Решение № 30 от 20.1.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от И. Г. К. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. против Наказателно постановление № 790804-F782919/07.10.2024 г., издадено от директора на офис Благоевград при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл.80, ал.1 ЗДДФЛ е наложена "глоба" в размер на 200лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.50, ал.1, т.1 вр. чл.53, ал.1 ЗДДФЛ. В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление и че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че актът е съставен извън предвидения с чл.34, ал.1 ЗАНН срок, както и че АУАН и НП не отговарят не предвидените към съдържанието им изисквания. Подчертава се, че в нарушение на чл.42 ЗАНН в АУАН не са посочени адресите на свидетелите. Оспорва се компетентността на актосъставителя и се навежда, че съставянето на акта в отсъствие на нарушителя при неспазване на процедурата по чл.40, ал.2 ЗАНН предпоставя отмяна на НП. Подробно се аргументира, че санкционираното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и негов процесуален представител. Подадено е писмено становище от адв. К., в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя, с което се поддържат въведените с жалбата възражения. Моли разноските за адвокат да бъдат присъдени на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно, законосъобразно и издадено при спазване на процесуалните правила Счита, че доказателствената съвкупност по делото установявала по несъмнен начин извършването на санкционираното нарушение. Подчертава, че наложената санкция е съобразена с размера на недекларираните доходи. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 09.07.2024 г., с персонален идентификационен код, И. К. подал по електронен път в ТД на НАП София годишна данъчна декларация по чл. 50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ за 2023 г. Декларацията е приета с генериран от информационната система на НАП вх. № 0100И07715781/09.07.2024 г. Свидетелката Т. С. е служител на ТД на НАП София, офис Благоевград. Във връзка с генерирани в ЦУ на НАП списъци за лица, подали своите годишни данъчни декларации извън предвидения за това срок, на 07.08.2024 г. С. извършила проверка по данъчно- осигурителната сметка на жалбоподател. При извършена проверка, С. установила, че К. като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3, т.1 ЗДДФЛ, не е подал в ТД на НАП София, годишна данъчна декларация по чл.50, ал. 1 ЗДДФЛ за придобитите през 2023 г. доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в установения с разпоредбата на 53, ал.1 ЗДДФЛ срок до 30.04.2024 г. При така направените констатации С. приела, че на 01.05.2024 г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл.50, ал.1, т.1, вр. чл.53, ал.1 ЗДДФЛ, поради което в присъствието на свидетеля А. и отсъствието на жалбоподателя на 15.08.2024 г. съставила срещу последния АУАН № F782919. На 21.08.2024 г. актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, който не обективирал в него възражения. Такива са подадени в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. Въз основа на АУАН № F782919/15.08.2024 г., при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, директорът на офис Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 14.10.2024 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Т. С. и Ю. А. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от НАП изх. № 19-24-05- 438/15.10.2024 г., писмо от НАП изх. № 1342/08.10.2024 г., АУАН № F782919/15.08.2024 г.; възражение вх. № 18542/27.08.2024 г., Писмо от НАП изх. № 19-24-05-351/22.08.2024 г., ддд вх. № 0100И0771578/09.07.2024 г., покана № ОПАУАН 5169/07.08.2024 г., уведомление за извършено връчване по електронен път, Писмо от НАП изх. № 991/15.08.2024 г., Писмо от НАП изх. № 991/15.08.2024 г., Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП; пълномощно № 3182/09.02.2022 г. При установяване на фактическата обстановка съдът се довери на показанията на свидетелите С. и А., като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на служителите на НАП се отличават с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства и незаинтересоваността им от изхода на делото. Въззивната инстанция кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото. Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации, относно факта и момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ за 2023 г. от жалбоподателя, се изясняват посредством показанията на свидетелите и приложеното по делото копие от декларация вх.№ 0100И07715781/09.07.2024 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 14.10.2024 г., а жалбата е от 25.10.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл. 278, ал.1, пр.1 ЗКПО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП от т.2.1 от приложената заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен от ръководителя на НАП съгл. чл. 278, ал.1, предл.2 ЗКПО и т.1.2. от същата заповед. На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на срока по чл.53, ал.1 ЗДДФЛ - в случая на 01.05.2024 г., която дата е посочена като дата на нарушението в АУАН и НП. Съдът намира за неоснователен, въведения с жалбата довод за съставяне на АУАН извън регламентирания с чл.34, ал.1 ЗАНН тримесечен срок. От събраните по делото доказателства се установява несъмнено, че административното нарушение е открито от актосъставителя при извършена на 07.08.2024 г справка в информационната система на ТД на НАП София офис Благоевград, която дата съдът приема за установяване, както на нарушението, така и на нарушителя, поради което тримесечният срок за съставяне на акта започва да тече именно от тогава. Ето защо съставеният на 15.08.2024 г. АУАН е в срока по чл.34, ал. 1 ЗАНН. Не може да се приеме, че от деня, следващ изтичането на регламентирания цитираната наредба срок, данъчната администрация е следвало да е наясно за лицата, които не са изпълнили задължението си за подаване на тези декларации в предвидения срок, като от 01.05.2024 г. нарушителят следва да се счита за открит. Действително, информацията за подадените декларации, се изпраща до ТД на НАП и служителите й могат по всяко време да извършат проверка на подаването на такива декларации, те обаче нямат задължение ежемесечно да извършват такива проверки служебно. Затова и в случая съставянето на АУАН на 15.08.2024г. законосъобразно е поставило началото на административнонаказателното производство срещу дружеството - жалбоподател. На следващо място посочването на служебен адрес на свидетеля също не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото чл.42, т.7 ЗАНН не въвежда изрично изискване за отразяване на постоянен/ настоящ адрес, като тази разпоредба цели идентификацията на свидетелите, която в случая е осигурена с отразяването на три имена и адрес на свидетеля. С оглед приложените по делото доказателства за изпращане на покана за съставяне на АУАН чрез системата за сигурно електронно връчване неоснователно се явява и възражението за несъобразено със закона съставяне на акта в отсъствието на нарушителя. Отделно от горното с връчването на АУАН на жалбоподателя, на същия е осигурено осъществяването на право на защита, което в случая е и реализирано с депозираното пред наказващия орган писмено възражение. Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт. Според разпоредбата на чл. 50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, като съгласно чл.53, ал.1 от същия закон годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Санкционната разпоредба на чл. 80, ал.1 ЗДДФЛ предвижда, че лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Доказателствената съвкупност по делото установява по безспорен начин, че жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ на 09.07.2024 г. т. е. със закъснение малко над два месеца. С установеното неподаване в законовия срок на годишната данъчна декларация е осъществен от обективна страна съставът на твърдяното административно нарушение, тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения", при които фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици – достатъчно е изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. Жалбоподателят е следвало да подаде годишна данъчна декларация за 2023 г. в посочения в чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ срок – в случая до 30.04 2024 г. и с неспазването му е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат. Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, доколкото същият като местно физическо лице е съзнавал задължението си да подаде изискуемата се с чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ декларация за календарната 2023 г. в определения със същия закон срок - до 30.04.2024 г. и е бил наясно, че с неподаването й е ще извърши нарушение на чл.50, ал.1 ЗДДФЛ. Съставът на районния съд намира, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена в сравнение с други нарушения от същия вид. В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя е засегнало държавна политика по проследяване приходите на физическите лица. По тази причина и предвид констатираното закъснение от малко над два месеца обществената опасност е с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи пречка от обективен характер, препятстваща жалбоподателя да изпълни предвиденото с чл.50, ал.1 ЗДДФЛ задължение. В случая наказващият орган е наложил глоба в размер на 200.00лв., като бланкетно е посочил, че при определянето на размера й са съобразени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, без същите да са посочени изрично. В конкретиката на настоящия казус, като отегчаващо вината следва да се приеме размерът на недекларираните в определения срок доходи За смекчаващи такива съдът приема липсата на данни за други нарушения от този вид на жалбоподателя, обстоятелството, че процесната данъчна декларация е подадена по инициатива на жалбоподателя още преди откриването на нарушението, както това, че с подаването на декларацията не е формиран данък за довнасяне, поради което наказанието е следвало да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП е необосновано в санкционната си част, като целите на административното наказание могат да се постигнат и с налагане на глоба под средния за това наказание размер, а именно -100 лева. Така индивидуализирано, наказанието е съобразено с характера на извършеното административно нарушение и според съда ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения в страната правов ред. Предвид изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото е доказано по безспорен начин извършването от страна на жалбоподателя на нарушение на чл. 50, ал.1, т.1 вр. чл.53, ал.1 ЗДДФЛ., обжалваното НП следва да се измени единствено в санкционна му част, като се намали размерът на наложената глоба от 200 лева на 100 лева. В останалата си част наказателното постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон, при съобразяване с процесуалните правила. При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед размера на наложената глоба и изменението му от настоящата съдебна инстанция. При този изход на делото, с оглед изменението на НП за наложеното административно наказание „глоба”, на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението, дължимо на адвоката, в размер на 100 лв. за производството по настоящото дело. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на НАП, което е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на размера на наложеното административно наказание, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно следа да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усИ. по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, което възлиза на 40, 00лв Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.2 ЗАНН Районен съд Благоевград, НО, 7-ми състав