Решение № 1566 от 3.5.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 846/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от И.В. ЕР., с адрес гр. София, •••••, против наказателно постановление № 788/25.11.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Миграция“ - СДВР за нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ. На основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ му е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. В жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Изтъква се, че нарушението не извършено по причина, че чакал постановяване на решението му за постоянно пребиваване. Прави се оплакване относно размера на наложената глоба и се иска НП да бъде отменено. За проведеното на 05.04.2022 г. открито съдебно заседание Началникът на Отдел „Миграция“ - СДВР е редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Жалбоподателят не е намерен на посочения в жалбата адрес, предвид което ход на делото е даден в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗАНН. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна се установи: Жалбоподателят ИГ. ЕР. е гражданин на Р.Ф.. На 05.05.2021 г. му било издадено разрешение № 701158618 за пребиваване на територията на Р.Б., със срок на валидност до 08.10.2021 г. Въпреки изтичане срока на валидност на разрешението на 08.10.2021 г., ЕР. не напуснал страната до съответната дата, и на 19.11.2021 г. се явил на гише в отдел „Миграция“ - СДВР, бул. „К.М.Л.“ № 48, за подаване на документи за продължаване на срока му за пребиваване. В тази връзка била извършена проверка в информационния масив на МВР, при която свид. В.Х., на длъжност младши полицейски инспектор в отдел „Миграция“ при СДВР, и колегата му В.В., установили, че ЕР. не бил напуснал Р.Б. до изтичане на разрешения му срок за пребиваване на територията на страната. Поради това свид. Х., в присъствието на свид. В., съставил срещу ЕР. АУАН № 788/19.11.2021 г. за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ, извършено на 09.10.2021 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който отразил писмено, че разбира съдържанието му. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на 25.11.2021 г. Началникът на Отдел „Миграция“ - СДВР издал срещу ЕР. атакуваното наказателно постановление, с което, при аналогично фактическо описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и цитиране разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ му наложил глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В.Х. и В.В., и писмени - справка АИС „БДС“; справка за пътувания; заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; удостоверение рег. № 513р- 9737/02.02.2021 г.; удостоверение рег. № 513р-12129/09.02.2021 г. Обстоятелствата, касаещи извършената на 19.11.2021 г. проверка по отношение ИГ. ЕР. по повод явяването му в отдел „Миграция“ - СДВР, гр. София, и установеното, че пребивава на територията на Р.Б. след изтичане на срока на разрешителното му за това, се изясняват посредством показанията на разпитаните свидетели и приложената справка АИС „БДС“. Посредством последната се изяснява, че срокът на издаденото на ЕР. разрешение за пребиваване № 701158618 е бил до 08.10.2021 г. Длъжностните качества, заемани от актосъставителя и наказващия орган, и правомощията им по съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, се установяват от заповед № 8121з-378/06.04.2020 г., удостоверение рег. № 513р-9737/02.02.2021 г. и удостоверение рег. № 513р-12129/09.02.2021 г. Представеният от жалбоподателя отказ рег. № 5364р-20366/16.10.2021 г. от директора на Дирекция „Миграция“ - МВР потвръждава твърденията, обективирани в жалбата относно издаден отказ, но не се явява релевантен спрямо предмета настоящето производство, както и приложеното копие от решение № 20130679/03.06.2021 г. по НАХД № 5246/2020 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, доколкото последното касае различен случай. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, и отговорят на изискванията на чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН относно съдържание и форма. И двата акта съдържат ясно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, с достатъчна и надлежна конкретизация на обективните му белези. Констатира се и съответствие между фактическото му описание и дадената правна квалификация. Предвид това съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Съгласно чл. 34 ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 48, ал. 1 т. 3 ЗЧРБ - глоба в размер от 500 до 5 000 лв. за чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. В настоящата хипотеза от обективна страна се доказа, че жалбоподателят ЕР., гражданин на Р.Ф., притежавал разрешение № 701158618 за пребиваване на територията на Р.Б., със срок на валидност до 08.10.2021 г., като не напуснал територията на страната до изтичането на срока му. Предвид това на 09.10.2021 г. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 34 ЗЧРБ. Посочената дата на извършване на нарушението - 09.10.2021 г. /денят, следващ изтичането на срока на разрешението за пребиваване/, е правилно определена от актосъставителя и наказващия орган, предвид естеството и характера на нарушението - формално, осъществено чрез бездействие от момента, в който съответното действие е било дължимо. Нарушението е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото ЕР. е съзнавал всички елементи от обективната му съставомерност, въпреки което не е съобразил поведението си с тях, като не е напуснал страната до изтичането на разрешения срок за пребиваване. Причините, довели до извършването му, са ирилевантни. Наказващият орган е наложил глоба в минимално предвидения съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗМВР размер от 500 /петстотин/ лв., предвид което за съда не съществува възможността да я намали. Поради това и възражението относно прекомерността на размера й следва да бъде оставено без уважение. Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в случая не се констатират, доколкото осъщественото нарушение по естеството си не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление от нарушенията от същия вид. Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,