Решение № 235 от 1.8.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 679/2025 г.

С присъда по НОХД № 4205/2021г. по описа на Районен съд Варна, в сила от 25.01.2023 г., за извършено престъпление по чл.129 ал.1 вр.ал.2 от НК му е било наложено наказание „пробация“ за срок от 8 месеца. С определение на Районен съд Варна по ЧНД № 509/2023 г., в сила от 24.03.2024 г., на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените наказания на М. по НОХД № 4205/2021 г. и НОХД № 5079/2019 г. на ВРС и е определено да изтърпи най-тежкото от тях - наказание „пробация“ за срок от 8 месеца, което е изтърпяно на 13.04.2023 г. Към момента на извършване на инкриминираното деяние не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието. От субективна страна се установява наличието на пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици, а именно причиняването на телесни увреждания на пострадалия С., и са искали настъпването им. Първоинстанционният съд законосъобразно е обосновал формата на съучастие между подсъдимите М. и Н. – съизвършителство по чл.20, ал.2 НК. Те са действали с общ умисъл и е всеки от тях е осъществявал елементи от изпълнителното деяние - нанасянето на удари, различни като насоченост, сила и интензитет и причинили телесно увреждане на пострадалия, а действията на всеки от тях допринасят за постигане на целения общ престъпен резултат. Първата инстанция се е съобразила с константната съдебна практика, според която за ангажиране отговорността на двамата подсъдими не е необходимо посочването на конкретните действия и удари, нанесени на пострадалия от всеки един от тях, а достатъчно условие за признаването им за виновни се явява обстоятелството, че от обективна страна е доказано, че действията им са довели до причиняване на съставомерния престъпен резултат. Възраженията по отношение на наложените наказания посочени във въззивната жалба на частния обвинител и тези наведени в условията на евентуалност от подс. Н., въззивния състав намира за неоснователни, поради следното: От частния обвинител е направено искане да бъде увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. М. за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно, а на подс. Н. да бъде увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на осн. чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. От страна на подс. Н., в условията на евентуалност, е направено искане да бъде намалено наложеното му наказание при приложение на чл.55 от НК. По отношение на подс. М., ВРС е приел като отегчаващи вината обстоятелства предходната съдимост, която го характеризира като субект с по-висока степен на обществена опасност с по-високо ниво на агресивност, както и нанесените множество удари по тялото и главата на пострадалия, които са могли да доведат и до по-сериозни травми и последици за здравето му. Като смекчаващо вината обстоятелство е прието здравословно състояние на този подсъдим, тъй като той е с 50 % трайно намалена работоспособност за претърпяна на 04.11.2020 г. фрактура на бедрената глава и извършено ендопротезиране. При тези обстоятелства, първоинстанционният съд е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години на подсъдимия М. при условията на чл.54 ал.1 от НК, като с оглед личността на подсъдимия, зрялата му възраст и настоящата реализация в обществото и наличие на здравословни проблеми съдът е преценил, че престой в местата за лишаване от свобода за такъв период би оказал по-скоро негативен ефект за бъдещето му и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи ефективно наказанието. Поради това и на основание чл.66 ал.1 от НК ВРС е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок, но за максимално предвидения от 5 години, който е съобразен с предходната му съдимост и специален рецидив. По отношение на подс. Н., ВРС е приел като отегчаващо вината обстоятелство нанесените множество удари по тялото и главата на пострадалия, които са могли да доведат и до по-сериозни травми и последици за здравето му, а като смекчаващо вината обстоятелство – чистото му съдебно минало. Отчетено и обстоятелството, че все подсъдимият Н. не е бил основния движещ фактор за възникването и развитието на инцидента, а е участвал със съзнанието да подкрепи и да помогне на своя приятел М.. Предвид тези съображения, ВРС е наложил „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година на подсъдимия Н. при условията на чл.54 ал.1 от НК, като с оглед личността му, зрялата му възраст и социална реализация в обществото, наличието на материалните предпоставки за прилагането на чл.66 ал.1 от НК не е налице необходимост от изолирането на подсъдимия Н. от обществото чрез налагане на ефективна присъда и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция на съда намира, че наказанията на двамата подсъдими са определени справедливо, наложените наказания ще изпълнят целите на наказанието по чл.36 НК, като законосъобразно е приложен и института на чл.66 от НК. Правилно са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 НК. В заключение, присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, възраженията са неоснователни, не са налице други основания за отмяна или изменяне на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърден. Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът