Решение № 699 от 19.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 372/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29 от ЗОЗ, образувано по жалба, вх. № 20250219174712, на М.С. ЛЛС, дружество, съществуващо съгласно законите на щата Далауеър, ••••••••••с номер 2012332100038, в качеството на заложен кредитор, срещу oтказ № 20250211162234/13.02.2025 г. на длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията - Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ), за вписване на промени по партидата на “България САТ” ЕАД, ЕИК: 201787254, изразяващи се в подновяването на особен залог върху търговското предприятие на дружеството, вписан с първоначален номер на вписване в ЦРОЗ № 2015021902542 и подновен с № 2020020401996. В жалбата се излага, че с подаване на заявление ЦРОЗ-1 до ЦРОЗ с вх. № 20250211162234 от 11.02.2025 г. е заявено искане за подновяване на особен залог върху търговското предприятие по партидата на залогодателя “България САТ” ЕАД на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ. Твърди се, че първоначалното вписване на особения залог върху търговското предприятие “България САТ” ЕАД е от 19.02.2015 г. под № 2015021902542, като с оглед изтичането на срока на 04.02.2020 г. било заявено подновяването му с вх. № 2020020401996, което е вписано по партидата на “България САТ” ЕАД. С оглед наближаването на изтичането на нови 5 години от първото подновяване било подадено ново заявление под №20250211162234 от 11.02.2025 г. за подновяване срока на залога, което не е било прието от ЦРОЗ и за което е поставен отказът. В отказа на длъжностното лице на Агенцията по вписванията се приема, че срокът за подновяване е започнал да тече не от датата на първоначалното вписване на залога - 19.02.2015 г., а от датата на последващото подновяване - 04.02.2020 година. Навежда се, че с подобна интерпретация на ЗОЗ е скъсен срокът за подновяване на особения залог и М.С. ЛЛС, в качеството си на втори по ред заложен кредитор, е лишен от правото си да впише подновяване. Агенцията по вписванията не представя становище по подадената жалба срещу отказа. Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа страна: Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, образец ЦРОЗ-1, вх. № 20250211162224/11.02.2025 г., подадено от М.С. ЛЛС (с предишно наименование Спейс Системс/Лорал ЛЛС), дружество, организирано и съществуващо съгласно законите на щата Делауеър, чрез адв. Никола Венциславов Найденов, с искане да бъде вписано подновяване на особен залог върху търговското предприятие на „БЪЛГАРИЯ САТ“ ЕАД. Към заявлението е приложена декларация-съгласие за подновяване на вписване на особен залог с нотариална заверка на подписите на заложните кредитори. По силата на декларацията двамата заложни кредитори М.С. ЛЛС и ДОЙЧЕ БАНК ТРЪСТ КЪМПАНИ АМЕРИКАС дават изричното си и безусловно съгласие за подновяване в Търговския регистър, Централния регистър на особените залози, Имотния регистър и във всеки друг регистър на особените залози, направени в полза на двете дружества. Представени са и пълномощни, документи, отразяващи съществуването на чуждестранните юридически лица, декларация по чл. 27, ал. 3 ЗОЗ, адвокатско пълномощно и държавна такса. Заявеното подновяване касае вписан договор за особен залог върху търговското предприятие на „БЪЛГАРИЯ САТ“ ЕАД в полза на М.С. ЛЛС (с предишно наименование Спейс Системс/Лорал ЛЛС), дружество, учредено и действащо съгласно законите на щата Делауеър, и учреденото по законите на щата Ню Йорк дружество ДОЙЧЕ БАНК ТРЪСТ КЪМПАНИ АМЕРИКАС, който залог е вписан първоначално под № 2015021902542 на 19.02.2015 г. и е подновен за първи път на 04.02.2020 г. по силата на вписване № 2020020401996. За да постанови отказа, длъжностното лице е посочило, че срокът на действие на вписването на залога, съответно за подновяването му, е изтекъл на 04.02.2025 г., доколкото първото подновяване е вписано на 04.02.2020 г., следователно заявлението от 11.02.2025 г. е подадено извън срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Намира, че установеният в ЗОЗ срок е преклузивен, поради което с изтичането му се прекратява възможността за подновяване на вписването. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – заявителя в регистърното производство – и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Обхватът на проверката на ДЛР в ЦРОЗ е посочена в чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ. Проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Законът за особените залози предвижда в чл. 30, ал. 2, че действието на вписването трае пет години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1, като това действие може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. В настоящия случай първоначалното вписване на особения залог в полза на М.С. ЛЛС по партидата на България САТ ЕАД е извършено на 19.02.2015 г., като съгласно правилото на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ то е с действие от пет години, а именно до 19.02.2020 година. Както е посочено и в решение № 95 от 31.01.2020 г. по т. д. № 1757/2018 г., ТК, І ТО на ВКС, в редакцията на ЗОЗ до 30.12.2016 г. вписването има оповестително действие (чл.30, ал.1) и осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на третите лица. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица (тези, които не го знаят) от деня на вписването (по отношение на третите недобросъвестни лица ще се смята известно от деня на узнаването), като оповестителното действие е ограничено до случаите, при които трето лице придобива права върху заложеното имущество от лице, срещу което залогът е вписан. След измененията в закона (ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) на вписването е придадено и конститутивното действие (чл. 2, ал. 1). Изменението на ЗОЗ през 2016 г. съхранява вписаните, макар и изсрочени особени залози, като по изричното разпореждане на § 49, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105/2016 г.) новите правила намират незабавно приложение спрямо тези залози и уреждат правоотношенията, породени във връзка с тях. (така решение 35/27.02.2023 г. по т. дело 712/2020 г. I ТО на ВКС). В конкретния случай, доколкото учреденият с втори по ред договор за залог на търговско предприятие върху цялото предприятие от 19.12.2014 г., е вписан в ЦРОЗ на 19.02.2015 г. по партидата на България САТ ЕАД (така изисканата официална справка от ЦРОЗ за данни преди въвеждане на ИС РОЗА), с оглед измененията на ЗОЗ от 2016 г., подновяването на вписания залог следва да е по новите правила. Установява се, че подновяването му е направено му на 04.02.2020 година – вписване 2020020401996. Установява се, че второто искане за подновяване, по което е постановен атакувания отказ, е направено със заявление от 11.02.2025 година. Съдът намира, че изводът на ДЛР, че искането за подновяване е подадено след изтичане на срока за вписания особен залог, е неоснователно по следните съображения. В определение № 15/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частно-правните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Настоящата съдебна инстанция намира, че в предметния обхват на цитираните разпоредби по аргумент от цитираното определение, се включват не само срокът по чл. 172 ЗЗД, в който кредиторът може да продължи действието на вписването на ипотеката, като подаде молба за подновяване на вписването по чл. 172, ал. 3 ЗЗД, съответно чл. 18 от Правилника за вписванията, но и срокът по чл. 30, ал.2 от ЗОЗ за продължаване действието на вписания особен залог. И при двете хипотези се касае за срокове, предвидени в нормативен акт, с изтичането на който възможността да бъде продължено действието на вписването отпада, а ипотеката/съответно особения залог губи реда на първоначалното си вписване (чл. 172, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30, ал.3 от ЗОЗ). Поради това, Съдът намира, че в конкретния случай е налице спиране на течение на срока за подновяване на вписания особен залог в периода 13.03.2020 г. – 16.04.2020 г., поради което и към датата на подаване на молбата за подновяване на залога – 11.02.2025 г., не е бил изтекъл определения по закон преклузивен петгодишен срок, независимо дали се брои от 04.02.2020 г. или от 19.02.2020 година - изтекли са не повече от 4 г. и 11 месеца. към 11.02.2025 година. В допълнение, Съдът не споделя доводите на ДЛР, че подновяването на срока за вписване на особен залог има сила от вписването му с разпореждане № 2020020401996 от 04.02.2020 г., тогава, когато се касае за подновяване по смисъла на чл. 30, ал.2 от ЗОЗ, съответно, че последващо подновяване е възможно преди 04.02.2025 година. Действително, както е посочило и длъжностното лице по регистрацията, срокът на действие на вписването в Централния регистър на особените залози, а и срокът за заявяване на подновяване на вписването е преклузивен по своя характер. С изтичането на срока се прекратява действието на вписването по чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, както и се погасява възможността за подновяване на вписването, респективно за запазване на привилегията на заложния кредитор. Не съответства на смисъла на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗОЗ обаче тълкуването, че подновяването има действие от фактическото отбелязване на предходно подновяване в ЦРОЗ по партидата на залогодателя. В ЗОЗ се използва понятието “продължаване” на срока на действие на вписването, което се извършва чрез подновяване, но не конкретизира изрично кога започва да тече новият 5-годишен срок след вписване на подновяването. Използваното от законодателя словосъчетание „може да бъде продължен“ обаче води до извода, че в случай на подновяване към първоначалния петгодишен срок на действие се прибавят още пет години - касае се за юридически факт от вида на юридическите събития. Не се касае до прекъсване на все още неизтекъл срок. Тълкуване в противоположен смисъл би означавало, че с подаване на заявление за подновяване вписването се съкращава срокът на действие на първоначалното вписване под установените в чл. 30, ал. 2 ЗОЗ пет години. Подобно съкращаване на срока е недопустимо, доколкото се касае за законов срок, чиято продължителност не би могла да бъде намалена по волята на частноправни субекти. Определяща при изчисляването на срока при подновяване, независимо от това дали същото е първоначално или последващо, е датата, на която е извършено първоначалното вписване на съответното обстоятелство. Датата, на която е направено подновяването е неотносима, защото със същото се продължава действието на направеното към този момент вписване, което трае до изтичането на визирания 5-годишен срок (така и решение № 1114 от 6.08.2024 г. на СГС по т. д. № 1391/2024 г.). В конкретния случай, с вписването на подновяване на срока по заявлението от 04.02.2020 г. се продължава действието на първоначалното вписване с нови пет години, които изтичат на 19.02.2020 година, а не започва да тече нов петгодишен срок на действие. Вписаният договор за особен залог на търговско предприятие вече е станал известен на третите добросъвестни лица, като те са уведомени единствено, че той е продължен с нови пет години, до 19.02.2025 година. Ето защо заявлението за повторно вписване на продължаването на срока с действие още за пет години, подадено на 11.02.2025 година покрива изискването на чл. 30, ал. 2, изр. 2 ЗОЗ да е подадено преди срока на петгодишното действие да е изтекъл. По изложените съображения атакуваният отказ се явява неправилен и незаконосъобразен и жалбата следва да бъде уважена. Водим от горното, СГС, VI - 10 състав