Решение № 48 от 30.6.2025 г. на Районен съд - Дулово по дело № 13/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на Г. Н. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № ••• г., издадено от директора на РЗИ – гр. Силистра. С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5 000 лв. на основание чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето, за нарушение по чл. 26а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 19/2008 г. за устройството и дейността на оптиките. Нарушението според НП се изразява в това, че на •••• г. в •• „••••“ – •••, жалбоподателят (с професионална квалификация „магистър-оптометрист“) е извършвал очни прегледи и здравни консултации на граждани чрез измерване на зрението (рефракцията) с авторефрактометър и зрителна таблица, даване на съвети и насочване за изработване на очила с определен диоптър, без да притежава необходимата професионална квалификация по медицинска професия (специалност очни болести) за извършване на такава дейност. Тези действия според административнонаказващия орган съставляват “здравна консултация по проблемите на зрението“, която по закон е допустимо да се извършва само от лекар със специалност по очни болести, поради което е нарушена горепосочената норма на чл. 26а ЗЗ.

Наказателното постановление е връчено на ••••г., а жалбата срещу него е депозирана пред наказващия орган на ••• г. - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.

Според НП № ••••г., нарушението е извършено на •••• г. в ••••, ул. „••••“, № •••, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр. Дулово.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Н. Н., р. пр., явява се лично и с адв. с Г. А. от АК- Силистра. Представя пълномощно.

Административнонаказващият Орган - Директор на Регионална Здравна Инспекция – Силистра, р.пр., явява се Директора П. Й.И.

В жалбата и писмените бележки на жалбоподателя се излагат следните съображения за отмяна на НП:

Липса на ясно описание на нарушението: Твърди се, че в акта за установяване на нарушението (АУАН) и в НП не е описано по разбираем и адекватен начин какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. Според него не става ясно дали му се вменява нарушение за фактическото извършване на очните прегледи, за попълване на документация или за консултиране на лица. Това неясно описание накърнявало правото му на защита, тъй като той не можел да разбере срещу какво конкретно деяние да се защити.

Липса на нарушение по същество: Жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата е извършвал дейности по измерване на зрението на граждани и даване на съвети за очила, но твърди, че тази дейност не представлява „медицински преглед“ по смисъла на закона, а оптометричен скрининг и консултация в рамките на неговата професионална компетентност на оптометрист. По същество той заявява, че не е извършвал лечебна дейност, не е поставял диагнози и не е издавал рецепти за лечение, а единствено е правил тестове на зрението и е консултирал хората въз основа на вече издадени от лекари рецепти (при наличие на такива), като ги е насочвал към офталмолог при съмнение за заболяване. Поради това жалбоподателят счита, че не попада в забраната на чл. 26а, ал. 1, т. 1 ЗЗ, която изисква консултациите по зрението да се извършват от лекар-офталмолог. Той изтъква, че притежава висше образование по специалност „Оптометрия“ и по същество е медицински специалист, полагащ грижи за очното здраве и оптичната корекция на зрението, макар да не е лекар по очни болести.

Неправилно приложен закон и липса на компетентност: Според жалбоподателя, разпоредбите на Закона за здравето и Наредба №19/2008 г. не забраняват на магистър- оптометрист да извършва дейности по измерване на рефракцията и консултация относно очила, тъй като тези дейности били част от определението за оптометрия. Той се позовава на чл. 26а, ал. 1 ЗЗ, където освен здравната консултация от лекар са упоменати и други дейности в оптиките (предприемане на мерки за корекция, изработка и продажба на очила), и твърди, че неговата дейност се е изчерпвала именно с консултиране във връзка с предписани от лекар мерки за корекция, респ. издаване на очила. Жалбоподателят отбелязва, че разпоредбата на чл. 26а, ал. 4 ЗЗ изисква здравните консултации по зрението да се осъществяват в оптика, сключила договор с очен лекар, и изразява становище, че щом като в случая консултациите не са извършвани в рамките на действащ обект „оптика“ •••), то той изобщо не би следвало да носи отговорност по цитираната разпоредба. Поради това се твърди, че наказващият орган (РЗИ) неправилно е санкционирал жалбоподателя – според него, ако има спор относно качество на оказаната услуга (медицински стандарт), това би следвало да е в компетентността на ИАМН (Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), а не на РЗИ.

Искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай): Алтернативно, жалбоподателят моли съда, ако прецени, че все пак е налице нарушение, да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност поради маловажност на случая и да отмени наказанието (респ. да го замени с предупреждение). В подкрепа на това искане се изтъкват следните смекчаващи обстоятелства: че нарушението е първо по рода си за жалбоподателя; че той е съдействал изцяло при проверката и е представил своевременно всички изискани документи (диплома, квалификации, регистрация на оптиката и др.); че няма настъпили вредни последици за гражданите, на които е правен тестът на зрението; че не е реализирана имотна облага (самите прегледи са били безплатни); както и че според него има липса на ясна правна уредба за новата професия „оптометрист“, която да регламентира правата и ограниченията на тези специалисти.

Административнонаказващият орган – Директорът на РЗИ – Силистра, оспорва жалбата като неоснователна и пледира НП да бъде потвърдено. Представени са писмени бележки, в които се излагат следните контрааргументи:

Нарушението е доказано от фактите: При извършената проверка по сигнал на ••• г. безспорно е установено, че жалбоподателят е извършвал здравна консултация по проблемите на зрението – в залата на читалището е разгърнал дейност, аналогична на очен преглед: измерване на рефракция с апаратура, проверка на зрителната острота с таблица и пробни лещи, даване на заключение за необходим диоптър и насочване към оптик за изработка на очила. На място присъствал и медицински оптик (Г. Ц.), която приемала поръчките за очила. Налице са писмени доказателства – разпечатки от уреда (авторефрактометъра) с измерените стойности на рефракцията, както и попълнени от жалбоподателя картончета за поръчка на очила, съдържащи името на оптиката, името на извършващия прегледа (оптометрист) и предписаните диоптри. Именно тези документи обосновават извод, че жалбоподателят фактически е предписвал корекционни средства (диоптрични очила) на лица, без те да са представяли предписание (рецепта) от лекар. Например на служителката на РЗИ (свидетел М. Н.), която се е включила в прегледите инкогнито, е била поставена “диагноза“ астигматизъм и е даден съвет, че на този етап няма нужда от лечение – с което оптометристът е иззел по същество функцията на лекар- офталмолог.

Правна квалификация на деянието: РЗИ изтъква, че описаните действия на жалбоподателя еднозначно попадат под легалното определение за „здравна консултация по проблемите на зрението“, дадено в Наредба №19/2008 г. – това са диагностични методи, включващи изследване и определяне на рефракцията, даване на съвети и които могат да завършат с предписване на корекционни средства. Законът императивно постановява, че подобни здравни консултации могат да се извършват само от лекар с призната специалност по очни болести. Жалбоподателят не притежава такава квалификация (не е лекар- офталмолог), поради което независимо от образованието си по оптометрия се явява некомпетентно лице за извършване на визираната здравна дейност. Точно такова поведение – оказване на здравна дейност без необходимата медицинска квалификация – е санкционирано от чл. 222, ал. 1 ЗЗ с глоба от 5 000 до 10 000 лв. Административнонаказващият орган подчертава, че забраната е обща: никой, който няма квалификация по медицинска професия (като лекар, стоматолог, фармацевт или специалист по здравни грижи), няма право да извършва здравни дейности – всяко противоправно навлизане в тази сфера води до административнонаказателна отговорност. В случая жалбоподателят, макар да е здравен специалист (оптометрист), не е медицинско лице в смисъла на закона (няма статут на упражняващ „медицинска професия“ по чл. 183, ал. 1 ЗЗ – т.е. не е лекар или лице със специалност от проф. направление „Здравни грижи“ с призната самостоятелна дейност). Ето защо правилно е ангажирана отговорността му по чл. 222, ал. 1 ЗЗ.

Компетентност на органа: РЗИ – Силистра е компетентният орган да съставя актове и издава наказателни постановления за такива нарушения, на основание чл. 223 и чл. 234 от ЗЗ.

В случая АУАН е съставен от надлежно упълномощен длъжностен лице (главен инспектор по държавен здравен контрол), а НП – от директора на РЗИ, съгласно законовата делегация. Следователно липсват нарушения на компетентността.

Процесуални гаранции: Според Административнонаказващия орган, АУАН и НП отговарят напълно на изискванията на закона – съдържат ясни данни за време, място и начин на извършване на нарушението, приложимите правни норми, описанието на деянието и обстоятелствата. Жалбоподателят е присъствал при съставяне на акта, подписал го е без възражения, впоследствие е подал подробни писмени възражения, които са били разгледани, но счетени за неоснователни. В този смисъл не се констатират пропуски в описанието, които да са ограничили правото му на защита. Наказващият орган подчертава, че установената съдебна практика приема непълното описание на нарушението като съществен порок, водещ до отмяна на НП, но в конкретния случай такава хипотеза не е налице – описанието е било конкретно, базирано на обективно наблюдавани факти и подкрепено с доказателства.

Липса на основания за маловажност: Органът счита, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като касае неправомерно упражняване на здравна дейност и би могло пряко да засегне здравето на гражданите. Ето защо случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН – законодателят е определил висока минимална санкция (5000 лв), което само по себе си показва, че нарушения от този тип се възприемат като значими. В подкрепа се сочи и поведението на жалбоподателя – по време на проверката той е заявил, че счита дейността си за правомерна и практикува така регулярно, т.е. нарушението не е инцидентно. При така създадената ситуация, освобождаването от отговорност би обезсмислило превантивната и възпиращата функция на закона. РЗИ се позовава на разяснения в литературата, според които не са маловажни случаите, при които се предоставят системно или публично здравни съвети/услуги от некомпетентни лица – това са деяния с потенциал да увредят здравето на хора, поради което не могат да се приемат за явно незначителни или за лишени от обществена опасност.

След като обсъди събраните доказателства, становищата на страните и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира жалбата за неоснователна. По-долу са изложени правните съображения за този извод, в съответствие с относимата съдебна практика и законови изисквания.

1. Относно процесуалната законосъобразност на АУАН и НП Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) № ••• г. е съставен от компетентно длъжностно лице – главен инспектор в РЗИ – Силистра (държавен здравен контрол), съобразно правомощията по чл. 223 ЗЗ. Наказателното постановление № ••• г. е издадено от директора на РЗИ – Силистра, който по силата на чл. 234 ЗЗ е надлежен административнонаказващ орган за нарушения по Закона за здравето. Следователно, компетентността на органите по издаване на акта и НП е налице, а и не се оспорва сериозно от жалбоподателя (доводът му за „липса на компетентност“ по-скоро препраща към материалната компетентност в по-широк смисъл, разгледана по-долу). АУАН е съставен в рамките на предвидения срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – нарушението е от ••• г., актът е съставен на •••г., т. е. в 3-месечния срок от откриването му. Самият акт е надлежно връчен на жалбоподателя, който се е възползвал от правото си да даде писмени възражения. НП е издадено също в законоустановения срок (месец след съставяне на акта, чл. 34, ал. 3 ЗАНН).

Съдържание на АУАН и НП: Съдът не установи пропуски или неясноти в описанието на вмененото нарушение.

Напротив, както в акта, така и в НП, подробно са посочени датата, мястото и начинът на извършване на деянието, използваните технически средства (авторефрактометър, таблица с лещи), броят на лицата, на които се правят прегледи, и последващите действия (даване на бележки с резултати и картони с предписан диоптър, насочване към медицинския оптик за очила). Посочени са конкретно нарушените разпоредби – чл. 26а, ал. 1, т. 1 ЗЗ и съответните текстове от Наредба № 19/2008 г., както и фактическите обстоятелства, обосноваващи нарушението (липсата на необходимата квалификация – специалност очни болести – у жалбоподателя). Това отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, които изискват в акта и НП да са описани нарушението и всички релевантни обстоятелства. Съдът съобрази, че според трайната съдебна практика липсата на яснота или пропуск в описанието на деянието представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото лице и води до отмяна на наказанието. В случая обаче не е налице такава хипотеза – жалбоподателят е бил напълно наясно коя негова дейност на ••• г. се преследва като противоправна. Доказателство за това е и съдържанието на подаденото от него възражение срещу АУАН, където той детайлно обяснява собствената си гледна точка за извършените от него консултации и защо ги смята за законни. Следователно, не е налице твърдяното непълно описание – Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал деянието, което е дало възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си. Други процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП не се установиха. Съдът счита, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно: спазени са правата на жалбоподателя по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН (връчване на акт, приемане на възражения), НП съдържа всички реквизити по чл. 57 ЗАНН (вкл. съответните законови основания за отговорност и размер на санкцията). Заключение по процесуалната част: АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срок и при спазване на предписаната форма. Неправилно е твърдението за допуснати съществени нарушения на процедурата – не се установява ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поради това доводите за незаконосъобразност на НП по процесуални съображения се отхвърлят.

2. Относно квалификацията на установените действия като административно нарушение Безспорни факти: От фактическа страна по делото не е спорно, че на ••• г. жалбоподателят е участвал в инициатива за безплатни очни прегледи на граждани в ••••в ••••. Това се установява както от свидетелските показания (на актосъставителя П. В., на инспектора Н. Х., на юрисконсулт М. Н., които присъстват на проверката, както и на свидетеля Г. Ц. – медицинския оптик, работила заедно с жалбоподателя), така и от събраните писмени доказателства (протокол от проверка, снимки на рекламната обява и на издадените на граждани резултати/картони за очила). Жалбоподателят лично е извършвал измерване на зрението чрез портативен автоматичен рефрактометър, провеждал е тест за зрителна острота с таблица и пробни стъкла и след приключване на измерването е съобщавал на лицето резултата (диоптричните стойности), като е давал съвет дали има нужда от корекция и каква (напр. очила за късогледство, лещи и пр.). В някои случаи, при установяване на сериозен проблем, той е препоръчвал консултация с офталмолог, а в останалите – е насочвал лицето към работещата с него оптик Г. Ц. за избор на рамки и поръчка на очила според измерения диоптър. По този начин няколко души са получили на място “предписания“ за очила под формата на попълнени картони (с печат на оптиката и име на оптометриста) и са направили поръчки за изработка. Тези обстоятелства се потвърждават и от самия жалбоподател – той не отрича, че е правил въпросните измервания и консултации, като обяснява, че това влиза в компетенциите му на оптометрист.

Спорът по делото е правен: дали посочената дейност представлява нарушение на забраната в чл. 26а, ал. 1, т. 1 ЗЗ (вр. чл. 2, ал. 3 от Наредба №19/2008 г.) – сиреч, дали жалбоподателят е упражнявал здравна дейност, за която няма право, или напротив – извършвал е нещо позволено. Ето защо следва да се изясни обхватът на релевантните законови норми.

Правна рамка: Чл. 26а, ал. 1 ЗЗ урежда допустимите дейности, които се осъществяват в обектите „оптики“. На първо място е посочена “здравна консултация по проблемите на зрението“, която след изменението на закона (ДВ бр. 98/2010 г.) изрично е ограничена да се извършва от лекар с призната специалност по очни болести (или от лекар, чиято професионална квалификация е определена в медицинския стандарт по очни болести). На следващо място законът позволява в оптиките да се предприемат мерки за корекция на зрението, предписани от лекар, както и да се извършва изработка и продажба на очила и др. материали. От цитираната уредба следва, че само дейностите по т. 2 и т. 3 (корекция по лекарско предписание, изработка/продажба) могат да се извършват от лица, различни от лекар, например от оптици и оптометристи. Обратно – дейността по т. 1 (здравна консултация, свързана с диагностика на зрението) е запазена изключително за лекари-специалисти по очни болести. Наредба №19/2008 г., издадена на основание закона, потвърждава това разграничение. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата е дефинирано понятието „здравни консултации по проблемите на зрението“ – това са диагностични методи, включващи изследване и определяне на рефракцията, даване на съвети, които могат да завършат с предписване на корекционни средства (очила, лещи и др.). Няма съмнение, че точно такава дейност е извършвал жалбоподателят на въпросната дата – измервал е рефракция, давал е съвети и е препоръчвал очила (което по същество е равнозначно на предписване на корекционно средство за нуждите на лицето). Ал. 3 на чл. 2 от Наредбата категорично постановява, че тези здравни консултации могат да се извършват “само от лекар с призната специалност по очни болести“. Тоест, нормативната забрана е пряко приложима – ако едно лице не е лекар- офталмолог, то няма право самостоятелно да извършва диагностично измерване на зрението и да предписва/препоръчва корекция. В противен случай попада под санкцията на чл. 222, ал. 1 ЗЗ, според която всеки, който упражнява здравна дейност, без да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лв. В случая жалбоподателят не притежава такава квалификация (няма образование и специалност „Медицина – очни болести“), следователно за него действа забраната. По аргумент от чл. 4 и чл. 5 от Наредба №19/2008 г. оптометристите и техник-оптиците могат да ръководят оптики и да извършват дейности по изработка и продажба на очила, както и да „предприемат мерки за корекция, предписани от лекар“. Но нямат право самостоятелно да предписват корекция – т.е. да мерят и определят диоптър без участието на лекар. Тази празнина не се запълва от факта, че оптометристите изучават очни прегледи – законодателят все още не им е предоставил самостоятелна правоспособност да ги правят. В подкрепа на това е представено по делото и официално разяснение от Медицински университет – •• (където жалбоподателят е придобил своята степен по оптометрия), според което в България ролята на оптометриста е ограничена до участие в скрининг и контрол на зрението съвместно с лекар специалист, като самостоятелното диагностично обследване и заключение остава функция на лекаря. Същата теза се подкрепя и от анализа на правната уредба, направен в специализираната литература: “Само лица, които имат необходимата професионална квалификация по медицинска професия могат да извършват здравни дейности“, като никой друг няма право да практикува подобни дейности или да извършва дейности извън изрично посочените в закона.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, вменено с НП – той е извършвал здравна консултация (диагностична дейност) по проблемите на зрението, без да има изискуемата квалификация на лекар с очна специалност и извън регламентираните условия.

Не може да се сподели тезата на защитата, че деянието не било съставомерно поради извършването му извън обект „оптика“. Действително чл. 26а, ал. 4 ЗЗ предвижда здравните консултации да се осъществяват само в оптики, които имат договор с офталмолог. В случая процесните консултации са се провеждали в читалищна зала, т.е. извън регистрирана оптика, което само по себе си също е нарушение на режима (макар и това конкретно да не е изрично посочено в НП). Липсата на разрешен обект не оправдава нарушителя, напротив – още по- категорично прави извършеното недопустимо. Не може да се приеме логиката, че след като не е било в оптика, значи не подлежи на контрол – забраната за неквалифицирани лица да извършват диагностични зрителни прегледи важи навсякъде (в противен случай всеки би могъл да заобиколи закона, ако просто практикува извън лицензирана оптика, което е абсурд). Следователно, доводът на жалбоподателя в тази насока е несъстоятелен. Съдът оценява високо професионалното образование и намерения на жалбоподателя – не се поставя под съмнение, че специалността „Оптометрист“ е ценна и необходима в грижата за очното здраве на населението. Законът обаче към момента ясно определя границите на правомощията на тази професия: оптометристът може да подпомага, да консултира относно избор на очила, да изработва очила, но не може сам да изпълнява функцията на лекар по отношение на първичния очен преглед и назначаването на диоптрична корекция. В случая жалбоподателят именно това е направил – на практика е провеждал първични очни прегледи и е назначавал корекция (диоптър) на пациенти, които не са били прегледани от офталмолог. Това нарушава установения в чл. 26а ЗЗ лицензионен режим и представлява административно нарушение, санкционирано с НП.

Субективна страна: Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост (самонадеяност). Жалбоподателят очевидно е считал, че дейността му е позволена – от една страна, поради липса на достатъчно разяснения относно правата на оптометристите, а от друга, защото тази практика (мобилни очни прегледи) е била установена в дейността на други оптики. Незнанието или погрешното тълкуване на закона обаче не изключва вината, особено когато нормата е достатъчно ясна. В ЗАНН (чл. 7) е предвидено, че административното нарушение е виновно извършено деяние – тук жалбоподателят съзнателно е предприел действия, които обективно са забранени, без да се увери в тяхната законосъобразност. Макар да не е имал намерение да причини вреда, той съзнателно е поел риска да прави нещо, което по закон е запазено за друго съсловие (лекарите). Затова наличието на вина се приема за доказано. В заключение, съдът приема, че актът и наказателното постановление правилно квалифицират фактическата обстановка по чл. 26а, ал. 1, т. 1 ЗЗ и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 222, ал. 1 ЗЗ. Административното нарушение е установено по несъмнен начин от съвкупността на доказателствата и жалбоподателят се явява негов извършител.

3. Относно наказанието и искането за прилагане на чл. 28 ЗАНН За така квалифицираното нарушение разпоредбата на чл. 222, ал. 1 ЗЗ предвижда глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Наложената с НП глоба от 5 000 лв. е в минималния предвиден размер, като Административнонаказващият орган изрично е отчел като смекчаващо обстоятелство факта, че нарушението е първо за дееца. Съдът също счита, че предвидената санкция е висока, но законоустановена, а в конкретния случай нейното намаляване под минимума не е допустимо, тъй като размерът е фиксиран от закона. Назначеното наказание не би могло и да се замени с по-леко от предвидените, тъй като ЗЗ не предвижда друг вид санкция (напр. лишаване от право или предупреждение) за този състав. Следователно, наказващият орган правилно е определил вида и размера на наказанието в съответствие със закона.

По отношение на направеното искане за приложение на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай), съдът намира, че не са налице условията за това особено смекчаване на отговорността. Съгласно чл. 28 ЗАНН и утвърдените критерии в съдебната практика, за да се приеме един случай за маловажен, следва степента на обществена опасност на деянието да е явно незначителна в сравнение с типичните случаи на нарушения от съответния вид. В случая не може да се говори за явно незначителна опасност – обратното, обект на посегателство са обществени отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, които законодателят приема за особено важни. Не е налице еднократна случайност или минимални последици, които да отличават настоящото нарушение от всеки друг аналогичен случай. Жалбоподателят е организирал масова инициатива (чрез публична покана) и е прегледал/консултирал в рамките на деня множество лица, част от които може да останат с впечатлението, че са получили пълен очен преглед и нямат здравословен проблем – което потенциално крие риск от забавяне на навременна диагностика от истински специалист. Дори и да не са настъпили преки вреди, деянието не може да се приравни на дребен, лично битов случай без обществен резонанс. За илюстрация, в правната доктрина се сочи, че маловажни са случаите, при които например някой даде здравен съвет на свой близък или съсед – там вредните последици липсват или са пренебрежими, поради което липсва обществена опасност. Настоящият случай е коренно различен – налице е систематично предоставяне на здравни услуги на широк кръг хора срещу внушението, че получават квалифицирана помощ, при обективна липса на необходимата квалификация. Това подрива устоите на установения лицензионен режим, цели да замени (колкото и временно) професионалната лекарска грижа с нелегитимна алтернатива и като такова няма как да се определи като малозначително. Обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателя – съдействие при проверката, липса на предишни нарушения, добра мотивация – са отчетени и от административния орган чрез налагане на минимална санкция, но сами по себе си не елиминират обществената опасност на деянието. Ето защо съдът преценява, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН – случаят не излиза извън рамките на типичните проявления на нарушението по същество.

В обобщение, установеното от РЗИ – Силистра нарушение е доказано по несъмнен начин и издаденото наказателно постановление е законосъобразно и обосновано. Не се откриват пороци, които да водят до неговата отмяна или изменяване. Поради това жалбата на Г. Н. следва да се отхвърли, а наказателното постановление – да се потвърди изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът