Решение № 29 от 6.2.2020 г. на Административен съд - Перник по дело № 792/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник, ЕИК ••••, със седалище и адрес: гр. Перник, ул. ••••, представлявана от директора против Решение № 157/28.10.2019 г., постановено по АНД № 171/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е отменено наказателно постановление № 19/15.05.2019 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник, с което на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на В.В.М., ЕГН •••••••••• – земеделски производител, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 132, т. 5 от ЗВД. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че неправилно е прието, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда аргументи за неправилност на извода на районния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба – В.В.М., в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е подал писмен отговор. Касационната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Искането към съда е да го остави в сила. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не е представляван. В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, поддържа отговора. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Радомир. В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Р.Р.дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния състав да остави в сила обжалваното съдебно решение. Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните: С наказателно постановление № 19/15.05.2019 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник на ответника по касационната жалба на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 132, т. 5 от ЗВД. За да го отмени, Районен съд – Радомир е приел, че на 11.03.2019 г. при документална проверка на екарисажни бележки, издадени за умрели животни – 12 броя овце, собственост на В.В.М., контролните органи са установили, че последният не е уведомил незабавно кмета на населеното място – с. К., общ. Радомир и ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за смъртта на животните. За установеното нарушение на чл. 132, т. 5 от ЗВД свидетелят Д.К., в качеството си на главен инспектор – официален ветеринарен лекар при ОДБХ е съставил АУАН № 0000000593/11.03.2019 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. При така установеното от фактическа страна, Районен съд – Радомир е отхвърлил като неоснователни оплакванията на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, че административното нарушение не е извършено. След подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че В.В.М. не е изпълнил задължението си да уведоми незабавно ветеринарния лекар и кмета на с. К., общ. Радомир за умрели в стопанисвания от него животновъден обект общо 12 броя овце, за обезвреждането на които са издадени от •••• ООД екарисажни бележки с №№ ПК00000152/20.02.2019 г. и ПК00000153/20.02.2019 г. Приел е, обаче че процесуалното право на защита на нарушителя е било ограничено, тъй като в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, които са част от задължителните реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и затова е отменил наказателното постановление. Административен съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – Радомир. Видно от приложения АУАН същият е съставен от компетентно лице съгласно чл. 472, ал. 1 от ЗВД – „главен инспектор – официален ветеринарен лекар“ при Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник при БАБХ. Посочени са трите имена и длъжността на съставителя, датата на съставяне, датата на откриване на нарушението и мястото на извършването му, фактите, представляващи обективни признаци на нарушението и правната норма, която ги субсимира. Отразени са индивидуализиращите данни за нарушителя и свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Вписани са възраженията на нарушителя. Настоящия съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Изпълнителното деяние на процесното нарушение се изразява в неизпълнение на задължението за незабавно писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект и кмета на населеното място за настъпила смърт на животни. Реализирането му започва от момента, в който задължението е трябвало да бъде изпълнено и продължава до фактическото му изпълнение или до установяване на неизпълнението от компетентните органи. Така се създава едно трайно противоправно положение, което продължава през определен времеви период, който е и „датата на извършване на нарушението“ по смисъла на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. В настоящия случай е безспорно установено, че компетентният контролен орган – главен инспектор – официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Перник е установил извършването на нарушението на 11.03.2019 г. Това е и датата, посочена в АУАН, а в последствие и в НП, като дата на нарушението. В събраните по делото доказателства не се съдържат данни за датата на която са умрели овцете. Видно е от приложените екарисажни бележки, с №№ ПК00000152/20.02.2019 г. и ПК00000153/20.02.2019 г., че те са извозени от стопанството на В.В. на 20.02.2019 г., от което следва извода, че смъртта им е настъпила на тази или на по-ранна дата. Тогава е възникнало и задължението за уведомяване, като изпълнението му е следвало да се извърши в първия възможен момент. От датата на извозване на страничния животински продукт /20.02.2019 г./ до датата на установяване на неизпълнението на задължението /11.03.2019 г./ са изминали 19 дни, поради което се налага изводът за неизпълнение на задължението по чл. 132, т. 5 от ЗВД, което е продължило до 11.03.2019 г. Това фактическо положение е прието и от районния съд в обжалваното решение. Неправилна, обаче е констатацията му, че посочването само на датата, до която е осъществявано нарушението представлява отсъствие на реквизита по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и води до засягане правото на защита на нарушителя. Действително нито актосъставителят, нито административно-наказващият орган са отразили датата, на която е започнало изпълнението на нарушението, но те от една страна не са имали данни за същата, а от друга – това по никакъв начин не затруднило нарушителя да разбере фактите, за които е привлечен към административно-наказателна отговорност. Затова допуснатата в АУАН неточност при посочване на периода, в който е осъществявано нарушението по чл. 132, т. 5 от ЗВД, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Настоящият касационен състав не споделя и становището на районния съд, че в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Видно е, че като такова е отбелязано с. К., където се намира стопанисваният от В.М. животновъден обект. С така отразеното, настоящият състав счита, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за индивидуализиране на деянието по мястото на извършването му. Съгласно правилата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и нарушителя. Предявен е и е връчен на последния. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл. 472, ал. 2 от ЗВД – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Перник. Отговаря на изискванията за реквизити и съдържание, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя му. Датата и мястото на извършване на нарушението са отразени в него, по начина, по който са посочени в АУАН. Затова по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че не е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Допуснатата неточност при отразяване на времето, в което е извършено нарушението, не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като по никакъв начин не ограничава процесуалните права на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. От правилно установената от районния съд фактическа обстановка следва извода за извършено от В.М. административно нарушение по чл. 132, т. 5 от ЗВД. Той, в качеството си на собственик на животновъден обект, находящ се в с. К., общ. Радомир, до 11.03.2019 г. не е изпълнил задължението си незабавно писмено да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ обекта и кмета на с. К. за умрелите 12 броя овце, негова собственост. Административното наказание за така извършеното нарушение е предвидено в чл. 417, ал. 1 от ЗВД и е глоба от 500 лв. до 2000 лв. При спазване на правилата за определяне на административното наказание, визирани в чл. 27 от ЗАНН, административно-наказващият орган законосъобразно е наложил на нарушителя глоба в минимално предвидения размер от 500 лв. Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира наказателното постановление, предмет на съдебен контрол за законосъобразно. Като е стигнал до друг извод, Районен съд – Радомир е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за отмяна на постановеното от него решение. Затова на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Мотивиран от изложеното, Административен съд - Перник