Решение № 213 от 14.11.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 213/2024 г.

Производството по в.гр.дело № 213/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на А. Р. М., чрез пълномощника адв.Г., против решение № 155/13.02.2024г. по гр.дело № 714/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Прокуратурата на Република България за осъждането и за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно поддържане и повдигане на обвинение по ДП 310/2003г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас, № 280/04г. по описа на НслС, ДП № 1920/2012г. по описа на БРП, за извършени престъпления по чл.159, ал.2 от НК, чл.155, ал.1 от НК и чл.155, ал.5 от НК, прекратено спрямо ищеца с постановление от 19.12.2017г. на прокурор при БРП, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2004г. до окончателното плащане. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Страната възразява против извода на съда за погасяване на вземането по давност. Този извод на съда е намерен за неправилен, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на защитника на ищеца адв.Тодоров на 11.01.2018г. и според съда е влязло в сила на 18.01.2018г. Въззиваемата страна не е депозирала в срок отговор на жалбата. Страните не са направили доказателствени искания. Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното: С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения от въззивника иск за присъждане на обезщетение за незаконно обвинение по съображения, че от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, до предявяване на исковата претенция пред гражданския съд са изминали повече от 5 години и вземането е погасено по давност. За да приеме решение в този смисъл съдът приел, че на ищецът е било връчено постановление за прекратяване чрез неговия защитник в процеса на 11.01.18г. и към 13.04.2023г., когато е предявен иск пред съда, е изтекла общата петгодишна давност за погасяване на вземанията. При отсъствието на доказателствени искания пред настоящата инстанция, въз основа на представените по делото в първата инстанция по фактите, от фактическа страна въззивният съд приема следното: По несъмнен начин и при отсъствие на спор между страните е установено, че на 07.04.2004г е образувано предварително производство № 310/2003г. на ОСлО при ОП-Бургас, № 280/04г. по описа на НСлС, ДП № 1920/2012г. по описа на БРП, което се е водило срещу множество лица за склоняване към проституция, държане без разрешително на огнестрелни оръжия и участие в организирана престъпна група с користна цел. В хода на разследването са привлечени в качеството на обвиняеми в съучастие ищецът А. М. и други лица, като А. М. е привлечен по досъдебното производство като обвиняем за извършени престъпления по чл.159, ал.2 от НК, чл.155, ал.1 от НК, чл.155, ал.5 от НК и чл.321, ал.2 вр. чл.20 от НК. Делото е било внесено от прокурора с обвинителен акт спрямо привлечените лица в съда, но е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. По-късно, с прокурорско постановление от 03.06.2011г. на А. М. са повдигнати общо четири обвинения за извършени престъпления по чл.155, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и едно обвинение по чл.155, ал.5, т.2 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 от НК. С постановление от 12.04.2012г. на прокурор при БОП, наказателното производство е частично прекратено спрямо ищеца за престъплението по чл.321, ал.2 вр. чл.20 от НК и относно по-тежко наказуеми квалифицирани състави и досъдебното производство изпратено по компетентност на БРП. С постановление от 16.12.2013г. на прокурор при БОП е частично прекратено наказателното производството спрямо А. М. за част от престъпленията по чл.155 от НК. Окончателно наказателното производство по отношение на ищеца е прекратено с постановление от 29.12.2017г. на прокурор при БРП с указания, че подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред БРС. По делото е приложено съобщението за окончателно прекратяване на наказателното производство, което е връчено на защитника на А. М. в досъдебното производство - адвокат Д. Т. на 11.01.2018г., а на 16.01.18г. е връчено на съсед Р.. В съдебно заседание ищцовата страна не оспорва получаване на постановлението за прекратяване на 16.01.18г., но възразява, че постановлението за прекратяване на наказателното производство влиза в сила след като изтече срока за обжалване по отношение на всички обвиняеми лица или 23.04.18г. По делото са събрани свидетелски показания относно състоянието на тревога и потиснатост на ищеца по време на продължителния процес. При така установената несложна фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Искът се основава на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Доказани са изискуемите за възникване на материалното право на обезщетение предпоставки – ответната прокуратура е повдигнала и поддържала обвинение против ищеца в продължение на 14 години за тежки умишлени престъпления, като наказателното производство е било прекратено на сочените в закона основания. Тежестта на повдигнатите обвинения, общата продължителност на разследването и интензитета на наказателното преследване – предявяване на нови и по-тежки обвинения, обуславят създаване на обстановка на несигурност за бъдещето, страх от осъждане на сериозно наказание. Преценени вредите в контекста на критериите по чл.52 ЗЗД за справедливост на обезщетението, позволяват определяне на обезщетение в рамките на 10 000лв. С влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство несъмнено възниква правото на обезщетение по реда на ЗОДОВ, ако лицето е понесло вреди от незаконното обвинение. На основание чл.180, ал.3 НПК книжата за връчване на обвиняемо лице могат да бъдат връчени на защитник. В настоящия случай съдът приема връчването на постановлението на адв. Д. Т. на 11.01.18г. за редовно, като съобразява и позицията на страната, изразена в съдебно заседание на 26.01.24г. От деня, следващ влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, възниква материалното право на ищеца за вземане за обезщетение на вредите съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. На основание чл.110 ЗЗД вземането му се погасява с общата петгодишна давност или на 19.01.2023г. Необосновано е твърдението, че правото на ищеца става изискуемо от деня, следващ влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на всички останали обвинаеми лица. Подобна теза противоречи на личния характер на наказателната отговорност. Процесуалният наказателен закон не допуска правото на обжалване на обвиняемия да бъде поставено в зависимост от правни и фактически действия на други лица в наказателния процес. Единствените условия за неговото упражняване са правния интерес и спазване на законния срок. Искът, предявен на 13.04.23г. пред БОС, е предявен след изтичане на погасителната давност и защитното възражение на ответната страна, направено с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК е основателно. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с последиците по закон. Мотивиран от изложеното БАС