Решение № 338 от 7.7.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 250/2023 г.

Производство по чл. 463 от ГПК. Производството е по реда на 278 във вр. с чл. 463, ал. 1 от ГПК и е образувано по жалба на „ЕЛИТИС“ ЕООД ЕИК 148094590 със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от адв. Р. Т. против протокол от 30.11.2022 година за разпределение на суми по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 в частта, в която е прието, че банка ДСК АД е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на вземането 258 383, 61 лв. и в частта, с която вземането на банката е определено като привилегия по чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД и е постановено „ЕЛИТИС“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата в размер на 276 308, 24 лв., в която е включено приетото вземане на банката в размер на 258 383, 61 лв. Съображенията относно незаконосъобразност на разпределението в тази му част се следните: не били събрани доказателства, че банката е кредитор на „Троя Стил“ ЕООД и то такъв, който следва да бъде присъединен по реда на чл. 459, ал. 2 от ГПК. Нямало доказателства, че вземането на банката било установено с влязло в сила изпълнително основание, както и че това вземане е обезпечено именно с ипотеката, учредено с нот. акт № 23, том 3, рег. № 3742, дело № 257 от 2017г. Банката подала само една бланкетна молба до ЧСИ Силвия Косева изх. № 01-20-22474/24.11.2022г., с която уведомява, че била кредитор на „Троя Стил“ ЕООД съгласно Договор за кредит-овърдрафт от 07.06.2017г. Излагат се твърдения, че договорът за кредит бил изтекъл и имало данни, че вземането не съществува. Банката била уведомена, че било предприето принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот срещу длъжника „Троя 2000“ ЕООД през 2020г. и същата е била наясно, че по партидата на имота след вписването на ипотеката имало вписана искова молба от „ЕЛИТИС“ ЕООД с предявен иск по чл. 135 ЗЗД, вписано решение по този иск и възбрана по настоящото дело. В нито един момент Банката не била уведомила за вземането си съдебния изпълнител. ПЧСИ Доротея Жекова следвало да изиска от Банката да представи договора за кредит, анексите към него, тъй като не основавала вземането си само на договора за кредит, а и на анексите към него. Жалбоподателят счита, че тези анекси били новиране на дълга, и макар в ипотеката да било вписано, че тя обезпечава вземанията по договора за кредит и всички евентуални бъдещи анекси към него, те не били представени нито вписани в имотния регистър. Вписването било необходимо съгласно чл. 171 ЗЗД. Тъй като такова вписване не било извършено до датата на разпределението, банката била изгубила привилегията си на първоначално вписана ипотека. Макар ипотеката да била вписана, то тя обезпечавала несъществуващо вземане и не била подновена съгласно закона. Подновяване на задължението било налице, тъй като била налице промяна на страната на ипотекарния длъжник. Към момента на учредяване на ипотеката ипотекарен длъжник е било дружеството „ТРОЯ 2000“ ЕООД, което в последствие е апортирало имота, предмет на принудително изпълнение в капитала на „ТРОЯ-СТИЛ“ ЕООД. Този апорт по отношение на „ЕЛИТИС“ЕООД е обявен за относително недействителен и в отношенията между „ЕЛИТИС“ ЕООД, „Троя-Стил“ ЕООД, Троя 2000“ ЕООД и Пламен Троянов Чеснаров собственик на имота бил „Троя 2000“ ЕООД, а в отношенията между всички други лица, в това число и в отношенията между банката и „Троя – Стил“ ЕООД и „Троя 2000“ ЕООД, имотът е собственост на „Троя – Стил“ ЕООД. Всички изложени по-горе обстоятелства мотивирали жалбоподателя да приеме, че Банката не е представила документи за актуалните вземаниия против кредитополучателя, поради което сумата от 258 383, 61лв. неправилно била включена в разпределението. Предвид това жалбоподателят моли съда да отмени Протокол за разпределение на суми по изп. дело № 20208090400480 от 30.11.2022г., в което е прието, че банката е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на 258 383, 61 лв., в частта в която вземането на банката е определено като привилегировано по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД и в частта, в която е постановено „ЕЛИТИС“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата от 276 308, 24 лв., в която е включено приетото вземане на Банката в размер на 258 383, 61 лв., след което да бъде извършено ново разпределение без участието на банката, в условията на алтернативност – като хирографарен кредитор. Направени са искания по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК да се задължи Банка ДСК ЕАД да представи Договорът за овърдрафт кредит, извлечение от счетоводните й книги по смисъла на чл. 417, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с договор за кредит овърдрафт от 07.06.2017г. и счетоводна справка, от която да е видно какъв е размерът на непогасената част от дълга. Постъпило е отговор на жалбата, подаден от „ТРОЯ – СТИЛ“ ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК 104603274, представлявано от Пламен Чеснаров и адв. Светослав Мандиков, чрез който се оспорва основателността на жалбата против извършеното на 30.11.2022г. разпределение. Излага подробни съображения- при извършване на разпределението ПЧСИ Доротея Жекова е имала пълна информация от банката кредитор относно това, че имотът, предмет на публичната продан, е бил предмет на ипотека за обезпечаване вземане на Банката по Договора от 07.06.2017г., по който кредитополучател е „Троя – Стил“ ЕООД и съдлъжници ЕТ „Троя 2000-Пламен Троянов Чеснаров“, Пламен Троянов Чеснаров и „Троя 2000“ ЕООД, като последното дружество е и ипотекарен длъжник. В договорната ипотека изрично е посочено, че обезпечава вземанията по договора за кредит и всички евентуални бъдещи анески към него. Не е приложима нормата на чл. 171 от ЗЗД с оглед сключените анекси по договора за кредит от 07.06.2017г. Решението по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и промяна на собствеността на ипотекирания имот няма значение, тъй като при промяна на собственика на имота, последния го придобива с тежестите и банката не губи своята привилегия. Исканите доказателства били неотносими към правния спор относно извършеното разпределение от 30.11.2022г. Моли съда да остави жалбата против разпределението от 30.11.2022г. без уважение. Постъпило е писмено възражение от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 подадено чрез пълномощник юрисконсулт М. И., чрез което жалбата е оспорена като неоснователна.За установяване качеството на кредитор Банката е представила към възражението копие от договор за овърдрафт кредит от 07.06.2017 г. и анексите за неговото изменение. С оглед твърдението на жалбоподателя, че Банката няма право да бъде присъединен взискател по реда на чл. 459, ал. 2 ГПК е представен нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 23, том 3, рег. № 3742, дело № 257 от 08.06.2017г. с който е учредена договорна ипотека първа по ред върху имота предмет на принудителното изпълнение, собственост на „Троя 2000“ ЕООД и което дружество се явява ипотекарен длъжник, като в самия нотариален акт е вписано, че ипотеката обезпечава всички вземания на кредитора спрямо кредитополучателя по Договора за кредит от 07.06.2017г., както и всички бъдещи анекси към него, в това число и при всички други промени. Неоснователно е твърдението, че вземането на банката е погасено в срокове за усвояване, ползване и погасяване на Кредита, до окончателното издължаване. Срокът на ползване на кредита е удължен до 30.04.2023г. и уговорката била в съответствие с чл. 174 от ЗЗД. Неоснователни били оплакванията на жалбоподателя, че Банката не била подновила ипотеката. Съгласно чл. 172, ал.1 ЗЗД срокът на действие трае 10 години от датата на която е извършено вписването и при промяна някой условия на договора, включително и срокът на действие, не налага ново вписване, след като е в рамките на този срок. Не е налице новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че Банката следвало да представи изпълнителен титул непосредствено след като е уведомена за насрочения опис на имота. Съгласно чл. 459, ал. 1 изр. 2 от ГПК задължение на съдебния изпълнител е да отдели за взискателя с право на привилегия припадащата му се част от сумата от осребряването на ипотекирания имот са изпълнение на друго задължение и да я запази по своя сметка. Предаването на тази сума на привилегирования кредитор се осъществява едва след като този кредитор представи изпълнителен лист, като зачитането на правата е възложено като служебно задължение на съдебния изпълнител. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата против извършеното разпределение от 30.11.2022г. без уважение. Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 480/2020 год. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител за всички посочени в тях суми по отношение на длъжника „Троя 2000“ ЕООД, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, изготвени от ПЧСИ Доротея Жекова, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваното постановление, с което е извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело парични суми в следствие на извършена публична продан на притежаван от длъжника недвижим имот, върху който е била учредена договорна ипотека. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Още при образуване на делото и изискване на справка относно имуществото на длъжника е установено, че по отношение на процесиня имот е била учредена договорна ипотека с вх. № 4839/08.06.2017г. по описа на СВ при Районен съд Велико Търново, за обезпечаване вземане на Банка ДСК ЕАД. При тези обстоятелства след осребряването на това имущество, съдебния изпълнител е длъжен да задели сумата от 258383, 61 лв. за погасяване вземането на Банката на основание чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД с оглед представените от ипотекарния кредитор данни към датата на разпределението. При това съдебния изпълнител нямал задължение да изследва изискуемостта, ликвидността, основателността на претендираното от ипотекарния кредитор вземане, а единствено да задели сумата, без да я изплаща, а да я пази до представянето на изпълнителен лист. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба на „ЕЛИТИС“ ЕООД – взискател по изпълнението, възраженията на длъжника, на Банка ДСК ЕАД, както и писмените мотиви на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 20208090400480/20г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител, намира за установено следното: С разглежданата жалба, подадена от един взискателя по изпълнителното дело – „ЕЛИТИС“ ЕООД се атакува постановление за разпределение на суми по изп. дело № 20208090400480/20г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител. Съгласно чл. чл. 462 и 463 ГПК взискателят може да обжалва разпределението на сумите, в тридневен срок от деня на предявяването му. В този смисъл жалбата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения срок – предявяването е извършено на 30.11.2022 година, а жалбата е постъпила на 05.12.2022 год. С оглед на това жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалба е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна се установява следното: Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 20208090400480 год. по описа на ЧСИ № 809 – Силвия Косева, въз основа на подадена от взискателя „ЕЛИТИС“ ЕООД гр. Варна, въз основа на изпълнителен лист №79 от 21.05.2020г. год., издаден по гр.д. № 842/2017г. по описа на ОС – Велико Търново, съгласно който длъжникът „Троя 2000“ ЕООД ЕИК 200604006 Велико Търново следва да заплати на взискателя посочените в изпълнителния лист парични суми, ведно с разноските по изпълнението. В хода на изпълнителното производство по реда на чл. 456 от ГПК с разпореждане от 26.07.2022г. на ПЧСИ Доротея Жекова при ЧСИ Силвия Косева, рег. 809 са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител, за посочените в тях суми по отношение на длъжника „Троя 2000“ ЕООД и взискател „ЕЛИТИС“ ЕООД гр. Варна. Наложени са запори на банкови сметки и възбрани на имоти, собственост на „Троя 2000“ ЕООД/ съгласно влязло в сила решение на ОС Велико Търново по т.д. № 211/2017г. по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявена за относително недействителна разпоредителна сделка с която „Троя 200“ ЕООД е апортирала в капитала на „Троя Стил“ ЕООД недвижимия имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 10447.514.364.1.4, находящ се в гр. Велико Търново по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК и представляваща Склад № 4 с адрес гр. велико Търново, ул. Мармарлийска № 3, ет. 1, обект 4 на 1-ви етаж от сграда с идентификатор10447.514.364.1 - Склад за търговия и разположен в ПИ с идентификатор 10447.514.364, с предназначение на самостоятелния обект за склад със застроена площ от 561, 97 кв.м., заедно с 9, 5823% идеални части от общите части на сградата и 8, 0997% идеални части от правото на собственост върху поземления имот с площ 4403 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно ползване: за друг вид обществен обект. По отношение на този имот е извършена публична продан за периода от 09.10.2022г. до 09.11.2022г. с отваряне на наддавателните предложения на 10.11.2022г. За купувач е обявен „ЕЛИТИС“ ЕООД ЕИК 148094590 за сумата от 549 999, 00 лв. С постановление от 30.11.2022 година по изпълнително дело № 202080904700480г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, към което на основание чл. 456 от ГПК са присъединени изп. дело № 251/2021г., изп. дело № 674/2021г., изп. дело № 373/2022г., изп. дело № 374/2022г. и изп. дело № 375/2022г., всичките по описа на същия съдебен изпълнител, издадено от ПЧСИ Доротея Жекова, е извършено разпределение на горепосочената парична сума. Изрично в него е описан имота, чиято цена получена след надлежно проведена публична продан, се разпределя. Изрично са определени взискателите по делото, включително и присъединените и на какво основание и за какво вземане. В атакуваното постановление е извършено и самото разпределение, като най-напред е извършено такова по отношение на вземанията с право на предпочтително удовлетворение – за разноски по принудителното изпълнение – чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД. Изрично са описани конкретните вземания в раздел първи от диспозитива – първо тези дължими на съдебния изпълнител и в последствие тези дължими на взискателите. В раздел ІІІ е описано конкретното вземане на взискател с привилегия по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД – Банка ДСК с вземане в размер на 258 383, 61 лв. След това е разпределена сума за погасяване на вземане без привилегия по чл. 137 ЗЗД на взискателя ЕЛИТИС ЕООД по отношение на вземанията му по изпълнителното дело и присъединените към него други изпълнителни дела спрямо длъжника по изпълнението „Троя 2000“ ЕООД. С оглед извършеното разпределение е постановено след влизането му в сила и на основание чл. 495 ГПК обявения за купувач взискател ЕЛИТИС ЕООД за придобиване на описания недвижим имот да доплати в двуседмичен срок сумата от 276308, 24 лв., която представлява разликата между предложената цена 549999, 00 лв. и сбор от сумата, която следва да получи по разпределението 273 690, 76 лв., като на ЧСИ Силвия Косева се изплатят след внасянето на горепосочената сума 17924, 63 лв., а сумата 258383, 61 да бъде заделена за Банка ДСК АД и да се изплати след представяне на изпълнителен лист за вземането си. Именно това разпределение в частта му на определената привилегия на Банката и заделената сума е атакувано с разглежданата жалба, както и определената за доплащане сума от жалбоподателя по настоящото дело – взискател по изпълнителното дело и купувач на имота на публичната продан за осребряването му. Видно от приложеното изпълнително дело № 202080904700480г. по о иса на ЧСИ Силвия Косева, както и от представените с Възражението писмени доказателства – договор за кредит овърдрафт от 07.06.2017г., анексите към него и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 23, том 3, рег. № 3742, дело № 257 от 2017г. от 08.06.2017г. Банка ДСК се явява кредитор с право на привилегия по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД, тъй като е кредитор с вземане, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, върху което е било насочено принудителното изпълнение и получената сума от която е предмет на атакуваното разпределение. Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: В жалбата са наведени оплаквания за неправилно разпределение на сумите и определяне на привилегията по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД по отношение на Банка ДСК ЕАД като се излагат оплаквания, че същата не съществува, тъй като Банката е загубила своята привилегия за сметка на ЕЛИТИС ЕООД след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД., че вземането на банката не съществува, че съдебния изпълнител не бил изследвал тези обстоятелства и не събран необходимите доказателства. Всички наведени възражения и оплаквания в жалбата на „ЕЛИТИС“ ЕООД се явяват неоснователни по следните съображения: Според даденото задължително тълкуване с ТР № 2 от 22.11.2022г. по ТД № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС предмет на жалбата по чл. 463, ал. 1 от ГПК е доколко извършеното разпределение неправилно са приложени на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно е приложен чл. 76 от ЗЗД; неправилно е прилагането на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. В това производство не се изследва изискуемостта, ликвидността и основателността на претендираното от ипотекарния кредитор вземане, обезпечено с ипотека върху недвижимият имот, обект на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 459, ал.1 от ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Съгласно алинея втора на чл. 459 от ГПК горната разпоредба се прилага и за ипотекарния кредитор. В настоящия случай, след като ЧСИ е установил, че изпълнението е било насочено върху имот, който служи за обезпечение на вземане Банка ДСК ЕАД по договор за кредит-овърдрафт, в който длъжникът се явява както съдлъжник, така и ипотекарен длъжник, въз основа на учредена договорна ипотека, и съгласно посочените по-горе разпоредби Банката се явява присъединен по право взискател, е изпълнил задължението си да задели сумата от 258383, 61 лв. по сметка на съдебния изпълнител. Същата се изплаща едва когато бъде представен изпълнителен лист за вземането от Банката, който по несъмнен начин установява изискуемостта и ликвидността на вземането. За изпълнение на задълженията си по чл. 459 ГПК съдебния изпълнител не е необходимо да извършва други действия, след като му стане известно, че изпълнението е насочено върху обезпечението. В полза на Банка ДСК ЕАД е налице вписана по надлежен ред първа по ред ипотека и при успешно реализирането на производството по чл. 135 ЗЗД по отношение на сделката, с която ипотекарния длъжник е бил прехвърлил имота на трето лице, не води до загуба на привилегията на Банката. Това е така, тъй като съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗЗД кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Имайки предвид всичко изложено, съдът приема за неоснователни всички възражения на жалбоподателя. В жалбата, освен нарушения на чл. 136, ал. 1 т. 3 от ЗЗД, са изложени и твърдения, които по своето естество представляват оспорване вземането на банката. Разглеждането на този въпрос в настоящото производство не е допустимо. В производството по чл. 463, ал. 1 от ГПК тези въпроси не са предмет на разглеждане. Съгласно чл. 464 от ГПК когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Предявяването на този иск е ограничено със преклузивен едномесечен срок от разпределението. Предвид обстоятелството, че за купувач на имота е обявен взискателят по изпълнителното дело – ЕЛИТИС ЕООД, на основание чл. 495 от ГПК правилно е постановено, че след влизане на разпределението в сила, следва за придобиване на описания недвижим имот да внесе сумата 276308, 24 лв. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно и не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. Жалбата на „ЕЛИТИС“ ЕООД ЕИК 148094590 като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения, съдът