл. 28, § 1 от Директива 2013/32/ЕС, извод, че кандидатът негласно се е отказал от молбата си за з., може да бъде направен, само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване да изиска от кандидата да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, съответно, че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе, само ако органът счита, че молбата е неоснователна. Видно от мотивите, изложени в оспореното решение, органът е възприел молбата на Х. И. М. в частта й за предоставяне на х. с. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за основателна, като от кандидата за с. не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да даде обяснения за причините, наложили същият да наруши крайния срок в даденото му разрешение за напускане на о. му з. По изложените съображения, отказът на административния орган да предостави х. с. на оспорващия следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на х. с., което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Констатираното налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ при МС в частта, в която е отказано предоставяне на х. с., и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за з. в частта относно поискания х. с., при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен