Решение № 20461 от 13.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10563/2024 г.

Производството по реда на чл. 70 и следващи от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по искане на А. К. С. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], бл. 233, вх. 10, ап. 162, чрез адв. М. П. – САК и адв. Т. Е. – САК, за възобновяване на административно-наказателното производство по Наказателно постановление НП-7/07.01.2022 г., потвърдено с Решение № 2466/26.05.2023 г. по НАХД № 2651/2022 г. по описа на СРС, 1 състав, последното потвърдено с Решение № 2801/ 25.04.2024г. по к.а.н.д № 12242 / 2023 г. на Административен съд София град. В искането се твърди, че молителят е бил лишен от възможност за участие в проведеното касационно производство пред АССГ лично или чрез представител, тъй като не е бил редовно призован. Развиват се съображения за допуснати съществени нарушения на правилата за призоваване и връчване на съобщения от страна на касационната инстанция. Счита, че същите са препятствали попълването на делото с относим доказателствен материал, доколкото касаторът обективно е бил лишен от възможност за фактическо участие в съдебния процес. Излагат се още твърдения, че ако не бяха допуснати тези съществени процесуални нарушения, касационната инстанция би стигнала до различни фактически и правни изводи. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. П., която поддържа искането и моли съда да постанови възобновяване на производството. Ответникът, И. А. „Медицински надзор“, се представлява от юрк. П., който предоставя преценката на съдебния състав. Софийска градска прокуратура, редовно призована, се представлява от прокурор П., който изразява становище за основателност на молбата. Административен съд София-град, XI касационен състав, след като се запозна с направеното искане и взе предвид становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното: На 14.12.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при проверка в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Абдул-Кадер Саид Мустафа“ (медицинската практика на жалбоподателя), е било установено, че в качеството си на лекуващ лекар на пациента Х. Р., на 22.08.2021 г. жалбоподателят е екстрахирал 42-ри зъб, като преди това не е взел писмено информирано съгласие от пациента Х. Р. и не го е запознал с усложненията, които могат да възникнат при лечението, по време на което е използван инвазивен метод - нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от 33. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление № НП-7/ 07.01.2022г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 2 от 33 на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 700 лева. Същото е обжалвано по съдебен ред пред СРС, който с решение № 2466/26.05.2023г. по НАХД 2651/2022, 1-ви състав, е потвърдил НП. На 29.09.2023 г. е постъпила касационна жалба срещу постановеното решение в СРС, която е препратена на АССГ. Образувано е КНАХД № 12242/2023 г. по описа на АССГ, XVI касационен състав, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2024 г. Проведено е второ открито съдебно заседание на 22.03.2024 г. Касаторът е призован за насроченото съдебно заседание на 22.03.2024 г. по адреса на процесалните му представители адв. П. и адв. Е.: [населено място], [улица], ет. 3, офис 6. Адресът е посетен двукратно от призовкар. От първата разписка, за адв. П., е видно, че адв. П. не е открита, като същата е съобщила на призовкаря в телефонен разговор, че е в болничен от 11.03.2024 г. 22.03.2024 г. Видно от приложения отрязък, втората призовка, за адв. Е., също се е върнала в цялост с отбелязване, че след консултация с адв. Е., адв. сътрудник Ваньова отказва да получи призовката, а самата адв. Е. се намира в кантората, като достъп до нея е отказан на длъжностното лице. С протоколно определение от 22.03.2024 г. съдът е приел, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като касаторът е редовно призован. От процесуалните му представители е постъпила молба за отмяна хода на делото по същество и редовно призоваване на касатора, като се твърди нередовно призоваване на същия за съдебното заседание на 22.03.2024 г. С Определение от 22.04.2024 г. касационният състав е оставил молбата без уважение като неоснователна. Видно от мотивите на съдебното определение от, касационният състав е приел, че призоваването на касатора за съдебното заседание на 22.03.2024 г. е законосъобразно, тъй като процесуалният представител на касатора необосновано е отказал да получи съобщение на доверителя му. С Решение № 2801/25.04.2024 г., постановеното Решение № 2466/26.05.2023 г. по НАХД № 2651/2022 г. по описа на СРС, 1 състав е оставено в сила. Искането е подадено в срока по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, поради което е ДОПУСТИМО. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Материалноправните основания за възобновяване на административно- наказателно производство са посочени в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗАНН. В случая искането се основава на нормата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, с която са предвидени две хипотези: 1. когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето е било лишено от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е било надлежно представлявано; и 2.когато лицето не е могло да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Разпоредбите на чл. 39, ал. 1 ГПК, вр. чл. 58 ГПК, разписват правилата за връчване на призовки по делата, като когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. По-конкретно, връчването на призовки и съобщения на адвокат е регламентирано в чл. 51 ГПК, съгласно който „връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.“ А съгласно ал. 2 на същия текст, „Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването“. А освен отказът да получи призовка, по делото са налице и данни, че един от двамата процесуални представители на лицето е призован по телефона за същото това заседание. Следователно, правилно касационната инстанция е счела, че касаторът се счита за редовно призован, особено и с оглед нормата, че отказът на адвоката да получи съобщенията не засяга редовността на връчването. Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а именно - чл. 208 - 228 от АПК "Касационно производство". За това производство важат разпоредбите на Глава девета от АПК "Общи разпоредби" - чл. 126 -144а от АПК, включително и правилата за връчване на съобщения и призовки, разписани в чл. 137 и чл. 138 от АПК. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушено право на защита поради неучастие в съдебното производство, заради нередовно призоваване на касатора. Съгласно чл. 137, ал. 1 от АПК, страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес. В случая от касатора изрично е посочен адрес за призоваване адресът на кантората, в която работят двамата му процесуални представители. Видно от приложения отрязък по КНАХД № 12242/2023 г. по описа на АССГ, XVI касационен състав, призовката до касатора е била изпратена именно на този посочен адрес, поименно и до двамата му процесуални представители, поради което касационният състав приема, че са спазени изискванията на чл. 137, ал. 1 от АПК. Отказът на служител на кантората, адвокатският сътрудник, да получи призовка по делото, е недобросъвестен, необоснован, както и в нарушение на чл. 51, ал. 2 ГПК. Въпреки него обаче, адв. П. е призована по телефона за процесното съдебно заседание, който способ за призоваване е редовен, валиден и допустим. Твърденията на същата, че е била в отпуск по болест към датата на разговора с призовкаря, не бяха доказани в нито един последващ момент, поради което съдът не следва да ги кредитира. В касационното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е основание за възобновяване на административнонаказателното производство по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, тъй като не е нарушено правото на защита на касатора и не е препятствана възможността му за участие в касационното производство. Така мотивиран Административен съд София-град, XI касационен състав