Решение № 34359 от 21.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6177/2025 г.

Производството е по чл.206б, ал.4 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.206а от ЗМ. Образувано е по жалба на „СИУЦИН“ ЕООД [ЕИК] със седалище София срещу РЕШЕНИЕ № Р-267/32 - 162701/30.05.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, с което е потвърдено Постановление № 89/16.04.2025г. на Директора на ТД Митница Варна за налагане на обезпечителни мерки /запор/ върху банковите сметки на „Сиуцин“ ЕООД [ЕИК] за сумата от 67 257, 86лв. В жалбата се сочи, че с ПНПОМ на „Сиуцин“ ЕООД е наложена обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на дружеството, както и върху депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми представени за доверително управление в „Обединена българска банка“ АД в размер на 67 257, 86. Допълнено е, че мярката е наложена за обезпечаване за прогнозируемата имуществена санкция, която ще бъде наложена с наказателно постановление по административно-наказателна преписка № BG2025/2000 - 37 по описа на ТД Митница Варна, образувана с АУАН № BG24032025/2000/M - 35 от 24.03.2025г.. Във връзка с изложеното се оспорва извода, че има необходимост от обезпечаването на установените и необезпечени вземания, тъй като несъстоятелно е да се изтъква като мотив това, че размерът на вземането ще е висок. Подчертава се, че това не следва да става автоматично, а трябва да се изследва от конкретните факти за дружеството – дали събирането на това бъдещо вземане ще се затрудни. Изводът, че вземането ще бъде затруднено, е направено без посочване на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи това съждение. Визирано е, че длъжникът е изряден платец на други публични задължения, няма никакви публични задължения и в този смисъл няма рисково поведение. На следващо място в жалбата се излагат доводи за това, че неправилно е издадено на дружеството НП, тъй като същото не било извършило нарушението. Допълва се, че мярката като цяло възпрепятства дейността на дружеството, както и влияе на отношенията на „Сиуцин“ ЕООД с контрагенти и клиенти. С оглед изложеното се моли да се уважи жалбата. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.С.. Претендират се разноски по списък. Ответната страна чрез юрк.Й. –оспорва жалбата и моли като неоснователна да се отхвърли. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ГРАД КАТО СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: Жалбата от 09.06.2025г. по отношение на връчване от 31.05.2025г.-е в 7дневния срок, от адресат на акта с правен интерес, поради което е допустима. По съществото си жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА като за да достигне до тези изводи съдът съобрази следното: С ПНПОМ №89/16.04.2025г. на директора на ТД Митница Варна, на основание чл. 206а, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2066, ал. 1 от ЗМ, е наложен запор върху банкови сметки на „СИУЦИН“ ЕООД, както и депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, представени за доверително управление, до размера на 67 257, 86лв., за обезпечаване на държавни вземания за прогнозируема имуществена санкция по образувано административно-наказателно производство № BG2025/2000-37 по описа на ТД Митница Варна /л.36/. Не е спорно, че срещу дружеството има Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG24032025/2000/M-35 от 24.03.2025г. за извършено на 11.02.2025г. на МП Варна-Запад отклоняване на стоки от митнически надзор, декларирани с МД с MRN 25BG002002133868R9/07.02.2025г., преди даване на разрешение за вдигане на стоките от МП Варна-Запад (с изключение на стоки, задържани от митническите органи с Разписка за задържане № 25001386/10.02.2025г./, с което е осъществен състав на чл. 234а от ЗМ. За да се издаде ПНОМ –директорът на ТД – Митница Варна се е позовал на чл. 206а, ал. 1 от ЗМ, съгласно която разпоредба -когато плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на Глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат посочените в тази разпоредба обезпечителни мерки, като в ал. 3 е посочено, че обезпечителните мерки се налагат в съответствие с размера на митата и другите публични държавни вземания. Конкретно е визирано, че се касае за обезпечение на бъдещото вземане цели преодоляване на несигурното му погасяване. Прието е, че има обезпечителна нужда с оглед наличието на образуваното нах производство, бъдещото вземане, което е необезпечено. За размера на това вземане има позоваване на Становище peг. № 32-103382/02.04.2025г. на комисия, определена със Заповед № ЗТД-2000-458/32-99127/02.09.2023г. на директора на ТД Митница Варна, за определяне на митническата стойност на стоките, предмет на нарушение по АНП № BG2025/2000-37 по описа на ТД Митница Варна, в размер на 67 257, 86 лв. (шестдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки). Прието е, че за установеното нарушение, размера на прогнозируемата имуществена санкция по съставения АУАН е в размер на 67 257, 86 лв. (шестдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), което е голям размер, поради което следва да се обезпечи чрез наложените обезпечителни мерки. Визирано е, че целта на производството по чл. 206а и следващите от ЗМ, е да се обезпечат вземанията до влизане в сила на актовете, които ги определят, т.е. преди да са станали изискуеми и събираеми. При оспорването на посочено ПНОМ –ответникът е с споделил констатациите в постановлението за обезпечителна нужда. Направен е извода, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за налагане на обезпечителните мерки и конкретно за наличието на „обезпечителна нужда“. Степента на вероятност да възникнат спрямо жалбоподателя публични държавни вземания, свързани с реализирането на административно-наказателна отговорност, е била обект на преценка от страна на законодателя, която е инкорпорирана в предвидената възможност за налагане на обезпечителни мерки още на фазата на образуването на административно-наказателно производство. Необходимият баланс между вероятността за възникване на вземането и степента на засягане на имуществените права на лицето, е отчетена от законодателя с регламентирането на условието обезпечителни мерки да бъдат налагани само когато без тях ще бъде невъзможно или затруднено събирането на вземанията, и на изискването мерките да съответстват на размера на вземането. Отчетен е и значителния размер на очакваните задължения, което обосновава предположение, че събирането им ще бъде сериозно затруднено или осуетено, което мотивира обезпечителната нужда. Не е споделено твърдението на жалбоподателя за неспазване принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Наложеният запор върху банковите сметки, както и върху депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени на доверително управление в „Обединена българска банка“ АД е до размера на прогнозируемата санкция. Допълнено е, че вече има издадено НП № BG2025/2000-37/Hn от 15.05.2025 г., с което на „СИУЦИН“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 67 257, 86 лева (шестдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем лева и 86 стотинки), представляваща 100% от митническата стойност на стоката, на основание чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Направена е и констатацията, че обжалваният акт, с оглед приложимите законови разпоредби и приложените писмени доказателства, е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл. 2066, ал. 1 от ЗМ. Постановлението е издадено в изискуемата писмена форма. Съдържа фактическите и правни основания, въз основа на които е наложена обезпечителна мярка от изброените в чл. 206а, ал. 1 от ЗМ, поради което не е налице основание и не се установяват пороци, които да обосновават извод за неговата нищожност. С оглед това е отхвърлена жалбата. В СЪДЕБНОТО производство е не са представяни писмени доказателства. СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: Правното основание за издаване на ПНОМ е чл.229, ал.7 вр. с чл.206а от ЗМ. Първата норма разписва компетентността на митническите органи, съответно ал.2 на чл.206а от ЗМ регламентира предпоставките. Същите се изразяващи се в това да има мито или публично държавно вземане, което да се обезпечи и обезпечителна нужда. Последната означава, че ако не се наложат обезпечителните мерки –ще стане невъзможно събирането на вземането или ще се затрудни. Преценката дали ще се затрудни е комплексна. Тя се извежда от анализа на няколко фактори – според размера на вземането, имущественото състояние на субекта, поведението му към плащане на други задължения и т.н.. Трябва да се маркира, че чл.206в от ЗМ препраща към ДОПК за неуредените случаи, където на обезпечение подлежи и бъдещо/предполагаемо вземане, като преценката за обезпечителната нужда не се променя т.е. изискванията на законодателя нито се завишават, нито намаляват. Безспорно към момента на налагане на ОМ е налице предполагаемо, бъдещо вземане. Без оглед на това, че е издадено и НП вече, доколкото няма данни за неговото оспорване – вземането си остава неустановено окончателно. Доводите на оспорващия за това, че не е извършил нарушение в настоящето производство са ирелевантни. Същите ще се разгледат в административно-наказателното производство. Този факт не подлежи на преценка при налагане на ОМ. Единствено следва да се констатира за целите на производството непроменена обезпечителна нужда. Не е спорно, че размера на бъдещото задължение е 67 257, 86лв.. Същото е свързано с действия на оспорващия по отклоняване от митнически надзор. Едноличен собственик на капитала и управител е чуждестранен гражданин Ч. С. от Китай. В действителност няма констатации за имущественото състояние на субекта, но е видно от приложената справка, че капитала [рег. номер]. и същият не е променян, което се установява от публичните данни от ТР. Също така, видно от счетоводните баланси през годините вкл. последния от 2021г. няма дълготрайни материални активи- земя, сгради., машини. Има задължения. От страна на жалбоподателя въпреки, че му е указана доказателствената тежест, не са постъпили доказателства, че дружеството е в състояние да обезпечи плащането на задължението. Точно обратното отричането на същото –може да е индиция конкретно съчетано с горепосочените факти, че няма да се плати. В този контекст – е налице извода, че ще се затрудни събирането на вземането, което е достатъчна констатация за налагане на мерките. Ако оспорващия твърди, че може да плати /и така, че няма да затрудни събирането на вземането/ е следвало да докаже това си твърдения. Правилно от ответника е установено, че от оспорващия не е предложено да се замени обезпечението. Констатира се от състава, че е наложена е по чл.206а, ал.1 т.1 от ЗМ допустима обезпечителна мярка. Няма данни и за отмяна на обезпечителната мярка на основание чл.206б, ал.5 от ЗМ, когато длъжникът представи обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа. Следователно както ПНОМ, така и потвърждаващото го решение са законосъобразни актове- издадени са от компетентни органи, в производство без наличието на съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материални закон и в съответствие с целта на закона. Целта конкретно е да се преодолее възможността за несигурното му погасяване, какви данни от анализа на горепосочените обстоятелства са налице. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. На ответника трябва да се присъди юрк.възнаграждение по НИПП вр. ЗППП в минимален размер от 130лв. ВОДИМ СЪДЪТ