Решение № 3700 от 15.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба на Г. И. Т. от [населено място], действащ чрез адв. А. Хаджистоянова, против решение № ПИ-131/08.05.2024 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата му против Съобщение за продажба чрез търг с явно наддаване с изх. № С240001-111-0000788/13.03.2024 г. (Съобщението) на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София. Жалбоподателят поддържа, че решение № ПИ-131/08.05.2024 г. е неправилно, тъй като не е отчетено обстоятелството, че спрямо движимата вещ, която е предмет на продажба, няма действащ запор, а доколкото такъв е наложен върху цялата вещ, то е нарушено правилото на чл. 259, ал. 1 от ДОПК. Поддържа също така, че не е отчетено, че при обжалване на Съобщението по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК е направено искане до публичния изпълнител за спиране продажбата на процесната вещ, по което липсва произнасяне. Иска се отмяна на оспорваното решение. Ответникът – директор на ТД на НАП - София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на разноски като юрисконсултско възнаграждение. По допустимостта на оспорването съдът се е произнесъл с определение от 20.06.2024 г. по делото, което продължава да поддържа. Жалбата е поправена с молба от 14.06.2024 г., подадена е от надлежна страна по чл. 268, ал. 1 от ДОПК против годен за оспорване акт по чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Седемдневният срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК е спазен, доколкото жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 16.05.2024 г. при съобщаване на акта на 09.05.2024 г. С оглед предмета на оспорване и постоянния адрес на жалбоподателя, спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК. До приключването на делото не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за решаването му по същество. Воден от горното и след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със Съобщение за продажба чрез търг с явно наддаване с изх. № С240001-111-0000788/13.03.2024 г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, е оповестено провеждането на търг с явно наддаване по изпълнително дело № 1040004199/2004 г., по което длъжник е жалбоподателят Т.. В Съобщението са посочени движимата вещ, предмет на продажба (МПС с рег. № [рег. номер]), нейната продажна цена, времето и мястото за оглед на продаваната вещ, времето и мястото на продажбата, както и условията за депозитно участие в продажбата. Съобщението е обжалвано от длъжника Т. с жалба от 24.04.2024 г. по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК с доводи, свързани изцяло с легитимността на наложения запор върху вещта, съгласно непосочено постановление за налагане на обезпечителна мярка (ПНОМ). С обжалваното решение № ПИ-131/08.05.2024 г. на директора на ТД на НАП – София жалбата на Т. е разгледана по същество като е оставена без уважение. Прието е, че въпросът за законосъобразността на ПНОМ № С220001-022-0023233/13.04.2022 г., с което е наложен запор върху процесната вещ, която е в режим на съпружеска имуществена общност, е решен с влязло в сила решение № ПИ-92/17.03.2023 г. на директора на ТД на НАП – София. Установено е, че оспорваното Съобщение е издадено при условията на чл. 245 от ДОПК, доколкото при първоначално определената цена за продажба на вещта от 58 000 лв. не се е явил купувач, респ. със Съобщението е определена намалена цена в размер 43 500 лв. като 75% от първоначалната. Решаващият орган не е констатирал порок в компетентността, формата и съдържанието на обжалваното Съобщение. Отхвърлено е и възражението за спиране на изпълнителното производство по силата на закона по жалба на съпругата на длъжника като трето лице по реда на чл. 266, ал. 4 от ДОПК. Във връзка с доказване компетентността на издателя на решение № ПИ-131/08.05.2024 г. по делото е представена заповед № 1149/15.04.2024 г. на изп. директор на НАП, с която на основание чл. 16 от Закона за държавния служител, за период от 6 месеца, считано от 15.04.2024 г., издателят на решението е определен да изпълнява длъжността директор на ТД на НАП – София при условията на вътрешно съвместителство. В хода на делото жалбоподателят не оспорва съдържанието на Съобщението, вкл. описанието на вещта и определената цена за продажба. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспорваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК, а именно от директор на териториално компетентната по арг. от чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК ТД на НАП – София, с което е разгледана жалба против акт на публичен изпълнител при същата дирекция. Решението е в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирано, посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Не се установява при издаването на акта да са били нарушени административнопроизводствените правила и реда по чл. 266 и чл. 267 от ДОПК. По отношение оспорената материална законосъобразност на акта, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 243, ал. 1 от ДОПК, съобщението за продажба трябва да посочва наименованието на органа, който го издава, номера на изпълнителното дело, начина, времето и мястото на продажбата, времето и мястото за оглед, други условия, свързани с определения начин на продажбата. Доколкото решаващият орган е зачел и изследвал съдържанието на оспорваното Съобщение, съгласно посочената норма, съдът намира за обосновани изводите му за законосъобразност на Съобщението. Видно от неговото съдържание, а и жалбоподателят не оспорва същото, Съобщението съдържа всички необходими нормативно установени реквизити. Определената продажна цена на вещта в размер 43 500 лв. е в съответствие с правилото на чл. 250, ал. 2 от ДОПК спрямо безспорната окончателна оценка на запорираната вещ от 58 000 лв., доколкото по делото е установено и не се спори, че при проведен първоначален търг, вещта не е продадена. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че Съобщението има за предмет негодна за продажба вещ. С оглед представените по делото доказателства следва да бъде кредитиран изводът на решаващия орган, че въпросът за законосъобразността на ПНОМ № С220001-022-0023233/13.04.2022 г., с което е наложен запор върху процесната вещ, е решен по отношение на длъжника Т. с влязло в сила решение № ПИ-92/17.03.2023 г. на директора на ТД на НАП – София. Възраженията, които са основани на нередовно съобщаване на ПНОМ № С220001-022-0023233/13.04.2022 г. на съпругата на длъжника, са неотносими към правното действие на така наложения запор. Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на решение № ПИ-131/08.05.2024 г., поради издаването при условията на заявено искане за спиране на изпълнително производство при подаване на жалба с вх. № 9359/24.04.2024 г. (л.11). Видно от приложената по делото жалба, същата е подадена единствено от длъжника Т. и не съдържа искане за спиране на изпълнителното производство. При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника като съдът намира, че спорът за законосъобразността на решение № ПИ-131/08.05.2024 г. на директора на ТД на НАП – София не е свързан с пряк материален интерес, респ. делото няма определен материален интерес. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Размерите на минималните възнаграждения на адвокатите са уредени според националното ни право в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба). По аргумент от решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., съдът не може да приложи реда по чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с Наредбата за определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение „в размера на минималното възнаграждение за един адвокат“, тъй като Наредбата е определена от СЕС като национална правна уредба, приета в противоречие с чл. 101, §1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, тъй като ограничава конкуренцията „с оглед на целта“ си. В този смисъл чл. 8 от Наредбата е неприложим нормативен акт, респ. с оглед посоченото решение на СЕС всяко позоваване от страна на националния съд на Наредбата би било достатъчно съществено нарушение на ПЕС по см. на чл. 2в от ЗОДОВ, както и всяка претенция за нормативно дължим размер, обоснован с тази наредба, без основание и „с оглед на целта“ си в противоречие с чл. 101, §1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС. При така изложеното, съдът намира, че въпросът за реда за определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е неуреден по легитимен начин в ДОПК, поради което и на основание § 2 от ДР на ДОПК следва приложение да намери общото правило на чл. 143, ал. 3 от АПК, според което размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи съобразно отхвърлената част на жалбата на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и при отчитане цялостното отхвърляне на жалбата, участието на представителя на ответника, правната и фактическа сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. Водим от гореизложеното, съдът