Решение № 5170 от 30.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 988/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на Х. Р. Р., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Г. А. А. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за ловни цели № 284з-1338 от 17.09.2025 г. на Началника на Районно управление (РУ) К. към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за издаване на оспорения административен акт в нарушение на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби. По наведени подробни доводи в тази насока е направено искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Претендират се направените разноски по делото. Ответникът – Началник на РУ К. към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по пълномощно – главен юрисконсулт М. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претиндира за юрисконсултско възнграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Х. Р. Р. е подал Заявление по образец с вх. № 284000-30656/18.08.2025 г. (л. 40) до Началника на РУ К. към ОД на МВР Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие по чл. 76 от ЗОБВВПИ. Посочено е, че оръжието му е необходимо за ловни цели. Към заявлението са приложени: копие на документ за самоличност – лична карта на заявителя; копие на членска карта № 00590 на Ловно-рибарско сдружение „Орел 2001“ [населено място]; копие на удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 3604/2018 г.; копие на разрешение № 20160181875 от 28.09.2023 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, ведно с приложение към същото, валидно до 27.09.2028г. – за двуцевка надцевка HUGLU (104A), калибър 12, № 113P1131, ловна нарезна карабина ZASTAVA (LK M70), калибър 30-06 SPRG, № 84647, и самозарядна ловна пушка ATA ARMS (NEO), калибър 12, № 78-H22YT-010180; копие на диплома за средно образование; копие на билет за лов № 413466, презаверен за 2025 г., издаден от ДГС Мъглиж; копие на удостоверение за подборно ловуване № 072721 от 16.11.2015г., за видове дивеч: благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня и глухар; разписка за заплатена по банков път такса за придобиване на оръжие в размер на 20.00 лв. (л. 41 – 47). По подаденото от Х. Р. заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие е извършена проверка, като видно от Докладна записка с рег. № 284р-46621 от 20.08.2025 г. (л. 48), съставена от Началник група КОС, заявителят е представил заверен ловен билет, има завършено минимум основно образование, завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие и курс за подборно ловуване, срещу него не е имало повдигнато обвинение за престъпление от общ характер и не са налице данни за налагани мерки за защита по ЗЗДН. В обобщение с докладната записка е прието, че подадените документи са редовни и в срок съгласно чл. 76 от ЗОБВВПИ, като са спазени изискванията за исканата дейност. Направено е предложение да бъде издадено исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за ловни цели. С оспорения административен акт № 284з-1338 от 17.09.2025 г. (л. 49 – 50), издаден от Началника на РУ К. към ОД на МВР Стара Загора, на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано издаването на исканото разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие по чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От фактическа страна отказът е мотивиран с недоказаност по несъмнен начин на нуждата от издаване на исканото разрешение. Изтъкнато е, че в заявлението не са посочени сериозни и уважителни причини за придобиването на късоцевно оръжие за ловни цели. Във връзка с това е посочено, че заявителят има издадено разрешение и притежава 3 бр. огнестрелни оръжия, описани в него. Прието е, че правно регламентираната дейност, каквато е лова, се осъществява основно с дългоцевно оръжие с гладкостенна или нарезна цев, с каквито лицето вече разполага и с които има възможност да упражнява въпросната дейност. Оспореният отказ е връчен лично на жалбоподателя на 17.09.2025 г. – срещу подпис, видно от отбелязването в него (л. 50), а жалбата е подадена по електронен път на 29.09.25 г. (л. 1 и сл., 26 и 27). По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения отказ на Началника на РУ К. към ОД на МВР Стара Загора, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на РУ К. към ОД на МВР Стара Загора, в изискуемата от закона писмена форма. Действително в заповедта не е посочено правното основание за упражненото административно правомощие, но излагането на правнорелевантните за хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за ловни цели, не оставят съмнение, че постановеният отказ се основава именно на тази законова разпоредба. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Изпълнени са изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение, както и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, при което не са били констатирани непълноти и/или несъответствия по реда на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с изискванията на закона. По делото няма спор, че производството, в което е постановен оспореният отказ, е такова, по чл. 77, ал. 4 от ЗОБВВПИ – за издаване на разрешение за придобиване на друго огнестрелно оръжие и боеприпаси на лице по чл. 76, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на която разпоредба по същество се позовава административния орган, за да откаже издаването на исканото разрешително, предвижда, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. И в двата случая обаче законът поставя изискване в чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ за основателна причина за издаване на разрешението. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Смисълът на така въведеното законово изискване е пред органа по разрешаването да са посочени/удостоверени факти и обстоятелства, от които да може да се направи извод, че за конкретното лице съществува основателна причина, явяваща се цел на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно изискванията на чл. 77, ал. 2 от ЗОБВВПИ при кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7, императивно се явява и представянето от заявителите на заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). По силата на специалната норма на чл. 23 от ЗЛОД билетът за лов следва да е заверен за съответната календарна година. В случая заявителят е сезирал административния орган с искане за издаване на разрешително за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, което му е необходимо за ловни цели. Същият членува в Ловно-рибарско дружество „Орел 2001“ [населено място] и има заверен ловен билет за 2025 г. (л. 42), като тези данни са счетени от органа за безспорни с оглед на издаденото му разрешително за дългоцевно оръжие (л. 45), но не са зачетени от него при извършване на дължимата преценка дали заявителят има основателна причина за придобиването на исканото късоцевно оръжие. Този извод на органа е неправилен. Именно изложените обстоятелства и безспорният факт, че заявителят е ловец със заверен за съответната календарна година ловен билет е „основателната причина“ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Липсата на мотиви в тази връзка правят отказа необоснован. Освен това, от приложеното по преписката удостоверение № 072721 от 16.11.2015 г. (л. 42) се установява, че жалбоподателят има право на подборно ловуване. В чл. 56, ал. 4 от ЗЛОД е посочено изрично, че подборното ловуване се извършва с дългоцевно нарезно ловно оръжие, късоцевно нарезно оръжие за ловни цели или гладкоцевно ловно оръжие с куршум. Изпълнението на изискванията на цитираната разпоредба също съставлява основателна причина за придобиването на процесното късоцевно оръжие и по никакъв начин не ограничава възможността жалбоподателят да придобие такова огнестрелно оръжие. В този смисъл, като не е издал разрешение за придобиване на исканото късоцевно огнестрелно оръжие за посочените ловни цели, административният орган е постановил незаконосъобразен индивидуален административен акт. На следващо място, в чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ са регламентирани огнестрелните оръжия за лов, които могат да се придобиват и съхраняват, между които и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко оръжие. Следователно законодателят конкретно е предвидил какви оръжия могат да се придобиват и съхраняват за ловни цели и ако едно оръжие притежава посочените в чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ характеристики, то следва да се счита за признато и допустимо от закона като годно за притежание ловно оръжие. Във връзка с това административният орган е длъжен да извърши проверка дали оръжието, за което се отнася исканото разрешение, отговаря на посочените в закона характеристики, но не и да извършва някаква допълнителна преценка дали то е необходимо за извършване на ловната дейност. Преценката относно оръжието във връзка със заявените ловни цели се свежда до изпълнението на посочените в чл. 6, ал. 3, т. 2 изисквания – вид на оръжието и дължина на цевта. Такава преценка обаче в случая няма данни да е правена, съответно няма изложени констатации и изводи в тази насока, като административният орган изцяло е игнорирал разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ. Вместо това е развил други, нерелевантни съображения, обусловили издадения незаконосъобразен отказ. Ето защо, неправилен, а и напълно необоснован е изводът на органа, че след като лицето притежава разрешение за дългоцевни оръжия, с каквито основно се осъществява лова, то те са му достатъчни за упражняване на тази дейност и в този смисъл нуждата от придобиване късоцевно оръжие не била доказана. Във връзка с това следва да бъде посочено, че е ирелевантно обстоятелството дали заявителят притежава и дългоцевни ловни оръжие, доколкото закона изрично регламентира възможността да се извършва лов и посредством късоцевно огнестрелно оръжие. Предвид изложеното обжалваният отказ се явява незаконосъобразен, като издаден в противоречие с приложимите материалноправни и процесуални разпоредби, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати на сумата от 730 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. (л. 32) и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лв. (съгласно договор за правна защита и съдействие – л. 59, фактура и справка за издадени документи - л. 64 и л. 65). Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК