Решение № 1040 от 18.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1345/2024 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е по жалба на „Б.Г.Б.“ ЕАД, чрез адв. А. М., срещу отказ № 20240410092801-2 от 17.06.2024г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец А5 с вх. №20240410092801 от 10.04.2024г., с което е заявено за вписване едновременно намаляване и увеличаване на капитала на дружеството. В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в конкретния случай е неприложима защитата на кредиторите на дружеството по чл.150 – 153 ТЗ, тъй като целта е счетоводно привеждане на номиналната стойност на капитала в съответствие с чистата стойност на имуществото на дружеството при едновременно привличане на нови средства чрез реалното му увеличаване срещу парична вноска в капитала. Поддържа се, че защитата по чл.150 ТЗ намира приложение, когато при намаляване на капитала от дружеството реално излиза имущество, което служи за общо удовлетворяване на кредиторите, какъвто настоящият случай не е. Излагат се съображения, че с увеличаването на капитала се вливат нови средства, което е в защита интересите на кредиторите. В жалбата са наведени доводи, че при постановяване на отказа длъжностното лице по регистрацията е действало извън обхвата на дължимата проверка съгласно чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, като е разглеждало въпроси, които не са в негова компетентност. Прави се искане отказът да бъде отменен, а на АВ-ТРРЮЛНЦ да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства. Агенция по вписванията, на основание чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АВ – ТРРЮЛНЦ е било подадено заявление А5 за вписване на промени по партидата на „Б.Г.Б.“ ЕАД, касаещи едновременното намаляване и увеличаване на капитала на дружеството. Съгласно приложените документи взетото решение е за намаляване на капитала на дружеството с цел покриване на загуби чрез обезсилване на 3261351 броя поименни акции с право на глас от общо 3261352 броя акции и последващо увеличаване на капитала с 49999 броя поименни акции с право на глас, записани от „Н.М.“ ЕАД, ЕИК ••••. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че решението на едноличния собственик на капитала за едновременното намаляване и увеличаване на капитала не е обявено в Търговски регистър в разрез с императивните норми на закона – чл.150, ал.1 ТЗ, като е обоснован извод, че в конкретния случай изключението, предвидено в чл.202, ал.2 ТЗ, е неприложимо. Съдът намира този извод за законосъобразен, тъй като произтича от систематичното тълкуване на чл.202, ал.2 и чл.203, ал.3 вр. чл.202, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.202, ал.1 от ТЗ, при намаляване на капитала на търговско дружество решението за това на компетентния орган следва да бъде обявено в ТР, като се прилагат правилата на чл.150-153 ТЗ с цел защита на кредиторите. Правилото не се прилага само, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби – ал.2. Разпоредбата на чл.202, ал.2 ТЗ не е изолирана и следва да се тълкува в логическата й обвързаност с другите разпоредби на закона и целта, която законодателят е обезпечил чрез тях. Съгласно чл.203 ТЗ капиталът на едно търговско дружество може едновременно да бъде намален и увеличен, като защитата на кредиторите, към които норми препраща чл.202, ал.1 ТЗ, не се прилага само когато при последващото намаляването увеличение на капитала бъде достигнат или надвишен размера на капитала преди изменението му. Разрешението произтича от разбирането, че в този случай интересите на кредиторите не биха били увредени, тъй като в резултат на промените капиталът е в същият или по-висок размер. Когато крайният резултат е, че след едновременното намаляване и увеличаване на капитала размерът му е под първоначалния преди изменението, то в сила влиза императивното правило на чл.202, ал.1 ТЗ, т.е. решението за намаляване следва да е било обявено в ТР – чл.150, ал.1 ТЗ. Именно това изискване на закона не е било спазено от заявителя, поради което постановеният отказ е законосъобразен резултат от пропуска. Доколкото този пропуск не може да се отстрани със задна дата, то на заявителя не могат да се дават указания за преодоляването им. Съдът намира, че в това производство разноски не се присъждат. Съгласно чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящото производство обаче е охранително, съответно Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК и по аргумент от чл.541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство, следва да останат за негова сметка. Мотивиран от горното, Съдът