Решение № 674 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 979/2024 г.

Производството е по чл.256, ал.1 от АПК вр. чл.50, ал.1 и ал.10 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ вр. ЗДвП. Образувано e по постъпила жалба /по съществото си искова молба/ от В. Б. М. от гр.Русе срещу отказ за връчване на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, обективиран в Заповед рег.№ 1085з-40/05.11.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе. Развиват се подробни съображения за незаконосъобразност на отказа. Претендира се отмяната му и задължаване на административния орган да бъде връчено издаденото ново СУМПС на оспорващия. Претендират се разноски за производството. Ответната страна - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Г. Д., намира оспорването за неоснователно. Претендира разноски за юрисконсулт. От фактическа страна по делото се установява следното: В. Б. М. е бил правоспособен водач като първоначално му е било издадено на СУМПС [номер], издадено на 14.07.2016 г., със срок на валидност 14.07.2026 г. /справка от АИС „Български документи за самоличност“ на л.31 и л.32 от делото/. От същата справка е видно, че на 10.12.2019 г. статусът на СУМПС [номер], е бил променен от сектор "Пътна Полиция" - Русе на „Невалиден", причина „Изгубен/ откраднат", при подадена на 10.12.2019 г. декларация от лицето за посочените обстоятелства по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи /декларация на л.29 от делото/. По делото липсват данни на водача да е издаден дубликат на изгубеното свидетелството. От приложената Справка за нарушител водач /л.26-л.28 от делото/ се установява, че впоследствие на М. са издадени наказателни постановления, влезли в законна сила, с които са му наложени административни наказания и са отнети контролни точки, както следва: С НП № 18-1085-001727 от 09.07.2018 г., влязло в сила на 31.10.2018 г. – три глоби в общ размер на 80 лв. и са отнети 6 контролни точки; С НП № 20-1085-000533/11.03.2020 г. на сектор „Пътна полиция"- Русе, влязло в сила на 20.03.2020 г., глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца като са отнети 12 контролни точки; С НП № 20-1085-000990/30.03.2020 г. на сектор ПП- Русе, влязло в сила на 30.05.2020 г., глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца като са отнети 12 контролни точки; С НП № 20-1085-000994/30.03.2020 г. на сектор „Пътна полиция"- Русе, влязло в сила на 30.05.2020 г., глоба в размер на 200 лева и наказание 6 месец а лишаване от право да управлява МПС; С НП № 20-1085-000991/30.03.2020 г. на сектор „Пътна полиция"- Русе, влязло в сила на 30.05.2020 г., глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са отнети 12 контролни точки. От началник група към ОД на МВР - Русе, сектор ПП-Русе е издадена ЗППАМ № 24-1085-000094/06.02.2024 г. /л.1 от преписката/, с която спрямо В. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е обжалвана пред АС-Русе и е влязла в законна сила на 18.06.2024 г. /решение №1914 от 18.06.2024 г. по адм. дело №216/2024 г. на АС-Русе на л.2 - л.7 от административната преписка/. В. В. М. е възстановил правоспособността да управлява моторно превозно средство по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДВП - с полагане на изпит, представил е заявление с необходимите документи за издаване на ново СУМПС /Справка за нарушител водач на л.26-л.28 от делото/, и на 08.10.2024 г. му е издадено свидетелство за управление на МПС № 286645381, със срок на валидност до 08.10.2034 г. /справка от АИС „Български документи за самоличност“ на л.31 и л.32 от делото/. Видно от същата справка издаденото ново свидетелство не му е връчено, което се потвърждава изрично в писмото от 16.01.2025 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Русе /л.24 от делото/. М. е подал и нарочна молба с искане да получи новото свидетелството на 08.10.2024 г. /л.25 от делото/. Началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе е издал Заповед рег.№ 1085з-40/05.11.2024 г., позовавайки се на чл. 190, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в чиято разпоредителна част е разписано „Отказвам връчване на Свидетелство за управление на МПС на В. Б. М., [ЕГН]“ /л.21 от делото/. Именно срещу този отказ за връчване на издаденото ново СУМПС се търси защита в настоящото съдебно производство. За характера на производството. Съгласно чл.50, ал.1 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. То се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС – чл.51, ал.1 от ЗБЛД. Съгласно чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на СУМПС. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. Според чл.50, ал.10 от ЗБЛД свидетелството за управление на моторно превозно средство се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. Това правило на закона урежда начините за връчване на издадения удостоверителен документ. Правилата за това са детайлно разписани в Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.22 от 19.03.2010 г., последно изменена с ДВ, бр. 71 от 23.08.2024 г., в сила от 23.08.2024 г. Връчването на СУМПС е фактическо действие, по аргумент от горецитираната норма от ЗБЛД и подзаконовия нормативен акт, то не е волеизявление на административен орган по смисъла на чл.21 от АПК и няма характеристиките на индивидуален административен акт. Невръчването на документа подлежи на контрол за законосъобразност, като според съда приложение намира разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК, която регламентира оспорването на фактически бездействия на административните органи по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Нормата е насочена към преодоляване на фактическото бездействие на административен орган по конкретно задължение и намира приложение, когато задължението произтича пряко от правна норма при настъпване на определен юридически факт /по надолу от съда ще се изложат съображения за това/. Мотиви относно приложимостта на производството по чл.256 от АПК се извеждат и от искането на оспорващия, формулирано в сезиращата първоинстанционния съд жалба /с характер на искова молба/, а именно – постановяване на решение, с което административният орган да бъде задължен издаденото ново СУМПС на оспорващия да бъде връчено т. е. да се разпореди извършване на конкретно фактическо действие /в този смисъл определение по адм.дело №3881/2022 г. на ВАС, VII отд./. Горните изводи не се променят от факта на издадената Заповед рег.№ 1085з-40/05.11.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе за отказ за връчване на издаденото ново СУМПС на М. и постановено решение от горестоящия орган – Решение № 336р-34122 от 02.12.2024 г. /л.22 от делото/. Актовете по съществото си съдържа изложение на съображения на органа за това защо не е осъществил дължимо фактическото действие, но по своята същност заповедта не представлява индивидуален административен акт, независимо от наименованието й /в този смисъл решение по адм. дело № 12065/2024 г. на ВАС, VII отд./. По съществото на спора. М. е притежавал правоспособност на водач на МПС, удостоверена първоначално с издадено СУМПС [номер], издадено на 14.07.2016 г., със срок на валидност 14.07.2026 г. Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Цитираната норма придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст in fine на цитирана разпоредба на закона. В разглеждания случай в 2020 г. на оспорващия са отнети всичките 39 контроли точки с влезли в сила НП /горецитираните/ и същият е загубил правоспособността си на водач по силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Безспорно е установено, че М. е възстановил правоспособността си по реда на чл.157, ал.5 от ЗДВП. Съгласно чл. 12, ал.1 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. СУМПС се издава в изрично изброените хипотези на т. 1 – т. 9, една от които е по т.3 - възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки, а според чл.14, ал.1 - при възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки на водача се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оригинален протокол за успешно положен изпит. В разглеждания случай е издадено именно такова ново свидетелство водача – свидетелство за управление на МПС № 286645381, със срок на валидност от 08.10.2024 г. до 08.10.2034 г. Издаването на СУМПС или отказът за това по своята същност представляват индивидуален административен акт, но не и връчването на вече издадения удостоверител документ. Последното е фактическо действие, следващо издаването на СУМПС, намерило своята регламентация в чл.50, ал.10 от ЗБЛД и Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, издадена от министъра на вътрешните работи /Инструкцията/. В подзаконовия нормативен акт, по смисъла на чл.7, ал.3 от Закона за нормативните актове, са разписани подробни правила на технологията на работа по издаване на българските лични документи в структурите на МВР, като в Глава четвърта „Приемане и обработка на заявления за издаване на СУМПС в структурните звена "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР и връчване на персонализираните документи“, те са относно личния документ от вида на процесния – СУМПС. Така според чл.57 от Инструкцията - при осъществяване на дейност "Връчване на персонализираните СУМПС" лицето удостоверява самоличността си и представя регистрационния талон /ал.1/; служителят визуализира данните на екран по номер на документа, отразява връчването в НАИФ "НРБЛД" и прави разпечатка за връчване на персонализиран документ /ал.2/; служителят връчва новото СУМПС на лицето, което полага подпис в разпечатката. Служителят се подписва в разпечатката, където автоматично са нанесени неговите имена /ал.4/; връчването на персонализираните СУМПС се извършва в РУ на МВР, в звеното "Пътна полиция" или в звеното "БДС" при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес, където е прието заявлението /ал.7/. Задължението за връчване на новоиздадения български личен документ е разписано и произтича пряко от закона, а неизвършването му е в противоречие с него. Неизвършването на фактическото действие не може да бъде оправдано със съображенията на Началника на ПП-Русе при ОД на МВР-Русе, обективирани в издадения от него нарочен писмен акт – горецитираната заповед. Те се свеждат до това, че на М. са наложени наказания „лишаване от право на управление на МПС“ с влезли в сила НП, които наказания подлежат на изпълнение, като за тях не е изтекла изпълнителската давност по чл.82, ал.1, б.“б“ във вр. чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Тези доводи са несподелими, тъй като връчването на новоиздаденото СУМПС не се поставя под условие от изпълнението на наказанията. Действително на М. с четири наказателни постановления /горецитираните/ са наложени като кумулативни наказания „лишаване от право на управление на МПС“, като по едното НП срокът на наказанието е 6 месеца, а по трите НП – срокът е по 24 месеца. Принципно е правилна тезата на органа, че съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. Според чл.20 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. - отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2.заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3.съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. Развитите от органа съображения се отнасят именно до изпълнение на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“, но те са неотносими към разглежданото бездействие. Органът не е направил разграничение между производството по издаване на новото СУМПС и задължението за връчването му, произтичащо пряко от законовите разпоредби, респ. предаването му на правоимащото лице, и производството по изпълнение на наказанието лишаване от право. Развитите доводи от органа всъщност са относими към отказ за връщане отнето/иззето СУМПС, в каквато хипотеза разглежданият случай не попада. В текста на чл.21, ал.1 от Наредба № I – 157/2002 г. е указано, че когато свидетелството за управление на МПС не е отнето със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, датата, месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер се отбелязват върху документа по чл. 20, т. 1 или 2, послужил за отнемането, а според ал.2 - статусът на българско свидетелство за управление на МПС се променя в АИС - БДС от звеното "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, отнело свидетелството. В случая такова отнемане не е извършено по указания от закона ред – няма отбелязване върху влезлите в сила НП за обстоятелствата по чл.21, ал.1 от Наредбата, нито е извършена промяна на статуса на СУМПС основано на текста от подзаконовия нормативен акт. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извод, че отнемането на свидетелството и промяна на статуса на СУМПС е нормативно регламентирано, но то касае производството по изпълнение на наказание от вида „лишаване от право“, а не процедурата по връчване на издаден личен документ - СУМПС. Във връзка с оспореното бездействие неоснователно ответникът се позовава и на издадената ЗППАМ № 24-1085-000094/06.02.2024 г. /л.1 от преписката/, с която спрямо В. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Постановеното с акта изземване на СУМПС, очевидно не се отнася до новоиздаденото свидетелство, чието невръчване е спорното по делото, тъй като принудителната мярка има за предмет свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки, респ. който е загубил правоспособността си по силата на закона и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В случая новото свидетелство е издадено след последвалото възстановяване на правоспособността на водача на МПС в условията на чл.157, ал.5 от ЗДвП. В заключение основателно от търсещия защита се иска административния орган да преустанови бездействието и извърши фактическото действие, за което е задължен по закон – връчване на издаденото СУМПС. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат – 750 лв., договорено и заплатено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие /л.36 от делото/. Основателно е възражението на ответника за намаляване на възнаграждението и присъждането му на предвидения минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата за случая редакция преди изменението й с ДВ., бр. 14 от 18.02.2025 г. Делото попада в хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредбата и възнаграждението от 600 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на това, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, а претенцията на оспорващия се уважава, но по различни от наведените от него доводи. Общо разноските, които се следват на страната са 610 лева. Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 1 и ал. 3 от АПК, съдът