Решение № 973 от 4.7.2012 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 671/2012 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 432 гр.Г.Оряховица, 04.07.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Еманоел Вардаров при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора........, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№671/2012г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Обективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.3 ввр. чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 ввр. чл.151 ал.3 от СК, чл.149 от СК, чл.146 ал.1 от СК. Ишцата П.П.П. с ЕГН••••••••••, действуваща чрез своя попечител Б.И.Б., твърди в исковата молба, че Ц.И.П. и П.Б.П. са родители на детето П.П.П. с ЕГН••••••••••, която настанена в ДДУИ„Слънчице” с.Г.С. Община С. за периода: 03.05.2001г.-01.6.2009г. От 01.06.2009г. до настоящия момент детето е в Център за настаняване от семеен тип - гр.С. - социална услуга от резидентен тип, съгласно решение на ГОРС по гр.дело№901/2009г. П.П.П. е с поставена диагноза „поведенчески отклонения с продължителни значителни трудности за интегриране в училище и трайно ограничени възможности за адаптация - 40%” съгласно Експертно решение№2210/02.12, 2009г. на ТЕЛК. С решение№21/22.01.2009г. по гр, дело№1483/2008г. на ГОРС родителите на П.П.П. - Ц.И.П. и П.Б.П. са лишени от родителски права. Със Заповед№476/19.03.2012г. на кмета на Община С. е бил назначен настойнически съвет, като Б.И.Б. е попечител на П.П.П.. В исковата молба се твърди, че о т момента на настаняване на детето в различни социални институции П.П.П. не е била потърсена от родителите си, но и под никаква форма не е получавала издръжка от тях. П.П. е на възраст, в която се нуждаела от по-голяма грижа за отглеждане и възпитание, за задоволяване на основни потребности. Детето се отглеждало извън семейна среда, където средствата за неговото съществуване са били крайно недостатъчни, като самото заболяване значително усложнявало грижите за детето. Макар и лишени от родителски права, Ц.И.П. и П.Б.П. не се освобождават от задължението си да плащат издръжка на дъщеря си и по този начин да подпомагат финансово нейното отглеждане и възпитаване според чл.151 ал.3 СК. Искането е да бъдат осъдени ответниците Ц.И.П. и П.Б.П. да заплащат месечна издръжка в размер на по 60.00лв. считано от 01.04.2011г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ответницата Ц. Ив.П., представлявана от особен представител Д.П. от ВТАК, счита, че е налице правен интерес от тьрсеното по исков ред уреждане на обществените отношения, свързани със задължението на всеки родител да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца, регламентирани в СК. Задължението за издръжка е абсолютно, но размерът на издръжката се определя освен от нуждите на детето и от възможностите на лицето, което я дължи. Предвид на тона, че не са представени доказателства по отношение на възможностите на ответницата да заплаща издръжка то претендирания размер от 60.00лв./под регламентирания минимум/ се явява основателен, както за издръжката за в бъдеще време, така и за издръжката за минало време. Ответникът П. Б.П., представляван от особен представител Д.Д. от ВТАК счита искът за издръжка за основателен. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществотото. От това задължение не са освободени и лишените от родителски права родители, какъвто е настоящият случай, макар бащата П.Б.П. да е лишен от родителски права с решение по гр.дело№1483/2008г на ГОРС, а детето да се отглежда в Център за настаняване от семеен тип в гр.С.. За възрастта на детето се изискват по-големи грижи и средства за отглеждането му. Освен това детето страда и от заболяване - поведенчески отклонения с продължителни трудности за интегриране в училище. Изложеното обосновавало основателност относно предявения иск за издръжка. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото доказателства съобразно ПК, приема за установено следното: Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане Ц.И.П. и П.Б.П. са родители на П.П.П. с ЕГН••••••••••. Първоначално детето П.П.П. е била настанени в ДДМУИ”Слънчице” с.Г.С. Общ.С. по реда на ЗЗДетето. С влязло в законна сила решение№21/22.01.2009г. по гр.дело№1483/2008г. на ГОРС е лишил Ц.И.П. и И.П.. от родителски права по отношение на детето им П.П.П.. Със Заповед№1235/26.03.2009г. на Кмета на Община С. бил назначен настойнически съвет на П.П.П. с настойник Б.И.Б., Зам.настойник К. Хр.С. и членове Н. Т. Д.и М.В.Д.. С влязло в законна сила решение№392/21.07.2009г. по гр.дело№901/2009г. ГОРС е прекратил настаняването на детето П.П.П. е била настанени в ДДМУИ”Слънчице” с.Г.С. Общ.С., като детето било настанено в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ гр.С. - социална услуга-резидентен тип, до навършване на пълнолетие. От 01.06.2009г. до настоящия момент детето е в Център за настаняване от семеен тип ЦНСТ - гр.С. - социална услуга от резидентен тип, съгласно решение на ГОРС по гр.дело№901/2009г. П.П.П. е с поставена диагноза „поведенчески отклонения с продължителни значителни трудности за интегриране в училище и трайно ограничени възможности за адаптация - 40%” съгласно Експертно решение№2210/02.12, 2009г. на ТЕЛК. Със Заповед№476/19.03.2012г. на кмета на Община С. е бил назначен настойнически съвет, като Б.И.Б. е попечител на П.П.П.. Според депозирания социален доклад от Д„СП” гр.С. относно положението на детето П.П.П. детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип - гр.С., като през учебната 2011г./2012г. е ученичка V III в СОУ”А. Каралийчев ” гр.С.. Детето е сравнително добра ученичка, но често отсъства от учебните часове, което в последствие оказвало влияние на успеваемостта и по учебните предмети. Установено е, че детето е с нестабилно емоционално поведение в училище и в домовата среда(непостоянна и непредсказуема в действията си), като е насочена и полэува социална услуга „психологическа подкрепа”. Детето няма установени тежки хронични заболявания, эдрава е и боледува много рядко. Проблем при детето е периодичното агресивно и лошо поведение което демонстрира спрямо възрастни и деца в ЦНСТ. По тази причина спрямо П.П.П. имало заведено дело в Общинската комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, и наложена възпитателна мярка по чл.1З ал.1 и т.12 “Предупреждаване за настаняване във възпитателно училище интернат с изпитателен срок до б месеца” от ЗБППМН. Становището на отдел “Закрила на детето” към Д„СП” гр.С. е, че трайната дезиинтересованост на родителите на детето е довела до израстването и в институционална среда, което се отразило негативно на поведението и психологическото и развитие. Настаняването на П.П.П. в ЦНСТ не ги освобождавало от родителски задължения и би следвало да изплащат издръжка, като по този начин ще спомогнат за подобряване качеството на живот на детето. При така установените факти съдът прави следните правни изводи: Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Надлежна страна по иска за издръжка са двамата родители. Според чл.215 т.2 от ГПК иск може да се предяви от срещу няколко ответници, ако предмет на спора са техни задължения, почиващи на едно и също основание. След лишаването от родителски права процесуален представител на детето се явява неговият попечител, който е предявил исковете за издръжка общо, срещу двамата родители. Участниците в производството придобиват качеството на страна, не с акта на конституирането им от съда, а по силата на процесуалното си отношение със съда. При тези фактически твърдения съдът счита, че са предявени субективно и обективно съединени искове по чл.143 ал.3 ввр. чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 ввр. чл.151 ал.3 от СК, чл.149 от СК, чл.146 ал.1 от СК. Съгласно чл.143 от С К всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като издръжка се дължи и когато детето е настанено извън семейството. Действително, с решение на ГОРС по гр, дело№1483/2008г. родителите на П.П.П. - Ц.И.П. и П.Б.П. са лишени от родителски права. Решението е постановено при действието на Семейния кодекс( Обн. ДВ, бр.41/28.05.1985г…. изм ….отм., бр.47/23.06.2009г., в сила от 01.10.2009г.), където след уважаване на иска за лишаване от родителски права по чл.75 ал.1 т.2 от СК(отм.) съдът се е произнесъл съгласно чл.76 от СК(отм.) във връзка с мерките относно личните отношения между родителите и детето. При действащият понастоящем СК(в сила от 01.10.2009г.) при лишаване от родителски права, съдът определя служебно освен мерките относно личните отношения между родителя и детето и издръжката на детето, ако не е присъдена. В допълнителната разпоредба – чл.151 ал.3 от СК лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответниците. Според чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). В този смисъл настоящата инстанция определя като морално и законово задължението на родителите Ц.И.П. и П.Б.П. да плащат издръжка за детето си. Що се касае до размера на предявеният иск, съдът намира, същият за основателен съответно в размер на по 60.00лв. месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на детето и предвид здравословното му състояние, то той е съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, като претенцията е под този минимум. Мотив за горния извод дава цитираната разпоредба на чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на родителя, като това не би следвало да го затрудни. Присъждането на по-висок размер издръжка би било необосновано по смисъла на чл.142 ал.1 от СК. Изложените съображения мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди ответниците Ц.И.П. и П.Б.П. да заплаща месечна издръжка за детето П.П.П. чрез попечителя Б.И.Б. в размер на по 60.00лв., считано от 04.04.2012г./датата на завеждане на исковата молба/ до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването и. Съгласно 146 ал.1 от СК паричната издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва. Формата на плащане на издръжката, която е в парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения. За да се уважи такъв иск, първото плащане е трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая месечния срок. Настоящата инстанция следва да определи сума, удовлетворяваща ежемесечните нужди, като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства, даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне на тази сума това периодично и лично право на издръжка ще се трансформира в облигационно вземане с всички последици, включително и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед периодичността на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено. По отношение на исканията за издръжка за минало време съдът счита същите за основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжката преди да предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва нуждата си за претендирания период, което прави тежестта за доказване да бъде възложена на ответната страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, с които би могло да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена в размер на по 60.00лв. на месец за детето, като претенцията следва да бъде присъдена съответно за периода: 01.04.2011г.-04.04.2012г. При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС: сумата от 114.20лв.(86.40лв.+28.80лв.), съставляваща ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, сумата 100.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът