Решение № 1345 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 421/2024 г.

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 102 от 12.04.2024 г. постановено по АНД № 20231420201061 на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № НП-28/25.01.2023година издадено от Зам. Министъра на земеделието, оправомощен със Заповед №РД09-1048/19.09.2022г. изменена със заповед №РД09-1202/26.10.2022г. на министъра на земеделието, с което за нарушение чл. 2, ал.3 във вр. ал. 1 и ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи /3О33/ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ на Г. И. С. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица], на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от 3О33, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. Касационният жалбоподател Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител Ц. Н. – юрисконсулт при ОД „Земеделие“ – Враца, гр. Враца, [улица], ет. 1, в касационната жалба навежда доводи за незаконосъобразност. Излага съображения, че НП и АУАН са издадени от компетентен орган за което ангажира писмени доказателства, съставения АУАН е редовно предявен и връчен на нарушителя, поради което не е допуснато изложеното в мотивите нарушение по съставяне и връчване на същият. Излагат се доводи, че е спазено изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и в насока приложението на нарушените правни разпоредби, тъй като без промяна на предназначението на земеделските земи, върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи. Предназначението на земеделките земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, не увреждащ почвеното плодородие и здравето, като правилото за поведени, което вменява нарушената разпоредба, е че земеделските земи се използват само за земеделски зели. Изпълнителното деяние на нарушената чл. 2, ал.3 във вр. ал. 1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ се изразява в използването на земеделската земя за неземеделски цели. Именно в [ПИ] по КВС в землището на [населено място] са построените сгради, което представлява незаконосъобразно използване на земеделската земя, а именно използването за неземеделски нужди. Процедурата за промяна предназначението на земеделската земя са уредени в ЗОЗЗ и ППЗОЗ. Твърди се, че именно на 01.12.2022г. е установено, че Г. С. не ползва земеделската земя в обхвата на ПИ за земеделски цели предвид обстоятелството, че в имота е построена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 100кв.м. на два етажа, сграда за отглеждане на животни с площ от около 22кв.м., гараж с площ от около 15 кв.м. и масивен навес с бетонова настилка, като имотът е облагороден и в него има положена бетонова настилка. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Ц. Н. поддържа касационната жалба по доводи изложени в същата. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени Решение № 102 от 12.04.2024 г. постановено по АНД № 20231420201061 на Районен съд – Враца, като неправилно и необосновано на основание чл. чл. 209, т. 3 от АПК и вместо него да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. От ответника по касационната жалба Г. И. С. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, чрез адв. К. Б. – Т. от САК в писмен отговор по касационната жалба и представено писмено становище по хода на делото, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Счита, че съдът правилно и при съобразяване с приетите по делото доказателства е установил фактическата обстановка по делото и е приел наличието на съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата при които е извършено, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че субект на нарушението може да бъде единствено лицето което е извършило строителството, тъй като ползването по см. на чл.2 от ЗОЗЗ не следва да се тълкува разширително, както е сторил наказващия орган, а то трябва да е индивидуализирано с конкретно действие извършено от нарушителя, което законът забранява, в случая забраната за построяване на сгради по чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Сочи, че Г. С. е придобил притежаванато от него идеална част от [ПИ] по КВС в землището на [населено място] по наследство от баща си И. Г. С.. От писмените доказателства по делото се установява, че именно бащата на Г. С. е подал заявление вх.№13778/04.09.2015г. с което е поискал от Община Враца разрешение за изработване на ПУП/ПРЗ по отношение на процесния имот, като със Заповед №1636/28.10.2015г. на кмета на Община Враца на осн. чл.129, ал.2, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е одобрен ПУП за промяна предназначението на земделската земя в [рег. номер], местност „Гладна“ в [населено място] и е образуван нов урегулиран поземлен имот за жилищно строителство УПИ I-7. Издадено е и решение на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ Враца, с което е променено предназначението на процесния имот за изграждане на обект „жилищно строителство“ в землището на [населено място], след което са предприети действия по застрояване на имота. Твърди се, че датата на установяване на нарушението, не е датата на неговото извършване в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Отделно се излагат и доводи за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и липсата на задължение което да не е изпълнено за да е нарушена сочената разпоредба чл. 2, ал.3 във вр. ал. 1 и ал.2 от ЗОЗЗ. Моли за оставяне в сила на въззивното решение, като претендира присъждане на разноски. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило. Това прави издаденото НП незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. С Определение № 10092/26.09.2024 г. по адм. дело № 8665/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана. С Решение № 338 от 13.10.2023 г. по КАНД № 402/2023 г. на АдмС – Враца е обезсилено Решение № 175 от 15.05.2023 г. по АНД № 202/2023 г. на Районен съд – Враца и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20231420201061 на Районен съд – Враца, предмет на касационното производство. Касационната жалба е подадени в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. КЖ е подадени от надлежна страна против подлежащи на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими за разглеждане по същество. Касационната жалба, разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Враца е приел от фактическа страна, че на 21.11.2022г. Г. И. С. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект: в поземлен имот с [идентификатор] по КККР в землището на [населено място], общ.Враца, обл.Враца, пета категория, върху 2 000 кв.м земеделска земя, неполивна, като на място е установено, че в имота има еднофамилна жилищна сграда със застроена площ около 100 кв.м на два етажа, сграда за отглеждане на животни с площ около 22 кв.м, гараж с площ около 15 кв.м, и построен масивен навес с бетонова настилка. Имота е облагороден и в него има положена бетонова настилка. Посочено е, че имота е собственост на Г. И. С. от [населено място], [улица], общ.Враца, област Враца, съгласно Решение №26 от 10.02.2000г. на Врачански районен съд. От фактическа страна съобразно събраните писмени доказателства по делото въззивния съд е посочил, че процесният имот е бил придобит от бащата на Г. С. по силата на Решение №26 от 10.02.2000г. по гр. д. № 933/99 г. на ВРС, влязло в законна сила на 25.02.2000 г., с което бил обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 05.11.1998 г. Тъй като имота е придобит по време на брака на родителите на Г. С., то и същият е бил в режим на СИО, като след смъртта на бащата собственици са Г. И. С. по силата на наследяването и неговата майка. Приживе бащата на Г. С. е предприел действия за промяна на предназначението на земеделския имот, по който повод имало издадени съответните административни актове, включително Заповед № 1636/28.10.15 г. на кмета на Община-Враца, с която на основание чл.129, ал.2, вр. чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ е одобрен ПУП за промяна на предназначението на процесния земеделски имот и образуване на нов урегулиран поземлен имот за жилищно строителство. След влизане в сила на това решение е било издадено и Решение №12/10.12.15 г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ към ОД"Земеделие"-Враца, с което е променено предназначението на процесния имот за изграждане на обект "жилищно строителство" в землището на [населено място]. След влизане в сила на горепосочените административни актове, в съчетание и с други такива- разрешение за строеж на селскостопанска сграда №108/08.06.2001г., изработени за нея архитектурни проекти и протокол за откриване на строителна площадка от 20.06.2001г., първоначалният собственик е предприел построяване на съответни сгради в имота. Във връзка с постъпило заявление от Г. И. С. и С. Г. С. с вх.№ПО -11-95/10.11.2022г. в Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Враца за издаване на акт за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение за изграждане на обект „Жилищна сграда за сезонно ползване“ в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Враца е извършена и проверка от разпитаните свидетели Х. Х. и Г. К., при която е установено отразеното в АУАН застрояване в ПИ и ползване на земеделската земя за неземеделски нужди. Впоследствие е издадено и оспореното НП за извършено нарушение по чл. 2, ал.3 във вр. ал. 1 и ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи /3О33/ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, с което на Г. И. С. от [населено място], общ.Враца, обл.Враца, [улица], на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 2 от 3О33, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. При установената фактическа обстановка от правна страна въззивния съд е приел, че липсват доказателства за компетентност на издателя на НП, въпреки отразените заповеди. Приел е наличието на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила свързани със съставяне на АУАН по реда предвиден в чл.40, ал.1 от ЗАНН, за което не е уведомен по какъвто и да е начин нарушителя, за нарушени са посочени и изискванията на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН относно обективните и субективни признаци на вмененото нарушение, както и при издаване на НП с което е нарушен чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН поради липса на описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата които го подкрепят, както и виновното нарушение на разпоредбите. Изложени са и мотиви за неправилна квалификация на вмененото административно нарушение по чл. 2, ал.3 във вр. ал. 1 и ал.2 от 3О33 и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, тъй като тези правни норми не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделските земи, а единствено урежда статута и правното положение на земеделскте земи. Посочено е, че в имота реално е имало застрояване, което не е предмет на забраната по чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ и на чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, поради което процесното НП е незаконосъобразно. Развити са и доводи за това, че понятията „използвне“ на процесния земеделски имот и „извършване на строителство“ в земеделски земи не са идентични, като в тази връзка са събрани доказателства, че не административно наказаното лице е извършило застрояването, а от тук не е доказан по безспорен начин субекта на нарушението. Липсата на конкретна дата или период на осъществяване на деянието има отношение към прилагането на давностните срокове по чл.80, ал.1 НК във вр. чл.11 от ЗАНН и чл.34 от ЗАНН. Настоящата касационнна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон. Съображенията изложени в обжалваното решение са в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение Настоящият касационен състав не споделя развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед наведените доводи в жалбата. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Не се споделят доводите на въззивната инстанция, че липсата на приложени заповеди за компетентност на издателя на НП в случая би довело до неговата отмяна, тъй като съгласно принципа за разкриване на обективната истина въззивния съд е следвало да ги изиска, приеме и приобщи към доказателствата по делото. В тази насока са и приетите пред касационната инстанция доказателства свързани с компетентност на издателя на АУАН и НП. Районният съд е изложил подробни и аргументирани доводи относно наличието на несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материалноправна разпоредба, неяснота на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, неустановеност на вида и характера на материалите, недоказаност на нарушението, датата на която е извършено, както и субекта на нарушението. В обстоятелствената част на оспореното наказателното постановление изрично е посочено, че: „на 21.11.2022 г. от страна на Г. И. С. не е ползвана земеделската земя в обхвата на [ПИ] по КВС в землището на [населено място] за земеделски цели, предвид построените сгради в имота..“. Нито в наказателното постановление, нито в АУАН се сочи дата или период на извършване на административното нарушение. Видно от всички доказателства, а и няма спор, че административното нарушение е констатирано на 21.11.2022г., а е извършено в „предходен период“, който е неуточнен, но същият както правилно е посочил въззивния съд има съществено значение по отношение преценка давностните срокове по реда на НК към който препраща ЗАНН. Според касационната инстанция погрешно датата на констатиране на административното нарушение 21.11.2022 г. е посочена като дата на извършване на същото. Правилно е прието от РС, че: както АУАН, така и НП, страдат от съществен порок, а именно непосочване точната дата/период на извършване на нарушението, което е недопустимо, тъй като датата на извършване на всяко административно нарушение е задължителен реквизит съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непосочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Касационната инстанция споделя и другите допълнителни аргументи на районния съд за отмяна на наказателното постановление, че в АУАН и НП липсва пълно описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено - нарушение на реквизитите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от това в АУАН и НП е посочено, че нарушението се е изразило в построяване на описани сгради, без да е отразена година на построяване, без да е взет предвид вида на сградите, нормите на застрояване и без да е уточнено за какво се ползват същите. Действително, както правилно е посочил въззивния съд разпоредбата на чл. 2 ЗОЗЗ не вменява каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено урежда статута и правното положение на земеделските земи. Същото се отнася и до нормата на чл. 3 от ППЗОЗЗ, като единствено нормата на, ал. 2 от визираната разпоредба постановява конкретна забрана, а именно: "Без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. Следва да се отбележи и, че видно от приложената по делото скица от 07.11.2022 г. на СГКК – относно процесния поземлен имот с площ 2, 000 дк., начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, собственици – И. Г. С. – наследен от съпруга и син Г. И. С., и писмо от 18.01.2024 г. на кмета на Община Враца, то въпреки че формално е изтекъл срокът по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ и не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, общинска администрация Враца не е уведомила съответните СГКК – и комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ към ОД "Земеделие" – за служебно извършване на промяна в съответните регистри по аргумент от чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ, а именно – че не е налице промяна предназначението на земеделската земя, поради което и за административно наказаното лице е налице липса на субективна страна към извършване на вмененото му административно нарушение. Още повече, че по делото са приложени протокол за откриване на строителна площадка от 20.06.2001г., разрешение за строеж №108/08.06.2001г. и скица от Община Враца. Предвид изложеното касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Враца, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В писмения отговор по касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски в производството, но доказателства за извършени такива пред касационната инстанция не са представени, предвид което разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,