РЕШЕНИЕ

№ 79

гр. Бургас, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов Членове: Веселка Г., Узунова Даниела, Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500149 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното: Депозирана е жалба от Д. К. Г., ЕГН ••••••••••, от гр. К. против Решение № 77/23.01.2024г., постановено по възз. гр.д. № 61/2024г., с което Окръжен съд - Бургас е отхвърлил въззивна жалба с вх. № 20912/25.09.2023г. на ЧСИ Н.а на Д. Г. против извършеното с протокол от 19.09.2023г. по изп.д. №1540/2017г. на ЧСИ Н. разпределение на суми от публична продан на недвижим имот между кредитори по изпълнителното дело.

Обжалваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, изводите на съда са необосновани и не кореспондират със събраните доказаталества.

Допуснати са неточности: ЧСИ е определил дълга на Д.Г. към „Банка ДСК“ АД в размер на 580122.35 лв. по изп. лист от РС – Карнобат. Не е отчетено обстоятелството, че Д.Г. е длъжник по изп.д. № 404/21г. на ЧСИ Тр.Д. и изп.д. № 496/2018г. на ЧСИ Божилова, по които дела е продаден същия недвижим имот и със събраните суми ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ АД е удовлетворен като сумите са преведени по посочена банкова сметка. С тази част следва да бъде намалена сумата по изпълнителния титул, но ЧСИ не е отразил посочените погасявания. Липсва удостоверение кои задължения се считат за погасени с получените суми от влезлите в сила разпределения по изп.д. № 404/21г. на ЧСИ Д. и по изп.д. №496/18г. на ЧСИ Божилова. Макар и да е отразено, че следва да се проследят извършените действия по изпълнителните дела не са отчетени сторените по тях плащания. Едно такова несъобразяване води до такъв тежък порок, че съдът съобразно практиката на ВКС следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. Това обуславя очевидно грешното определяне размера на вземанията на основния взискател – главница, лихви и според жалбоподателя това прави безпредметни следващите разпределителни действия на ЧСИ. Предходните две продажби – по делата при ЧСИ Д. и Божилова са осуетени от съпруга – недлъжник, поради което вписаната вещна тежест – ипотека не е заличена на осн. чл.175 ал.1 от ЗЗД – в случаите публична продан не е извършена. Поради това Банката се явява все още привилегирован взискател по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД и правилно остатъкът от получената при проданта сума е разпределена на нея.

Жалбоподателката счита, че въз основа на Постановленията за възлагане на 1/12 ид.ч. на ЧСИ Божилова от 22.01.2021г. и на ЧСИ Д. ат 26.11.2020г. тя е едноличен собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, необременен с вещни тежести. В процесня случай – по двете изпълнителни дела не е налице осуетяване на проданта по чл.505 от ГПК, а на съпруга – недлъжник /Д. Г./ се възлага вещта с произтичащите за купувача от публична продан последици – като той се счита за собственик от датата на възлагането. В случая продажба се осъществява не се касае за същинско осуетяване на проданта – осуетява се само един от елементите – явен търг.

Сочи се, че независимо дали е публична продан от СИ при принудително изпълнение или търг на синдика по реда на глава 46 от Търговския закон разпоредбите на чл.175 от ЗЗД следва да намерят приложение относно последиците на публичната продан по отношение на ипотеките и вещните права, учредени след първата ипотека. Съобразно практиката на ВКС – е прието, че ипотеките и вещните права учредени след първата ипотека независимо от естеството на проданта съгласно чл.175 ал.1 от ЗЗД се погасяват.

В изп.д. №496 на ЧСИ Д. и изп.д. № 404 на ЧСИ Божилова е осъществена продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК и поради това при тях следва да намери приложение на чл.175 от ЗЗД. Във връзка с непосочването на решаващи обстоятелства, вследствие на които следва да се извърши правилното разпределение на постъпилата сума – собствеността на имота и погасените върху его тежести жалбоподателката сочи, че е завела иск по чл.124 от ГПК пред РС – Бургас за установяване собствеността и на 1/6 ид.ч. от процесния имот, необременен с тежести.

Моли се за отмяна на решението и връщане на делото на СИ за изготвяне на ново разпределение – след влизане в сила на решението на РС по входираната ИМ на Д.Г. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Д. Н. Г. в качеството си на длъжник по изп.д. № 1540/2017г. на ЧСИ Н.а е обжалвал протокола за разпределението от 19.09.2023г.. Същият сочи, че изразената вола на ЧСИ е неясна, допуснати са редица неточности, не са конкретизирани отделни вземания, налице са грешки в посочването на размера им. Незаконосъобразността на разпределението се сочи от страната в случая се обуславя от нищожността на постановление за възлагане, с което е възложен имот – 1/12 ид.ч. от имот с идентификатор 58356.502.84 с площ от 4279 кв.м Разпределението накърнява права на жалбоподателя като лишава съпругата му Д. Г. с нейната 1/12 ид.ч.. Получената от проданта сума следва да бъде разпределена и в нейна полза. Сочи, че не брани чужди права по чл.26 ал.2 от ГПК, а и свои с оглед общия интерес и семеен бюджет. Жалбоподателят е този който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл.463 от ГПК. Сочи се, че в случая възлагането няма прехвърлително действие. Купувачът М. К. може да придобие само правата които длъжникът е притежавал или взискателят е имал към датата на влизане на постановлението в сила. Макар насочването на изпълнителните действия да е процесуално действие то има и материалноправна незаконосъобразност както и нищожност, които не следва да се игнорират. Процесътне санира материалноправната незаконосъобразност, а обратното.

Жалбоподателят сочи, че към датата на влизане на постановлението за възлагане съпругата му – Д.Г. е имала по 1/12 ид.ч. от имота, придобити съответно с постановления за възлагане от ЧСИ Д. по изп.д №404/21г. и от ЧСИ Божилова по изп.д. №496/18г. Ипотеката върху така придобитата 1/6 от имота е заличена по силата на закона на осн. чл.175 от ЗЗД с извършването на публичната продан – всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека се погасяват. Изпълнителните действия на ЧСИ Н. са окачествени като неправомерни, довели до издаване на нищожно постановление за възлагане, което няма вещнопрехвърлителен ефект, които обаче не са предмет на настоящото производство. Прави се искане за отмяна на постановлението за възлагане на ЧСИ Н.а като разпределената на основание чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД – сума от 57 610.51 лв. в разпределение № 28404/19.09.2023г. следва да се разпредели в полза на третото за изп.дело лице – собственика Д. Г., понесла отчуждаване на собствения и, необременен с тежести имот. С оглед на това се моли за промяна на протокола за разпределение по изп.д. №1540/2017г.

Съдът се е произнесъл с решение № 77/23.01.2024г. Жалбата е приета за допустима. От фактическа страна е установено, че изп.д. №1540/2017г. на ЧСИ Н.а е по молба на „Банка ДСК“ АД срещу Д. Г. и съпругата му Д. Г.. Според изпълнителния титул двамата са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК“ АД посочените в изпълнителния лист суми. Връчени са ПДИ, но без резултат. Изнесен е бил на публична продан техен имот. С постановление за възлагане от 09.08.2023г. в полза на наддавача М. К. е възложен имот – 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 58356.•••.•• в м. П. на гр. П., който имот е бил притежаван от Д. Г. от общо придобитата от двамата съпрузи 1/6 ид.ч. с вписана ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД като гаранция за получения кредит. По повод възлагането жалбоподателят е въвел множество оплаквания – за нищожност, относно правото на собственост и др. Съдът е посочил, че за такава нищожност страната може да се позове в исково производство, не и в това по обжалване на разпределението. Неприложимо е и ТР № 1/20г., тъй като в случая действията на ЧСИ не могат да бъдат квалифицирани като правна сделка, а те са властнически актове. Пак в отделно исково производство могат да се правят и възраженията относно придобиването на собствеността - доколко придобития имот е лична собственост на Д. Г. Относно правилността на разпределението съдът е отбелязал, че са направени оплаквания за размера на дълга и неяснота на вземането на отделните взискатели като обаче доказателства не са ангажирани. По спазване реда на привилегиите са констатира – че първата сума е за погасяване на такси на ЧСИ. Съгл. ТР №2/2021г. от 22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС таксите на ЧСИ по изпълнителното производство се ползват с привилегия от първи ред и се удовлетворяват предпочтително. Следващата сума е по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД – за вземане на първоначалния взискател за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. Следващата сума е с привилегия по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД - в полза на община Приморско – дължими данъци от страна на Д. Г. за имота от стойността на този имот. По правилото на чл.458 от ГПК държавата се присъединява по право за събиране на публичните си вземания. По право се присъединява и общината, когато има вземания срещу длъжника за данъци и ТБО доколкото и двете задължения съставляват публични вземания съгл. чл.162 ал.1 т.1 и т.3 от ДОПК. Законът вменява на ЧСИ проверка наличие на вземания на държавата. Съдът е заключил, че макар и събирането на ДНИ и ТБО да е делегирано на общините, то тези вземания са с публично правен характер и при всяко разпределение СИ са длъжни задължително да извършат проверка за наличие на публични задължения – били към община, били към държавата и конституира държавата – чрез съответната ТД на НАП или общината за удовлетворяване на вземанията. В процесния случай са безспорни вземания на община Приморско за МДТ, поради което съдът е направил извод, че правилно посочената сума е поставена във втори ред привилегировани вземания.

На следващо място е разпределен остатъкът от продадения имот сума – в полза на ипотекарния кредитор. Тук са направени оплаквания свързани с това, че имота е освободен от вещни тежести съгласно чл.175 от ЗЗД. В тази връзка съдът е проследил извършените процесуални действия по различните изпълнителни дела, въз основа на което жалбоподателят вади аргументи, че ипотеката е заличена.Срещу съпругът – длъжник Д. Г. е било образувано изп.д. № 496/18г. /ЧСИ Божилова/ с взискател община Приморско за МДТ за имот, притежаван от Д. Г. Тъй като изпълнението е било насочено срещу процесния имот, то и „Банка ДСК“ ЕАД се е присъединила като ипотекарен кредитор. Преди публичната продан съпругата – недлъжник Д. Г. се е възползвала от правото по чл.505 от ГПК, проданта е била осуетена и не е проведена, с постановление от 22.01.2021г. на ЧСИ изнесената на публ. продан 1/12 от имота е възложена на Д. Г.. Взискателя „МЕПС“ ЕООД е образувал изп.д. №404/20г. /ЧСИ Тр.Д./ срещу длъжника Д. Г. за вземане по запис на заповед, по което съпругата Д. не е длъжник. Тъй като изпълнението е било насочено срещу процесния имот, то била уведомена и банката. Преди провеждане на публичната продан Д. Г. се е възползвала от правото си по чл.505 от ГПК да внесе дела на съпруга – длъжник от общата вещ по сметка на СИ и по този начин осуетила проданта, така и тя не е била проведена а с постановление за възлагане ЧСИ Д. от 26.11.2020г. възложил изнесената на публична продан 1/12 ид.ч. от имота, собственост на длъжника на съпругата му Д.Г.. Жалбоподателят твърди, че на осн. чл.175 от ЗЗД след проведените публични продани на съответните части от имота ипотеката и всички вещни права, учредени след първата ипотека са заличени, по – точно – че учредената от него и съпругата му Д. /недлъжник/ в полза на Банката – кредитор ипотека върху собствения им имот, предмет на публичната продан е заличена. Съдът обаче е посочил, че това не е така, тъй като съставът на чл.175 ал.1 от ЗЗД не се е изпълнил.

И по двете цитирани изпълнителни дела съпругата – недлъжник се е възползвала от правото си по чл.505 ал.2 от ГПК чрез внасяне по сметка на ЧСИ на дела на съпруга – длъжник и до публична продан не се е стигнало – те са били осуетени и при двете изпълнителни дела. Поради това – липсата на проведени публични продани вписаната тежест – ипотека не е заличена и Банката все още е привилегирован кредитор, като вземането и е с поредност на удовлетворяване – чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД и законосъобразно остатъкът от получената при проданта сума е била разпределена а нея.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното: Спори се по наличието на привилегия за „Банка ДСК“ АД по повод разпределена в нейна полза сума. Съдебният изпълнител е извършил разпределението на сумата в качеството на Банката на привилегирован - ипотекарен кредитор по т.3 ал.1 чл.136 от ЗЗД. С жалбата до съда тази привилегия на Банката се оспорва като страната се позовава на чл.175 от ЗЗД. Жалбоподателката Д. Г. безспорно е придобила по реда на чл.505 ал.1 от ГПК по изп.д. № 496/18г. и по изп.д. № 404/20г. по 1/12 – общо 1/6 ид.ч. от процесния имот в м. П., гр. П. В жалбата си жалбоподателката твърди, че е придобила тази част от имота необременена с тежести, поради действието на чл.175 от ГПК, изразяващо се в заличаване на вещните тежести и ипотеката.

Окръжният съд задълбочено е анализирал изкупуването на имуществото за продан от Д. Г. – съпруга – недлъжник по чл.505 ал.1 от ГПК и действието на това изкупуване – елиминиране, осуетяване на публичната продан в рамките на принудителното изпълнение. Законът не е пояснил правната природа на тази процедура, но се касае за изкупуване на съответния дял на съпруга – длъжник, срещу която е насочено принудителното изпълнение. Това изкупуване елиминира публичната продан – такава в случая не се извършва и следва постановление за възлагане в полза на съпруга – недлъжник, който е изкупил имота – в случая – Д. Г. В случая по изп. дела № № 496/18г. и 404/20г. са налице постановления за възлагане в полза на Д.Г., които са влезли в сила – т.е. - имуществото, срещу което е било насочено изпълнението е влязло в патримониума на Д.Г. Спори се относно действието на разпоредбата на чл.175 от ЗЗД относно вписаната върху имота ипотека и вещни права.

Безспорно установено е в случая, че и по двете цитирани изпълнителни дела публичната продан е била осуетена – т.е. – не се е състояла. Неосъществяването на този юридически факт в процесния случай елиминира осъществяването на хипотезата на чл.175 от ЗЗД – заличаване на ипотеката и другите вещни тежести. Следователно - Д. Г. е придобила имуществото на длъжника Д. Г. обременено заедно с всички ипотеки и вещни тежести. Тогава действията на ЧСИ по разпределение на сума по т.3 - в полза на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ АД следва да бъдат преценени като правилни и законосъобразни.

Окръжният съд е отхвърлил жалбата против това разпределение правилно и решението му следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. Що се отнася до направеното възражение в жалбата от страна на Д.Г. за непроизнасянето в мотивите на решението от страна на ОС по решаващите обстоятелства, определящи правилното разпределение на постъпилата от проданта сума, посочени в жалбата на Д. Г., а именно - собствеността на имота и погасените върху него тежести следва да се отбележи, че това производство има за предмет проверка на законосъобразността на извършено от съдебния изпълнител разпределение на събрана сума, но не и проверка на законосъобразността на основанието, на което е събрана сумата. Законодателят е предвидил процесуална възможност на длъжника да обжалва постановлението за възлагане, предвидени са и процесуални способи за защита на трети лица от незаконосъобразно принудително изпълнение, в това число и възможност за установяване на права по исков ред. Ето защо всички изложени в жалбата твърдения, доводи и възражения не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на решението на ОС – Бургас, нито да обосноват извод, че събраната от ЧСИ Ст.Н.а сума следва да бъде разпределена, не на „Банка ДСК“ АД, а на Д. Г. По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас