Решение № 1852 от 12.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3591/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от длъжника С. И. И., срещу разпореждане от 22.02.2023 г. по изпълнително дело №200978100967 на ЧСИ Г.Д., рег. №781 на КЧСИ. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на разпореждането на ЧСИ Г.Д., с което е върната жалба с вх. №1562/27.01.2023 г. Жалбоподателят моли разпореждането за връщане на описаната частна жалба да бъде отменено, както и ЧСИ да бъде задължен да администрира цитираната частна жалба. Образувано е и по жалба, подадена от длъжника С. И. И. срещу отказ от 20.12.2022 г. на ЧСИ Г.Д., рег. №781 от РКЧСИ да прекрати изпълнително дело №200978100967. Излагат се твърдения, че в период повече от две години взискателят не е поискал и не са извършвани същински изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалвания отказ и да постанови прекратяване на изп. дело. Взискателят по изпълнителното дело „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата в законоустановения срок. Счита, че не е настъпила перемпция по изпълнителното дело. ЧСИ Г.Д. е депозирал мотиви по връщането на частната жалба и по постановения от него отказ, в които е изложил становище, че длъжникът не е спазил срока по чл.262 ГПК да отстрани нередовностите по жалбата, както и че същият е уведомен за дадените от ЧСИ указания за отстраняване нередовностите на депозираната частна жалба на адреса чрез работодателя му, на който адрес е бил уведомяван до момента по делото. Сочи, че не са налице предпоставки за прекратяване на изп. дело, тъй като в изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия. Излага, че е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника-жалбоподател, вследствие на което са извършвани периодични плащания през периода мес.12.2010 г. – мес.09.2020 г. Ето защо, намира, че не са налице предпоставките за настъпване на перемпция по изп. дело. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното: Изп.д. №967/2009 г. е образувано по описа на ЧСИ Г.Д., рег. №781, на 13.11.2009 г. по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за събиране на паричното вземане на последния срещу жалбоподателя С. И. И. по изпълнителен лист от 26.10.2009 г., издаден от СРС, 26 състав, в размер на 8227, 12 лв. - главница, 628, 39 лв. – редовна лихва, 54, 25 лв. - наказателна лихва, и законната лихва върху главницата от 02.10.2009 г. до изплащане на вземането, 178, 40 лв. – разноски за държавна такса, и 407, 00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. На 16.11.2009 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, която е връчена по месторабота чрез „Билла България“ ЕООД на 18.11.2009 г. На 16.11.2009 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя при работодателя „Билла България“ ЕООД, като запорното съобщение е получено на 18.11.2009 г. На 16.11.2009 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с което е наложил запор върху всички вземания на длъжника, като запорното съобщение е получено на 18.11.2009 г. В отговор на запорното съобщение банката е уведомила съдебния изпълнител, че запорът е наложен, но длъжникът няма наличност по банковите сметки. На 23.01.2013 г. ЧСИ Г.Д. е конституирал като взискател по изп. дело „Е.М.“ ООД по силата на договор за цесия от 25.06.2012 г. по молба на цесионера от 23.01.2013 г. и е уведомил работодателя „Билла България“ ЕООД и длъжника за конституирането на новия взискател. С писмо от 09.08.2016 г. „Билла България“ ЕООД е уведомила ЧСИ Г.Д., че считано от 01.07.2016 г. длъжникът С. И. И. не е служител на дружеството. С писмо от 04.10.2016 г. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е уведомила ЧСИ Г.Д., че на 03.10.2016 г. по сметката на длъжника е постъпила парична сума по трудово възнаграждение. Приложено е и платежно нареждане за кредитен превод от 10.03.2016 г., с което банката е превела по сметка ЧСИ по процесното изп. дело сумата от 372, 86 лв. С молба от 12.03.2021 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Т.-Д.З.Б. – клон София“. Със запорни съобщения от 15.03.2021 г. и 05.04.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички вземания на длъжника към „Т.-Д.З.Б. – клон София“. С молба от 15.11.2021 г. длъжникът е поискала от ЧСИ Г.Д. да прекрати процесното изп. дело, тъй като повече от 2 г. не са извършвани изпълнителни действия. С молба от 14.12.2022 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка в регистъра на банковите сметки и сейфове за наличието на банкови сметки и при наличието ми да наложи запори, да извърши справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, и при наличието на такива да наложи запори, като на 16.12.2022 г. съдебният изпълнител е извършил поисканите справки. С молба от 19.12.2022 г. длъжникът е поискала от ЧСИ Г.Д. да прекрати процесното изп. дело, тъй като повече от 2 г. не са извършвани изпълнителни действия. С резолюция от 20.12.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати делото, което е съобщено на длъжника на 11.01.2023 г. чрез работодателя „Билла България“ ЕООД. С молба от 12.01.2023 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД. Запорното съобщение е получено от банката на 18.01.2023 г. На 16.01.2023 г. ЧСИ Г.Д. е изпратил запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, с което е наложил запор върху всички вземания на длъжника, като запорното съобщение е получено на 17.01.2023 г. С молба от 24.01.2023 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е уточнил актуалният размер на задълженията към 10.01.2023 г. На 18.01.2023 г. длъжникът С. И. И. е депозирала чрез СГС частна жалба срещу отказа на ЧСИ Г.Д. да прекрати изп. дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като с призовка за доброволно изпълнение от 31.01.2023 г. ЧСИ е указал на длъжника да довнесе в 1- седмичен срок сумата от 48, 00 лв. за депозираната частна жалба. Указанията са връчени на длъжника чрез работодателя му „Билла България“ ЕООД на 13.02.2023 г. С молба от 22.02.2023 г. длъжникът е представил в изпълнение на дадените му указания препис от жалбата и преводно нареждане за заплатена такса, но с разпореждане от 22.02.2023 г. съдебният изпълнител е върнал жалбата на основание чл.262 ал.2 ГПК – поради неизпълнение на указанията на ЧСИ На гърба на изпълнителния лист са отбелязвани периодично превежданите на взискателя суми, като първата преведена сума е на 01.12.2010 г., а последната – на 09.09.2020 г. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното: По жалбата срещу разпореждането за връщане на жалба с вх. №1562/27.01.2023 Съгласно разпоредбата на чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК, жалбата се връща, когато е не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В депозираната от длъжника жалба с вх. №1562/27.01.2023 г. последният е посочила съдебен адрес, на който да и бъдат връчвани съобщенията по делото, на който съдебен обаче ЧСИ Г.Д. не и е връчил дадените и указания за отстраняване на нередовностите на депозираната жалба, поради което и не може да се приеме, че длъжникът не е изпълнил дадените му от съдебния изпълнител указания, респ. не са били налице предпоставките на чл.262 ал.2 т.2 ГПК за връщане на описаната по-горе жалба. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ Г.Д. е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, поради което жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. По жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на производството, поради което жалбата е процесуално допустима. Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и решение №451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г., ІV ГО на ВКС. Съгласно приетото в мотивите на т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 13.11.2009 г. по молба на взискателя, който е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да избира по своя преценка, съгласно чл.18 ЗЧСИ прилагането на изпълнителните способи за осребряване на имуществото им. С описаните по-горе искания за запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, респ. с налагането им, взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Освен това, на гърба на изпълнителния лист по изп. дело ЧСИ е отбелязал, че е извършвал периодични преводи на части от дълга към взискателя /чл.455 ал.2 изр.2 ГПК/, който факт не е оспорен от жалбоподателя, които плащания са извършвани в период по-малък от 2 години. При преценка висящността на процесното изп. дело съдът намира, че предвид исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия и предвид постъпването на периодични плащания не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал. Ето защо, правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното постановление от 20.12.2022 г. – за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложеното, съдът