Решение № 11179 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1377/2024 г.

Производството е по реда на чл.256 ал. 2 от АПК. Образувано е по искова молба от В. П. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес] и Н. Г. Ж., [ЕГН], с адрес [населено място], ж.к. ••••“, [адрес], ап. •••, и двете чрез адв. В. С., против фактическо бездействие на Директора на РД - Варна, към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция вписвания. Ищците твърдят, че в изпълнение на задължението по чл. 114 б. „в“ от ЗС и чл. 11, б. „в“ от Правилника за вписвания /ПВ/ и въз основа на разпореждането на съответния съдия по чл. 89, ал.2 от ГПК, подали на 05.06.2024 г. молба до Служба по вписвания – Варна при Агенция по вписванията за вписване на искова молба за откриване на производство по делба на недвижими имоти, по която е образувано гр. д. № 5865/2024 г. по описа на ВРС. Представили два броя заверени преписи от исковата молба и вносна бележка за платена държавна такса. Съдията по вписванията разпоредил да се извърши исканото вписване и исковата молба била вписана под акт. № 125, том V, стр. 6896, вх. рег. № 17342/5.06.2024 г., дв. вх. 17222. Въпреки това установили, че няма да получат обратно един екземпляр от исковата молба с отбелязване за вписването в Служба по вписвания /СВ/, в противоречие с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Правилника по вписванията. Преписът от молбата се прилага в особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Ищците твърдят, че това задължение макар и да е на служителите на съответната Служба по вписвания, принципно доброволно се изпълнява от страни по делото. Служителите на СВ-Варна, в противоречие с чл. 8, ал. 2 от ПВ изискват представянето на трети заверен препис, за да бъде върнат един на молителите. По този начин, освен неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на служителите в СВ – Варна на гражданите се вменява допълнителна такса, която не е законоустановена и е в противоречие със Закона за държавните такси. Излагат, че изпълнението на фактически действия по връщане на един екземпляр от вписаната искова молба е задължение на съответните служители от Служба вписвания в Регионална дирекция към ГД «Регистри». На 06.06.2024г. М. и Ж. подали чрез регионалния директор на СВ – Варна молба до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията да извърши проверка и да разпореди връщане на един заверен препис. Отговор по молбата не бил постановен, поради което на 20.06.2023 г. депозирали настоящия иск пред Административен съд Варна, като молят да се осъди ответника на осн. чл. 256, ал. 2 от АПК, вр. чл. 17, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на АВ, във вр. с чл. 12, ал. 2 от Правилника за вписванията, да изпълни фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закона - да върне на ВРС, чрез пълномощника на ищците искова молба входирана в Служба по вписванията – Варна на 05.06.2024 г., като съдът определи срок за изпълнение на задължението. Претендират за присъждане на сторените разноски. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция - Варна към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията депозира писмено становище с.д. № 11190/08.08.2024г. в което потвърждава, че екземпляр от вписаната искова молба не е върнат на Варненския район съд, поради представянето от ищците само на два екземпляра. Единият е подреден в книгата по чл. 33 „з“ от ПВ по разпореждане на съдията по вписванията, а втория е използван за образуваното канцеларско дело № 6896/2024 г. по устно разпореждане на ръководителя на Служба по вписвания – Варна. Сочи, че служителите са указали на молителите, че е необходимо да се представят три оригинала, за да бъде върнат екземпляр. Оспорва, че с действията си служителите вменяват на гражданите допълнителна държавна такса, с аргумента че таксите са нормативно уредени. Счита за неоснователни твърденията в уточняващата молба, че задължението за връщане на втория екземпляр от исковата молба произтича от чл. 114, б. „в“ от ЗС във връзка с чл. 11, 6. „в“ от ПВ и от разпореждането на съответния съдия на основание чл. 89, т. 2 от ГПК. Нормите се отнасят за задължения за вписване на конкретни актове, което задължение е именно за молителите да представят за вписване тези актове, които изхождат от тях и засягат техни права и интереси. По силата на чл. 12, ал. 2 от ПВ вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. М. и Ж. са поискали вписване на искова молба за откриване на производство по делба. В чл. 4 от Правилника за вписване са изброени актовете, които подлежат на вписване, като исковата молба за образуване на производство за делба попада към актовете в буква „л“, а именно към всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Съгласно чл. 33, буква „3“ от ПВ Службите по вписванията водят партидна книга или картотека, в която се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Съгласно чл. 41а, ал. 1 от ПВ по всяка молба, с която се иска вписване на подлежащ на вписване акт, се образува нотариално дело или особено канцеларско дело, като в настоящия случай е образувано канцеларско дело № 6896/2024 г. и с устно разпореждане на ръководителя на съдиите по вписванията към делото е приложен втория заверен препис на подадената за вписване искова молба. От изложеното е видно, че един екземпляр е необходим за книгата по чл. 33, буква „3“ от ПВ и един екземпляр е приложен към особено канцеларско дело по чл. 41а, ал. 1 от ПВ. От ищците в настоящото производство са представени два броя заверени преписа за вписване, въпреки изричните указания на служителите на СВ-Варна да се представят три преписа, за да може един препис да им бъде върнат. Счита, че задължението за вписване на акта е изпълнено от страна на СВ-Варна. Моли искът да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По предявен иск от В. П. М. и Н. Г. Ж. за делба на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата, е образувано г.д. № 5865/2024 г. по описа на Варненски районен съд. С разпореждане [номер] от 28.05.2024 г. по делото съдът е задължил М. и Ж. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за вписването в Агенцията по вписвания, Служба по вписвания – Варна на искова молба с вх. № 39050/15.05.2024 г., ведно с приложенията към нея и уточняващата молба от 27.05.2024 г. Разпоредено е да се издадат исканите заверени преписи от исковата молба, приложенията и уточняващата молба към нея, и от разпореждането за вписване след внасяне на дължимата държавна такса. Поискано е след вписването, да бъде върнат един екземпляр за представяне по делото. С молба вх. рег. № 017342/05.06.2024 г. на Службата по вписвания, е поискано вписване на исковата молба. Приложени са 2 броя заверени преписа, вносна бележка и пълномощно. На 05.06.2024 г. В. М.-Б. – съдия по вписванията при ВРС разпорежда да се извърши исканото вписване на искова молба на основание чл. 11 от ПВ по начина, указан в чл. 12 от ПВ по партидата на страните за 8 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с [идентификатор], самостоятелен обект с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]. Молбата да се подреди в книгата по чл. 33, б. „з“ от ПВ. Исковата молба по гр.д. № 5865/2024 г. е вписана в Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Варна под акт № 125, том 5, дв. вх. рег. 172222, вх. рег. 17342/05.06.2024 г. Страните не спорят, че препис от исковата молба, с отбелязване за вписването не е върнат на М. и Ж.. С молба вх. рег. № 16 от 06.06.2024г. до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията адв. С., в качеството си на пълномощник на В. П. М. и Н. Г. Ж., се е позовал на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вписванията и е поискал от да му бъде върнат един екземпляр от искова молба, с отбелязване за вписването и в Служба по вписвания – Варна. По искова молба /озаглавен оспорване/ на В. П. М. и Н. Г. Ж. с правно основание чл. 256, ал. 2 от АПК е образувано настоящото съдебно производство, с искане да се осъди Директора на РД - Варна, към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписвания да изпълни чрез съответните длъжностни лица фактическо действие, което административния орган е длъжен да извърши по силата на закон и да върне на Варненския районен съд, чрез процесуалния представител на ищците, препис от вписаната искова молба. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат в глава ХV, раздел II на АПК, в две хипотези – по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В първата, по чл. 256, ал. 1 от АПК, административния орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. При втората хипотеза по ал. 2 на чл. 256 от АПК, административния орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Нормата е придобила настоящия си вид след изменението на АПК – ДВ бр. 77/2018 г. и отмяната на чл. 257 АПК, първоначално създаден с приемането на кодекса. В сегашната си редакция разпоредбата на чл. 256 АПК обединява защитата както срещу незаконосъобразни фактически бездействия /ал. 2/, така и срещу тези бездействия, която не могат да се определят като строго фактически, при които задължението за действие по определен начин произтича пряко от нормативен акт и има своите правни последици, засягащи правната сфера на гражданите и организациите, но не представляват административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като в този случай защитата срещу тях би била по реда на глава десета на АПК. Такива действия имат своите правни последици, рефлектиращи върху правната сфера на гражданите, представляват част от обхвата на компетентността на съответния административен орган, вменени са за извършване пряко от нормативен акт, т. е. тяхното извършване не е опосредено от издаване на индивидуален или общ административен акт. Разпоредбата на чл. 256 АПК не определя вида на нормативния акт, вменяващ задължение за определено действие на административния орган или длъжностно лице. Поради това съдебната практика приема, че задължението трябва да произтича от закон, разбиран в най-широкия смисъл на това понятие – всяка разпоредба, съдържаща се в нормативен, подзаконов нормативен акт, заповед или инструкция, или друг вътрешнослужебен акт, с който се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица – по аргумент от чл. 2 ал. 2 т. 3 от АПК. Задължението за органа възниква при настъпване на определен юридически факт – т. е. както възникването на задължението, така и съдържанието му не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на гражданите, което право може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез извършване на предписаното фактическо действие. Следва да се подчертае и това, че защита по чл. 256 АПК представлява самостоятелна форма на защита на гражданите, тя не е обусловена от защитата в контролно отменителното или исковото производство. Предмет на сезиращото искане в конкретния случай е отказът на служителите в РД - Варна към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция вписвания, да върнат на молителя втория екземпляр на исковата молба за делба на недвижимите имоти, с отбелязване на извършеното вписване. След извършване на вписването, подреждането на оригиналите на исковата молба в актовата книга и в особеното канцеларско дело, фактическият състав на вписването е завършен. В този смисъл връщането на втория екземпляр на исковата молба е фактическо действие, което според ищците служителите на РД - Варна към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписвания са длъжни да извърши по силата на закона, съответно – неизвършването на това действие съставлява правното основание на предявения иск по чл. 256 ал. 2 от АПК. Според чл. 256, ал. 2 от АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Предвид датата на депозиране на искането и факта, че иска е депозиран на 20.06.2024 г., съдът приема, че е предявен в рамките на законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен. Фактическият състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Формулирано по различен начин бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. От искането, с което е сезиран съда, се установява, че молителите настояват съдът да осъди Директора на РД - Варна към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция на основание чл. 12, ал. 2 от Правилника за вписванията, да изпълни фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закон, да върне на ВРС, чрез пълномощника на ищците искова молба входирана в Служба по вписванията – Варна на 05.06.2024 г. Вписването на искови молби не се осъществява по общия ред на раздел II от ПВ за вписване на актове относно недвижими имоти. ПВ го урежда като самостоятелно производство, следователно при вписването на искови молби правилата по раздел II ще важат само доколкото има препращане към тях. Съгласно чл. 11, б. „в“ (изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г., бр. 63 от 2014 г.) от ПВ трябва да бъдат вписани или отбелязани: исковите молби за постановяване на други решения по чл. 4, букви "з", "к" и "л". Съгласно чл. 12 от ПВ за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ. Алинея 2 на същия член регламентира, че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до които се отнася молбата. От анализа на цитираните приложими към казуса правни норми следва извод, че след извършване на вписването на искова молба длъжностни лица на Агенцията по вписванията нямат законово задължение да предоставят екземпляр от вписаната искова молба на заявителя, а следва служебно да върнат оригинал на съда, в който е образувано делото. За разлика от общия ред за вписване на актове по чл. 9, ал. 2 от ПВ, съгласно който актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя, в случая е приложим специалния ред по раздел III „Вписване на искови молби и на постановления по тях“, предвиждащ служебно уведомяване на съда, пред който е повдигнат правния спор, за вписването на исковата молба“. При тези данни се налага извод, че за ответника по делото не е възникнало законово задължение за извършване на поисканото от ищците фактическо действие – да върне на М. и Ж., чрез процесуалния им представител екземпляр от вписаната искова молба. Обстоятелството, че съгласно наложената практика доброволно страните по делата получават вписаните искови молби и да ги представят пред съответния съд, не променя законовото задължение по чл. 12, ал. 2 от ПВ на длъжностите лица. Всичко изложено дотук обосновава извод, че не е налице основателно искане на сезирания административен орган Директора на РД - Варна, към Главна дирекция „Регистри“ на Агенция вписвания да извърши поисканото от ищците фактическо действие - да върне на ищците екземпляр от вписаната искова молба за представяне пред ВРС, поради което същото подлежи на отхвърляне. За пълнота на изложението следва да се посочи следното: определеното задължение на съдиите по вписвания да върнат препис от вписаната искова молба на съответния съд е свързано с факта, че в съответния първоинстанционен съд е налице образувано производство, в случая за делба на недвижим имот. Делбеното производство е оставено без движение до вписване на исковата молба, в случай, че същата не бъде вписана в седмодневен срок, производството по делото се прекратява. При наличие на задължение на служителите на Службата по вписванията да върнат вписаната искова молба е недопустимо подобно бездействие, което не кореспондира с конкретна разпоредба от нормативен акт. Съгласно чл. 12 от ПВ молителят представя подадената в съда искова молба както и препис или препис-извлечение от молбата. Видно от специалната норма, молителят няма задължение да представя и допълнителен препис от исковата молба. Несъстоятелни са доводите на ответника, че по устно разпореждане на ръководителя на съдиите по вписвания при РС – Варна се изисква допълнително един препис от исковите молби. Подобно разпореждане не кореспондира с нормите посочени в ПВ, а и разпореждане отправено към служители на Агенцията, не може да създава задължения за молителите, защото техните задължения са изрично уредени в ПВ. Предвид изхода на спора искането на ищците за присъждане на сторените разноски не следва да се уважава. Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този част. Мотивиран от изложеното и на осн.чл.256 ал.2 от АПК съдът