Решение № 22 от 25.2.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 36/2025 г.

Производство по чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ. Длъжностно лице при Агенция по вписванията е постановило ОТКАЗ № 20250210095857-4/14.02.2025r. по повод на заявление вх. № 20250210095857 / 10.02.2025г. от П. Г. П. на основание чл. 24 от Закона за търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ, като е отказало вписване на първоначална регистрация на Сдружение с Наименование: БИОРЕМЕДИАЦИЯ, Изписване на чужд език: BIOREMEDIATION и със Седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ гр. Плевен 5800, Област Плевен; Община Плевен Огоста, № 12, ет. 1, ап. 2, адрес на електронна поща bioremediacia@gmail.com с Основна дейност по КИД: 72.10, Научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки. За да постанови този отказ, длъжностното лице е приело, че при проверката на основание чл.21 ЗТРРЮЛНЦ се е установило, че „Към заявлението не е представен изискуем документ, а именно препис от подлежащия на устав, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.“ Посочил, че „ Съгласно чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а в чл.З от приложения към заявлението препис от устава не са заличени адресите на учредителите на сдружението, които адреси съставляват лични данни и не попадат в изискуемото се съдържание на устава съгласно ЗЮЛНЦ. Освен това длъжностното лице приело, че разпоредбите на чл.15, т.15 и 18 от приложения устав противоречат на повелителните разпоредби на закона, като пояснило, че разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗЮЛНЦ изброява правомощията на общото събрание на членовете на сдружението, като посочените в ал. 2 решения не могат да се възлагат на други органи на сдружението чрез уставни клаузи или по решение на общото събрание и единствено от компетентността на общото събрание като върховен орган е вземането на решения, свързани с основните въпроси по статута и управлението на юридическото лице с нестопанска цел, като промяна в устава, избор и освобождаване на членовете на управителния орган, преобразуване и прекратяване на сдружението.Оттам е направило извод, че са налице завишени изисквания относно начина на свикване и провеждане на заседанията на върховния орган и че единствено по отношение на управителния орган на сдружението законът изрично допуска облекчен ред за провеждане на заседанията на неговите членове, предвид чл. 32, ал. 3 и 5 от ЗЮЛНЦ, но този облекчен ред не важи по отношение решенията на общото събрание, т.е., че ЗЮЛНЦ не предвижда и не урежда възможност за приемане на решения при дистанционно провеждане на общото събрание или представяне на неприсъствено взети решения, без провеждане на общо събрание на членовете на сдружението и без членовете да подписват лично присъствен списък. При така изяснената фактическа обстановка, на основание чл.21 вр. с чл.21, т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице счело, че следва да се постанови отказ по заявление р. №20250210095857 от 10.02.2025 г. Срещу този отказ е постъпила жалба от П. Г. П. – председател на Сдружението, която е била подадена на 19.02.2025г., т.е. в срока по чл. 25, ал.1 от ЗТРРЛЮНЦ, от надлежно лице в регистърното производство по което е постановен отказа, т.е жалбата е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. По същество, обаче, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Както се вижда от намиращите се в делото материали, на заявителя са били давани трикратно указания за отстраняване на нередовности на документите, съпровождащи заявлението за регистрация, като една от тези нередовности е била именно за „представяне на препис от Устава на сдружението със заличени лични данни, съответстващ на заявените обстоятелства по отношение на целите на сдружението „. Първите такива указания са тези с № 20250210095857/ 11.02.2025г. Следващи указания в същия смисъл са били дадени на 13.02.2025г. / вж. Указания № 20250210095857-2 / 13.02.2025г. и накрая за трети път са били дадени указания в същия смисъл с № 20250210095857-3 / 14.02.2025г. Въпреки трикратно дадените указания за отстраняване на този порок на преписа от Устава на сдружението, те не са били изпълнени от заявителя, като всички екземпляри от Устава съдържат отново незаличени лични данни за членовете на УС на сдружението, а именно техните адреси.Така, че оплакването развито в жалбата, че преди да постанови отказа, длъжностното лице по вписванията не е дало надлежни указания за отстраняване на нередовности на съпровождащите заявлението за регистрация документи, не отговаря на действителното положение. И до настоящия момент тези указания не са изпълнени от заявителя и не е налице препис от Устава на сдружението със заличени лични данни освен тези, които се изискват по закон, съгласно изискването на чл. 13 ал. 6 изр. Трето от ЗЮЛНЦ.Изискуемите по закон / чл. 18, ал. 1 т. 3 от ЗЮЛНЦ/данни са само имената на членовете на управителния орган, а не и техните адреси, които продължават да фигурират в представените преписи от устава на сдружението. На второ място и по –същественият проблем, стоящ пред регистрацията на сдружението са констатираните от длъжностното лице противоречия между текстове на Устава, уреждащи провеждането на общото събрание на сдружението и императивни норми на ЗЮЛНЦ относно провеждането на това общо събрание. Тези текстове на Устава са именно посочените от длъжностното лице – чл. 15, т.15 и т. 18 от Устава на сдружението.В т.15 е предвидена възможност общото събрание на сдружението да се провежда освен чрез лично присъствие, така също и чрез конферентен телефонен разговор или чрез видеоконференция, а в т.18 е предвидена възможност общото събрание да взима решения и без да се провежда заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от 2/3 от членовете на Съвета. Тези текстове на Устава и според Плевенски окръжен съд противоречат на нормите на чл. 27 и на чл. 29, ал.1 от ЗЮЛНЦ, които при тяхното съвместно тълкуване дават основание да се приеме, че законът не предвижда възможност за неприсъствено провеждане на събранието на сдружението, а изисква задължително присъствие на членовете на сдружението, респ. на техни пълномощници при провеждане на събранието. Редакцията на чл. 27 от ЗЮЛНЦ определено насочва към извода, че се изисква физическо присъствие на членовете на сдружението, особено като се съобрази и хипотезата на провеждане на събранието при спадащ кворум, при която изрично се сочи, че събранието „ се провежда с един час по –късно НА СЪЩОТО МЯСТО и може да се проведе независимо от това колко членове ще се явят..“ От този текст на закона следва, че той изисква физическото присъствие на членовете на сдружението на едно и също място –там където е насрочено и обявено, че ще се проведе общото събрание, а не позволява дистанционно участие на членовете на сдружението в работата на общото събрание от напълно различни локации, каквато идея е заложена в устава на сдружението. Все същата логика / за присъствено провеждане на събранието /е заложена и в чл. 28, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, който позволява член на сдружението да участва в работата на общото събрание чрез пълномощник с писмено пълномощно, като и в т.сл. смисълът е да се осигури физическото присъствие на членовете на сдружението при провеждане на събранието, а при наличие на пречка пред тях да се явят лично, то вместо тях да участва техен пълномощник, който обаче също така следва да присъства физически на това събрание. Във вр. с тези норми на ЗЮЛНЦ съдът възприема и нормата на чл. 29, ал.1 от същия закон, която сочи, че решенията на общото събрание се взимат с мнозинство ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ, което отново предполага физическо присъствие на гласуващите членове на сдружението или на техните пълномощници, а не чрез дистанционно участие, чрез телефонен разговор или видеоконферентна връзка, както е предвидено в Устава на сдружението. Все в т.вр. следва да се отбележи, че възможността за вземане на решения без провеждане на заседания е предвидена само и изрично за работата на Управителния съвет на сдруженията – чл. 32, ал. 5 от ЗЮЛНЦ, а така също и възможността за провеждане на заседанията чрез двустранна телефонна връзка или друга връзка, установяваща самоличността на участника е предвидена само за работата на Управителния съвет- чл. 32, ал. 3 от ЗЮЛНЦ с оглед осигуряване на по-голяма бързина и оперативност в работата на този орган на сдружението, но не е приложима и за работата на общото събрание на сдружението. Това е така, защото нормите на чл. 32, ал. 5 и на чл. 32, ал. 3 от ЗЮЛНЦ са специални норми, които се отнасят само и изрично до Управителния съвет на сдружението и няма основание за тяхното разширително тълкуване и за тяхното приложение по аналогия и към работата на общото събрание на сдружението. Докато първият порок, свързан с непредставяне от заявителя на препис от Устава на сдружението със заличени лични данни, е бил отстраним /но не е бил отстранен въпреки трикратно даваните указания в този смисъл/, то констатираните противоречия на текстове от Устава на сдружението относно работата на общото събрание на сдружението с норми на ЗЮЛНЦ не могат да бъдат отстранени, а предполагат провеждане на ново учредително събрание за приемане на друг, коригиран устав, то няма основание да се изисква от длъжностното лице по регистрацията да дава нови указания на заявителя за отстраняване на тези пороци на Устава. Поради тези съображения, обжалваният отказ следва да бъде потвърден, респ. жалбата срещу него да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното дотук, Плевенски окръжен съд