Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

като разгледа ч. търг. дело № 1489 по описа за 2024 година, взе предвид следното.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20240715112151, подадена от К. С. Г., ЕГН •••••••••• чрез ССЕВ, срещу отказ, peг. № 20240708155300/10.07.2024 г., постановен по заявление Б1, вх. № 20240708155300/08.07.2024 г., за вписване заличаването му като прокурист на "К.-Б." ЕООД, ЕИК •••••••.

Към настоящото производство за общо разглеждане е съединено търг. д. № 1492/2024 г. на СГС, с предмет напълно идентична жалба, но подадена по електронен път – вх. № 20240715104113. Към всяка от жалбите е представена една и съща вносна бележка за платена по сметка на СГС държавна такса и образуването на отделни производства е било безпредметно. Необходимо е да се отбележи, че към второто образувано дело е приложен отговор на жалбата от страна на АВ.

Отказът на регистърния отговор бил незаконосъобразен, тъй като към договора за прокура се прилагали правилата на гражданското законодателство и съответно договорът би могъл да бъде прекратен с едноседмично предизвестие от прокуриста, каквато възможност била предвидена в самия договор. Прокуристът следвало да може да се оттегли от прокурата едностранно и неформално, като изявлението му достигне до търговеца. След като управител с прекратени правомощия бил легитимиран да заяви заличаването си, на по-силно основание такова заявяване могъл на извърши валидно и прокуристът с прекратено мандатно правоотношение.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат съображения в подкрепа на постановения отказ, които са изложени при неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството. Отговорът се съдържа в кориците на съединеното търг. дело № 1492/2024 г. на СГС, ТО, образувано по същата жалба, но подадена не чрез ССЕВ.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление Б1, вх. № 20240708155300/08.07.2024 г., подадено от К. С. Г., по партидата на "К.-Б." ЕООД, ЕИК •••••••, е поискано вписване в ТРРЮЛНЦ на заличаването му като прокурист.

Длъжностното лице при АВ приело, че прекратяване на упълномощаването на прокуриста, съгласно чл. 25, ал. 1 ТЗ се извършвало с оттегляне на прокурата от търговеца и вписване на оттеглянето в търговския регистър, т.е. прекратяването на прокурата представлявало сложен фактически състав, включващ два кумулативно изискуеми елемента: оттегляне на упълномощаването на прокуриста от търговеца и надлежно вписване на това обстоятелство в търговския регистър. В ТЗ не била предвидена възможност за прекратяване на упълномощаването на прокуриста в резултат на негово едностранно изявление за отказ от упълномощаване. При това положение към заявлението не били представени документи, от които да се установи оттеглянето на упълномощаването на прокуриста от търговеца чрез компетентния му орган. В случая била неприложима аналогията на чл. 141, ал. 5 ТЗ прокуристът сам не бил легитимиран да заяви за вписване напускането си. Отделно от приложените доказателства не се установявало и редовно уведомяване на търговското дружество за прекратяването на договора за прокура.

Жалбата е неоснователна.

В производството не е спорно, че представените документи, установяващи настъпването на заявеното за вписване обстоятелство се изчерпват с едностранното изявление на К. С. Г. за прекратяване на сключения с "К.-Б." ЕООД договор за прокура, поради неизпълнение на задължението на търговеца да заплаща уговореното възнаграждение, връчено на дружеството-адресат на 25.06.2024 г. чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК в хода на процедура по връчване чрез съдебен изпълнител.

Същественият в настоящото производство въпрос е настъпва ли прекратяване на прокурата от едностранното изявление на прокуриста.

Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ и в теорията и съдебната практика няма спор, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти – едното правоотношение възниква на основание извършена едностранна упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква от сключен между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения. Представителната власт на прокуриста произтича от едностранната упълномощителна сделка, с която дружеството-търговец учредява на прокуриста представителна власт за извършване от негово име и за негова сметка на действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. Представителната власт на прокуриста не произтича от сключения между страните двустранен договор, поради което и тя не би могла да бъде засегната от неговото прекратяване. Затова и прекратяването на договора за прокура само по себе си не може да доведе до прекратяването на представителната власт на прокуриста К. С. Г., която има за свой източник юридически факт, различен от мандатния договор.

За да се приеме, че представителната власт на прокуриста е прекратена, следва да се докаже, че е прекратен не договора за прокура, а упълномошаването, което е възникнало по силата на едностранната сделка, извършена от търговеца "К.- Б." ЕООД.

В ТЗ има специална разпоредба, в която е посочено при какви обстоятелства се прекратява упълномощаването на прокуриста - чл. 25, ал. 1 ТЗ, съгласно която прекратяването на упълномощаването може да настъпи в резултат на изявление на търговеца, който има качеството на упълномощител, за оттегляне на упълномощаването и вписването на това оттегляне в търговския регистър. Разпоредбата не предвижда възможност за прекратяване на упълномощаването на прокуриста в резултат на негово едностранно изявление за отказ от упълномощаване. Следователно в чл. 25, ал. 1 ТЗ е постановено нещо различно от общото правило на чл. 41 ЗЗД, в която разпоредба е регламентирано прекратяването на упълномощителната сделка, сключена с гражданския пълномощник и съгласно която то настъпва и при отказ от пълномощие, извършен от пълномощника. Разпоредбата на чл. 25 ТЗ е специална и дерогира приложението на общата норма на чл. 41 ЗЗД, която не намира приложение в случаите на прекратяване упълномощаването на прокуриста на едно търговско дружество. Прекратяването на упълномощаването на прокурист настъпва само в уредените в чл. 25, ал. 1 ТЗ хипотези и сред тях не са отказ от пълномощие, направен от прокуриста, както и смъртта или поставянето на търговеца под запрещение, като осъществяването на последните факти изрично е предвидено да няма за последица прекратяване на прокурата - чл. 25, ал. 2 ТЗ.

Наличието на специални правила съвсем не означава, че общите такива, водещи до прекратяване на упълномощаването на прокурист не се прилагат - упълномощаването на прокуриста се прекратява и в случаите когато той или търговеца са юридически лица и те се прекратят, както и със смъртта на прокуриста или поставянето му под запрещение. Законодателят е използвал два подхода: изрично е посочил специални основания за прекратяване на упълномощаването на прокуриста, едновременно с което е изключил приложението на конкретни общи основания, предвидени в ЗЗД. Това поставя въпросът приложим ли е като прекратително основание отказа от пълномощие от страна на прокуриста.

Упълномощаването създава само права за пълномощника, от него не произтичат никакви задължения. Прокуристът е управител на търговското предприятие на търговеца по възлагане и представителната власт му е предоставена, за да бъде осигурена възможността да изпълнява обема задължения, възникнали по силата на двустранния договор по чл. 23 ТЗ. Ако този договор бъде прекратен, то за прокуристът няма да произтича задължение да упражнява правата, дадени му с упълномощаването и това би поставило под риск дейността на търговеца, особено ако същият не е узнал за прекратяване на мандатния договор. Това обуславя извод, че отказът от упълномощаване от страна на прокуриста не представлява прекратително основание, тъй като хипотезата е близка до настъпване на смъртта на търговеца или поставянето му под запрещение и цели да избегне възможността търговското предприятие да бъде оставено без лице, което да го управлява.

Следователно, за да настъпи прекратяване на упълномощаването на прокуриста по волята на страна по упълномощителната сделка съгласно чл. 25, ал. 1 ТЗ, следва да се установи, че е налице едностранно волеизявление на търговеца за оттегляне на пълномощието на прокуриста, което подлежи на вписване, за да може да бъде противопоставено на всички трети лица.

В случая от представените към подаденото заявление документи няма такива, от които да се установява, че от вписания в търговския регистър органен представител на "К.-Б." ЕООД, е изразена изрична воля за оттегляне на пълномощията, дадени на прокуриста К. С. Г.. Ето защо следва да се заключи, че не е осъществен този факт, с настъпване на който нормата на чл. 25, ал. 1 ТЗ свързва с прекратяване упълномощаването на прокуриста, поради което и не следва да бъде вписано заличаването на К. С. Г. като прокурист на "К.- Б." ЕООД.

Дори да се приеме, че упълномощаването на прокуриста се прекратява с отказ от пълномощия, то това не налага различен правен извод относно извършване на исканото със заявлението заличаване, тъй като при прекратена прокура К. С. Г. не би разполагал с активна процесуална легитимация да заяви вписване по партидата на "К.-Б." ЕООД. Няма основание за прилагане по аналогия на правилото, предвидено в полза на прекратилия правомощията си управител. В този смисъл е т. 5 от Тълкувателно решение №1/2020 на ОСТК на ВКС, в която е прието, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изброяването на лицата – заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна. Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път или чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

С оглед изложеното се налага извод, че постановеният от длъжностното лице отказ е в правилно приложение на закона и жалбата на К. С. Г. следва да бъде оставена без уважение.

Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на направените в съдебното производство разноски (в отговора на жалбата, съдържащ се в присъединеното търг. дело № 1492/2024 г. на СГС), което съдът счита за неоснователно. Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството. Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените в решението мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. В този смисъл са определение № 60384 от 28.10.2021 г. по ч. т. д. № 1303/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 60454 от 07.12.2021 г. по ч. т. д. № 2445/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 20 от 20.01.2022 г. по ч. т. д. № 46/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и други.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20240715112151, подадена от К. С. Г., ЕГН ••••••••••, чрез ССЕВ, идентична с жалба, вх. № 20240715104113, срещу ОТКАЗ, peг. № 20240708155300/10.07.2024 г., постановен по заявление Б1, вх. № 20240708155300/08.07.2024 г., за вписване заличаването му като прокурист на "К.-Б." ЕООД, ЕИК •••••••.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на К. С. Г.. СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________