Решение № 534 от 26.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 587/2024 г.

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на Г. Г. К., [ЕГН], от гр. Попово, обл. Търговище, [улица]подадена против Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. София. В исковата молба обективно са съединени исковете на Г. Г. К. за обезщетение в размер от 2000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт-изричен отказ на органа за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 01.03.2024 г. до 10.07.2024 г., както и за обезщетение в размер на 45.14 лв., за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на органа - забавено изплащане на отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 03.07.2024 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 15.10.2024г. до окончателното изплащане на претендираните суми като обезщетения по тях. С исковата молба ищцата К. излага твърдение, че от момента на издаване на незаконосъобразния отказ да ѝ се отпусне полагащото ѝ се обезщетение -01.03.2024г., с издаването на Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. до момента, в който същото ѝ е било отпуснато –10.07.2024г. с Разпореждане № 253-00-571-9/10.07.2024г., тя е живяла под силен стрес, напрежение и несигурност. Излага се твърдение, че в следствие на незаконосъобразния отказ на НОИ да ѝ отпусне полагащото ѝ се обезщетение се е стигнало до конфликти със съпруга ѝ, тъй като се наложило да се издържа от неговата пенсия, както и до нуждата да вземе заем от приятели, което е породило в нея емоционални страдания, страх и тревожност, чувство на унижение и загуба на достойнство. С исковата молба ищцата К. излага и твърдение и за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на органа, довело до забавено плащане на дължимото ѝ парично обезщетение в размер на 45.14 лева, съставляваща законната лихва върху цялата сума на платеното ѝ обезщетение за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение, отменящо отказа - 03.07.2024г. до датата на реалното изплащане на обезщетението- 15.07.2024г. Моли исковата молба да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание ищцата процесуално се представлява от Д. Д. К., в качеството му на нейн син, който изцяло поддържа исковата молба. Излага твърдение, че не се оспорва обстоятелството, че ищцата от 01.04.2024г. е започнала работа в чужбина- държаватаГермания и че е получавала трудово възнаграждение от около 2200 евро/приблизително 4400 лева на месец. Уточнява, че обезщетението се претендира за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.03.2024г. до 10.07.2024г. Излага доводи, обосноваващи че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лева е обоснован, съобразно причинените на ищцата емоционални преживявания. Моли исковата молба да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по исковата молба - Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. София, в писмения си отговор с вх.№ 3534/23.12.2024г., подаден чрез процесуалните му представители гл.юрисконсулт Б. К. и юрисконсулт Г. С. –Т., излага подробни доводи, обосноваващи недоказаност на настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и недоказаност, наличието по отношение на ищцата на всички предпоставки от фактическия състав на търсената отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Навежда се, че посоченият в исковата молба период, за който се претендира изплащане на неимуществени вреди от 01.03.2024г. до 10.07.2024г. е неверен, тъй като ищцата К. има прекратена регистрация в Дирекция „Бюро по труда“-Попово по подадено от нея заявление с посочена в него дата на започване на работа-28.03.2024г. Излага се твърдение, че след посочената дата К. е започнала да упражнява трудова дейност в държава-членка на ЕС, различна от Р.България, за което е получавала заплащане и не е било необходимо да се издържа от пенсията на съпруга си. В съдебно заседание ответникът по исковата молба - Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. София, се представлява от гл.юрисконсулт Б. К. и юрисконсулт Г. С. –Т., които изразяват становище за неоснователност на исковата молба в нейната цялост. Представят писмена защита, в която излагат доводи за неоснователност на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди, поради своевременното изпълнение на Решение № 921/03.07.2024 г. по адм. д. № 182/2024 г. на Административен съд – Търговище, както и подробни доводи, обосноваващи неоснователност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, поради недоказаност на твърдените преживявания „силен стрес, напрежение и несигурност“, както и на твърдението, че са „взети заеми от приятели“. Моли се исковата молба да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Представителят на Окръжна прокуратура намира, че при така събраните по делото доказателства остават недоказани, както исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди, така и тази за обезщетение за неимуществени вреди. Моли да му бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки с оглед запознаване с множеството събрани в днешното съдебно заседание доказателства. В предоставения от съда срок от страна на представителя на ОП-Търговище не бяха представени писмени бележки. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По подадено от Г. Г. К. заявление с вх.№253-00-571-/08.11.2023г. до ТП на НОИ-Търговище с Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ-Търговище на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.11, пар.3 и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на К. е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Посоченото разпореждане е обжалвано по административен ред от К. с жалба с вх.№ 1012-25-34/06.03.2024г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ-Търговище е постановил Решение №2153-25-41/03.04.2024г., с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. Посочените актове са били обжалвани от Г. Г. К. по съдебен ред пред Административен съд-Търговище с жалба с вх.№2103-25-13/22.04.2024г. С Решение № 921/03.07.2024г. по ад.д.№182/2024г. Административен съд –Търговище е отменил като незаконосъобразни Решение №2153-25-41/03.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ-Търговище, като преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Решението на Административен съд-Търговище е окончателно и в сила от 03.07.2024г. С диспозитива на решението на съда, с който преписката по заявлението на К. се връща на компетентния орган за ново произнасяне не е определен срок, в който съдът да задължава органът да се произнесе. В изпълнение на Решение № 921/03.07.2024г. по ад.д.№182/2024г. Административен съд –Търговище с Разпореждане №253-00-571-8/09.07.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ-Търговище е отменено Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ-Търговище и с Разпореждане № 253-00-571-9/10.07.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ-Търговище на Г. Г. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 85.71 лева дневно, считано от 16.11.2023г. до 05.11.2024г. На 04.07.2024г. Г. Г. К. е подала до Директора на ТП на НОИ-Търговище молба с вх.№ 1030-25-352/04.07.2024 г. Със същата К. прилага Решение № 921/03.07.2024г. по ад.д.№182/2024г. Административен съд –Търговище и моли да ѝ бъде изплатено по посочена от нея банкова сметка полагащото ѝ се обезщетение за безработица. Със същата молба К. уведомява органа че упражнява трудова дейност от 01.04.2024г. и моли изплащането на паричното обезщетение да бъде спряно, считано от 01.04.2024г. Към молбата са приложени и писмени данни за прекратяване на регистрацията на Г. Г. К. в Д“БТ“-Попово на 28.03.2024г. /стр.64/ Приложеното с молбата Решение № 921/03.07.2024г. по ад.д.№182/2024г. Административен съд –Търговище е входирано в ТП на НОИ-Търговище на 04.07.2024г. с вх.№2103-25-13#7/04.07.2024г./стр.67/. На 05.07.2024г. Г. Г. К. е подала до Директора на ТП на НОИ-Търговище и молба с вх.№ 1030-25- 352#1/05.07.2024г., която е със същото съдържание и приложения. От приложеното по делото дневно банково извлечение № 001/15.07.2024г. /стр.22/ по делото се установява, че от страна на НОИ на 15.07.2024г. на Г. Г. К. е била изплатена сумата от 9171.23 лева, съставляваща общият размер на дължимото ѝ по последното разпореждане обезщетение за безработица за периода от 06.11.2023г. до 28.03.2024г. Във връзка с данните по постъпилите молби с вх.№ 1030-25-352/04.07.2024 г. и вх.№ 1030-25- 352#1/05.07.2024г от К., че същата след 28.03.2024г. е започнала да упражнява трудова дейност в държава-членка на ЕС-Германия е изпратено запитване до компетентната институция на държава - членка - Германия, с искане да бъде потвърден период на трудова заетост на г-жа К. и размер на получения брутен доход през периода на заетост или самостоятелна заетост. На 03.02.2025 г. е получен СЕД U004 - Информация за заплата и СЕД U002 - Осигурително досие (представени с молба № 1049-40-187#6/04.02.2025 г.). От приложените по делото структурни документи се установява, че г-жа К. е извършвала трудова дейност в Германия през периода от 01.04.2024 г. до 03.11.2024 г., като полученият брутен доход през периода е в размер на 24 189, 08 евро. Установява се също така, че К. е получила и компенсация за неизползван отпуск в размер на 1 752, 28 евро. От показанията на свидетеля Д. К. се установява, че съпругата му ищцата К. след връщането си от работа в Германия е подала заявление за ПОБ в ТП на НОИ-Търговище. След като е получила отказ от ТП на НОИ-Търговище да ѝ се изплати ПОБ през м.март на 2024г. между св.К. и ищцата К. започнали чести пререкания и кавги, като К. обвинявала съпруга си, че отказът да ѝ се отпусне ПОБ е в резултат на неговите съдебни спорове с НОИ, във връзка пенсията му. Свидетелят потвърждава, че през периода от връщането си от Германия докато съдът е отменил отказа на НОИ да се отпусне ПОБ, те като съпрузи са преживявали с неговата пенсия, която била от 660 лева и от спестяванията на К. от последната ѝ заетост. От показанията на свидетеля се установява, че през м.март на 2024г. семейството е взело заем от приятели от около 3000 лева, като средствата са били необходими, за да се покрият битови нужди, вноски по заеми за два месеца от по 250 на месец към Първа инвестиционна банка, както и за разходи на ищцата К., същата отново да замине на работа извън Р.България. Свидетелят К. потвърждава, че съпругата му преди отново да замине да работи в Германия често изпадала в истерични състояния, заради липсата на доходи. От показанията на свидетеля К. М. К. по делото се установява, че през периода от м.януари до м. март на 2024г., той често е посещавал -около два пъти месечно, семейството на ищцата К.. В показанията си свидетелят потвърждава, че по време на неговите посещения взаимоотношенията между съпрузите са силно оптегнати заради финансови проблеми. Свидетелят в показанията си сочи като друга причина за тези взаимотношения на съпрузите и обвинения на К. към съпруга ѝ във връзка с отказа на НОИ да ѝ отпусне ПОБ, поради водени но него дела с НОИ. В показанията си свидетелят потвърждава, че след м.март месец към м.април на 2024г. взаимотношенията между съпрузите са били проблемно обтегнати по горепосочените причини, като в него се породило и нежелание да ги посещава. От показанията на свидетеля Г. Й. Д. по делото се установява, че той на няколко пъти е давал пари на заем на Г. К., за да замине за Германия да работи. В показанията си свидетелят, потвърждава че в периода м. февруари на 2024г. до към 01.03.2024г. той е дал на заем на Г. К. паричната сума в размер на 1000 лева, а в периода от 01.03.2024г. до 01.04.2024г. още 1000 лева. От показанията на свидетеля по делото се установява, че със К. заедно са заминали да работят в Германия, като пътуването до там на К. е било изцяло на негови разноски. Свидетелят потвърждава в показанията си, че по време на пътуването до Германия и пребиваването там К. била в състояние на отчаяние поради липса на пари и неудобство постоянно да взима от него пари на заем, като често след работа плачела. От показанията на свидетеля по делото се установи, че той и К. са заминали за Германия на 26.03.29024г., тъй като на 28.03.2024г. е следвало да започнат работа, която е сезонна и през първия месец им било платено по 50 евро. Така установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. К., К. М. К. и Г. Й. Д.. При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения: Исковата молба е подадена срещу ответник, които има надлежна пасивна процесулна легитимация. Исковата молба е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес. По основателността на исковата молба съдът намира следното: Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1-незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред или незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица; 2-причинена реална вреда; 3- причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. По отношение на исковата молба в частта на иска за обезщетение в размер на 45.14 лв за причинени имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на органа - забавено изплащане на отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 03.07.2024 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 15.10.2024г. до окончателното изплащане на претендираната сума, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения: В постановеното Решение № 921/03.07.2024г. по ад.д.№182/2024г. на Административен съд –Търговище в диспозитива, с който преписката се връща на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на Г. Г. К. с вх.№253-00-571-/08.11.2023г, съдът не е определил конкретен срок, в който органът да е задължен да се произнесе. Съдът е задължил органа да се произнесе по заявлението на К. в законния срок. Последният е от 14дни от постъпване на заявлението. По делото се доказа, че Решение № 921/03.07.2024 г. по адм. д. № 182/2024 г. на Административен съд - Търговище е постъпило в ТП на НОИ - Търговище на 04.07.2024 г. и заведено под № 2103-25-13#7/04.07.2024 г. От така представеното по делото банково извлечение по несъмнен начин по делото се доказва, че отпуснатото на Г. Г. К. с Разпореждане № № 253-00-571-9/10.07.2024г ПОБ в целият му размер от 9171.23 лв. е преведен на същата на 15.07.2024г., което е в 14-дневния закон срок на органа за произнасяне. Едновременно с изложеното, съгласно чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ - „Националният осигурителен институт превежда на 15-о число на месеца на всеки ДПУ, с който е сключен договор по чл. 11, ал. 3, общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с платежни сметки, водени от съответния ДПУ, включени в списъка по ал. 2. Преводът се извършва по отделна, разкрита за целта сметка на ДПУ.“ По изложените съображения съдът приема, че изплащането на ПОБ на Г. Г. К. се явява извършено от компетентния органа в рамките на законовия срок за произнасяне на последния по върнатото заявление на К., при съблюдаване и спазване на чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ и не е налице незаконосъобразно бездействие на органа, съставляващо забавено изплащане на отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 03.07.2024 г. до 15.07.2024 г. С оглед гореизложеното съдът намира, че по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по отношение на ищцата К. не е налице първата законова предпоставка- незаконосъобразно бездействие на компетентния орган. Липсата на една от кумулативно регламентираните законови предпоставки води до отпадане на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По изложените съображения следва исковата молба в частта и на иска за обезщетение в размер на 45.14 лв за причинени имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на органа - забавено изплащане на отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 03.07.2024 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.10.2024г. до окончателното изплащане на претендираната сума да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на исковата молба в частта ѝ на иска за обезщетение в размер от 2000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт-изричен отказ на органа за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 01.03.2024г. до 10.07.2024 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.10.2024г. до окончателното изплащане на претендираната сума, съдът намира същата за частично основателна по следните съображения: По делото безспорно е установено наличието на първата предпоставка. Решение №2153-25-41/03.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ-Търговище, с които на Г. Г. К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила на 03.07.2024г. Решение № 921/03.07.2024г. по ад.д.№182/2024г. на Административен съд –Търговище. По делото се доказа, че отпуснатото на К. с Разпореждане № 253-00-571-9/10.07.2024г. ПОБ е изплатено на К. на 15.07.2024г., съгласно приложеното по делото банково извлечение. Съгласно същото банково извлечение изплатеното на К. ПОБ е за периода от 06.11.2023г. до 28.03.2024г. и е в размер на 9171.23 лева. Предвид изложеното съдът приема за безспорно доказано че в периода от 01.03.2024г., с издаването на Разпореждане №253-00-571-7/01.03.2024г. с което на ищцата е отказано отпускане на ПОБ до момента, в който същото ѝ е било отпуснато –10.07.2024г. с Разпореждане № 253-00-571-9/10.07.2024г, ищцата не е разполагала с доход от източник –парично обезщетение за безработица. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. К., К. М. К. и Г. Й. Д. по делото се установи, че през месец март и в началото на м. април на 2024г. ищцата К. се е намирала в чести пререкания и кавги със съпругът си К., във връзка с отказаното ѝ парично обезщетение за безработица. Установява се, че същата поради това, че не е разполагала със собствени средства е предприела заминаване в Германия с цел полагане на сезонна работа, като за целта е поискала и получила неколкократно парични суми от св. Г. Й. Д.. От показанията на последния по делото се установи и че при пътуването и по време на първоначалния престой и на двамата в Германия, К. е била в психично състояние на отчаяние, поради липсата на доходи и неудобство от необходимостта да иска и изпада в заеми от св. Д., което често я довеждало до плач. С оглед изложеното съдът приема за доказано по делото, че в периода от 01.03.2024г. до 01.04.2024г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, в следствие преживяни от нея негативни емоционални страдания, породени от несигурност, тревожност, чести кавги със съпругът поради липса на доходи, както ѝ чувство на неудобство и загуба на достойнство пред св. Д., от който се е налагало да иска заеми по същата причина. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че е налице причинно-следствена връзка между акта на органа, с който е било отказано отпускането на ПОБ и претърпените от К. гореописани негативни преживявания и състояния. Съдът намира обаче, че от така събраните по делото доказателства по делото се доказаха негативни преживявания за К., в следствие на отказа на органа да ѝ отпусне ПОБ, но до 01.04.2024г. За останалия претендиран от ищцата период до 10.07.2024г. разпитаните по делото свидетели нямат непосредствени впечатления, като по делото не бяха ангажирани други гласни доказателства, от които да се установяват конкретни състояния и преживявания на ищцата в периода до 10.07.2024г. Едновременно с това от събраните по делото писмени доказателства-структурни документи –СЕД U002, СЕД U002, по несъмнен начин по делото се установи, че в периода от 01.04.2024г. до 03.11.2024г. К. не е била без доходи. От посочените документи по делото се доказва, че през посочения период К. е извършвала трудова дейност в Германия като е получила брутен доход в общ размер на 24 189, 08 евро, както и компенсация за неизползван отпуск в размер на 1 752, 28 евро. С оглед гореизложеното съдът намира, че по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по отношение на К. наличието на трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се доказа само за периода от 01.03.2024г. до 01.04.2024г. За периода до 10.07.2024г., съдът намира за недоказано по делото наличието по отношение на К. на втората и третата предпоставки. По изложените съображения съдът намира, че исковата молба в частта ѝ на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен само до размера на 1000 лева, определени от съда по справедливост, по аргумент на чл.52 от ЗЗД и съгласно Постановление №4/23.XII.1968г. на Пленума на ВС, както и съобразно доказаната част от исковата претенцията за периода от 01.03.2024г. до 01.04.2024г. В останалата част иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размера на 2000 лева, съдът намира за неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва - от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата съдът намира, че следва същата да бъде уважена само по отношение на уважената част на иска за обезщетение за неимуществени вреди. При така постановения по делото правен резултат по отношение на претенциите за разноски на страните, съдът намира следното: По отношение на претецията за разноски на ищцата, съдът намира че същата следва да бъде уважена само до размера на платената държавна такса. В настоящото съдебно производство ищцата беше представлявана от Д. К. в качеството му на нейн син в хипотеза по чл.32, т.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АРПК, а не в качеството му на адвокат. Същият като младши адвокат по аргумент на чл.20, ал.6 от ЗА в която разпоредба не се регламентират административните съдилища, неможе да упражнява самостоятелно процесуално представителство пред АС-Търговище на граждани, без друг адвокат. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице основание за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и претенцията за разноски в тази ѝ част следва да бъде оставена без уважение. По направеното искане на процесуалните представители на ответника по иска за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, която се явява специална по отношение на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът по иска има право на разноски, но само в случай, че искът бъде отхвърлен изцяло, но не и когато същият е отхвърлен частично. По изложените съображения и с оглед изхода на делото, съдът намира, че искането на процесуалните представители на ответника по иска за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява без основание и същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът