Решение № 1262 от 20.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1281/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 129, ал.7 от ДОПК.

1. Образувано е по жалба на „БРАТЯ КОЦЕВИ“ ООД, ЕИК 112644160, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Съединение № 69, представлявано от управителя В. Й. К., срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-32003224038464-004-001 от 09.07.2024 г., издаден от Р. Т. Д. на длъжност и Х. Б. И., двамата на длъжност гл. инспектор по приходите в Териториална дирекция „Средни данъкоплатци“ към Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 1342 от 03.10.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, към Централно управление на Национална агенция за приходите.

1. Според жалбоподателя, оспорения акт е изцяло незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закони.

Възразява се, че при разрешаването на искането с което е бил сезиран, органа по приходите не е спазил принципите за „служебно начало“ и „обективност“, съобразно които следва да се осъществи административното производство За неправилен и незаконосъобразен се счита извода на органа по приходите, че се, че към 31.12.2022 г., „БРАТЯ КОЦЕВИ“ ООД, ЕИК 112644160 има задължения в размер на 31.80 лв., съставляващи данък върху доходите на физическите лица и затова не изпълнява изискванията за преотстъпването на корпоративния данък по чл.167, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. Поддържа се, че подадените декларации от жалбоподателя не са самостоятелно основание да се приеме, че има задължения, ако не е завършен фактическият състав предвиден в чл.220 и сл. от ДОПК, след който задълженията може да се приемат за такива подлежащи на принудително изпълнение.

Счита се, че в случая е нарушен и принципа за „съразмерност“ в административния процес, поради „…. наличието на малък размер непогасени задължения към бюджета, които все още не подлежат на принудително изпълнение ….“.

Като неистинно се определя твърдението на органа по приходите, че дружеството не е посочило правото на данъчно облекчение в Годишната данъчна декларация за 2022 г. Иска се оспорения Акт за прихващане или възстановяване да бъде отменен изцяло. Иска се да бъдат присъдени сторени разноски по производството.

1. Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, чрез процесуалният си представител юрк. А. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорения административен акт.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като се присъди съответното възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

ІІ. За допустимостта:

1. Акта за прихващане или възстановяване е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло.

Така постановеният от контролния административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това седем дневен, процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

1. С Искане за прихващане или възстановяване № 70-00-11232 от 15.11.2023 г.(л. 71), „БРАТЯ КОЦЕВИ“ ООД е заявено, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, да бъде извършено прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задъжителни осигуритeлни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване в размер на 75 000 лв. Посочено е, че въпросната сума представлява внесен корпоративен данък, който подлежи на преотстъпване, защото са изпълнени условията по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО.

1. Във връзка с това искане е издаден Акт за възстановяване или прихващане № П-16001323223090-004-001 от 13.12.2023 г.(л. 64), от М. Д., на длъжност гл. инспектор по приходите в Териториална дирекция Пловдив на НАП.

Органа по приходите е приел, че в подадената Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО за 2022г., дружество е декларирало данъчна печалба в размер на 931 531.42лв., авансови вноски в размер на 18 000.00лв., разлика за внасяне 75 153.14лв., като не са налични данни за деклариран преотстъпен корпоративен данък.

В АПВ е посочено, че общо платената сума за данък върху дохода за м. ноември 2022 г. по декларация обр. 6 е 5 265, 37 лв., а задължението за данък върху дохода за м ноември 2022 г. по декларация обр. 6 е в размер на 5297, 17 лв., тоест остава задължение за данък върху дохода в размер на 31, 80 лв., което е непогасено към 31.12.2022 г. Посочено още в акта е, че при извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице не са установени задължения.

Крайният извод на органа по приходите е, че декларирания корпоративен данък за внасяне по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. в размер на 75153, 14лв., не подлежи на преотстъпване, защото дружеството има задължения към 31.12.2022 г. и съответно не може да бъде възстановен по реда на чл. 129 от ДОПК.

1. Акт за възстановяване или прихващане № П-16001323223090-004-001 от 13.12.2023 г. е бил обжалван по административен ред и изцяло отменен с Решение № 61 от 14.02.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Пловдив(л. 61). За да постанови този резултат, контролния в йерархията на данъчна администрация орган е приел, че съобразно данните в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларираният корпоративен данък за 2022 г. е в размер на 93 153, 14 лв., но не е установено какъв е размерът на корпоративния данък, за който се претендира преотстъпване по ЗКПО и какъв е видът на данъчното облекчение, за което се претендира. Според контролния орган, в издадения акт са направени изводи относно „ корпоративен данък за внасяне по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. в размер на 75 153, 14 лв. “, но в Глава Двадесет и втора от ЗКПО „Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък“, не са налице облекчения, касаещи корпоративен данък за внасяне.

На следващо място прието е, че изводите в издадения акт, че към 31.12.2022 г. дружеството има задължение в размер на 31, 80 лв. за данък върху доходите на физически лица не са подкрепени с доказателства, направени са при анализ на определени задължения и вноски за м. 12.2022 г., а не е извършено анализиране на всяко едно от задълженията в данъчно-осигурителната сметка на лицето поотделно, не е извършено анализиране и на внесените от лицето суми за 2022г.

В решението си, директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив е посочил, че наличието на предвидените в Глава Двадесет и втора от ЗКПО „Преотстъпване и освобождаване от корпоративен от облагане с корпоративен данък“ предпоставки, може да се установи единствено в хода на ревизионно производство, каквото в случая не е инициирано с издаването на заповед за възлагане на ревизия, по реда на чл. 112, ал. 1 от ДОПК.

1. С Резолюция за извършване на проверка № П-32003224038464-0РП-001 от 22.02.2024 г.(л.22), издадена от Й. М. на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“, въз основа на Решение № 61 от 14.02.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив е разпоредено да бъдат проверени задълженията на „БРАТЯ КОЦЕВИ“ ООД, ЕИК 112644160 за корпоративен данък за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Представена е Заповед № 001 от 02.01.2024 г. на директора на ТД „Средни данъкоплатци“ на НАП( л. 21), с която е наредено, функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да се изпълняват от Й. М. и още двама, поименно посочени служители в отдел „Контрол“, сектор „Ревизии и проверки“ в ТД „Средни данъкоплатци“ на НАП.

1. В рамките на тази хронология е издаден процесния Акт за прихващане или възстановяване № П-32003224038464-004-001 от 09.07.2024 г., в който органа по приходите е констатирал, че в Част V „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ от подадената от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. с вх.№ 1300И052480 от 29.06.2023г.(л. 114), е заявено:

• Общо приходи - 17 114 465.29 лв. в т. ч. нетни приходи от продажби - 17 114 465.29 лв.

• Общо разходи - 16 183 965.88 лв.

• Счетоводен финансов резултат:

Счетоводна печалба - 930 499.41 лв.

• Счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване:

Положителен - 930 499.41 лв.

Преобразуване на счетоводния финансов резултат:

А. Увеличения:

Всичко увеличения - 374 759.61 лв.

Б. Намаления:

Всичко намаление - 373 727.60 лв.

• Данъчен финансов резултата:

Данъчна печалба - 931 531.42 лв.

• Полагащ се корпоративен данък - 10 % - 93 153.14 лв.

• Годишен корпоративен данък след преотстъпването - 93 153.14 лв.

• Направени авансови вноски през годината - 18 000.00 лв.

• Разлика за внасяне - внесени - 75 153.14 лв.

• Начислена лихва по чл. 89 от ЗКПО - 5063, 88 лв. внесени през м. 07.2023 г. Посочено е още, че в подадената ГДД по чл. 92 за 2022 г. няма поставени отметки в част III, т. 4 - Преотстъпване на корпоративен данък и/или намаление на счетоводния финансов резултат по реда на глава XXII от ЗКПО и т. 4. 1 - Изпълнение на изискването по чл.167, ал.1 от ЗКПО.

1. На следващо място, органа по приходите е посочил, че дружеството е заявило искане за „… преотстъпване на данък в размер на 75153, 14 лв., съгласно чл. 184, т, 1, б. А от ЗКПО - данъчно задължено лице извършващо производствена дейност единствено в община, в която за предходната година преди текущата безработицата е над 25 на сто по- висока от средната за страната за същия период …“.

В случая трябва да се констатира, че в нито един от представените по делото писмени документи, такова правно основание на искането за преотстъпване на данъка не е сочено от дружеството. Всъщност, дружеството е заявило пред администрацията искането си за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 75 000.00 лв. за отчетната 2022 г., но никъде не е посочило конкретно правно основание на тази си претенция. Същата е заявена още с подаване на първоначалната Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО(л. 82), във връзка с която, върху същата е налице отбелязване, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения и не може да се ползва от преотстъпване на данъка. На това основание е дадено указание, да бъде коригиран ред 16 „Преотстъпен корпоративен данък“ от Част V на декларацията. Тази нова декларация явно е приета с вх. № 1300И0352480 от 29.06.2023 г., според представеното по делото съобщение до „БРАТЯ КОЦЕВИ“ ООД(л. 135). Явно е при това положение, че прежде поменатата ГДД вх.№ 1300И052480 от 29.06.2023г.(л.114) е коригирания съобразно указанията на приходна администрация вариант.

На следващо място, в отправеното до дружеството писмо от 07.07.2023 г.(л. 92), е посочено, че по повод Искане с вх. № 13969 от 30.06.2023 г., за извършване на корекция в подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022 г., в частта за деклариране на преотстъпен корпоративен данък е извършена проверка на данъчно осигурителната сметка на дружеството, като е установено следното: На 22.12.2022 г. е подадена декларация обр. 6 с вх. № 130022210981790 от 22.12.2022 г., в която е декларирано задължение за данък върху общия доход в размер на 5 297, 17 лв. за м. ноември 2022 г., със срок на плащане 29.12.2022 г. Дължимата сума е погасена частично с плащане от 16.12.2022 г. в размер на 1454, 65 лв. и от 29.12.2022 г. със сума в размер на 3 810, 72 лв. Към 31.12.2022 г. има непогасен остатък в размер на 31.80 лв., съставляващи задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения – вземане по декларация на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ. Посочено в писмото е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 167, ал. 1от ЗКПО за преотстъпване на данъка, доколкото е налице публично задължение за дружеството към 31.12.2022 г. Трябва да се добави още, че в хода на настоящото производство, от дружеството се представи Заповед № РД-14-50 от 14.02.2023 г. за утвърждаване на Списък на общините, в които за 2022 г. равнището на безработица е равно или по-високо от средното за страната (издадена от министъра на иновациите и растежа, обн., ДВ, бр. 22 от 10.03.2023 г.), вероятно за да се обоснове правното основание на исканото от дружеството преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. е именно чл. 184, т, 1, б. „а“ от ЗКПО. Т. изрично твърдение обаче не се заяви от неговите представители.

1. Във връзка искането за възстановяване на сумата от 75 000, 00 лв., в процесния акт е посочено, че след извършена проверка на данъчно-осигурителната сметка и на данните в информационния масив при ТД на НАП – „Историческа справка за общи задължения“ е установено, че към 31.12.2022 г, дружеството има задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 31, 80 лв., съобразно декларация обр. 6 с вх. № 130022210981790 от 22.12.2022 г. Според представената по делото разпечатка от информационния масив на ТД на НАП(л. 141) е видно, че общото задължение на дружеството за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение за м. ноември 2022 г. е в размер на 5297, 17 лв., а заплатените от същото суми са в размер на 1454, 65 лв. на 16.12.2022 г. и в размер на 3810, 72 лв. на 29.12.2022 г. или общо 5265, 37 лв. Тоест останала е дължима сума от 31, 80лв.

1. При това положение, от органа по приходите е прието, че е налице подлежащо на принудително изпълнение публично вземане спрямо дружеството, независимо че не са налице данни за предприети действия от администрацията по чл. 182 и сл. от ДОПК. Според органа по приходите „… Презумпцията е, че щом лицето само е определило и посочило определен размер на задължението, то става изискуемо и се квалифицира от закона като подлежащо на принудително изпълнение. Следва да се има предвид, че изпълнението и доказването на условията за ползване на данъчни облекчения и отстъпки е в тежест на данъчно задълженото лице, доколкото става въпрос за благоприятстващо го изключение от общите правила. След като данъчно задълженото лице предявява претенция да заплаща по-малък размер на данъка спрямо обичайното за останалите данъчно задължени лица, намалявайки по този начин участието си в общия принос, то тази претенция е допустима само и единствено спрямо добросъвестни данъкоплатци, които са заплатили изцяло своите публични задължения към съответния времеви момент, на който законът придава правна сила. За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размерът на същото ….“.

1. Каза се, АПВ № П-32003224038464-004-001 от 09.07.2024 г. е обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 1342 от 03.10.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София, към Централно управление на Национална агенция за приходите.

Контролния в йерархията на администрацията орган е възприел изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи с в акта ва прихващане или възстановяване.

Прието е още, че в конкретният случай, данъчно задълженото лице не се е възползвало от правото си за преотстъпване на данъка в срока на подаване на ГДД, нито е направило волеизявление за преотстъпване на корпоративния данък чрез подаване на коригираща ГДД по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, за наличие на основания предвидени в чл. 79 от ЗКПО, свързани с допуснати грешки различни от счетоводни и коригиращи събития. Посочено е, че вместо това, дружеството е подало искане вх. №70-00-11232 от 15.11.2023 г., с което е заявило претенция за възстановяване на преотстъпен корпоративен данък в размер на 75 000, 00 лв., без да е установено как е определен размерът на процесната сума, респективно видът на данъчното облекчение.

ІV. За правото:

1. Според чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

В чл. 103, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В тази насока, в чл. 103, ал. 2 от ДОПК е установено правилото според което, отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.

1. Описаните данни в предходния раздел на настоящото решение, позволяват да се направи констатацията, че в текущия казус е осъществена именно процедурата уредена в прежде цитираните нормативни текстове.

От страна на дружеството е била подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен данък за отчетната 2022 г. (л. 82). Декларацията явно е приета от администрацията, като е била извършена автоматична проверка на заявените от дружеството данни. В резултат от същата е констатирано, че „… Поради наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения във Вашата данъчно-осигурителна сметка към 31.12.2022 г, Вие няма да може да се възползвате от преотстъпването на данъка. Моля коригирайте ред 16 (1600) "ПРЕОТСТЬПЕН КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК" на Част V!....“. Този запис е генериран върху самата декларация.

При това положение, по реда на чл. 103 ал. 2 от ДОПК, е последвало подаването на нова ГДД, регистрирана с вх.№ 1300И052480 от 29.06.2023г.(л.114 и л. 125), която е съобразена с указанията на приходна администрация, като в Част V, ред 16(1600) „Преотстъпен корпоративен данък“ не са заявени данни(л. 116 и л. 127) за наличието на преотстъпен корпоративен данък.

1. Тук следва да се посочи, че съобразно чл. 106, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 и подлежи на обжалване в 14-дневе срок от получаването му пред териториалния директор.

В случая, подаването на нова декларация от страна дружеството означава, че посочените от администрацията несъответствия в първоначално подадената ГДД са били отстранени от задълженото лице и не са били налице предпоставките за издаване на акт за установяване на задължението по реда на чл. 106 от АПК.

1. Тези данни налагат да се приеме за несъмнено, че при декларирането по реда на чл. 92 от ЗКПО на данъчния финансов резултат и дължимия от дружеството годишен корпоративен данък за 2022 г. е осъществена процедурата по чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като валидната и пораждаща и понастоящем правни последици Годишна данъчна декларация е тази регистрирана с вх.№ 1300И052480 от 29.06.2023г. При това положение, именно въпросната декларация е следва да бъде квалифицирана като изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. От декларираните в същата данни обаче, не се констатира наличие на подлежаща на възстановяване или прихващане сума в размер на 75 000, 00лв., съобразно заявеното от дружеството Искане вх.№ 70-00-11232 от 15.11.2023 г.(л. 71). Това пък, прави напълно излишно обсъждането на въпроса, дали в случая спрямо дружеството е налице право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на Глава двадесет и втора от ЗКПО и какъв е неговия конкретен размер.

1. От представеното по делото писмо изх. № 13969#1 от 07.07.2023 г.(л. 92), на директора на офис „Обслужване“, Пазарджик на ТД на НАП, Пловдив е видно, че от „БРАТЯ КОЦЕВИ“ ООД, до администрацията е било отправено Искане с вх. № 13969 от 30.06.2023 г., за извършване на корекция в подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г., в частта за деклариране на преотстъпен корпоративен данък. Както се описа в т. 11 от настоящото решение, според отговора на органа по приходите, във връзка с това искане е бил извършен анализ на данъчно осигурителна сметка на дружеството, като е установено, че към 31.12.2022 г. има непогасен остатък в размер на 31, 80 лв., съставляващи задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения – вземане по декларация на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, поради което в случая не са налице предпоставките по чл. 167, ал. 1от ЗКПО за преотстъпване на данъка, доколкото е налице публично задължение за дружеството към 31.12.2022 г. По делото не се твърди и не се установява, волеизявлението на органа по приходите обективиран в това писмо да е било обжалвано. Самото писмо не е предмет на текущия административно правен спор, което изключва възможността за обсъждане на неговата законосъобразност по същество.

1. За пълнота на изложението, следва да се добави, че съобразно чл. 75, ал. 1 от ЗКПО, при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. В чл. 75, ал. 3 от ЗКПО е указано, че в случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването ѝ е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

Според нормата на чл. 79 от ЗКПО пък, разпоредбите на тази глава ( става реч за Глава дванадесета „Счетоводни грешки“ от ЗКПО – пояснението мое) се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат, както и за коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти.

По делото не се твърди и не се установява да е правено искане или да е била осъществявана процедура по реда, описан в цитираните два нормативни текста.

При това положение, крайният извод е, че в случая, по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, не се установява наличие на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване на дружеството жалбоподател съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите.

V. За разноските:

1. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, на администрацията се дължи присъждане за осъществена юрисконсулска защита в размер на 6650, 00лв.

Ето защо, Съдът