Решение № 318 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 593/2024 г.

Производството е по реда на чл.197, ал.2 вр. чл.199, ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по жалба вх. № 2621/26.09.2024г. подадена по имейл /№2640/30.09.2024г. подадена по пощата/ на „В.К.И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление •••, чрез В.В.М., в качеството му на • и представляващ дружеството против Решение № 118/20.09.2024г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата срещу отказ за замяна на обезпечителни мерки изх. № С240006-011-0000018/13.09.2024г., издаден от П. С. - • при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца. В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, иска се отмяната му от съда и връщане за ново разглеждане. Ответникът - Директорът на ТД на НАП Велико Търново, в депозирано пред съда писмено становище и в с.з., чрез упълномощен процесуален представител – Д. М., прави искане за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана, и потвърждаване на решението на административния орган, в която насока се развиват доводи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото са приложени от страна на жалбоподателят писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната административна преписка по издаване на оспорения акт. Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От данните по делото е видно, че във връзка с ревизионно производство срещу „В.К.И.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, възложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000624002226-020-001/08.05.2024 г. и Искане за предварително обезпечаване на задължения с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С240006-023-0001856/20.06.2024 г. на главен публичен изпълнител, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на дружеството, находящи се в ОББ АД, „А. АД, Банка „ДСК“ ЕАД в предполагаем размер на 2816, 44 лв. С Искане за замяна на тези предварителни обезпечителни мерки на основание чл.199 от ДОПК с вх. № ИТ-00-1198/27.08.2024г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, дружеството - жалбоподател е поискало замяна на посочените обезпечителни мерки, като е предложено да се наложи запор върху движими вещи, както следва: 5 бр. Смартфон “Samsung Galaxy S24 Ultra”, Dual Sim, 12 GB RAM, 256 GB, 5G, Titanium Black на обща стойност 11 880 лв., 2 бр. офис бюро - стил 11 на обща стойност 1 253 лв., 1 бр. заседателна маса - стил 11 на стойност 955, 83 лв., 6 бр. посетителски стол на обща стойност 2 125 лв., 3 бр. директорски стол на обща стойност 1 962, 50 лв., 3 бр. настолен компютър „HP РгоОпе 440 G9 All-in-Fne- 6B2D4EA“ на стойност 3 747, 50 лв., 3 бр. мултифункционално лазерно цветно устройство „OKI MC363DNW“, Suplex, ADF, мрежа Wireless, А4, Модел: ES8473dnct MFP-Eupo, 12 бр. тонер касети за цветен принтер Коника Минота Бизхъб S244 на обща стойност 2 450 лв. В отговор на искането със Съобщение за насрочване на опис с изх. № С 240006-110-0004634/09.09.2024г., публичният изпълнител е уведомил дружеството, че оглед и опис на предложените за замяна вещи ще се проведе на 12.09.2024 г. на адреса посочен от дружеството – •••. За проведения оглед е съставен Протокол за опис с изх. № С240006-028- 0002832/12.09.2024 г. /л. 44-47/, в който са описани 1 бр. смартфон “Samsung Galaxy S24“, 1 бр. “Samsung Galaxy S22”, 6 бр. офис стол, 1 бр. директорски стол, мултифункционално лазерно устройство „ОКГ, модел ES8473 MFP, настолен компютър „НР“, 3 бр. офис бюра. Въз основа на огледа, публичният изпълнител е приел, че предложените движими вещи са закупени втора употреба и се използват за дейността на дружеството. Същите са лесно преносими и тяхното опазване и съхранение не може да бъде гарантирано, освен това част от тях - 1 бр. мултифункционално лазерно устройство, 1 бр. смартфон и 1 бр. настолен компютър не могат да бъдат идентифицирани, съгласно фактурите, с които са придобити. Не са представени данни за балансовата стойност на вещите, а само за придобивната им такава. При тези установявания, публичният изпълнител се е произнесъл с Отказ за замяна на обезпечителни мерки на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК с изх. № С240006-011-0000018/13.09.2024 г. В срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК, дружеството е оспорило този отказ пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който с оспореното в настоящото производство Решение № 118/20.09.2024 г. е оставил жалбата без уважение. По силата на чл.168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Така, в рамките на служебната проверка, настоящият състав приема, че жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от активно легитимирано лице, в съответствие с правилата за родова и местна подсъдност и в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на проверка в производството по чл. 199, ал. 5 във вр. с чл. 197 ДОПК е законосъобразността на отказа за замяна на един вид обезпечение (наложено вече с ПНОМ) с друго равностойно обезпечение, предложено от длъжника. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП-Велико Търново. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на отказа на публичния изпълнител за замяна на обезпечителни мерки. Следователно съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (отказа за замяна на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 5 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК). Отказът за замяна на наложени обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 199, ал. 1 ДОПК. Актът е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Директорът на ТД на НАП-Велико Търново, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил мотивирано решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма. Липсват данни в административната преписка за допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя или такива, които ако не бяха допуснати, органът би постановил акт с различно съдържание. Съдът намира оспореното решение и потвърдения със същото отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки за съответни на материалния закон по следните съображения: Съобразно разпоредбите на чл.199, ал. 1 – 5 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение. Длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В случаите по ал.1 и ал.2 запорът и възбраната се отменят. В останалите случаи обезпечението може да бъде заменено със съгласието на взискателят. Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197. Предложеното от дружеството обезпечение не попада в хипотезата на чл.199, ал.2 ДОПК и в този случай преценката е от компетентността на публичния изпълнител, при което е необходимо съгласие на публичния взискател и публичния изпълнител, при положително установяване на равностойност на новото обезпечение. Преценка е предоставена на съответния орган по приходите, тъй като той упражнява правомощие при оперативна самостоятелност и тази преценка е извън предметните предели на съдебната проверка. В случая съдът следва да констатира наличието на това правомощие при органа, съгласно чл. 169 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, която безспорно е налице. Не са допуснати и нарушения на основните принципи на административния процес, а именно този за съразмерност, визиран с разпоредбите на чл. 6 от АПК. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът ѝ дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, тъй като с мерките се защитават в най-пълна степен интересите на фиска и обществото, а предложеното от жалбоподателят ново обезпечение чрез движими вещи, е установено за неравностойно на наличното такова, за което в отказа на ПИ са изложени подробни и обосновани мотиви. За да потвърди отказа Директорът на ТД на НАП – В. Търново, изцяло се е солидаризирал със становището на публичния изпълнител, че предложените движими вещи са закупени втора употреба и се използват за дейността на дружеството, същевременно са лесно преносими и тяхното опазване и съхранение не може да бъде гарантирано. Освен това част от тях - 1 бр. мултифункционално лазерно устройство, 1 бр. смартфон и 1 бр. настолен компютър не могат да бъдат идентифицирани, съгласно фактурите, с които са придобити. Не са представени данни за балансовата стойност на вещите, а само за придобивната им стойност. След огледа на вещите е установено, че за настолен компютър „НР РгоОпе 440 G9 All-in-Fne-6B2D4EA“ не се установява модел, сериен номер или други белези, по които да бъде индивидуализиран по представените от задълженото лице фактури за закупуване, поради което не може да се приеме по категоричен начин, че конкретната вещ, предложена за замяна е закупена от дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: спрямо всички лица - по данъчна оценка за недвижими имоти, съответно по застрахователна стойност за моторни превозни средства или други движими вещи, а ако вещите (с изключение на МПС) не са застраховани - по балансова стойност на актива на юридическо лице, съответно придобивна стойност за физическо лице. В случая, доколкото се касае до движими вещи, собственост на юридическо лице, в хипотезата на чл. 195, ал. 6, т. 2 от ДОПК, обезпечението следва да се извърши по застрахователна стойност, а ако вещите не са застраховани, както е в случая - по тяхната балансова стойност. На дружеството изрично е указано да представи данни за балансовата стойност на вещите, а не само придобивна такава. Настоящият съдебен състав намира за правилно възприетото в отказа за замяна на наложените обезпечителни мерки и решение, с което се потвърждава този отказ становище, че дори да е налице равностойност на предлаганото ново обезпечение, става въпрос за движими вещи, които в производство по предварително обезпечаване са оставени на разположение на задълженото лице и по този начин не може да се гарантира, че няма да бъде извършено разпореждане с тях и няма да се възпрепятства евентуално последващо изпълнение върху тях, отчитайки обстоятелството, че вещите продължават да се употребяват в дейността на дружеството. Целта на обезпечителното производство е да гарантира предстоящото изпълнение на задълженията, като се възпрепятства възможността длъжника да се разпореди с определен актив от имуществото си, за да може същият да послужи за принудително удовлетворяване на вземанията на държавата. Запорът на банкови сметки е по-ефективен метод за обезпечаване на публични вземания, сравнен с предложеното за замяна имущество, за което няма сигурност доколко би могло да бъде реализирано и би послужило за удовлетворяване на интереса на държавата в максимална степен. Жалбоподателят разполага с предоставената от законодателя възможност, нормативно регламентирана в чл.199, ал. 2 от ДОПК, по всяко време и по своя воля, без да очаква преценка и одобрение от ПИ, да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Следва да се отбележи, че за дружеството-жалбоподател съществува възможността да получи разрешение за неотложни плащания, като поиска от ПИ определена част от постъпилите или постъпващите по сметката му суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, при условията на чл.229, ал.3 от ДОПК, а именно: сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника, както и когато забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са представени доказателства, от които да е видно, че наложената мярка "възпрепятства и прави невъзможна" извършваната от него дейност. Преценката на възможното затруднение се прави при съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличните материални активи на бъдещия длъжник. От така изложеното следва, че за да е основателно възражението за нарушение на разпоредбата на чл.121, ал.3 ДОПК, същото би могло да бъде уважено, само ако е подкрепено с доказателства, че наложеното обезпечение спира дейността на дружеството, каквито в случая не са ангажирани. В случая не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.195, ал.7 ДОПК, доколкото не е налице неоправдана намеса в патримониума на данъчно-задълженото лице, и не може да се приеме, че с наложеното обезпечение се засягат права и законни интереси на същото, в по-голяма степен от необходимото за целта, която преследва закона. Изложените съображения обосновават изводите, че Решение № 118/20.09.2024г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново и отказът за замяна на наложени ОМ са издадени от компетентен орган, като са спазени изискванията на материалния закон и на административно-производствените правила. Публичният изпълнител е определил кое имущество на длъжника би гарантирало по най-добрия начин удовлетворяването на публичния взискател и обосновано е приел, че вече наложените обезпечителни мерки са достатъчно ефективни и не е обосновано замяната им на този етап от производството. Процесната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора и изрично заявеното в тази връзка искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, в размер на 100 лв. съобразно разпоредбата на § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, съдът