Решение № 650 от 22.12.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 724/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4546/07.05.2024г., подадена от „Санара Булфест 97“ ЕООД, ЕИК •, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. •••, представлявано от Р. Р. Д., чрез адв.М. Й., против Решение № 98 от 03.04.2024 г. по гр.д.№ 1109/2022г. по описа на РС – гр.Разлог, с което е осъдено дружеството въззивник „Санара Булфест 97“ ЕООД, да заплати на В. Л. С., сумата от 974.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние (бездействие) на служители на „Санара Булфест 97“ ЕООД при или по повод на извършваната от тях работа, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 21.07.2021г., до окончателното заплащане, като са присъдени и разноски в полза на ищцовата страна. С жалбата се поддържа становище за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, като погрешно е тълкувал свидетелските показания на допуснатите свидетели и неправилно е приел, че са нарушени нормите на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, както и тези на чл. 69 и чл.74 от ЗЗП. Въззивникът не спори, че въззиваемият и съпругата му са били гости на стопанисвания от него хотел, в периода от 21.07.2021 г. до 23.07.2021 г., като същите са били настанени в апартамент С405. Признава, че преди посещението в хотела въззиваемият е претърпял •••. В жалбата се оспорва обаче, че ответникът се е подхлъзнал и паднал на мокър под в хотела на 21.07.2021 г., в близост до входа на ресторанта и към рецепцията, което е следствие от неспазване в хотела на правилата на безопасност и в частност липсата на индикация „мокър/хлъзгав под“. В тази насока се прави подробен анализ на събраните гласни доказателства, които според въззивника не подкрепят изложената в исковата молба фактическа обстановка, като се обръща внимание на близката връзка между въззивника и водения от него свидетел, при която се иска да се приложи разпоредбата на чл.172 от ГПК. Сочи се, че обжалваното решение е неправилно, защото е презумирано, без да е доказано противоправно бездействие на служител на въззивника, за да се приеме наличието на деликт. Аргументира се становище, че в хотела подът не се мие след 17.00 ч., поради което дори и към 21.30 ч. /когато се твърди да е настъпило увреждането на ответника/, той да е бил мокър, това е резултат от друга причина, за която никой не е уведомил въззивника, за който пък да възникне задължение за почистване или за поставяне на табела «мокър под». Отбелязва се и че липсва своевременно направено оплакване в хотела за настъпилия инцидент, като се изразява предположение, че е възможно въззиваемият да се е подхлъзнал и да е паднал, поради небрежността си при ходене с патерици, защото подхлъзване с патерица може да има и на сух под. Прави се извод, че в случая ищецът не е провел пълно и главно доказване за проявено противоправно поведение на служител на въззивника, поради което и приетото от районния съд, че са налице всички предпоставки на нормата на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, според жалбоподателя, почива на недоказани факти, респективно решението се явява неправилно и следва да се отмени. По отношение цитираната в обжалваното решение Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, както и тези на чл.69 и чл.74 от ЗЗП, се сочи, че има изискване строежът да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не представлява заплаха за хигиената или здравето на обитателите, при наличие на влага в части от строежа или по повърхности във вътрешността на строежа. Заявява се обаче, че по делото не е доказано, че падането е станало поради свойството на вещта, т.е. че плочките не са съответствали на техническите изисквания, а защото са били мокри, като се отбелязва, че дори мястото на падането не е било в спа зоната, където има влага. Излагат се аргументи и за липсата на нарушение на нормите на Закона за защита на потребителите, като се обръща внимание, че услуга, която се предлага от въззивника е хотелиерска услуга, включваща всички дейности, които може да се извършват в един СПА хотел, а именно приемане и настаняване гости, 24 часова рецепция, охрана, осигурен безплатен Wi-Fi и др. В тази насока се твърди, че хотелът е въведен в експлоатация, категоризиран е като хотел с четири звезди, което означава, че е минал всички видове инспекции и отговаря на изискванията, описани в Постановление № 117 от 22 май 2007г. за изменение и допълнение на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, приета с Постановление № 357 на министерския съвет от 2004 г. Отделно, във въззивната жалба се оспорва установяване на самата претендирана вреда, при липсата на заключение на вещо лице с познания в областта на медицината, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдения инцидент. Въззивникът оспорва и решението по отношение на присъдения размер на обезщетението на В. С.. По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Разлог, като отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски. Отговор на въззивната жалба е постъпил от насрещната страна В. Л. С., но поради просрочието му и при произнасянето на РС по подадената молба п о чл.64 от ГПК, настоящият състав приема, че това процесуалното действие не е извършено. Изложените в отговора на въззивната жалба съображения се обсъждат единствено като становище по съществото на спора. В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените искания и възражения. Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относимите към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално- правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като това е отклонение от основния принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Съобразно предвиденото в чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, но законът допуска отклонение от това правило, а именно: този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл.49 от ЗЗД). Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. В този случай лицето, което възлага на друго лице някаква работа, не върши нищо непозволено, тъй като се ема предвид възлагане на работа, позволена от закона. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, т.е. не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. За да бъде уважен такъв иск следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, както и възлагане на работа. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. В случая от събраните пред РС доказателства, може да се направи извод, че въззиваемият е бил гост в периода от 21 до 23 юли 2021 г. в хотел „Св.Георги ски и холидей“, стопанисван от ответното дружество. Това обстоятелство не е и спорно между страните. Относно настъпването на конкретния инцидент, от който се претендират вреди са ангажирани единствено гласни доказателства. Разпитани са св. И. А., която е сестра на жената на ищеца и св.И. Ц. и св.З. И., които са служители в ответното дружество. И тримата свидетели могат да се приемат за заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК. Тази разподелба определя като занитересовано всяко лице, което има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. В този смисъл решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 165/2020 г., IV г. о., ГК, решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 665/2020 г., II г. о., ГК, решение № 315 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 2397/2023 г., II г. о., ГК и др. В случая следва да се отбележи, че показанията на свидетелите по същество не си противоречат, доколкото единствено св. И. А. твърди да е очевидец на инцидента. Същата разказва за обстоятелствата, при което той е настъпил, като описва в подробности обстановката в хотела и местоположението на С.. Останалите две свидетелки са били на работа по времето, когато С. твърди да са настъпили вредите, но не се разбрали да има проблем с гост на хотела. Ето защо при преценка на свидетелските показания на св. И. А., съдът следва да обсъди дали е налице противоречие между тях, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, а оттам и да реши дали да приеме казаното от тази свидетелка за достоверно и по какви съображения. Така от представените пред първоинстанционния съд медицински документи, се установява, че въззиваемият, макар да твърди, че на 21.07.2021 г. е паднал в хотела, стопанисван от ответника, няма данни той своевременно да е потърсил медицинска помощ. Видно от амбулаторните листове, той е посетил лекар едва на 09.08.2021 г., което е повече от 2 седмици след сочения инцидент. По делото е представена и кореспонденция по Вайбър между две лица, която няма данни кога е проведена. Дори и обаче да се приеме, че се касае за комуникация от 21.07.2021 г. между С. и лекар-ортопед, то в същата самият въззиваем обяснява, че се подхлъзнал, не и че е паднал. На това оплакване му е отговорено „Няма страшно“. При тези данни съдът намира, че показанията на св. И. А. остават изолирани. Те не само не се подкрепят от останалите събрани доказателства, но и противоречат на изявления на самия ищец, направени извънсъдебно. В същото време, от представените медицински документи е видно, че въззиваемият за периода от 16.07.2021 г. до 14.08.2021 г. е бил с призната временна нетрудоспособност, за което му е издаден болничен лист /л.64 от делото на РС-Разлог/ с водещо заболяване „•••“ – МКБ S86.0. С оглед на това, настоящият състав намира, че към сочената датата на настъпване на вредите, ищецът е бил с нестабилен опорно-двигателен апарат, като самият той признава, че се е придвижвал с патерици. В този смисъл евентуално подхлъзване в управлявания от ответника хотел не може по несъмнен начин да се свърже с наличие на течност по пода или с неизпълнението на конкретно задължение на служителите на ответното дружество, свързано с безопасността на предоставяната услуга. Отделно от това, по делото не се събраха каквито и да е доказателства как евентуалното подхлъзване на въззиваемия е оказано влияние на неговия оздравителен процес от операцията на ахилесовото сухожилие, още повече, че соченото за лекар лице, на което С. е споделил случая по Вайбър му е отговорило, че няма страшно. По делото не се ангажираха доказателства дори, че първоначално определеният период на нетрудоспособност на С. е продължил и след това. При прегледа на въззиваемия на 09.08.2021 г. му е препоръчана единствено физикална и рехабилитационна медицина. Съобразно утвърдената съдебна практика, доказването на фактите и обстоятелствата от предмета на спора, трябва да е главно и пълно. Противната страна – ответникът по иска, може да оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, и да сочи и представя доказателства, установяващи обратното, като това доказване е насрещно и може да бъде и непълно – достатъчно е да създаде вероятност, с което разколебава безспорността в установяваното от ищеца фактическо положение. В случая събраните доказателства, с които ищецът се домогва да докаже претенцията си, са противоречиви и не установяват по несъмнен начин както проявено от страна на служители на ответника противоправно поведение, така и причинени в резултат от него вреди и причинна връзка между тях. От данните по делото може да се направи извод, че С. е претъпял някакъв инцидент в хотел „Св.Георги ски и холидей“, но е спорно какъв точно, респ. какъв е механизмът му, за да се прецени налице ли е противоправно поведение на служителите на хотела и в каквто точно то се изразява. Отделно от това, както се посочи вече не се установи влошаване здравословното състояние на въззиваемия и в частност, че то е следствие от процесния случай. Ето защо въззивният състав намира предявения иск за недоказан. При този изход на спора, при който изводите на двете съдебни инстанции се различават, решението на РС-Разлог следва да бъде отменено, като вместо него предявеният иск се отхвърли. С оглед изхода на спора право на разноски има единствено въззивникът. Същият претендира 25.00 лв. заплатена такса за въззивното производство и 400.00 лв. заплатен адвокатски хонорар. Пред районния съд са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 700.00 лв. Срещу последния в о.с.з. от 07.03.2024 г. пред РС-Разлог е направено възражение за прекомерност. Съдът намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, броя предявени искове, броя проведени съдебни заседания, реално предприетите действия по процесуално представителство и защита на страна, както и обема събран доказателствен материал, заплатеното от ответника възнаграждение на пълномощника му следва да бъде намалено до 500.00 лв. Водим от горното, съдът