РЕШЕНИЕ

№ 1279

гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20211100902743 по описа за 2021 година Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от Търговския закон.

Ищецът М. Ф. Й. твърди, че е съдружник, притежаващ 25 дружествени дяла на обща стойност 2500 лева или половината от капитала на ответното дружество „А.“ ООД. В това си качество поддържа, че взетите от ОСС, проведено на 07.12.2021 г., решения за изключването му като съдружник поради извършването на действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността на дружеството; за разпределяне на притежаваните от него дялове и поемането им от оставащия съдружник В. Д.; за изплащане равностойността на дяловете му; за продължаване дейността на дружеството като еднолично дружество с ограничена отговорност и за заличаването му като управител на дружеството, са незаконосъобразни, поради нередовна процедура по свикване на ОСС. Поддържа, че събранието е свикано в нарушение на чл. 138 от ТЗ, като ищецът не е получил надлежно и покана за така свиканото общо събрание. По отношение на решението за изключването му като съдружник поддържа и други основания за незаконосъобразност, а именно, че не е спазена процедурата по отправяне на предупреждение за изключване на съдружник, предвидена в ТЗ и не се установява извършването на действия от страна на изключения съдружник против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността на дружеството. По отношение на решението за прехвърляне на дружествените дялове на оставащия съдружник поддържа, че същото е незаконосъобразно и поради нарушение на правилата за прехвърляне на дружествен дял по чл. 129 от ТЗ. Предвид изложеното иска от съда да отмени горепосочените решения на ОСС, като му присъди и направените в производството разноски.

Ответникът „А.“ ООД, чрез назначения му особен представител адв. С. С., оспорва предявените искове, като неоснователни. Поддържа, че процесното ОСС е свикано и проведено при спазване на установените в ТЗ и дружествения договор правила, като поканата за това събрание е връчена на ищеца чрез друго лице /М. Д./, което е приела поканата със задължение да я предаде на ищеца. Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключването на ищеца като съдружник. Иска от съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

Конституираното по реда на чл. 216 от ГПК трето лице помагач на страната на ответника – В. Ц. Д., излага доводи за неоснователност на предявените искови претенции, като поддържа, че процесното ОСС е редовно свикано по реда на чл. 138 от ТЗ от един от двамата вписани в Търговския регистър управители на дружеството. Твърди, че ищецът е поканен за това общо събрание с няколко покани, включително и изпратени по елекронен път на елекронни пощи, ползвани от него, като Й. недобросъвестно е възпрепятствала получилото от нейно име поканата по реда на чл. 46 от ГПК лице /М. Д./ да предаде поканата. Поддържа, че при изключването на ищеца е спазена процедурата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, като по безспорен начин се установява наличието на негово поведение, което попада в хипотезата на посочените в тази разпоредба нарушения. Предвид изложеното иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от извършената справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/, се установява, че ищцата е съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на ОСС в „А.“ ООД от 07.12.2021 година, както и че на проведеното на тази дата ОСС са взети решенията за изключването й като съдружник за разпределяне на притежаваните от нея дялове и поемането им от оставащия съдружник В. Д., за изплащане равностойността на дяловете й, за продължаване дейността на дружеството като еднолично дружество с ограничена отговорност и за заличаването й като управител на дружеството.

Исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на тези решения е подадена на 14.12.2021 г., поради което следва да се приеме, че е спазен установеният в чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете.

От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че съдружниците в ответното дружество към момента на провеждане на ОС на 07.12.2021 г. са двама – М. Ф. Й. и В. Ц. Д., като всеки от тези съдружници притежава по 25 дружествени дяла на обща стойност 2500 лева или всеки от съдружниците притежава дялове, съставляващи половината от капитала на дружеството. Тези лица са вписани и като управители на дружеството, които могат да го представляват само заедно.

Представена е покана от В. Д., в качеството й на съдружник и управител в ответното дружеството, адресирана до М. Й., в която са посочени действия на Й. против интересите на дружеството и такива, изразяващи се в извършване на конкурентна дейност, във връзка с които действия е оправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ да бъдат преустановени, в 3- дневен срок от получаване на поканата. Едно от действията, които се иска да предприеме Й. в този тридневен срок е предявяването на иск против „А. К.“ ЕООД, като към поканата е приложен проект на искова молба. С тази покана Й. е поканена да вземе участие в общо събрание, които ще се проведе на 07.12.2021 г. от 9.00 ч. в гр. София, ул. ••••, офис 3, при следния дневен ред: 1. Вземане на решение за изключването на съдружника М. Й. поради извършването на действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността на дружеството, въпреки че е била предупредена да преустанови тези свои действия, по смисъла на чл. 126 от ТЗ; 2. Уреждане на имуществените отношения от прекратяване участието на изключения съдружник Й., въз основа на счетоводния баланс на дружеството; 3. Вземане на решение за преразпределение на дяловете от капитала на дружеството и поемането им от В. Д.; 4. Да бъде освободена М. Й. като управител на дружеството и заличена от ТРРЮЛНЦ като такава и 5.

Да бъде приет нов учредителен акт на дружеството.

Връчването на тази покана е възложено по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, на ЧСИ Р.М., като видно от представената разписка, удостоверяваща осъщественото от ЧСИ връчване, поканата е връчена на 29.11.2021 г. на М. Д.а Д., в качеството й на друго лице по чл. 46 от ГПК.

Видно от изготвената служебно справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни "Население”, М. Д.а Д. е дъщеря на В. Ц. Д.. Представен е и препис от тази покана, върху който е направено отбелязване от 30.11.2021 г. с ръкописен текст със следното съдържание: „при опит да се предаде настоящата покана на М. Й., на адрес: с. Подгумер, ул. ••••, лицето, отворило вратата на дома и отказа да подпише и получи поканата“. Под този текст са поставени подписите на М. Д. и А. С.. Във връзка с така вписаните обстоятелства по връчване на поканата, са разпитани свидетелите А. Д. С. и В.А.А.. От показанията на свидетеля С. се установява, че той е вписал на 30.11.2021 г. ръкописния текст върху поканата. С. е в приятелски отношения с М. Д. и е гостувал в къщата й в с. Подгумер. Тогава тя го помолила да я придружи до съседната къща да връчи един документ. Отишли до тази къща, която се намирала в същия имот, позвънили на вратата и отворила една жена. М. Д. обяснила на жената, че иска да й връчи покана, която е за тях, за семейството, при което жената заявила, без да погледне поканата, че не може да приеме такъв документ и отказва да го вземе. Приключили разговора и си тръгнали, като М. споменала, че е нещо свързано с „А.“, може би покана за общо събрание. Свидетелят заявява, че не познава М. Й.. Виждал я е последно преди 15 години и не може да каже дали тя е лицето, отказало да получи поканата. С. заявява, че не познава и не е виждал преди това свидетелката Д., съответно не може да заяви със сигурност дали това е жената, отказала да приеме поканата.

Свидетелката Д. е служител-хигиенист в къщата на М. Й. в с.

Подгумер от повече от 20 години. Помни, че през ноември 2021 г. М. Д. и още едно лице опитали да й връчат някакъв документ, който да предаде на шефовете си. Тя веднага отказала да приеме документа, защото не е упълномощена да приема документи. След като отказала да получи документа, затворила вратата и не знае какво са направили М. и придружаващия я господин. Свидетелката не разпознава в свидетеля С. мъжът, който е придружавал М. Д. тогава.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични, обосновани и кореспондиращи на останалите събрани писмени доказателства /представената от третото лице-помагач по делото разпечатка от електронно писмо, изпратено на 30.11.2021 г. от електронна поща на М. Д.а, maria.travel@abv.bg, до електронни адреси: maya@autoglass.bg и maja@mg86.bg/. Обстоятелството, че свидетелите взаимно не се разпознават може да бъде обяснено с изминалия период от време /разпитът на свидетелите е проведен година и половина след срещата, за която се отнасят показанията/ и факта, че тази среща е била инцидентна и кратка, като обстоятелствата, при които е протекла не предполага събеседниците да положат усилия да възприемат и запомнят външния вид на насрещната страна. Освен това следва да се съобрази, че в деня на разпита им свидетелите са били по едно и също време в залата единствено при снемане на самоличността им и разясняването на носената от тях наказателна отговорност по чл. 290 от НК, съответно е житейски обосновано в това време те да са били концентрирани върху действията на съда спрямо тях, а не върху външния вид на другия свидетел.

Представена е разпечатка от електронно писмо, изпратено на 30.11.2021 г. от електронна поща на М. Д.а, maria.travel@abv.bg, до електронни адреси: maya@autoglass.bg и maja@mg86.bg, с приложен pdf файл към писмото, озаглавен „покана“. От вписания текст в електронното писмо може да се предположи, че приложеният към писмото файл е получената от М. Д. на 29.11.2021 г. покана, адресирана до М. Й.. По делото е представено извлечение от ТРРЮЛНЦ за дружеството „МГ •• Г.“ ООД, от което се установява, че дружеството е регистрирано на 25.09.2018 г., като съдружници и управители в дружеството са М. Ф. Й. и Г.Ц.Й.. Представено е и извлечение от ТРРЮЛНЦ за дружеството „А. К.“ ЕООД, от което се установява, че дружеството е вписано в ТРРЮЛНЦ на 09.07.2020 г. с едноличен собственик на капитала „МГ •• Г.“ ЕООД и управител на дружеството Г.Й.. По делото са представени 2 справки по марка заявка № 2006084721N, първата е направена към 14.09.2020 г., а втората към 11.04.2022 година, от които е видно, че притежател на марката А. К., е дружеството „А.“ ООД, с класове по Ницската класификация: 12- прозорци за превозни средства, огледала за обратно виждане и др.; 21- стъкла за прозорци на превозни средства и др.; 37- инсталиране и ремонт на стъкла, прозорци, фарове. Марката е регистрирана на 19.11.2007 г. и е със срок на действие 15.02.2026 година.

По делото е представена докладна записка от 16.04.2021 г. на И. Д., както и разменена електронна кореспонденция във връзка с нея. Доколкото тази докладна е частен свидетелстващ документ, подписан от трето, неучастващо по делото лице, Съдът не обсъжда съдържанието на тази докладна, както и представената разменена електронна кореспонденция във връзка с нея.

Представена е покана от В. Д. до М. Й., с която са отправени конкретни предупреждения за преустановяване на констатирани нарушения и предприемането на конкретни действия във връзка с управлението на „А.“ ООД. Даден е едноседмичен срок за отстраняване на нарушенията, като е посочено, че в противен случай правата на съдружника ще бъдат потърсени по съдебен ред. Тази покана е връчена от ЧСИ Р.М. по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на Г.Й. -съпруг, на 09.07.2021 г. По делото са представени общо 18 договора за наем на недвижим имот, сключени на 25.11.2021 г., всички вписани в Служба по вписванията към имотен регистър. Тези договори са сключени от името на „А.“ ООД, чрез търговски пълномощник Г.Й., като наемодател и дружеството „А. К.“ ООД, представлявано от управителя Г.Й., в качеството на наемател.

Представени са общо 6 решения на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, с които дружеството „А.“ ООД е осъждано да заплаща на дружеството „А. К.“ ЕООД суми, на основание договори за заем. От представената справка за актуалното състояние на сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“ е видно, че представляващ сдружението е И. П. Т.. От приложен списък се установява, че членове на сдружението са И. Т., С.Й. и „Скай лимитет кънстракшънс“ ООД. Представен е договор от 01.02.2019 г. за правна помощ и сътрудничество между „А.“ ООД, представлявано от М. Й. и адвокатско дружеството „Т. и Й.“.

По делото е представено пълномощно, с което управителят на „А. К.“ ЕООД - Г.Й. е упълномощил адвокат С.Й. да представлява дружеството пред СГС. Представено е и пълномощно на адв. И. Т., подписано от М. Й., в качеството й на управител на „А.“ ООД.

По делото са представени протокол от ОСС в ответното дружество, проведено на 07.12.2021 г. в 14.00 ч. в гр. София, бул. ••••, офис 337, както и писмени материали, свързани с обсъжданите на това събрание въпроси и доказателства, касаещи свикването на това общо събрание, но Съдът приема, че същите не са относими към предмета на предявените искове, касаещи законосъобразността на предходно ОСС, поради което не ги обсъжда. По делото са представени и доказателства от третото-лице помагач /нотариални покани и договор за заем/, които не касаят или са съставени след провеждане на процесното общо събрание, поради което същите се явяват неотносими към настоящето дело.

Ищецът твърди, че приетите на ОСС от 07.12.2021 г. решения са незаконосъобразни, тъй като е нарушена процедурата по свикването на това ОС, съгласно чл. 138 от ТЗ и ищецът не е получил надлежно покана за това събрание. Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност се свиква от управителя – арг. от чл. 138, ал. 1 от ТЗ. В случая не са представени доказателства за свикано от управителите на дружеството ОС, доколкото видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ дружеството има двама управители, които действат само заедно, съответно общо събрание не може да бъде свикано само от един от управителите. Не са ангажирани никакви доказателства, а и не се твърди ОСС да е свикано в хипотезата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 от ТЗ, свикването на ОС на ООД става чрез връчване на писмена покана, с вписан в нея дневен ред, получена от всеки съдружник и то най-малко седем дни преди датата на заседанието, освен ако в дружествения договор няма друга уговорка /в случая в чл. 41, ал. 1 от обявения по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ дружествен договор няма друга уговорка/. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. Ако такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаване на поканата за общото събрание от съдружника следва да бъде доказан от ответното дружество. В този случай законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който това е станало, няма решаващо значение. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, че независимо от избрания начин за връчване на поканата /чрез нотариус, по пощата, от съдружник, чрез куриерска фирма и т.н./, за да бъде спазено изискването на императивната разпоредба на чл. 139 от ТЗ самото връчване следва да стане лично на съдружника /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 196 от 17.12.2009 г. на ВКС, ТО, по т.д. № 20/2009 г./. Ето защо в случая, съгласно разпределената от съда с доклада доказателствена тежест, установяването на този факт следваше да бъде направено от ответника. Последният не ангажира никакви доказателства, че на съдружника Й. е връчена покана за процесното ОСС в установения в закона срок. Такова редовно връчване не е осъщественото на 29.11.2021 г. чрез М. Д., тъй като от една страна поканата следва да бъде връчена лично на съдружника, а не на друго лице по смисъла на чл. 46 от ГПК, а от друга страна в случая се установи, че това друго лице не е изпълнило задължението си да предаде поканата на адресата в законоустановения 7-дневен срок преди датата на събранието.

Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. В този смисъл следва да се приеме, че липсва редовно свикване на ОСС, проведено на 07.12.2021г., за което съдружникът Й. не е била редовно поканена, съответно установената в чл. 138 и чл. 139 от ТЗ процедура по свикване на това ОСС е опорочена, което води и до незаконосъобразност на атакуваните в настоящето производство взети на това ОС решения.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявените от ищеца искове, че взетите на ОСС от 07.12.2021 г. решения са незаконосъобразни, тъй като е нарушена процедурата по свикването на това ОС са основателни и тези решения следва да бъдат отменени.

Ищцата твърди, че решението за изключването й като съдружник е незаконосъобразно и на основание липса на връчено предупреждение за изключване и липса на осъществено нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ.

По същността си изключването на съдружник в ООД е осъществяването от страна на дружеството на едно потестативно право - с едностранно волеизявление да предизвика промяна в правната сфера на друг субект - изключеният съдружник.

Начален етап от фактическия състав на изключването на съдружника е отправяне на предупреждение за изключване до съдружника, като на последния следва да бъде даден подходящ срок, в който да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и в случай, че в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или съответно бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Предоставянето на подходящ срок се извършва, когато последиците от реализираните от съдружника действия, намиращи се в разрез с интересите на дружеството са отстраними по своето естество. В случай, че вредните последици от поведението на съдружника имат необратим характер, на същия не е необходимо да се предоставя възможност да коригира поведението си, тъй като резултат от неговите действия, респективно бездействия, вече се е проявил в правната сфера на дружество, оказвайки негативно въздействие върху същата.

Предупреждението за изключване следва да съдържа и правните основания за изключване на съдружника и описание на конкретните нарушения, изразени в действия и/или бездействия.

Законът не поставя като изискване да бъде взето предварително решение от Общото събрание на съдружниците за отправяне на предупреждение за изключване. От компетентността на Общото събрание е да вземе окончателното решение за изключване на съдружника, но предизвестие за изключването може да бъде отправено от управителя или от всеки от останалите съдружници /в този смисъл и решение № 56/08.09.2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, по т. дело 472/2009 г./.

В случая от събраните по делото доказателства не се установи на съдружника ищец да е връчено предупреждение за изключване, доколкото същото е обективирано в поканата за общото събрание, а Съдът приема, че не са ангажирани доказателства за редовното й връчване.

За да бъде извършена преценка за законосъобразността на процесното решение за изключване на ищеца по отношение на наличието на основанието по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, предупреждението за изключване следва да съдържа конкретно посочени и индивидуализирани нарушения. В случая посочените в предупреждението нарушения са общо формулирани, като не е посочено кога точно са извършени и по какъв начин съответното действие нарушава интересите на дружеството, съответно не е посочено и какво точно действие се очаква и кога да бъде направено по отношение на поведението на съдружника, определено като такова по неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността на дружеството. В този смисъл Съдът е в невъзможност да направи преценка дали представените доказателства по делото от ответника и третото лице- помагач касаят действия на ищеца, за които е отправено процесното предупреждение, съответно дали доказват наличието на основание за прилагане на най-тежката санкционна мярка – изключване на съдружника. Затова следва да се приеме, че ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не проведе пълно главно доказване, че ищецът е извършил нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, посочени в процесното предупреждение.

Предвид изложеното, искът на ищеца за отмяна на решението за изключването му поради нарушена процедура по чл. 126, ал. 3 от ТЗ също е основателен.

Не се установи наличието на основание за незаконосъобразност на решението за поемане на дяловете на изключения съдружник от оставащия съдружник поради нарушение на чл. 139, ал. 2 от ТЗ, доколкото това решение няма характер на правна сделка по прехвърляне на дружествен дял и спрямо него са неприложими изискванията за форма, установени в горепосочената разпоредба.

При този изход на производството ищецът би имал право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но доколкото липсва заявено такова искане от него, разноски не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът