Решение № 4946 от 30.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Същото е образувано по въззивна жалба на „Премиум Петрол“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. В. В. срещу решение № 795/15.01.2024 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр.д. 65 083/2021 г., с което е отхвърлен предявения от „Премиум Петрол“ ЕАД иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.2 вр. чл. 82 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 8 000 евро, с левова равностойност 15 646, 64 лв. – обезщетение за имуществени вреди от закриване на банкова сметка на ищеца при ответника с IBAN: ••••, заявен срещу „Юробанк България“ АД. В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно. Заявени са твърдения, че са установени всички правно-релевантни обстоятелства, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Заявени са твърдения за липса на законово или договорно право за банката да закрие банковата сметка на дружеството. Заявени са възражения, че на основание чл. 121 ал.2 от ЗПУПС банката може едностранно да прекрати рамков договор при неизпълнение на конкретно посочените условия като са наведени твърдения, че процесният не е рамков. Твърди се, че в ОУ на банката не била предвидена разлика между договорите за банкови сметки или други сключени рамкови договори, поради което процесния не попадал в хипотезата. Наведено е възражение, че чл. 63 от ЗПУПС се отнася изцяло за отношенията по сключен рамков договор, както и нормата на чл. 7 от Наредба 3 на БНБ. Заявени са възражения, че абсолютно необосновано и недоказано се сочи, че банката дала срок на ищеца да извърши промяна на акциите си като никъде не било посочено кой срок е разумен. Наведени са възражения, че основанието на чл. 1.7 от раздел шести от ОУ, послужило като основание за закриване на сметката е изцяло неприложимо. Заявено е и възражение, че събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели не са анализирани от състава на СРС. Твърди се, че през месец март 2020 г., когато била открита разплащателната сметка, въззивникът е бил акционерно дружество с акции на приносител и тогава банката не възразила. Заявени са твърдения, че банката била в неизпълнение на задълженията си по ЗМИП като от страна на въззивника – ищец били предприети съответни действия и била вписана промяна в ТР. Поради което се иска отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Юробанк България“ЕАД, чрез процесуален представител юрк. И.Б., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното съдебно решение и искане за неговото потвърждаване. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 пр.1 от ЗЗД. Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата. Доказателствената тежест, относно обстоятелствата, подлежащи на установяване, предвид правилата на чл. 154 от ГПК е правилно разпределена от първоинстанционния съд в определение 10006/18.04.2022 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК. Страните не са формирали спор, че са били в договорни отношения по повод сключен договор за разплащателна сметка от 24.03.2020 г. Видно от изпратеното уведомление до ищцовото дружество изх. № 56/19.06.2020 г., банката е отправила искане до ищеца да представи документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на §11 от ПЗР на ТЗ и по- конкретно, че акциите на дружеството са поименни. Посочено в уведомлението е, че при непредставяне на поисканата информация в предоставения срок / 5 работни дни/ банката ще прекрати сметките на основание чл. VI.1.7 от ОУ в деня, следващ последния ден на указания срок. Нормата на чл. IX.1 от ДР към ОУ към договора установява, че всички уведомления и изявления по договора следва да бъдат направени в писмена форма, на български език, и ще се считат получени, по адрес на електронна поща ако достигнат до адреса на получателя. От изслушаната пред СРС съдебно компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н.Х., приета като неоспорена от страните, е видно, че уведомлението е изпратено на ищеца – титуляр на процесната разплащателна сметка на електронен адрес. Същият електронен адрес е посочен от титуляра на банковата сметка като предпочитан начин на получаване на извлечения, съобразно уговорката по чл. 5 от договора. Не се твърди изпълнение на задължението за предоставяне на исканата информация в посочения в уведомлението срок. Не е формиран спор между страните относно обстоятелството, че разплащателната сметка е закрита по инициатива на банката от 29.07.2020 г. Спорът между страните е концентриран относно възможността банката да закрие едностранно разплащателната сметка, предмет на сключения между страните договор. Договорът за разплащателна сметка съдържа в себе си елементите на два договора – на паричен влог и на поръчка, като същият е формален, двустранен и възмезден, което определя наличието на насрещни права и задължения на страните по него. Видно от чл. VI.1.7 от приложимите общи условия към сключения договор, сочен в уведомлението като основание за прекратяване на договора, договорът за банкова сметка се прекратява и съответната банкова сметка се закрива едностранно и незабавно от банката без предизвестие в случай на неизпълнение на задължения на титуляра по съответния договор за банкова сметка и/или ОУ включително, но не само, при отказ или непредставяне в съответния срок на изисквани от банката по реда на договора или по реда на ОУ документи или информация. Правото на банката да поиска по всяко време, а титулярът на сметката, чрез законните си представители или надлежно упълномощени от тях лица, се задължава да й предостави актуални данни и/или допълнителни документи и информация или да потвърдят актуалността на данните, документите и информацията, с които банката разполага е уредено в чл. II.14 изр. последно от ОУ към договора. Ищцовото дружество е декларирало, с оглед чл. 4 от договора, че е запознато със същите с факта на подписване на договора. Поради което не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че обстоятелствата, за които се искала информация били налице и към датата на сключване на договора, невъзможността банката впоследствие да иска документи, поради което поведението й било виновно. По същите съображения не могат да бъдат споделени възраженията за липса на договорно основание за едностранно закриване на сметката от страна на банката, доколкото същите се опровергават от съдържанието на цитираните по-горе договорни клаузи. Нещо повече, предвид поддържаните възражения в отговора към въззивната жалба, исканата информация е касаела измененията на §11 от ПЗР на ТЗ за вписване на замяна на акциите на приносител с поименни такива, касателно акционерните дружества, която информация от своя страна попада в приложното поле на чл. 10 т.2 от ЗМИП като част от дължимата комплексна проверка по идентифициране на действителния собственик, съобразно дефинитивната норма на §2.1 от ДР на ЗМИП, която е задължителна мярка за доставчиците на платежни услуги по арг. на чл.4 т.2 от ЗМИП, какъвто доставчик е ответника – банка. Нормата на чл. 17 ал.2 от ЗМИП установява, че в случаите на вече установени делови взаимоотношения, при които лицето по чл.4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, то е длъжно да прекрати тези взаимоотношения, което с оглед неизпълнение на задължението по представяне на изискуемите документи, банката – ответно дружество е сторила. Възражението във въззивната жалба, че вписването на замяната на акциите на приносител с поименни такива било реализирано няколко седмици по-късно без санкции и последици за ищеца – въззивник е без значение за крайния изход на спора доколкото неизпълнението на нормата на чл. 17 ал.2 от ЗМИП би касаело поведението на ответника с оглед санкцията, предвидена в чл. 116 ал.1 т.3 от ЗМИП, а не това на ищеца. Във въззивната жалба са наведени и възражения за липса на законово основание банката едностранно да закрие банковата сметка като са заявени възражения по повод нормите на чл. 118 ал.1 т.1 пр.3 от ЗПУПС, чл. 121 ал.2 от ЗПУПС, чл. 63 от ЗПУПС и чл. 7 от Наредба 3 на БНБ. Първата от сочените норми касае изброяване на вида услуги, предоставяни чрез платежни сметки в частност закриване на такава, поради което е неотносима към формирания от страните спор. Разпоредбата на чл. 121 ал.2 от ЗПУПС, установява правото на банката едностранно да прекрати рамков договор за платежна сметка за основни операции само, когато е изпълнено поне едно от следните условия: 1. потребителят умишлено е използвал платежната сметка за незаконни цели; 2. в продължение на повече от 24 последователни месеца по платежната сметка не е осъществена платежна операция; 3. потребителят е предоставил невярна информация, за да бъде открита платежна сметка за основни операции, когато предоставянето на вярната информация би довело до отказ за откриването; 4. потребителят вече не пребивава законно в Европейския съюз; 5. потребителят впоследствие е открил в банка друга платежна сметка, която му дава възможност да ползва изброените в чл. 118 ал. 1 услуги; 6. потребителят нарушава условията на рамковия договор. По вече изложените в рамките на настоящото решение съображения, настоящият съдебен състав намира, че е изпълнено условието на чл. 121 ал.2 т. 6 от ЗПУПС, което установява законово основание на банката да прекрати едностранно рамков договор за платежна сметка. Не могат да бъдат споделени възраженията, че договорът между страните не бил рамков, защото никъде не се посочвало, че е рамков, доколкото дефинитивната норма на чл. 59 ал.2 от ЗПУПС определя, че рамковият договор е договор за платежни услуги, уреждащ бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка и съдържа най-малко предварителната информация по чл. 60 от ЗПУПС. Процесният договор ведно с приложимите към него ОУ съдържат всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 60 от ЗПУПС. Следващата визирана във въззивната жалба разпоредба е тази на чл. 63 от ЗПУПС, която урежда възможността за прекратяване на рамков договор с предизвестие, което за доставчика на платежни услуги е най-малко двумесечен и самото предизвестие е на хартиен носител / ал.4/, както и последиците при прекратяване на такъв договор /ал.2, 3 и 5 на сочената разпоредба/. Нормата на чл. 63 ал.6 от ЗПУПС, установява неприложимостта на ал.1-5 в случаите на прекратяване на рамков договор поради неизпълнение на задължение на една от страните. Текстът на разпоредбата е ясен и не се нуждае от тълкуване. Поради което не може да се обективира извод в желания от въззивника смисъл, че в посочената правна норма не било уредено едностранно закриване на банкова сметка от страна на банката. Последната сочена във въззивната жалба разпоредба е нормата на чл. 7 от Наредба 3 на БНБ, която по естеството си е препращаща към разпоредбите на чл. 63 от ЗПУПС, за закриване на платежна сметка при прекратяване на рамковия договор и чл. 121 от ЗПУПС, за закриване на платежна сметка за основни операции. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за неприложимост на разпоредбата по причина, че не бил прекратен договора между страните доколкото същите се опровергават от текста на правната норма, доколкото закритата платежна сметка, процесна по делото, притежава белезите на платежна сметка за основни операции по смисъла на чл. 34 от Наредба 3 на БНБ. Само за пълнота на мотивите и с оглед поддържаните възражения във въззивната жалба относно наличието на причинени вреди за въззивника, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи и следното: Съобразно нормата на чл. 82 от ЗЗД предмет на обезщетяване са преките и непосредствени вреди. Това са тези вреди, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са косвени /решение 50138/07.03.2024 г. по т.д. 1402/22 г. на Първо ТО на ВКС/, поради което процесните вреди имат характер на косвени такива и са извън приложното поле на чл. 82 от ЗЗД. На следващо място, вредите, предмет в настоящото производство се изразяват в платена неустойка по повод неизпълнение на сключен договор за доставка на сложен органичен разтворител, дължащо се в невъзможността доставчика да получи доставната цена по причина закритата едностранно от ответника банкова сметка, посочена в договора като начин на плащане по него. Уведомлението от страна на банката – ответник за предоставяне на исканата информация респ. последиците при непредставяне е доведено до знанието на ищеца – търговско дружество на 19.06.2020 г. Плащането по договора, видно от заявката, депозирана на 22.07.2020 г. е фиксирано до 01.08.2020 г. При проявена грижа на добър търговец ищецът е разполагал с достатъчен срок от време да изпълни задълженията си по договора за разплащателна сметка респ. да посочи друга банкова сметка, с каквато е разполагал, видно от справката на БНБ, за да изпълни задълженията си по договора за доставка. Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на въззиваемата страна се следват разноски в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения съдът