Решение № 1723 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 241/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, подадена чрез адвокат Г. Р., срещу Решение № 232/28.11.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 91/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 1/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дееца. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа с депозирано по делото писмено становище от процесуалния представител на касатора. Ответникът по касационната жалба – П. М. К., чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв. Б., в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено възражение, оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на жалбата. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е отменил Наказателно постановление № 1/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което на П. М. К., за административно нарушение на чл. 21, т.16 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), във вр. с Част 3, Глава IV.4, т. 37, подт. 2 от План за управление на Национален парк „Пирин“, на основание чл. 81, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗЗТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Тези изводи на съда са обусловени от наличието на неяснота и противоречия относно мястото на извършване на нарушението, като е приел, че посоченото място на извършване на нарушението в АУАН и НП не съответства на мястото посочено в представената по делото Комплексна лесотехническа и оценителна експертиза. Отделно на изложеното, районният съд е констатирал като съществено процесуално нарушение наличието на разминаване между отразеният в АУАН и НП час на извършване на нарушението. Съдът е приел още, че нарушението е и недоказано, доколкото събраните по делото доказателства опровергават обвинителната теза. Решението е неправилно. Административнонаказателната отговорност на П. М. К. е ангажирана за това, че на 06.08.2023 г., в 20.45 часа, при обход в района на местност „Скандилова Ливада, Парков участък „В.“, охранителен участък „Стайчовец“, отдел „86“, подотдел „ж“, землище на [населено място], попадащи на територията на Национален парк „Пирин“, същият е извършил незаконна сеч на 1 (един) брой дърво от дървесен вид бял бор с диаметър на пъна 30 см, като дървесината е нарязана на секции от 145 см по 6 (шест) броя. Разпоредбата на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ гласи, че в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. Сочената като нарушена разпоредба на Част 3, Глава IV.4, т. 37, подт. 2 от План за управление на Национален парк „Пирин“, въвежда забрана за сеч на дървесни и храстови видове без разрешително. Очевидно е от анализа на цитираната норма, че за да е налице нарушение по този законов текст, следва безспорно да се установи извършването на сеч на дървесни и храстови видове без разрешително. Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лева физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. От своя страна доказателствата по делото установяват именно нарушение на цитираната забрана. Видно от фактическите констатации в АУАН и НП е, че именно П. К. извършител на нарушението. Фактическите констатации в АУАН и НП не са опровергани, посредством допустимите за това доказателствени средства. Същите се потвърждават от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели. Показанията на разпитаните свидетели потвърждават отразеното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановеление. Така констатираното нарушение се установява от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание пред районния съд длъжностни лица при Дирекция „Национален парк Пирин“. В проведено съдебно заседание на 29.04.2024 г., пред районния съд са разпитани актосъставителят Н. Х. и свидетелят при установяване на нарушението - И. Д., които заявяват, че са посетили мястото, на което касационният ответник има вила, по повод подаден сигнал от колегата им К. П., който заема длъжността „главен специалист контрол и охрана“ в Дирекция „Национален парк Пирин“. А. Х. твърди, че установили, че част от процесното дърво се намирало в лекия автомобил на К., а друга част била зад автомобила, като при разговор с нарушителя същият заявил, че няма издадено разрешително за сеч, както и че „дървото му трябвало да си свърши работа и решил да го отреже“. Актосъставителят и св. Д., констатирали, че от мястото от което е отсечено процесното дърво до вилата е имало ясна следа от същото. Същите установили, че дървото е току-що отсечено и не е маркирано. При разпита на св. Пидов в съдебно заседание, същият заявява, че по време на разходка на 06.08.2023 г., в местността „К. кладенец – Скандилова ливада“, чул звук от моторен трион, след което тръгнал към мястото, като установил, посредством джипиес устройство, че отсеченото от К. дърво е в границите на Национален парк „Пирин“. Св. Пидов твърди още, че е била извършена проверка за съответствие на пъна и отрязаното дърво, като разстоянието от мястото на което е установяно процесното дърво от дървесен вид бял бор и мястото от което е установено, че е отсечено същото е около 700 (седемстотин) метра. Съвкупният анализ на показанията на цитираните свидетели е безпротиворечив, а дадените от същите показания се намират в логическа последователност, като същите по безспорен и категоричен начин доказват, че касационният ответник е извършил нарушението. Безспорно бе установено и обстоятелството, че процесното дърво не е било маркирано с контролна горска марка, като съгласно нормата на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, маркирането на насажденията за сеч включва дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сеч, което в случая води до извода, че след като отсеченото от К. дърво не е било маркирано с контролна горска марка, то същото не е определено за сеч, поради което процесното дърво не е следвало да бъде отсичано от К.. В настоящия случай, за да е налице нарушение, следва безспорно да се установи извършването на сеч на дървесни и храстови видове без разрешително на територията на Национален парк „Пирин“. Именно това е релевантният факт, обуславящ неправомерност на деянието, това е изпълнителното деяние, посредством което се осъществява състава на нарушението. По делото са налице категорични доказателства, че именно П. К. е отсякъл 1 (един) брой дърво от дървесен вид бял бор с диаметър на пъна 30 см на територията на Национален парк „Пирин“. Изводът за авторството на деянието се формира на база на факта, че в личния автомобил на касационния ответник се е намирало процесното дърво, което не е било маркирано с контролна горска марка, както и на факта, че с джипиес устройство св. Пидов е установил, че дървото е отсечено в границите на парка. Фактът, който следва да бъде установен, за да се привлече към отговорност лице за нарушение на чл. 21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Част 3, Глава IV.4, т. 37, подт. 2 от План за управление на Национален парк „Пирин“, е извършване на сеч на дървесни и храстови видове без разрешително на територията на Национален парк „Пирин“, което в настоящия случай е безспорно установено. По тези съображения показанията на св. Пармаков се явяват изолирани и изцяло опровергани от показания на свидетелите Н. Х. и К. П., поради което показанията на първия свидетел не следва да се кредитират. От изложеното следва, че изводът на районния съд, за недоказаност на нарушението, е неправилен. Нарушението е квалифицирано правилно от наказващия орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав намира, че описаното в АУАН и НП нарушение е извършено, доказано и правилно квалифицирано. Подлежащите на доказване факти относно нарушението и нарушителя са безспорно установени. В развилото се пред административнонаказващия орган производство не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. АУАН е надлежно връчен на наказаното лице за запознаване със съдържанието му, срещу подпис, поради което същия е бил наясно за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Както АУАН, така и НП съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По изложените съображения, обжалваното решение на Районен съд - гр.Разлог е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като законосъобразно. С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, според която в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изложеното и липсата на възражения за прекомерност в тежест на П. М. К. следва да бъдат възложени направените от касатора разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 400.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград