Решение № 6915 от 1.8.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 789/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.

Образувано е по жалба и уточнения към нея на М. Г. К., [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап.210, чрез адвокат Г. С. от АК – Бургас против решение № 251005-57/02.05.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас. С оспореното решение е постановен отказ за заличаването (изтриването) личните данни на М. Г. К. с [ЕГН], роден в [населено място], обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с „Наказателно производство“, споразумение – условно наказание по ДП № 14/2016 г. по описа на ОСлО – ОП – Бургас, с присъда № 304/2020 г. по НОХД № 1135/2020 г. на БОС за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – действия с наркотични вещества.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител, поддържа жалбата против постановения с решение № 251005-57/02.05.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас изричен отказ по заявление с вх. № 251000-9638/26.03.2025 г. Иска отмяна му.

Ответникът - директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаването на оспореното пред съда решение е започнало по подадено от М. Г. К. чрез пълномощник заявление с вх. № 251000-9638 от 26.03.2025 г. по описа на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което заявителя е поискал да бъде извършена проверка в масивите на МВР и при наличието на полицейска регистрация на негово име, същата да бъде снета, както и заличаване (изтриване) на обработваните от ОД на МВР негови лични данни, с оглед настъпилата реабилитация по право и чистото му съдебно минало (л. 31). Към заявлението е приложено пълномощно (л. 32) и свидетелство за съдимост (л. 33).

Във връзка с направеното искане за снемане на полицейска регистрация, директора на ОД на МВР – Бургас е изискал от директора на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР – София разпореждане за извършване на справка в документалния информационен фонд на Главна дирекция „Национална полиция“ – „Картотека полицейска регистрация“ на основание Раздел ІІІ, чл. 19, ал. 4 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация за лицето М. Г. К. (л. 34).

На 08.04.2025 г. била извършена проверка в „Картотека полицейска регистрация“ при ГДНП, при която е установено, че за лицето няма данни за извършена полицейска регистрация по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР (л. 35).

На 01.04.2025 г. от директора на ОД на МВР – Бургас е поискана от Районна прокуратура – Бургас информация по воденото срещу М. К. досъдебно производство, взетите решения, обжалвани ли са и кога същите са влезли в законна сила както и предоставяне на заверени копия от издадените постановления или решения (присъди) на съда (л. 36).

В отговор, с писмо с изх. № 12899 от 04.04.2025 г., Районна прокуратура – Бургас е уведомила ОД на МВР – Бургас, че досъдебно производство № 14/2016 г. по описа на ОСлО - ОП, [населено място], вх. № 12899/2015 г., пор. 4282/2015 г. по описа на РП – Бургас образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК е приключило с постановление за изпращане по компетентност на 25.04.2018 г. и заведено под вх. № 4931/2018 г. в Окръжна прокуратура – [населено място] (л. 37). Към писмото е приложено постановление от 25.04.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас за изпращане по компетентност на Окръжна прокуратура Бургас, ДП № 14/2016 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас, ДП пор. № 4282/2015 г. на БРП (л.38).

На 09.04.2025 г. от директора на ОД на МВР – Бургас е поискана от Окръжна прокуратура – Бургас информация за воденото срещу М. К. досъдебно производство, като бъде предоставена информация за движението и решението по него, обжалвано ли е и кога същото е влязло в законна сила (л. 39).

В отговор, с писмо с изх. № 4931/14.04.2025 г., Окръжна прокуратура – Бургас е уведомила ОД на МВР – Бургас, че ДП № 14/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Бургас е внесено с обвинителен акт в Окръжен съд – Бургас и е образувано НОХД № 1135/2020 г., като на 08.12.2020 г. същото е приключило със споразумение в съдебно заседание и на подсъдимото лице е определено едно общо наказание – 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, отложено за 4 години изпитателен срок и глоба в размер на 4 900 лева. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 09.12.2020 г. (л. 40). Към писмото е приложено протоколното определение от 08.12.2020 г. на Окръжен съд – Бургас, съгласно което подсъдимият М. Г. К. се признава за виновен в това, че:

1. От неустановена дата на м. май на 2015 г. в [населено място] в допълнително построена масивна постройка от два етажа, находяща се в двора на посочения адрес, в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, оборудвал стая за отглеждане на марихуана - напояване, осветление и вентилация и до 13.12.2015 г. в [населено място], засял и отглеждал в същата стая, растения от рода на конопа в 25 броя саксии с общо 23 стръка от зелена тревна маса, с общо влажно тегло - 3 650, 22 гр., на обща стойност 8 323, 64 лв., със съответно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол.

Престъпление по чл.354в, ал.1, чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл. 354в, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подсъдимия е определено наказание: лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено при изпитателен срок от 4 години и глоба в размер на 4 900 лева.

1. На неустановена дата на м. май 2015 г. в [населено място], произвел до 13.12.2015 г. в [населено място] [улица], в двор на жилищна кооперация, на втори етаж в допълнително построена масивна постройка от два етажа, в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, без надлежно разрешение, съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, при условията на реална съвкупност с деянието по пункт 1, с цел разпространение, високо рискови наркотични вещества което има силно наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производството и подлежат на забрана, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - чл. 3, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН). Общото нетно тегло на сухата растителна маса, определена като коноп, със съответно съдържание на тетрахидроканабинол е 2 846, 410 гр., с обща стойност 11 385, 64 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Престъпление по чл. 354а, ал. 1, изречение първо, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД), по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от НРКРВН, за което на основание чл. 354а, ал. 1, изречение първо от НК, във вр. с чл. 55, ал, 1, т. 1 от НК на подсъдимия е определено наказание: лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено при изпитателен срок от 4 години и глоба в размер на 4 900 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на М. Г. К. е определено едно общо наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено при изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 4900 лева (л. 41 – 49).

В ЦАИС „Съдебен статус“ е извършена електронна справка за съдимост на М. Г. К. с рег. № 250331005000151565/31.03.2025 г., съгласно която проверяваното лице е осъждано по НОХД № 1135/2020 г. на Окръжен съд – Бургас със споразумение № 304/08.12.2020 г., в сила от 08.12.2020 г. Като допълнителни сведения е посочено, че К. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 22.01.2025 г. Посочено е, че от Окръжен съд – Бургас е издаден бюлетин, който се съхранява в Районен съд – Бургас, с рег. № 55211, с дата на регистрация 18.12.2020 г. Посочени са личните данни които се съдържат в бюлетина: М. Г. К., пол – мъж, [ЕГН], роден на [дата]., България, [населено място], майка: А. К. К., баща: Г. М. К. (л. 50 – 51).

Извършена е справка и за нарушител/водач за М. К., в която са посочени издадените му актове, наказателни постановления и заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за движение на пътищата (л. 52 – 53).

На 02.02025 г. до директора на Областна дирекция на МВР – Бургас е изготвена докладна записка за извършената проверка по преписка с вх. № 25100-9638/26.03.2025 г. по описа на ОД на МВР – Бургас относно наличие на основание за отказ от заличаване на лични данни на лицето М. К.. В докладната записка са изложени мотиви, че искането за заличаване на въведените личните данни в ИФ на МВР във връзка със споразумение - условно наказание по ДП № 14/2016 г. по описа на ОСлО – ОП – Бургас, с присъда № 304/2020 г. по НОХД № 1135/2020 г. на БОС за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 1 от НК, не следва да бъде уважено (л.54 – 57).

С решение № 251005-57 от 02.05.2025 г., директорът на ОД на МВР – Бургас на основание чл. 56, ал. 3, ал. 6, вр. ал. 2 и чл. 45, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД във връзка с чл. 25, ал. 3, чл. 26, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, липсата на основание по чл. 3, т. 1 – т. 8 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, чл. 8, т. 1 и чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Вътрешни правила за организация на работата в МВР по постъпили заявления на физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в МВР, утвърдени със заповед № 8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи както и заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи (за оправомощаване на длъжностни лица да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД), отказва заличаването (изтриването) личните данни на М. Г. К. с [ЕГН], роден в [населено място], обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с „Наказателно производство“, споразумение – условно наказание по ДП № 14/2016 г. по описа на ОСлО – ОП – Бургас, с присъда № 304/2020 г. по НОХД № 1135/2020 г. на БОС за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – действия с наркотични вещества. Изложени са мотиви, че реабилитацията не е сред лимитативно предвидените основания за заличаване на обработваните лични данни на извършителя. Посочено е, че обработваните лични данни на М. К. са във връзка „осъждан“ и в тази връзка заявителят не попада в обхвата на разпоредбите на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Извършен е анализ и преценка относно „абсолютната необходимост“ за продължаване съхранението на личните данни на М. К., като е взета предвид високата степен на обществена опасност на извършеното от К. престъпление, извършването му при форма на вината – пряк умисъл и факта, че деянието е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и не представлява маловажен случай. Взета е предвид и изготвената справка за нарушител/водач, като е преценено, че макар извършените от К. административни нарушения да са с по-ниска степен на обществена опасност, все пак същите манифестират трайно установено незачитане на правовия ред от страна на К.. Прието е, че данните от справката определят личността на К. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред (л. 58 – 61).

Решението е връчено на жалбоподателя на 14.05.2025 г. (л. 61, стр.2).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт и против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

По аргумент от чл.58, ал.3 от АПК и на основание т.8 от ППВС № 4/1976г., предмет на съдебен контрол в настоящото производство е изричният отказ, обективиран в решение № 251005-57/02.05.2025 г. на директора на ОД на МВР – Бургас и който е последвал в хода на производството по оспорване на мълчалив отказ. В този смисъл е и направеното от жалбоподател уточнение от 07.07.2025г. (л.109-111).

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - директорът на ОД на МВР – Бургас, съгласно заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г. на министъра на МВР, съгласно т.1.6. от която е оправомощил директорите и заместник директорите на областните дирекции на МВР да разглеждат и да се произнасят по искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, чл. 53 - чл. 56 от ЗЗЛД и да изпълняват задълженията си по чл. 34 от с. р. и чл. 68 от ЗЗЛД. Доколкото се касае за въведени в информационните фондове на МВР от структура на МВР лични данни, то компетентен е ръководителят на структурата – директор на ОД на МВР.

Решението е издадено в предписаната от закона форма, мотивирано с излагане на фактическите и правните основания за неговото издаване и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна. В депозираното заявление от 26.03.2025 г. са обективирани две искания: - за снемане на полицейска регистрация при приложение на чл. 68 от ЗМВР и на разпоредбите на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и искане за заличаване на лични данни от информационните масиви на МВР по реда на чл. 28 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, при приложение на разпоредбите на Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.

При определяне вида на производството от ОД на МВР-Бургас са извършени съответните справки в информационните фондове за общо ползване на МВР – „Картотека полицейска регистрация“, Документален информационен фонд на Главна дирекция „Национална полиция“ и в автоматизираните информационни фондове, според които към 26.03.2025 г. за лицето М. К. не се съхраняват данни за извършената му полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 ЗМВР, както и че в автоматизираните информационни фондове се обработват лични данни за М.К.. във връзка с водено наказателно производство, приключило със споразумение – условно наказание по ДП № 14/2016 г. по описа на ОСлО – ОП – Бургас, с присъда № 304/2020 г. по НОХД № 1135/2020 г. на БОС за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – действия с наркотични вещества. След като АО установил, че лицето няма извършена полицейска регистрация по чл.68 ЗМВР, приел за разглеждане искането за заличаване на обработваните лични данни на М.К. във връзка с воденото наказателно производство, по което искане се произнесъл с оспореното решение.

По приложението на материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗМВР, в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Органите на МВР за изпълнение на дейностите си могат да обработват лични данни - чл. 25, ал. 1 ЗМВР. Обработването се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В чл. 26, ал. 1 ЗМВР са предвидени правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Изрично в чл. 26, ал. 2 е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по, ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. В изпълнение на цитираната разпоредба министърът на вътрешните работи е приел Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (по-долу Инструкцията). В чл. 3 от същата инструкция са посочени обстоятелствата, при настъпването на които се заличават личните данни на лица, които са събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл. 3 от инструкцията регламентира изчерпателно хипотезите, при които личните данни по чл. 2, с изключение на тези на пострадали лица и заявители на престъпление, се заличават. По-конкретно това са следните хипотези: постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; наказателното производство е прекратено: на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2-ро НПК; на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2-ро НПК; на основание чл. 24, ал. 5 НПК; на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; влязла в сила оправдателна присъда; изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 НК при: постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /чл. 78а НК/; лицето е починало - във всички останали случаи.

В случая АО е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на заявлението - 26.03.2025 г. дали извършваното съхранение на лични данни за М.К. за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. Направил е правилна и мотивирана преценка, че сред разписаните в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. хипотези липсва основание за заличаване на обработваните лични данни в случаите на осъждане, вкл. настъпилата реабилитация на лицето, поради което личните данни на жалбоподателя не следва да бъдат заличавани. В оспорения административен акт е извършен пълен анализ по отношение личността на жалбоподателя като са обсъдени всички относими факти и обстоятелства.

Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишленото престъпление от общ характер, за извършване на което лицето е било привлечено като обвиняем, и което е било основание за обработване на личните му данни, а именно: престъпление по чл.354а, ал.1НК и по чл.354в, ал.1 от НК – действия с наркотични вещества, както и поведението на лицето, показващо склонност за извършване на различни по вид и степен на укоримост нарушения, в областта на обществените отношения, регулирани със Закона за движение по пътищата, за които лицето е санкционирано по ЗДвП с влезли в сила актове в проведени административно-наказателни производства.

От събраните в хода на административното производство данни се установява незачитане на обществения ред от М. К., което несъмнено създава опасност с висока степен по отношение на другите членове на обществото – факт, изискващ съществена необходимост от превенция на последващи идентични деяния, опасни за обществото, която превенция е сред основните дейности на министерство на вътрешните работи по чл.6, ал.1 ЗМВР.

Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с обработването и съхранение на лични данни цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето М.К.. Административния орган е мотивирал акта си като е посочил, че нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания не е приложимо към конкретния случай. Съобразил е и даденото с решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. задължително тълкуване, а именно, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

По отношение на срока за съхранение на обработваните лични данни, съдът следва да отбележи, че няма пречка лицето да инициира в последващ момент производство пред компетентния АО по проверка за необходимостта от съхранение на лични данни на лицето (каквото задължение за периодична проверка има административният орган съобразно решението по дело С-118/22г. на СЕС) с цел признаване правото на лицето за изтриване на тези данни ако към този момент съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани.

С оглед изложеното съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни все още е необходимо. Събрани са и преценени данни, включващи естеството и тежестта на престъпленията, за които лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който са извършени тези престъпления, профила на осъденото лице, и други обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. С оглед на което директора на ОД на МВР – Бургас е постановил законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас