Решение № 89 от 30.4.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 61/2024 г.

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение № 1148 от 6.11.2023 г., постановено по гр.д. 604/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас, е прието за установено, на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, че Я. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Бургас, ул. „К.“ № 95, ет. 1, дължи на „Ю. Б.” АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район В., ул. „О. П.” № 260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Яг. – съвместно от двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, сума в размер от 18 759, 84 лв., представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата, начиная от 8.02.2022 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение № 430/9.02.2022 год., издадена по ч. гр. д. № 782/2022 год. на Районен съд Бургас, като искът за горницата над 18 759, 84 лв. до претендираната сума от 25 824, 20 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху тази горница, начиная от 8.02.2022 год. до окончателното й изплащане, са отхвърлени. Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК на „Ю. Б.” АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район В., ул. „О. П.” № 260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Яг. – съвместно от двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, за приемане за установено, че ответникът Я. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Бургас, ул. „К.“ № 95, ет. 1, дължи на ищеца следните суми: 1060, 21 лв. – възнаградителна лихва за периода 22.03.-4.11.2021 г.; 1168, 99 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 25 824, 20 лв. за периода 21.04.2021-1.02.2022 г.; 51 лв. – банкови такси за периода 24.03.2021- 1.02.2022 г., и 60 лв. – разходи за извънсъдебно уведомяване за периода 24.03.2021-1.02.2022 г., по Договор за потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год., които суми са част от предмета на Заповед за изпълнение № 430/09.02.2022 год., издадена по ч. гр. д. № 782/2022 год. на Районен съд Бургас. Присъдени са разноски. Постъпила е въззивна жалба от „Ю. Б.” АД, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Н. Р.“ № 57, партер – адв. С. З., срещу постановеното решение, в частта, с която предявените искове са отхвърлени: главният иск за горницата му над 18 759, 84 лв. до претендираната сума от 25 824, 20 лв.; искът за възнаградителна лихва за периода 22.03.-04.11.2021 г. в размер на 1060, 21 лв.; искът за обезщетение за забавено плащане на главницата от 25 824, 20 лв. за периода 21.04.2021-01.02.2022 г. в размер на 1168, 99 лв.; искът за банкови такси за периода 24.03.2021-01.02.2022 г. в размер на 51 лв. Решението се сочи, в обжалваната част, за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което претенциите бъдат уважени. В жалбата са изложени доводи за неправилен извод на съда относно обстоятелството, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Изтъква се, че двете, посочени от съда в решението декларации от 21.02.2019 г., не са част от процесния договор за банков кредит и относно същите не се прилагат изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК. Уточнява се, че първата декларация касае сключването на застрахователен договор, а с втората въззиваемият е информиран за целите на извършване на правилна оценка на кредитоспособността му и е дал изрично съгласие на банката да събира и да обработва негови лични данни. Последната декларация има преддоговорен характер, сочи се в жалбата, и тя не създава клаузи по потребителския кредит, в отношенията между въззиваемия и банката - въззивник. Заявява се, че към процесния договор за потребителски кредит няма приложими Общи условия, а всички негови клаузи, обхващащи елементите на чл.11, ал.1 ЗПК, са уредени в самия договор. Поддържа се, че приложените към исковата молба Общи условия са относими единствено и само към откриването и воденето на банкови сметки на физически лица при „Ю. Б.” АД, а не уреждат клаузи на договор за потребителски кредит. Възразява се относно отказа на съда да вземе предвид данните от приетата по делото неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза. Претендират се разноски. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Я. А. К., чрез особените му представители адв. В. К. и адв. Т. Ш., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение бъде потвърдено. Изразява се становище, че първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Доводите в жалбата се сочат за неотговарящи на установената по делото фактическа обстановка, тъй като неспазването на шрифта, установено от първоинстанционния съд, е относимо към няколко приложения към договора: две декларации от 21.02.2009 г., информацията по чл.324 КЗ, Общи условия за застрахователен пакет и Тарифа за таксите на банката, които документи представляват елементи и приложения към договора за кредит, поради което и следва да отговарят на изискванията на чл.10 ЗПК, при позоваване на практика на Съда на Европейския съюз. Оспорва се становището, че представените от въззивника Общи условия не са относими към договора за кредит, като се твърди, че въззивникът е обосновал част от претенцията си с тях. Заявява се, че по делото не е изготвена и приемана съдебно - счетоводна експертиза, поради което и липсва процесуално нарушение по необсъждането изводите на такава. Претендират се разноски. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени в обективно съединение положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания в полза на банката – въззивник против въззиваемия, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL971494, сключен на 21.02.2019 г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 430 на 9.02.2022 г. по ч.гр.д. № 782/2022 г. на Районен съд Бургас, приложено към настоящото дело. Със заповедта за изпълнение е разпоредено Я. А. К. да заплати на кредитора „Ю. Б.” АД сумата от 25 824, 20 лв., представляваща главница по горепосочения договор за кредит; сумата от 1060, 21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 22.03.2021 г. – 4.11.2021 г.; сумата от 1168, 99 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. - 1.02.2022 г.; сумата от 51 лв. – такси, начислени за периода 24.03.2021 г. – 1.02.2022 г.; сумата от 60 лв. – разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.02.2022 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски. Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни, че същият не живее на адреса, кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в срок. Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Представен е Договор за потребителски кредит № FL971494, датиращ към 21.02.2019 г., по силата на който банката – въззивник е предоставила на въззиваемия – кредитополучател, банков кредит в размер на 32 376 лв., с предназначение за текущи нужди. Предвид характера на кредита като потребителски, сделката се подчинява на правилата на специалния Закона за потребителския кредит, в редакция към момента на договаряне, и общата уредба на потребителската защита, регламентирана в разпоредбите на Закона за защита на потребителите: чл.143, чл.144, чл.146, чл.147, като съдът дължи служебна проверка за съответствие на съглашението с императивните норми. Постигнато е съгласие относно краен срок за погасяване на кредита 21.08.2024 г., видно от погасителния план – чл.6 от договора, договорен като неразделна част от кредитния договор. Страните са се споразумели усвояването на средства от кредита да се извърши по сметка, разкрита на името на кредитополучателя – чл.2, ал.1 от договора, за обслужването на която той дължи такси и комисионни, съобразно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметка на физически лица и Тарифата на банката. Уговорено е в чл.3 от съглашението, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка в размер на 4, 200 %, като за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в съответната валута, методологията за определяне на който е неразделна част от договора за кредит. Прието е, че при всяка актуализация на ПРАЙМ, банката предприема актуализация на годишния лихвен процент по кредита – чл.3, ал.6. В текста на чл.3, ал.9 и ал.10 от договора е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 6, 46 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 38 295, 78 лв., изчислена при съответните допускания. Чл.3, ал.11 от договора сочи на задължението на кредитополучателя да приеме застраховане по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“, с ползващо се лице – банката, както и да поддържа застрахователното покритие за срока на договора за кредит, което застраховане му гарантира ползване от преференциални лихвени условия. Разпоредбата на чл.4 от съглашението регламентира уговорката за издължаване на погасителните вноски по кредита на съответната падежна дата от съответния месец, съгласно погасителния план. В чл.5 се съдържа клауза за дължимост на такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 390 лв., както и месечна такса от 3, 50 лв. за обслужване на разплащателната сметка, по която се обслужва кредита. Погасяването е прието да се извършва на месечни вноски – чл.7, включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план, който подлежи на новиране, при промяна в размера на непадежиралите вноски, като следствие от актуализиране на приложимия лихвен процент или при частично предсрочно погасяване на кредита. При допускане на просрочие от страна на кредитополучателя или при предсрочна изискуемост е прието в чл.9 от договора, че същият дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху просрочените вноски. Уговорена е възможност за пълно предсрочно погасяване на дълга – чл.10 от договора, както и за отказ на потребителя от съглашението – чл.16. Обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем е уредено в чл.14 от договора – при непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита. Чл.20 предвижда, че по договора се прилагат преференциални лихвени условия, които банката има правото да промени, при определени, изброени в текста на разпоредбата, хипотези на неизпълнение, като увеличи приложимата при изчисляване на годишната лихва по кредита договорна надбавка. Връчен е бил при договарянето стандартен европейски формуляр, удостоверено с подписа на кредитополучателя под договора. При проверка за съответствие на договорното съдържание и това на принадлежностите към договора с приложимата императивна правна уредба се установява, че Общите условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица, Тарифата за таксите и комисионните на банката – въззивник, както и застрахователния сертификат и документацията по договора за застраховка „Защита на плащанията“ са приложени към договора и следователно предоставени на кредитополучателя на шрифт видимо по - малък от 12. Горното е нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, изискващ всички елементи от договора да се представят на кредитополучателя с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Настоящият състав отбелязва, че противно на поддържаното във въззивната жалба гореизброените документи представляват елементи към договора за потребителски кредит, доколкото са част от договорното съгласие по съществени компоненти на съглашението. Изискването за размер на шрифта е част от по-голямото, закрепено в приложимата Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изискване информацията, предоставяна на кредитополучателя при сключване на договора, да е представена прозрачно и четливо, така че да се елиминира опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. По смисъла на чл.11, ал.2 ЗПК, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница от тях следва да е подписана от страните по договора. Основателно е възражението във въззивната жалба, че липсва приложимост към процесното съглашение на Общи условия на банката по договори за потребителски кредит. Приложените в заповедното производство такива не са били действащи към датата на договарянето. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ТЗ, общите условия, установени от търговец отнапред за сключваните от него сделки, са задължителни за насрещната страна когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. В настоящия случай контрахентът на банката не е търговец и в писменото съдържание на договора не е указана приложимост на Общи условия по потребителски кредити, поради което и съответствието с изискването на чл.11, ал.2 ЗПК не следва да се обсъжда. Видно от чл.2, ал.2 от договора, обаче, приложимост към същия намират Общите условия на банката за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица, които, видно от договорната воля, допълват уредбата на дължимите от кредитополучателя такси и комисионни. Приложени към съглашението – л.64-л.70 от първоинстанционното дело, тези Общи условия, освен, че са с шрифт по- малък от 12, както се каза, не носят подписи на страните на всяка от страниците си, в нарушение на императива на чл.11, ал.2 ЗПК. На базата на всичко гореизложено, апелативният състав намира, че в настоящия случай се установява недействителност на договора за потребителски кредит, при приложение на разпоредбата на чл.22 ЗПК, установяваща недействителност при несъответствие с изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 ЗПК. По силата на чл.24 ЗПК, така установената недействителност води до дължимост от потребителя единствено на чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи. Не е спорно между страните, че при сключване на договора кредитополучателят е усвоил цялата уговорена сума от 32 376 лв. При признание в исковата молба за надлежно изпълнение по първите 24 анюитета по погасителния план срещу дължимата за връщане сума, в обем на 13 616, 156 лв., останала непогасена е сумата от 18 759, 84 лв., която се получава като от предоставената главница се извадят престираните суми. Същата се дължи с лихвата за забава, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този размер установителният иск е основателен. Без основание се поддържа в жалбата, че съдът от първа инстанция не е взел предвид заключението на приетата и неоспорена съдебно - счетоводна експертиза. Видно от преписката на делото, такава експертиза не е била назначавана и приемана в рамките на първоинстанционното производство. Съвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези на съда от първа инстанция обосновава потвърждаване на атакувания съдебен акт. Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас