Решение № 30 от 26.3.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 438/2023 г.

Софийски окръжен съд26.03.2024 г.докладчик Магдалена Димова Инджова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 28.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 20/2018 г. по описа Районен съд – Е. П.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Мотиви

Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – К. срещу присъдата № 16 от 28.09.2022 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 20/2018 г. по описа Районен съд – Е. П.. С атакуваната присъда подсъдимият В. С. В. е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 216, ал. 5 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият В. С. В. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения и да му се наложи наказание към средния размер за всяко едно от извършените престъпления. В протеста и в допълнителното писмено изложение се излагат доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НК, довели до грешни фактически изводи, а оттам - и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се неправилност на извода на съда, че деянието по чл. 215, ал. 2, т. 1 НК не е съставомерно, поради липса на субективната страна на престъплението. Доколкото обаче при отмяна на предходна присъда, делото веднъж вече е било връщано на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, прокурорът счита, че в случая са налице предпоставките по чл. 335, ал. 3 НПК и делото следва да бъде разгледано по същество от въззивния съд. Не са постъпили писмени възражения срещу протеста от останалите страни. Представителят на С. окръжна прокуратура поддържа протеста и допълнителното писмено изложение към него с посочените в тях доводи и моли присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият В. С. В. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Подсъдимият В. С. В. поддържа доводите на своя защитник и моли присъдата на РС – Е. П. да бъде потвърдена. С. окръжен съд, втори въззивен състав, след като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното: Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата правилност и законосъобразност, поради което съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърден. След собствена оценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средстава, въззивният съд установява фактическа обстановка, която съвпада с установената и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани. При правилно установени по делото фактически положения, първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна състава на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК и не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 216, ал. 5 пр. 1, поради което и в съответствие със закона го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения. От фактическа страна се установява следното: Свидетелят А. Й. Н. притежавал недвижим имот – къща с дворно място, находящ се в с. Д. М., С. област. Същият бил служител на ОД МВР С., а последното му посещение в имота било през месец април 2013 година. Свидетелят Н. предоставил ключ от имота на дъщеря си В. Й., тъй като имал намерение собствеността върху имота да й бъде прехвърлена. Към 08.07.2013 г. подсъдимият В. С. В. работел в автосервиз „Аутокар сервиз“, находящ се в с. Н. х. и имал познания в областта на авторемонтните дейности. Свидетелката Й. била в близки отношения с подсъдимия В. и му предоставила ключовете от имота на баща й. Подсъдимият ползвал имота за допълнителна, лична дейност – авторемонти и разкомплектоване на автомобили на авточасти с цел продажба. Във връзка с извършваната от него дейност през 2013 година подсъдимият се запознал с неустановено по делото лице, посочено от него с името С., което с автовоз му докарвал в центъра на с. Д. М. дефектни автомобили, които не били в движение. В тази връзка през месец юли 2013 г. подсъдимият се обадил на свидетеля Т. Т. и го помолил да дойде в имота в с. Д. М., за да му помогне за рязане на стари автомобили за скраб. Свидетелят Т. приел и се обадил на свидетеля С. Д. за съдействие при рязането. Около 15, 00 ч. на 08.07.2013 г. двамата пристигнали в имота и започнали работата, която им била поръчана от подсъдимия В., като срязали част от купе на лек автомобил и парче от таван на автомобил. По това време на входната врата на имота се почукало и свидетелят Т., като отишъл да отвори, видял, че на врата има полицейски служители, който му заявили, че идват за да извършат проверка. Свидетелят Т. веднага се обадил на подсъдимия В. и му обяснил, че са дошли полицаи, които имали съмнение, че в имота има крадени коли. Подсъдимият казал, че тръгва веднага и че ще вземе папка с документи за колите, която да покаже на полицаите. Мястото на произшествието било посетено от дежурна оперативна група, която започнала оглед на намиращите се в имота три автомобила и множество автомобилни части, като били установени следните моторни превозни средства: лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 1, 9 TDI“ с рег. № •••••, с рама № WVWZZZ1JZ3••••••, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ••••••, с рама № WVWZZZ3ВZ3•••••, лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № •••••, с рама № WVWZZZ3ВZ3•••••. При извършена справка е установено, че процесните леки автомобили били обявени за общодържавно издирване като противозаконно отнети. По време на проверката служителите на МВР провели беседа с подсъдимия В., при която той им споделил, че съхранява и друг лек автомобил, който се намирал във вилна зона „••••••“. Полицейските служители посетили вилна зона „••••••“ и там установили лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ “ с рег. № •••••, с рама № WVWZZZ1JZY••••••, който също бил предмет на противозаконно отнемане и в тази връзка обявен за общодържавно издирване. В хода на разследването били извършени огледи на двете местопроизшествия и установените в имотите леки автомобили били иззети. От извършените справки е видно, че за всеки един от иззетите автомобили преди 08.07.2013 г. са образувани досъдебни производства по повод противозаконното им отнемане от собствениците им. На 08.07.2013 г. около 19, 00 ч.подсъдимият В. се обадил по телефона на свидетеля И. П. П. и го помолил да премести лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, намиращ се в имот в с. А., С. област, като му казал, че в с. Д. М. се извършва проверка и полицаите заявили, че има крадени коли, поради което е възможно колата да е крадена. Свидетелят П. запалил автомобила с отвертка и го преместил в недвижимия имот на дядо си – И. Д. П., който се намирал на ул. „••••“ с. А.. На 09.07.2013 г. бил извършен оглед на местопроизшествие в горния недвижим имот и бил установен лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 1, 9 TDI“ с рег. № •••••, който също бил противозаконно отнет. Изготвените в хода на досъдебното производство експертизи от вещо лице С. К. – автотехническа и оценителна (т. 3, л. 81-144 от ДП) и допълнителната автотехническа и оценителна (т. 7, л. 15-20 ДП), не са приети по делото, тъй като в хода на производството вещото лице е починало и страните не са изразили съгласие по чл. 282, ал. 3 НПК да не се провежда разпит на вещото лице. Във връзка с това хода на съдебното следствие е назаначена и приета по делото повторна съдебно-оценителна и автотехническа експертиза (л. 377- 416), изготвена от вещо лице К. Б.. Разпитано в съдебното заседание, вещото лице сочи че експертизата е изготвена изцяло въз основа на съдържащите се данни в първоначалните експертизи, изготвени от починалия му колега, тъй като при посещение на ОД МВР С. въпреки положените усилия не е могъл да установи веществените доказателства по делото. В ОД МВР С. имало стотици автомобили и части от автомобили, струпани един върху друг и никой не можел да каже и посочи кои точно автомобили са предмет на настоящото наказателно производство. С други думи вещото лице е дало заключение по поставената му задача без да е извършило оглед на автомобилите предмет на настоящото производство. От заключението на трасологичната експертиза (т. 3, л. 110-121 от ДП) се установява, че няма изменение в първоначалното съдържание на рамата на иззетите леки автомобили, а купето на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 1, 9 TDI“ с рег. № ••••• се състои от напречното съединяване на части от купета на два различни автомобила. От заключението на изготвената одорологична експертиза (т. 3, л. 142- 146 ДП) се установява, че следа, иззета с протокол № 0034145/ 09.07.2013 г. за оглед на лек автомобил „Фолксваген Голф“ в с. А., от предна лява седалка не е идентична с мирисовия материал от лицето В. С. В.. Установява се още, че една от двете мирисови следи иззети от предна лява и предна дясна седалки с протокол № 0034144/ 09.07.2013 г. за изземване на веществени доказателства и одорологични следи от лек автомобил „Фолксваген Бора“ “ с рег. № •••••, извършен на 09.07.2013 г. във вилна зона „••••••“ (т.1, л. 36 ДП), е идентична с с мирисовия материал от лицето В. С. В.. Поради това, че на етикетите карта за мирис Приложение 5 върху двата буркана с мирисови следи не е отбелязан номера на следата и откъде е иззета не може да се конкретизира дали следата от предна лява или тази от предна дясна седалка е идентична със сравнителния мирисов материал от лицето В. С. В.. В заключението на дактилоскопната експертиза (т. 3, л. 130-132 от ДП) се сочи, че представените за изследване дактилоскопни следи, иззети при огледа на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, намиращ се в имота в с. А., са негодни за идентификационно изследване. Първият съд е извършил пространен, изчерпателен и детайлен доказателствен анализ, който позволява извода, че вътрешното му убеждение е формирано въз основа на надлежно събрани доказателствени източници и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 13 и 14 НПК. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата. Дал е правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил в съответствие с действителното им съдържание, без да допуска извращаването им. Гласните доказателствени източници са били подложени на внимателен и прецизен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са поотделно, съпоставени са помежду им и с останалите доказателствени източници. Първоинстанционният съд е констатирал наличието на противоречия в гласните доказателствени източници и е изложил съображения кои от тях и в кои части възприема и кои отхвърля и защо. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава XXVII – по чл. 371, т. 1 НПК. Правилно първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на вещите лица, изготвили трасологичната, одорологичната и дактилоскопната експертиза, а експертни заключения от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283 НПК, да бъдат ползвани непосредствено при постановяване на присъдата, тъй като същите са извършени от компетентни в съответната материя вещи лица, при условията и реда на НПК. Първоинстанционният съд е обсъдил изцяло събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като не са допуснати нарушения във връзка с обсъждането им. Същите са анализирани съгласно тяхното действително съдържание и взаимовръзка, ето защо въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд. При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се солидаризира напълно с направените фактически констатации и изводи от страна на първата инстанция. При така установеното от фактическа страна не се доказва подсъдимият В. да е осъществил състав на престъпление по чл. 215 НК – вещно укривателство. Вещното укривателство е умишлено престъпление, извършено с користна цел - набавяне на имотна облага. Престъпният характер на вещното укривателство се определя от намерението на дееца да облагодетелства себе си или другиго при съществуващо у него знание или предположение за придобиването на вещта от трето лице чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Същественото е, че фактическата власт върху вещта е получена неправомерно и укривателят знае или предполага това, но укрива вещта, каквото е настоящото обвинение, с цел да набави за себе си имотна облага. По делото не се съдържат данни, подсъдимия да е знаел, че лицето С. е получило владението върху въпросните вещи чрез престъпно или общественоопасно деяние. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, по отношение на изложеното от него, че във връзка с извършваната от него дейност през 2013 година, а именно авторемонти и разкомплектоване на автомобили на части, се запознал с неустановено по делото лице, посочено от подсъдимия с името С., което с автовоз му докарвал в центъра на с. Д. М. дефектни автомобили, които не били в движение. Обясненията на подсъдимия, които, освен средство за защита, в случая са годни доказателствени средства, тъй като се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и кореспондират с показанията на свидетелите М. П., Т. Т., С. Д. и П. Т.. В тази връзка са и показанията на свидетелката В. Й., която заявява, че предоставила ключа от къщата на баща си на подсъдимия В., за извършваната от него допълнителна, лична дейност – авторемонти и разкомплектоване на автомобили на авточасти. Заявява, че на 08.07. 2013 г. подсъдимият В. й се обадил и й казал, че трябва да го закара до с. Д. М. за да занесе документите на колите, тъй като служители на полицията твърдяли, че колите били крадени. Казал й да не се притеснява, защото освен документите има и номерата на хората от който ги е купил. Свидетелят Ангел Н. също категорично заявява, че в деня на огледа на местопроизшествие в имота му в с. Д. М. лично видял, че подсъдимият носи папка с документи. От своя страна и свидетелят В. С. – служител на ОД МВР С., присъствал на огледа заявява, че когато отишъл в имота подсъдимият вече бил там и му казал, че е купил автомобилите от автовоз, а при проведените беседи в районното управление, подсъдимият му разказал и за други автомобили, които съхранявал, които обаче се намирали в друг имот. По делото липсват доказателства, които да сочат на знание у подсъдимя, че процесните автомобили са били противозаконно отнети от другиго. Напротив налице са доказателства, които сочат, че установеното поведение на подсъдимия не навежда на извод, че подсъдимия към момента на инкриминираното деяние е имал за цел да укрива процесните автомобили, защото е знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление. Всичко свързано с придобиването им и работата по тях е ставало през деня в светлата част на денонощието. Автомобилите са открити в недвижим имот в центъра на с. Д. М.. В недвижимия имот има магазин, който е отдаден под наем на свидетелката П. Т.. Видно от показанията на свидетелката Т. и свидетеля М. се установява, че пред магазина, от който хората в селото пазарували, имало пейка, на която клиентите се събирали да си приказват и пият кафе. Свидетелката заявява също и че не е забелязала нещо нередно да се случва в имота. В тази насока са и показанията на свидетелите Т. Т. и С. Д., който заявяват, че на 08.07.2013 г., около 15: 00 ч., отишли в имота в с. Д. М. да работят, като подсъдимият не им е указвал да бъдат предпазливи или тихи при изпълнение на възложената им работа макар работата да е доста шумна, тъй като е свързана с рязане на желязо с резък. Че подсъдимият В. не е имал за цел да се крие, когато упражнява дейността си по процесните автомобили са и показанията на свидетеля М. П., който твърди, че през процесния период ходил поне по няколко пъти в седмицата в имота в с. Д. М., за да помага на подсъдимия, като това било винаги през деня, като много рядко отивъл вечерта и само за да вземе някаква част за кола. Твърди, че е присъствал няколко пъти и на разтоварване на автомобили от различни автовози, което също ставало пред деня, а понякога автомобилите дори били оставяни на улицата и дори е виждал как шофьора на автовоза предава документи на подсъдимия В., които документи подсъдимият оставял на седалките на автомобилите. В тази насока следва да се вземе предвид и заключението на трасологичната експертиза, от която се установява, че няма изменение в първоначалното съдържание на рамата на иззетите леки автомобили, което също навежда на извод, че подсъдимият В. не е имал притеснения за произхода на леките автомобили, поради което и не е заличил идентификационните им номера, за да не могат да бъдат установени от органи на полицията. Съдът счете за необходимо да отбележи и следното: При очертаните в хипотезата на чл. 215, ал. 1 НК признаци (обективни и субективни) на основния състав на престъплението вещно укривателство от гледна точка на повдигнатото с обвинителния акт престъпление е необходимо в неговата съдържателна част да се изложат фактически твърдения, освен за това че деецът е предполагал, че вещта е придобита от другиго чрез престъпление, но и за укриването на вещта от укривателя, в това число следва да се посочи кога, къде и с какви действия подсъдимият се е опитал да укрие вещта. В настоящия случай това не е сторено. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват ясни и последователно формулирани фактически твърдения, касаещи действията на подсъдимия, с които се е опитал да укрие вещта, предмет на престъплението, а и такива не се доказват. Поради изложеното и след като не се доказва, че подсъдимия е знаел, че автомобилите са придобити от някого по престъпен начин, то не е налице елемент от субективната страна на престъплението по чл. 215 от НК, поради което настоящият състав намира за законосъобразен изводът на Районен съд – Е. П. за невиновност на подсъдимия В. С. В. по така повдигнатото му обвинение. Настоящата съдебна инстанция намира, че и по отношение на престъплението по чл. 216, ал. 5 НК има непълноти в обвинителния акт. Обвинението сочи, че подсъдимият В. е извършвал действия, с които е унищожил и повредил процесните леки автомобили. Липсват обаче фактически данни кога и по какъв начин и точно какви действия е предприел подсъдимия за да се стигне до този престъпен резултат. Установената по делото фактическа обстановка за повдигнатото обвинение по чл. 216, ал. 5 НК е идентична с описаната по-горе такава, поради което и няма да бъде преповтаряна. По делото липсват доказателства, които да обосноват извод за наличието на умисъл у подсъдимия В. за извършване на деянието по чл. 216 НК, тъй като нито един от разпитаните свидетели не съобщава факти, които да сочат, че подсъдимият В. е знаел, че процесните автомобили не са негова собственост и са били обект на престъпление. В случая, въпреки констатираните недостатъци в обстоятелствената част на обвинителния акт, правото на защита на подсъдимия е реализирано в пълен обем, тъй като същият е оправдан по повдигнатото обвинение. Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК С.

Цитирани разпоредби

22