Решение № 121 от 5.5.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК, образувано е по молба вх. №13522/29.05.2024г. по описа на ВОС, поправена с молби вх. №14779/11.06.2024г. и вх. №16396/26.06.2024г., на „Добруджански клас“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 118544124, седалище град Силистра, подадена чрез пълномощници адвокат Н П и адвокат Ц. Л., за отмяна на неприсъствено решение № 181 от 22.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по търг. дело № 683/2023 г. по описа на ВОС, с което „Добруджански клас“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 118544124 е осъдено да заплати на „Манюши“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 103948965 сумата от 27 328, 20 лв., представляваща сбор от вземания, дължими по фактура № 359/31.07.2019 г. с дължима сума от 1766, 52 лв., фактура № 369/25.09.2019 г. с дължима сума от 18 435, 24 лв. и фактура № 365/30.08.2019 г. с дължима сума от 7126, 44 лв., както и сумата от 8 877, 41 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени за периода от 30.11.2020 г. до датата на предявяването на исковата молба в съда – 30.11.2023 г., от която сума в размер на 573, 85 лв. по фактура № 359/31.07.2019 г., сума в размер на 5988, 58 лв. по фактура № 369/25.09.2019 г. и сума в размер на 2314, 98 лв. по фактура № 365/30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. В молбата са инвокирани обстоятелства, свързани с основанията по чл. 240, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ненадлежно връчване на всички документи в производството, включително препис от исковата молба и призовките за съдебни заседания, както и поради невъзможност за своевременно узнаване за връчването на препис от исковата молба или призовките за съдебни заседания, поради особени непредвидени обстоятелства. Основното възражение на молителя е свързано с наведени твърдения за нередовност на уведомяване и призоваване на дружеството, за да може то да вземе участие в открити съдебни заседания, съответно невъзможност своевременно да узнае за подаване на исковата молба в съда. Тази позиция се аргументира с това, че дружеството е в ликвидация, поради което по партида в ТР към АВ са вписани адресите на двама ликвидатори, който според молителя е последния посочен в ТР адрес, съответно на който следва да бъде уведомено дружеството чрез назначените ликвидатори. Връчването на съобщения по делото на адреса по седалище на дружеството обявено в ликвидация, вписан в ТР, се счита за нередовно. Излага подробни съображения по приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и предвиденото там фингирано връчване на съдебни книжа, която счита за неприложима в конкретния случай, доколкото по партида на дружеството са вписани административни адреси, електронни адреси и телефонните номера на назначените ликвидатори. На свой ред сочи, че мястото на връчване на юридическото лице търговец е последния посочен в регистъра адрес, който за дружеството в ликвидация следва да е адреса на неговите ликвидатори, обявен в ТР към АВ. Иска отмяна на обжалваното неприсъствено решение и връщане на делото за произнасяне по материалния спор, въведен с исковата молба. Молбата на ответника за отмяна на постановеното по т.д. №683/2023г. на ВОС неприсъствено решение е основана на твърдения за липса на предпоставките за прилагане на чл.50, ал.2 от ГПК при връчването на всички книжа по делото, в т.ч. и при връчването на решението. С оглед на това и в съответствие с разрешенията, дадени с Определение № 685 от 27.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2059/2016 г., II т. о., ТК, произнасянето по въпроса за връчването на неприсъственото решение, съответно за спазването на срока по чл.240, ал.1 от ГПК се дължи от въззивния съд при произнасянето по съществото на спора, като същият е от значение за основателността на молбата, а не за нейната допустимост. Молбата изхожда от страна в производството, имаща интерес от исканата отмяна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК (към които препраща чл.306, ал.1 от ГПК). Молбата е надлежно администрирана. В срока по чл.306, ал.3 от ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна – ищецът „Манюши“ (в ликвидация), ЕИК 103948965, седалище град Варна. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на съдебния акт (чл.240, ал.1 от ГПК). Съдът приема, че въззивното производството за отмяна на неприсъствено решение е допустимо. В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя „Добруджански клас“ ЕООД (в ликвидация) адвокат Ц. Л. заявява, че поддържа молбата за отмяна, изложените в нея оплаквания и искания като доразвива доводите си, свързани с нейната основателност. Представя доказателства съобразно дадени указания. Насрещната страна Манюши“ (в ликвидация), не е взела участие. С молба, подадена преди съдебното заседание от пълномощника на страната адвокат К. К. се иска молбата за отмяна на непресъствено решение да бъде отхвърлена като неоснователна като се твърди, че дружеството е било редовно призовано на адреса, посочен в Търговския регистър. За да се произнесе по същество на продадената молба за отмяна на неприсъствено решение, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Видно от данните по делото, по искове на „Манюши“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 103948965, седалище град Варна, с правно основание основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, е постановено осъдителното решение № 181 от 22.04.2024 г. по търг. дело № 683/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което дружеството - молител „Добруджански клас“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 118544124, седалище град Силистра, е осъдено да заплати на ищеца сумата 27 328, 20 лева, представляваща сбор от вземания, дължима по фактура № 359/31.07.2019 г. на стойност 1766, 52 лв., фактура № 369/25.09.2019 г. на стойност 18 435, 24 лв. и фактура № 365/30.08.2019 г. на стойност 7126, 44 лв., както и сумата 8 877, 41 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава, начислена за периода от 30.11.2020 г. до датата на предявяването на исковата молба в съда – 30.11.2023 г., от която сума в размер на 573, 85 лв. по фактура № 359/31.07.2019 г., сума в размер на 5988, 58 лв. по фактура № 369/25.09.2019 г. и сума в размер на 2314, 98 лв. по фактура № 365/30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като в полза на ищеца са били присъдени и сторените разноски по делото. В самата искова молба като адрес за призоваване на ответното дружество ищецът е посочил адресът му на управление, вписан в търговския регистър – град Силистра, ул. „Гено Чолаков“ №3, ет.1, офис 1. Именно на този адрес на ответното дружество са връчвани съдебните книжа – съобщението по чл.367 от ГПК, призовка за насроченото съдебно заседание, препис от постановеното по делото в хипотезата на чл.239 от ГПК решение. Всички съобщения и призовки до страната са върнати с отбелязване на връчителя - служител на Окръжен съд – Силистра, че „на адреса няма фирмено лого или табела на фирмата; по данни на собственика на офиса на адреса няма такава фирма“. Всички тези съдебни книжа първоинстанционният съд е приложил към делото като е приел, че са редовно връчени съгласно разпоредбата на чл.50 ал.2 от ГПК. Още в исковата молба сам ищецът е посочил, че и двете дружество (ищец и ответник) са били с един и същ едноличен собственик на капитала, който е починал на 19.02.2020г. и никой от наследниците му не е приел наследените дялове и не е заявил продължаване на дейността на дружествата. Поради това и с решение №67/15.03.2021г. по т.д. №1270/2020г. на Окръжен съд-Варна е била прекратена дейността на ищцовото дружество „Манюши“ ЕООД, а дейността на ответното дружество „Добруджански клас“ ЕООД е била прекратена с решение №260032/25.11.2020г. по т.д. №59/2020г. на Окръжен съд-Силистра. Исковата молба е подадена чрез адвокат, упълномощен от назначения ликвидатор на „Манюши“ ЕООД (в ликвидация). Че ответното дружество „Добруджански клас“ ЕООД също е в ликвидация и се представлява от ликвидаторите С Г П и А Е С - Е е посочено изрично в адресната част на исковата молба. Фактът, че ответното дружество е с прекратена дейност по реда на чл. 155, т. 3, във вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, с влязло в сила решение на съда и е открито производство по ликвидация са вписани надлежно в търговския регистър по партидата на дружеството. Вписани са и имената и адресите на назначените ликвидатори, оповестено е и самото съдебно решение (вписване 20210115155146). При тези фактически положения, които исковият съд може да установи служебно (чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ), не може да се приеме, че фикцията на чл.50, ал.2 ГПК е приложима при връчване на последния вписан в регистъра адрес на управление на дружеството. След смъртта на едноличния собственик и управител дружеството няма волеобразуващ орган и е лишено от дееспособност. Поради това не може разумно да се очаква впоследствие да бъде заявена и вписана промяна в адреса на управление на дружеството. Вземането на такова решение и заявяването му за вписване не е в компетентността на назначения ликвидатор. Вписаните данни за ликвидаторите, които са и единствените легитимни представители на търговеца с прекратена дейност, са достатъчни за установяване на връзка и връчване на съдебни и други книжа до ответното дружество. Това в случая не е било сторено, като дори в изпратените за връчване съдебни книжа не са били посочени имената на ликвидаторите като единствен органен представител на дружеството (чл.45, във вр. с чл.30 ГПК). Не е направен и опит за връчване по друг начин на оповестените в търговския регистър електронен адрес и телефон (въпреки вписването на тези данни в самите съобщения/призовки до страната). С оглед горното обосновано следва да се приеме, че е налице нередовност на връчването на съдебните книжа по делото, в т.ч. на препис от исковата молба, призовката за насроченото открито съдебно заседание и препис от постановеното неприсъствено решение. За наличието на последното ответникът е узнал в открито съдебно заседание на 16.05.2024г. по т.д. №25/2023г. на Окръжен съд-Силистра, когато му е била връчена молба на кредитора „Манюши“ ЕООД, към която решението е било приложено. Тези твърдения на молителя не са опровергани от насрещната страна, установяват се от представените преписи от протокол №37 от 16.05.2024г. и молба вх. №1766 от 16.05.2024г., ведно с приложения, по т.д. №25/2023г. на СсОС. Следователно, налице е основанието по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК и постановеното срещу молителя „Добруджански клас“ ЕООД (в ликвидация) неприсъствено решение по търг. дело № 683/2024 г. по описа на ВОС следва да бъде отменено. По аргумент от нормата на чл.307, ал.3 от ГПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, от етап връчване на ответника на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства с предоставяне на възможност за подаване на отговор по реда и в срока по чл.367 от ГПК при съобразяване приложението и на чл.637 ТЗ. По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд