Решение № 105 от 29.12.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 168/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е след постановяване на решение № 290 от 24 юли 2023 г. по н. д. № 371/2023 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, с което е отменено Решение № 21/06.03.2023 г. по ВНОХД № 147/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Въззивният съд е сезиран с жалба от повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г., както и с въззивна жалба на упълномощен защитник на подс. Х. А. А. против присъда № 20 от 15.11.2021г. постановена по НОХД № 448/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подс. Х. А. А. за виновен в това, че на 11.01.2020г. в гр. Нова Загора, умишлено умъртвил И. М. И., като смъртта е настъпила на 18.01.2020г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен, поради което и на основание чл.115 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подс. Х. А. А. за виновен и в това, че на 11.01.2020г., в гр. Нова Загора, причинил на Б. И. М. средна телесна повреда, изразяваща се „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, поради което и на основание чл.129, ал.2, предл.5, алт.2 вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подс. Х. А. А. за извършените от него две престъпления едно общо наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК от общото наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс. Х. А. А. е бил задържан, считано от 21.01.2020г.

Подс. Х. А. А. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата 1893 лева, за направени разноски на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 4150, 05 лева, представляваща направени разноски по делото в първата съдебна инстанция.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил, след влизане на присъдата в сила, същите да се унищожат, като вещи без стойност.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл.115 от НК. Във въззивната жалба не са изложени аргументи в подкрепа на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Претендира се отсъствие основанията на чл.55 от НК за определяне на санкцията под предвидения минимален размер. Изразява позиция за несъответствие на наложеното наказание от седем години лишаване от свобода с обществената опасност на деянието и на дееца, както и с целите на чл.36 от НК, поради което същото е преценено като явно несправедливо. Поддържайки като единствено правилна квалификацията на престъплението по чл.115 от НК, претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда в частта относно наложеното наказание от седем години лишаване от свобода и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер над средния предвиден в закона за посоченото престъпление.

Постъпила е въззивна жалба и от упълномощен защитник на подс. Х. А. А. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Излага теза за извършени от пострадалите лица противоправни действия, изразили се в преследване с лек автомобил на каруцата, в която се е возил подсъдимият. Първоинстанционният съд не е взел предвид този факт, младата възраст на подсъдимия, състоянието, в което се е намирал последният след преследването, нападението с нож над приятеля му, както и че А. се е намесил едва след като е бил извикан за помощ. Ударите са били спонтанни и необмислени, целящи предотвратяване на нападение, без пряк умисъл. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия с приложение на разпоредбата на чл.12 от НК. Алтернативно претендира да се преквалифицира деянието по чл.118 или по чл.124 от НК и да се намали размерът на наложеното наказание.

В допълнение към въззивната жалба защитникът на подс. Х. А. А., след собствен прочит на доказателствената наличност и изведени от нея факти, подчертава множеството наранявания на постр. И. М. И., които намира за несъответни на уврежданията причинени от подсъдимия с три удара по този пострадал. Анализира подробно заключенията на съдебно-техническите и съдебно-медицинските експертизи и данните от разпита на вещите лица, отчитайки противоречия, които, според защитника, оставят съмнение дали смъртта на този пострадал е резултат от ударите в главата, нанесени от подсъдимия, доколкото участие в инцидента има и свид. А. и не може да се отграничи кой какви удари е нанесъл. Приема за безспорно нанесени от подсъдимия три удара по пострадалия И. М. И. и един удар по пострадалия Б. М., но тези действия са в защита на нападнатия свид. А. за възпиране на пострадалите. Претендира подсъдимият да е нанесъл умишлено телесни повреди като начин на преустановяване нападението над свид. А.. Позовава се на допълнителната съдебна психолого-психиатрична експертиза, според която подсъдимият изпитвал интензивен страх за себе си и за приятеля си, възприемал ситуацията като високорискова и реагирал спонтанно на зова за помощ от приятеля му. Подсъдимият страда от лека форма на умствена изостаналост, улеснила го при извършване на деянието. Защитникът аргументира извод за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана, защото подсъдимият е действал в защита личността на свид. А. от непосредствено противоправно нападение, като е превишил пределите на неизбежната отбрана, но това се е дължало на силен стрес и уплаха, предизвикани от пострадалия с противоправни действия и нападение. По тези съображения претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда като необоснована и незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, като това се дължи на уплаха и смущение и при условията на чл.12, ал.4 от НК да не му наложи наказание. Алтернативно претендира преквалификация на деянието за причиняване смъртта на пострадалия И. М. И. по чл.119 от НК или по чл.124, ал.1, предл.1 от НК, както и за намаляване размера на наложеното наказание съобразно санкционната част на тези разпоредби. Моли при индивидуализацията на наказанието на подс. Х. А. да се съобразят подбудите и мотивите за извършване на престъплението, чистото му съдебно минало, младата му възраст и добрите му характеристични данни, които обуславят занижена санкция.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на двете въззивни жалби поради неоснователност на формулираните в тях искания.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства, въз които обосновано е приел за безспорно установено и доказано престъпление, извършено от подсъдимия Х. А., което от обективна и субективна страна покрива признаците на състава на чл. 115 от НК по отношение на пострадалия И. М. И.. Правилно съдът е приел нанесени от подсъдимия три силни удара в жизнено важен орган - в главата на И., което съгласно константната съдебна практика налага извод за наличието на евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК за причиняване смъртта на пострадалия И., а не на телесна повреда, както се претендира от защитата на подсъдимия. Поради това, намира за неоснователно искането за преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние като такова по чл. 124 от НК. Несъгласие изразява и с искането на защитата за приложение института на неизбежната отбрана, а от тук и на привилегирования състав на чл. 119 от НК. Изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока, както и съображенията за липса на основание за приложението на привилегированите състави на чл. 118 от НК по отношение на пострадалия И. И. и на чл. 132 от НК за пострадалия Б. М., тъй като подсъдимият не се е намирал в състояние на афект, както и че свидетелят А. не се явява негов ближен по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК. Подчертава ценената от съда изготвена по делото и обоснована съдебна психолого- психатрична експертиза и допълнителна такава.

На следващо място, неоснователно намира и искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието. Така определен размерът на наказанието за престъплението по чл. 115 от НК е съобразен със степента на обществена опасност на подсъдимия, със смекчаващите отговорността обстоятелства, с причината за извършване на деянието, а именно нанесените от пострадалия И. удари върху приятеля на подсъдимия - свид. А.. Обобщено, счита приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка за изцяло съответна на събраните по делото доказателства. Мотивите по форма и съдържание отговарят на изискванията на НПК и на константната съдебна практика. Подробно от първоинстанционния съд са изложени съображения кои от доказателствата следва да бъдат ценени и кои не и причините за това. Като споделя изцяло съображенията на Окръжен съд – Сливен, представителят на държавното обвинение предлага въззивните жалби да се оставят без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. – адв. Г. Г. – АК Стара Загора, споделя и подкрепя изцяло позицията на представителя на обвинението във всичките й аспекти. Първоинстанционният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото. Приел е отсъствие на пряко непосредствено и противоправно нападение от когото и да е било спрямо подсъдимия, тъй като в нито един момент А. не е бил заплашван от нищо. Поради това не е налице основание за преквалификация на деянието нито по чл. 118 от НК, нито по чл. 119 от НК за превишаване пределите на неизбежната отбрана, в какъвто смисъл интерпретира и мотивите на ВКС в отменителното решение. Подчертава, че освен лишаването от живот на един човек от подсъдимия с удари нанесени в главата, е причинена и средна телесна повреда на друг човек, с идентични действия - удари с дъската в главата, което не може да се пренебрегне. Намира за занижено наложеното с предходно решение на апелативния съд наказание. Исканото увеличаване на санкцията обосновава с резултата от престъпната деятелност - има повече от един пострадал. Не приема доводите за занижаване обществената опасност на деянието с ниската възраст на подсъдимия - на прага на пълнолетието. Поддържа претенцията за постановяване на решение, с което да бъде увеличено наказанието, наложено за престъплението по чл. 115 от НК.

Повереникът на частния обвинител М. И. М. – адв. С. С. от АК Стара Загора, който не е подал въззивна жалба срещу присъдата, се присъединява изцяло към становището на повереника адв.Г.. Пред въззивния съд подс. Х. А. А. се представлява от двама защитници – адв. М. М. и адв. М. Д., и двамата от АК – Сливен.

Защитникът адв. М. поддържа въззивната жалба на подсъдимия като изразява несъгласие с изложените от първостепенния съд мотиви по приложението на материалния закон относно извършеното деяние по отношение на пострадалия И. И., както и в частта относно наложеното наказание. Съдът задълбочено е обследвал всички факти и обстоятелства по делото, изложил ги е в мотивите си, но според защитника, не са изведени верните правни изводи, което е довело до неправилна квалификация на извършеното деяние. Извършеното от подс. А. по отношение на пострадалия И. И. деяние не покрива обективните и субективни признаци на умишлено убийство, било то при евентуален умисъл. Поставя акцент на извършените в процесния ден от пострадалите неправомерни действия по отношение подсъдимия и на свидетеля А. - пострадалите са предизвикали сблъсъка; преди да спрат каруцата, са преследвали същата; поставили са в опасност живота и здравето на хората в каруцата и на всички участници в движението; а след като са успели да спрат каруцата, са нападнали свид. А. с нож. Всички тези действия са предизвикали у А. първична реакция на страх. Според защитника, първоначално, под влияние на този страх, той е бил неспособен да реагира и е стоял отстрани, а в последствие се е отзовал на виковете на приятеля си за помощ. Нападението срещу свидетеля А. от двамата пострадали с нож е било пряко, непосредствено и е поставило в опасност живота и здравето на свидетеля. Подсъдимият се е намесил, воден от интензивен страх, с цел да преустанови това противоправно нападение. Не е имал умисъл, дори и евентуален, да убива някого. Нанесъл е три удара, като в бързината на нанасяне силата и интензивността им са продиктувани от изпитвания от него интензивен страх, причинен от действията на пострадалите. Съдът не е взел предвид факта, че използваното от подсъдимия средство, не е било предварително и преднамерено избрано, то е това, което в момента е можел да ползва, за да защити приятеля си - дъската от каруцата. В недостатъчна степен окръжният съд е съобразил и доколко силният страх е ограничил способността на А. за абстрактно и логично мислене, както и за избора на адекватно поведение и реакция в защита на свидетеля А.. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, като се приеме, че извършеното по отношение на пострадалия И. И. изцяло покрива състава на неизбежната отбрана, тъй като подсъдимият е бил с единствена цел да защити свид. А. от непосредствено противоправно нападение, неприключило към момента на неговата намеса, осъществено от пострадалия И. И.. Ако съдът констатира превишаване пределите на неизбежната отбрана, моли да вземе предвид заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза и да приеме, че превишаването е провокирано от противоправни действия от страна на пострадалите и се дължи на изпитвания интензивен страх от страна на подсъдимия, поради което да приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК. Алтернативно, моли да бъде определено наказание лишаване от свобода, съобразно предвиденото в чл. 119 от НК, в рамките на търпяната по делото мярка за неотклонение задържане под стража в размер на 3 години и 2 месеца, който размер определя като достатъчен и адекватен на извършеното от подсъдимия. Финално поддържа и искане за изменение на присъдата на първоинстанционния съд с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, съобразно всички доказателства по делото за личността на дееца и извършеното от него.

Защитникът адв. Д. се присъединява изцяло към становището на адв. М.. Акцентира върху преследването на каруцата с автомобил „БМВ“, който счита за използван предимно от лица от криминалния контингент и друг мощен автомобил, респ. предизвикания от тази ситуация панически страх. Не спори за нанесени от подзащитния му удари по двамата пострадали, но отчита като престъпно поведението при извършеното преследване из улиците на гр. Нова Загора, довело до вредоносния резултат. Подчертава ниската степен на обществена опасност на подсъдимия – възрастта му и изпитвания панически страх от преследването.

В личната си защита подсъдимият Х. А. А. изразява съжаление за извършеното. Не иска да влиза в затвора, тъй като полага грижи за семейството си с малко дете и болен баща с инфаркт.

В последната си дума моли за по-ниско наказание, за да не се върне в затвора. Не е искал убива постр. И. М. И., а само да спаси приятеля си.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е за втори път пред Апелативен съд – Бургас, след като с решение № 290/24.07.2023 г., постановено по н.д. № 371/2023 г. на ВКС, трето н.о., е отменено въззивно решение № 21/06.03.2023 г., постановено по ВНОХД № 147/2022 г. по описа на Апелативен съд - Бургас и същото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Осъществявайки цялостна проверка на атакуваната присъда и при съобразяване с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, въззивният съд прие следното:

Въззивните жалби срещу постановената първоинстанционна присъда, подадени от защитник на подсъдимия и от повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г., са неоснователни.

При извършената цялостна служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира да е допуснато ограничение на правата на страните по делото, както и не установи наличие на основанията по чл. 335, ал.2 от НПК, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Поради горното, наведените от страните оплаквания за необоснованост на присъдата, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, следва да се разгледат по същество.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред, съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. Окръжен съд – Сливен е положил всички усилия за изясняване обстоятелствата по делото и въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателствени източници, и експертни заключения е направил обосновани изводи по фактите. Настоящият въззивен състав, след проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. А. А. е роден на ••.••.•••• г., български гражданин, с начално образование. Не е женен. Има едно дете от жената, с която живее на съпружески начала, за което към 17.01.2020г. е декларирал, че е на 1 година. Не работи. Живял продължително време в Република Гърция. Към инкриминираната дата - 11.01.2020г. живеел в Н. З., кв. "•", ул. "•" №•. Не е осъждан. Няма криминалистически регистрации и други съдебни дела; няма данни да контактува с лица от криминалния контингент; няма противообществени прояви.

На 11.01.2020 г. около 11: 00 часа, подсъдимият А. и свидетелят В. П. А. тръгнали с каруца с кон, управлявана от последния към индустриалната зона в южната част на гр. Нова Загора, откъдето искали да вземат храна за коня.

Тръгнали от кв. „Шести“ в посока южния изход от гр. Нова Загора към с. Езеро. В участъка преди изграденото кръстовище с кръгово движение на главния път към с. Езеро, свид. А., управлявайки каруцата, завил наляво от главния път и по този начин отнел предимството на движещия се с посока от кръстовището към централната част на гр. Нова Загора пострадал Б. И. М., управляващ лек автомобил „БМВ“, с peг. № •• •••• ••, в който се намирали живеещата с него на семейни начала свид. В. Т. Зл. и малолетните им дъщери М. Б.ова на 9 г. и Г. Б.ова на 5 г. Пострадалият Б. М. натиснал спирачка, за да предотврати удар с каруцата и малко след това спрял колата. Докато каруцата заобикаляла колата, той отворил прозореца на автомобила и попитал лицата в каруцата къде отиват. В огледалото за задно виждане видял, че каруцата също спира и двете лица от нея слезли. Въпреки че постр. Б. М. бил със слухов апарат, не чул добре какво викали те, но по устните и израженията им помислил, че го псували. Свид. Зл. чула двете лица да псуват на развален български език постр. Б. М., а единият от тях го заплашил с думите „Сега ще те убия, ще те пребия“. Постр. Б. М. потеглил с автомобила си по посока на предходното си движение към централната част на гр. Нова Загора, след което спрял на безопасно разстояние. Подсъдимият и свид. А. продължили с каруцата по първоначалното си направление за закупуване на фураж.

След като спрял, постр. Б. М. се обадил от мобилния си телефон на баща си - постр. И. М. И.. Съобщил му за инцидента, като му заявил, че „едни момчета с каруца“ са му се заканили да го бият и да го убият. Постр. И. М. И. му казал, че ще отиде при него. По време на телефонния разговор постр. И. И. и по-големият му син - свид. М. М. се намирали на роднинско събиране в гр. Нова Загора, за което и постр. Б. М. пътувал.

След телефонния разговор постр. И. И. с лек автомобил „Фоксваген Пасат“ с peг. № • •••• •• и свид. М. М. с лек автомобил „Сеат Леон“ с peг. № •• •••• •• се насочили незабавно към постр. Б. М., когото намерили със семейството му и автомобила му непосредствено преди кръстовището с кръгово движение, водещо към с. Езеро. През прозореца на автомобила си постр. Б. М. обяснил за случилото се. Тримата мъже, всеки с автомобила, който управлявал (като в автомобила, управляван от постр. Б. М. било и семейството му), се насочили към кръстовището с кръгово движение, където завили в източна посока по асфалтов път, водещ към с. Полско Пъдарево и по който възприели движението на каруцата с подс. А. и свид. А. в нея.

Движещият се в началото на колоната от трите автомобила постр. Б. М. започнал да подава звукови сигнали с клаксона си. От своя страна, разбирайки че ги преследват, подс. А. и свид. А. ускорили скоростта на движението си с каруцата. Докато все още се намирал на асфалтовия път, постр. И. И. успял да изпревари с автомобила си този на сина си Б. и достигайки каруцата направил опит да пресече пътя й. В този момент свид. А. насочил каруцата вляво от пътя, по неасфалтиран път, водещ към пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“. Единствено постр. И. И. продължил да преследва каруцата с автомобила си по неасфалтирания път. Постр. Б. М. и свид. М. М. оставили автомобилите си до сградата на Пътно управление и продължили след каруцата и автомобила на баща си на бегом. Свид. В. Зл. и децата останали в автомобила на постр. Б. М.. Постр. И. И. с управлявания от него автомобил успял чрез засичане на пътя на каруцата да преустанови движението й непосредствено пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД. Свид. А. и подс. А. слезли от каруцата и тръгнали по посока на автомобила. Подс. А. взел от каруцата дървената дъска, която служела за сядане с размери дължина 76, 6 см, ширина в тясната й част – 6 см, ширина в широката й част – 10, 5 см, дебелина – 2, 6см.

Постр. И. И. излязъл от автомобила, като носел в ръката си нож, псувал на висок глас. Постр. И. и свид. А. се сбили, придвижвайки се зад намиращата се там ограда. Подс. А. стоял отстрани и ги наблюдавал, без да се намесва в побоя. Докато постр. И. И. и свид. А. се дърпали и блъскали един друг, свид. А. успял да вземе ножа от постр. И. И., а на място тичайки пристигнал и постр. Б. М.. Възприемайки случващото се, Б. М. веднага се насочил към баща си и свид. А., като заставайки зад гърба на последния започнал да го издърпва назад, опитвайки се да го събори на земята. Свид. А. викал за помощ, че ще го убият и с ножа, който държал в ръката си успял да нанесе прободно-порезно нараняване по задната повърхност на бедрото на десния крак на пострадалия Б. М.. В този момент, в който постр. И. И. вече бил разделен от свид. А. и постр. Б. М., към първия се приближил подсъдимият и му нанесъл три последователни удара с дървената дъска, която държал в ръцете си. Ударите подс. А. нанесъл в областта на главата на пострадалия И., като след третия удар постр. И. И. паднал на земята и останал там неподвижен.

Подс. А. се насочил към постр. Б. М. и с дъската му нанесъл един удар в главата, в дясната слепоочно-теменна област. От удара постр. Б. М. също паднал на земята. Подс. А. и свид. А., вземайки със себе си съответно дървената дъска и ножа, се качили в каруцата. В същото време на местопроизшествието пристигнал свид. М. М., който ги попитал какво правят. Подсъдимият отговорил, посочвайки пострадалия Б. М., че той е виновен за случилото се. Подс. А. и свид. А. напуснали с каруцата района на пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“.

Свид. М. М., като възприел безпомощното състояние на баща си лежащ на земята и течащата кръв от дясното бедро на брат си, веднага подал сигнал на ЕЕН 112 в 11: 15 часа на 11.01.2020 г. С помощта на свид. М. С. той посочил точното място на инцидента.

Постр. Б. М. успял да се надигне и пълзешком да стигне до лежащия неподвижно на няколко метра от него пострадал И. И.. С пристигналите на място линейки, пострадалите И. И. и Б. М. били откарани в ЦСМП - Нова Загора, а след това - до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД в гр. Сливен и приети за лечение около 12: 35 часа на 11.01.2020г. По отношение на постр. И. И. била предприета оперативна интервенция с диагноза „Многофрагментна импресионна фрактура на черепа. Остър субдурален и итрахемисфериален хематом“. Въпреки извършената оперативна намеса, състоянието на пострадалия И. И. продължило да се влошава без излизане от коматозното състояние и няколко дни по-късно - в 05: 36 часа на 18.01.2020г., настъпила смъртта му.

Лечението на пострадалия Б. М. продължило в болничното заведение до 17.01.2020г., когато бил изписан с окончателна диагноза „Травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма“.

Още на 11.01.2020г. след получаване на сигнал и в РУ - Нова Загора, на местопроизшествието пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“ е извършен оглед на местопроизшествие. Видно от съставения протокол, като веществени доказателства са иззети натривки от установените на местопроизшествието локви и пръски от червеникави течности, както и слухов апарат.

След установяване на подс. А. и свид. А., при оглед на местопроизшествие в дома на свид. А. в гр. Нова Загора, м. "•" №•, е намерена в двора на имота процесната каруца и е иззет намерения, забит в нея 1 бр. нож със синя пластмасова дръжка и дължина на острието 14 см, поставен в полиетиленов плик и запечатан със стикер на ОД на МВР - Сливен с № 07944/11.01.2020г. Иззети са още намерени на земята до каруцата чифт черни ръкавици, поставени в полиетиленов плик, запечатан със стикер на ОД на МВР - Сливен с № 07943/11.01.2020г. и дървена летва, за която в протокола за оглед са вписани следните размери: дължина – 76, 5 см, ширина в единия край – 10, 5 см, ширина в другия край – 6, 5 см и дебелина – 0, 28 см. Същата е поставена в плик и запечатана със стикер на ОД на МВР - Сливен с № 07942/11.01.2020г.

С протокол за доброволно предаване от 11.01.2020г., свид. А. предал в РУ - Нова Загора „1 бр. нож, със синя дръжка скъсана, с острие дълго около 20 см. без надписи“, за който заявил, че го е взел от постр. И. И.. Свид. М. Ф. С. - управител на „Трансметал Индъстри“ ЕООД, с протокол за доброволно предаване от 13.01.2020г. е предал видеозаписи от охранителните камери от датата 11.01.2020г.

Записи от охранителна камера с обхващане на кръстовището между улиците „Д. Благоев“ и „Васил Левски“ са предоставени и с протокол за доброволно предаване от 11.01.2020г. от Община Нова Загора.

Така приетите за установени фактически положения не се оспорват от страните пред настоящата инстанция и намират своята несъмнена доказателствена обезпеченост в материалите по делото. Те се установяват по категоричен начин при преглед и оценка на наличните доказателствени източници - гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения. Описаните факти не се различават от приетите в мотивите към първоинстанционната присъда, тъй като последните са изведени коректно при комплексния анализ на доказателствата, събрани по делото:

• гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите М. И. М., М. С. М., К. В. М., В. Т. Зл., М. Ф. С., Б. И. М., П. А. П., В. П. А., А. Ю И., Ж. А. С., Г. И. Г.; обясненията на подс. Х. А.;

• писмените доказателства: справка за съдимост на подс. Х. А. /т.1, л.53 от ДП/, протокол за доброволно предаване от свид. В. А. на един нож, със синя дръжка, скъсана, с острие дълго около 20 см, без надписи /т.1, л.7 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /т.1, л.3 – л.6 от ДП/, декларация за семейно и материално положение на обв. А. /т.1, л.52, т.2, л.82 от ДП/, акт за смърт на И. М. И. /т.1, л.67 от ДП/, съобщение за смърт на И. М. И. /т.1, л.68 от ДП/, характеристична справка на обв. А. /т.1, л.77 от ДП/, епикриза на пострадалия И. М. И. /т.1, л.68а-69а от ДП/, удостоверение за наследници на И. М. И. /т.2, л.15-16 от ДП/, амбулаторен лист на обв. А. /т.2, л.18-19 от ДП/, амбулаторен лист на обв. А. /т.2, л.20 от ДП/, история на заболяването, епикриза и др. медицински документи на Б. И. М. /т.2, л.25-75 от ДП/, история на заболяването, епикриза и др. медицински документи на И. М. И. /л.321 – 401 от НОХД №448/2020г./;

• писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“, гр. Нова Загора /т.1, л.9 - 10 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие - гр. Нова Загора, м. "•" №•, /т.1, л.14 - 15 от ДП/;

• веществените доказателствени средства: фотоснимки, изготвени по време на оглед на местопроизшествие /т.1, л.12 – л.13 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на оглед на местопроизшествие в гр. гр. Нова Загора, м. "•" №• /т.1, л.17 - 21 от ДП/;

-веществените доказателства: нож с дръжка в син и сив цвят, с острие дълго около 20 см, без надписи, както и дървена дъска, поставена в плик и запечатана със стикер на ОД на МВР – Сливен с №07942/11.01.2020г.;

-заключенията на съдебните експертизи: заключение на съдебно- медицинска експертиза на труп /т.1, л.64а – л.67а от ДП/, заключение на съдебномедицинска експертиза на живо лице относно В. А. /т.1, л.61а – 62а от ДП/, заключение на комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза /т.2, л.107 – л.117 от ДП/, заключение на съдебномедицинска експертиза на Б. И. М. /т.2 л.165 – л.179 от ДП/, заключение на повторна съдебнотехническа експертиза /л.167 – л.179 от НОХД №448/2020г./, заключение на лицево - идентификационна експертиза /л.247 - л.257 от НОХД №448/2020г./, заключение на допълнителна комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза /л.261 – л.265 от НОХД №448/2020г./, заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.271 – л.272 от НОХД №448/2020г./, заключение на тройна съдебномедицинска експертиза / л.428 – л.442 от НОХД №448/2020г./, допълнително заключение на тройна съдебно- медицинска експертиза /л.450 от НОХД №448/2020г./.

Въззивният съд се съгласи с извода на първостепенния съд за надлежност, достатъчност и относимост на събраните доказателства към предмета на делото. Оценени задълбочено – самостоятелно и съвкупност, те установяват гореизложената фактическа обстановка по несъмнен начин. С категоричност са изяснени времето, мястото, механизмът и средството за извършване на посегателствата срещу двамата пострадали, авторът на нанесените удари, причинените на пострадалите лица наранявания, извършените медицински интервенции, причинната връзка между смъртта на пострадалия И. И. и получените от него по време на инцидента телесни увреждания от една страна и причинната връзка между уврежданията на постр. Б. М. и нанесените му наранявания при сбиването. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви кои доказателствени източници кредитира и защо и кои намира за неубедителни. След обстоен анализ на доказателствената наличност са изведени логични фактически и обосновани правни изводи, аргументирано е отговорено на всички възражения на страните. Делото е попълнено с необходимите доказателства, а волята на съда е формирана при спазване на разпоредбите на процесуалния закон и формалната логика. В този смисъл постановената присъда не е необоснована, както не се откриват пропуски или противоречия, обосноваващи извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт.

В началото на своя доказателствен анализ окръжният съд е съпоставил заключенията на назначените по делото експертизи, доколкото от експертните изводи се извеждат основните спорни по делото моменти, а именно причината за смъртта на постр. И. И., механизмът на нанасяне на уврежданията на двамата пострадали, средството, с което са причинени нараняванията, поведението на лицата, участвали в сбиването и последователността на конкретните им действия. При съобразяване характера на експертизата като способ за изясняване на установени по делото обстоятелства /фактически данни/, за които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, въззивният съд споделя приложения от окръжния съд подход.

Следва да отчете факта, че в конкретния случай експертните заключения на съдебно-техническите, а оттам и на допълнителната и повторната съдебно-медицински експертизи, са депозирали заключения след запознаване със съдържанието на двата електронни носителя, приложени по делото, със записи от видеокамери за наблюдение, разположени в близост до мястото на инцидента. Заключението за липса на манипулации по тези носители и намиращите се на тях презаписи от видеоохранителните системи правилно е обосновало извод за необходимостта тези данни – даващи непосредствен поглед върху случилото се, да бъдат поставени в основата на възприетите факти. Макар да не покриват целия периметър на развоя на инцидента, действията на участниците в сбиването, релевантни за предявеното обвинение, са записани, респ. отразени чрез снетите образи на фотоснимки, позволяващи надлежно документиране и анализ на действията на подсъдимия, свид. А. и пострадалите лица.

В досъдебното производство е изготвена съдебна видео-техническа експертиза, резултатите от която са обективирани в Протокол № 8/12.02.2020г. от вещото лице инж. Стоян Стефанов Стоянов - експерт „НТЛ“ при РУ – Твърдица. От приобщените оптични информационни носители - компактдиск марка „ЕМТЕС“, CD-R, 700 MB/80 min с ръкописен надпис с черен цвят „Трансметал Индъстри“ гр. Нова Загора, кв. „Индустриален“ и компактдиск марка „Maxell“, DVD-R, DATA/VIDEO, с ръкописен текст с черен цвят „Община Нова Загора“, съдържащи видеозаписи от 11.01.2020 г. от камери на „Трансметал Индъстри” ЕООД и Община Нова Загора, са извлечени в хронологичен ред кадри и e изготвен фотоалбум. Според заключението, компактдиск марка „ЕМТЕС“, CD-R, 700 MB/80 min с ръкописен надпис с черен цвят „Трансметал Индъстри“ гр. Нова Загора, кв. „Индустриален“, съдържа два видеофайла с имена „25-02-М-200111140035“ и „26-02-М-200111140109“. Извлечените кадри с пристигащите в хронологичен ред лица, участващи в сбиване и движенията, извършвани от тях, от видеозаписа с име „25-02-М-200111140035“ са разпечатани на хартиен носител във вид на снимки - приложение № 1. Извлечените кадри с пристигащите в хронологичен ред лица, участващи в сбиване и движенията, извършвани от тях, от видеозаписа с име „26-02-М-200111140109“ са разпечатани на хартиен носител във вид на снимки - приложение № 2. И на двата видеозаписа едното от лицата (посочено със стрелки на някои от снимките от приложения № 1 и № 2) държи в дясната си ръка продълговат предмет, но не може да се отговори какъв е той. За останалите лица не може да се отговори дали държат някакви предмети. На видеозаписа с име „26-02- М-200111140109“ посоченото по-горе лице замахва с предмета, който държи и извършва действия, наподобяващи нанасяне на удари с него по останалите участници в сбиването, като действията му са онагледени със снимките от приложение № 2. Експертът не може да отговори категорично къде попадат ударите, а единствено удостоверява, че две от лицата падат на земята непосредствено след тези действия. За останалите лица не може да се отговори дали държат някакви предмети и дали нанасят удари с някакви предмети. Не е възможно да се подобри качеството на извлечените изображения, а увеличаването на изображенията не допринася за подобряване на качеството им. Извлечените фотокопия не са годни за провеждане на лицево идентификационно изследване.

От видеофайла с име, , ch12-20200111122232“ записан върху компакт диск марка „Maxell“, DVD-R, DATA/VIDEO, с ръкописен текст с черен цвят „Община Нова Загора“ са извлечени кадри в хронологичен ред. Извлечените кадри с лицата от видеозаписа, придвижващи се в ППСЖТ (каруца) са разпечатани на хартиен носител във вид на снимки - приложение № 3. Увеличените фотокопия с лицата от видеозаписа, придвижващи се в ППСЖТ (каруца), не са годни за извършване на лицева идентификация, но лицата могат да бъдат разпознати. Увеличените изображения на лицата от видеозаписа, придвижващи се в ППСЖТ (каруца), са оформени като фотоалбум със снимки - приложение № 4.

В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е назначил повторна съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от вещи лица от НИК - МВР - гр. София. В изготвеното заключение е отразено, че дискът марка „ЕМТЕС“, CD-R, 700 MB с надпис „Трансметал Индъстри“ гр. Нова Загора, кв. „Индустриален“, съдържа два видеофайла, записани в специализиран формат. Записаното изображение е цветно, с вкопирани в кадър данни за дата и време, с резолюция 928x576 пиксела и кадрова честота приблизително 12 кадъра в секунда, заснето от една стационарна камера, насочена към участък за изкупуване на черни и цветни метали. Съгласно показаните в кадър данни, отразяващи настройката за време на видеоохранителната система, записът обхваща интервала от 14: 00: 35ч. до 14: 05: 09ч. на 11.01.2020г. (От съставения протокол за доброволно предаване от 13.01.2020г. е видно, че записът от видеонаблюдението на пункта на „Трансметал Индъстри“ ЕООД е синхронизиран по дата, но по час е приблизително 2 часа и 45 минути напред). Дискът не съдържа информация, позволяваща да се определи защо броят на записаните файлове е точно два, а не един или повече от два. Видеофайловете са цифров презапис/експорт от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Проследена е хронологията на заснетите събития, свързани с четири лица от мъжки пол и техните действия подробно онагледена и представена в хронологичен ред, придружена с пояснения на наблюдаваните действия в изследователската част на експертизата, а именно:

В рамките на записания интервал от време, камерата е регистрирала две лица от видим мъжки пол, придвижващи се с ППЖСТ (каруца), условно обозначени като Лице 1 - облечено с червеникаво на цвят яке и тъмен панталон и Лице 2 - облечено в сивкави на цвят дрехи. В 14: 00: 46 часа каруцата с конски впряг влиза в кадър, движейки се от дясната страна успоредно на лек автомобил. Автомобилът и каруцата спират, като Лице 1 и Лице 2 слизат от каруцата и тръгват по посока на автомобила. В ръцете на Лице 1 се вижда предмет с правоъгълна форма. Излиза водачът на автомобила, обозначен като Лице 3. Лице 3 и Лице 2 се сбиват, придвижвайки се зад ограда, където действията им остават скрити от полезрението на камерата. Лица 2 и 3 са зад оградата, а Лице 1 ги наблюдава, държейки предмета в ръцете си. В интервала от 14: 01: 10 до 14: 01: 22 часа Лица 2 и 3 се дърпат и блъскат едно друго, наблюдавани от Лице 1, стоящо отстрани. В кадър влиза лице, условно обозначено като Лице 4, което тръгва по посока на Лице 2 и Лице 3 и извършва действия, наподобяващи разтърваване. До 14: 01: 29 часа Лице 4 прави опити да разтърве Лица 2 и 3. В 14: 01: 30 часа Лице 1 се доближава до групата и замахва над главата си с държания предмет, след което нанася удар по посока на Лице 3. Лице 1 нанася втори удар в 14: 01: 32 часа. В 14: 01: 33 часа Лице 1 отново замахва и нанася трети удар, след което Лице 3 пада на земята и остава неподвижно. Лице 1 бива повлечено от инерцията след удара. Лице 1 се изправя, а лице 3 остава ла лежи. Лице 1 се насочва към Лице 4 и замахва и в 14: 01: 38 часа нанася удар по посока на Лице 4 с държания предмет. След удара Лице 4 също пада на земята и остава да лежи неподвижно. Лице 1 се отправя по посока на каруцата, носейки в дясната си ръка продълговатия предмет, с който е нанесло ударите. Лице 1 и Лице 2 тръгват по посока на каруцата, а лица 3 и 4 остават да лежат на настилката. Лице 1 се качва в каруцата и пред него впоследствие се качва Лице 2. Лица 1 и 2 потеглят с каруцата, като отпред застава Лице 2 и зад него Лице 1, докато към лежащото Лице 3 се приближава друго лице, видимо оказващо му помощ. Лице 4 се надига и лазейки се насочва към Лице 3.

Дискът DVD-R, марка „Maxell“, с надпис на него „Община Нова Загора“, съдържа един видеофайл, записан в MP4 формат. Видеофайлът е цифров презапис/експорт от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Записаното изображение е цветно, с вкопирани в кадър данни за дата и време, с резолюция 1920x1080 пиксела и кадрова честота 15 кадъра в секунда, заснето от една IР камера, записваща при детекция на движение, насочена към кръстовище. Съгласно показваните в кадър данни, отразяващи настройка за време на видеоохранителната система записът обхваща интервала от 12: 22: 23 часа до 12: 23: 07 часа на 11.01.2020г. Записът съдържа информация за две лица от видим мъжки пол, придвижващи с ППСЖТ (каруца) през кръстовището отдясно наляво на кадъра. От лицата и техните действия са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и представени в изследователската част на експертизата, подредени в хронологичен ред. Изображенията съдържат информация, позволяваща визуализация на лицеви елементи, което ги определя като годни за целите на идентификация при предоставяне на сравнителен снимков материал, заснет при сходен ракурс.

Видно от протокола от проведено съдебно заседание, в разпита пред първоинстанционния съд двете вещи лица от НИК, МВР - София поддържат заключението и дават разяснения по него. Предметът, който държи Лице 1 е продълговат, предполагаемо с правоъгълна форма, но не могат да кажат точно какъв е този предмет - дъска, талпа, кол. Не могат да установят и размерите му, тъй като за да направят това, трябва на видеозаписа отчетливо да се виждат краищата на обекта, очертанията му и на същото отстояние от камерата, на което е въпросният обект, да присъства друг обект с известни размери. В случая очертанията са размити, резолюцията на записа - много ниска, обектът е много отдалечен и няма обект на същото разстояние от камерата с известни размери, което да позволи сравнение. Вещите лица установяват нанесени три удара от Лице 1 по Лице 3 и един удар от Лице 1 по Лице 4. Други удари не се виждат от гледната точка на камерата. Ударите, нанесени от Лице 1 на Лицата 3 и 4 са в горната част на телата, но не може да се установи точно къде. Възможно е да са по главата, по рамената или ударът да се е преплъзнал по-надолу. Всички удари, нанесени от Лице 1 са с един и същ предмет. На записа не се вижда дали Лице 2 носи някакъв предмет в ръцете си.

Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, към който извод настоящата инстанция се присъединява. Действително изготвеното в досъдебното производство заключение на съдебно-техническата експертиза е недостатъчно конкретно и в този смисъл необосновано, не съдържа точни и ясни отговори на поставените въпроси. Предвид възникналото съмнение за възможна неправилност, верен е подходът на съда да назначи повторна експертиза при стриктно спазване разпоредбата на чл.153, предл.2 от НПК. Изготвеното от експертите от НИК-МВР София заключение се отличава с категоричност, в степен изводима от качеството на наличните видеофайлове, а приложеното по делото заключение и извлечените кадри от видеозаписите позволяват да се направят конкретни изводи за разположението на лицата и последователността на техните действия.

Това заключение е дало основание на първоинстанционния съд да продължи задълбоченото изясняване съдържанието на наличните записи, чрез назначаване в хода на съдебното следствие на лицево-идентификационна експертиза за разпознаване на двете лица, придвижващи се с каруца на записа на приложения по досъдебното производство диск с надпис „Община Нова Загора“, респ. на снимковите кадри, извлечени от същия диск и представени в изследователската част на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от НИК, МВР - София. За провеждане на лицево- идентификационното изследване са подбрани снимкови кадри с потенциална идентификационна стойност, съдържащи изображения на заснетите лица, условно обозначени като Лице 1 и Лице 2. От заключението се установява, че на изследваните кадри с изображение на Лице 1 - Сн. 1.1 - 1.3 и на снимки на подс. А. - сравнителен материал, най-вероятно е заснето едно и също лице. На изследваните кадри с изображение на Лице 2 - Сн. 2.1 - 2.3 и на снимки на лицето В. А. - сравнителен материал, най-вероятно е заснето едно и също лице.

Все във връзка горното и доколкото тези експертизи са изследвали видеозаписи, приобщени по делото чрез предаването им доброволно от лицата, чиито видеоохранителни системи са записали и съхранили файловете, следва да се отбележи, че този източник на информация е надлежен – касае се за случайни записи, направени от камери, извършващи видеонаблюдение на пункта на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в близост до местопроизшествието и на Община Нова Загора. Констатацията за липса на манипулации по записите и извличането на годни снимки от тях позволяват наличните данни да бъдат анализирани и въз основа на тях да бъдат направени обосновани, обективни и еднозначни фактически изводи за случилото се на процесната дата и място и участниците в инцидента, както и да се проследят техните действия. Поради това и като се е доверил на съдържащата се във видеофайловете информация, обективирана и на хартиен носител чрез приложенията към коментираните по-горе експертизи, съдът е процедирал вярно, съобразно процесуалните правила и указанията в съдебната практика на ВКС по идентични въпроси.

Възприетото съдържание от видеозаписите е довело до съмнение относно точността на част от изводите по изготвената в хода на досъдебното производство от д-р Т. Ч. съдебномедицинска експертиза на труп № 18/2020г. Правилна е преценката на съда да кредитира същото досежно установените при аутопсията на постр. И. М. И. увреждания. В тази му част заключението е категорично, опира се на обективни възприятия и писмени документи. Съгласно това заключение, настъпването на смъртта на пострадалия И. М. И. е в непосредствена причинна връзка с причинените му множествени травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош и настъпилите усложнения в тази връзка. При пострадалия е установена тежка съчетана механична травма с обхващане на главата и гръдния кош, като травмата на главата се изразява в наличието на множество кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето и окосмените части на главата предимно в дясната теменно-слепоочна област на главата, с масивни кръвоизливи на тези места и множество импресионни фрактури на черепните кости и масивен десностранен травматичен субдурален хематом, като по този повод по спешност е извършена десностраннна остеокластична трепанация на черепа с евакуация на хематома. Установени са и интрацеребрални хематоми. При огледа на мозъка е установено тежко нарушение на структурата на мозъка в областта на дясната голяма мозъчна хемисфера, като мозъчното вещество там било силно разкашкано. Установен е тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор.

Гръдната травма се изразява в наличието на множествени двустранни счупвания на ребрата в ляво и в дясно (всички ребра в ляво по две линии: от 2-ро до 10-то ребра - гръден капак и в дясно: 1-во, от 3-то до 12-то ребра, от 8-мо до 10-то ребра - гръден капак), като в ляво уврежданията са по-тежки, с масивни кръвоизливи и кръвонасядания около местата на счупените ребра, контузионни увреждания на белите дробове и тежка двустранна базална и паравертебрална хипостатична и контузионна пневмония с конфлуиране. Установен е и тежък оток на белите дробове.

Причината за настъпването на смъртта на постр. И. М. И. е изпадането му в състояние на травматичен и хеморагичен шок вследствие силните болки, дължащи се на тежката съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош, както и тежкото коматозно състояние, в което е изпаднал вследствие тежките травматични увреждания на меките черепни покривки, черепните кости и двете мозъчни хемисфери, предимно на дясната голямомозъчна хемисфера.

Според вещото лице, настъпването на смъртта при такива тежки травматични увреждания на черепните кости и мозъчните структури, както и на ребрата и белите дробове, е било неминуемо. Описаните увреждания са получени вследствие действието на механичен фактор и по механизма на нанасяне на множество удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Такива удари са били нанесени предимно в областта на главата и гръдния кош, както и в областта на лицето и други области на тялото на пострадалия.

Настъпването на смъртта е било неизбежно, тъй като причинените увреждания са множествени/тежки и обхващат черепната и гръдната кухина, с бързо изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок и мозъчна кома.

При разпита му в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд д-р Ч. е поддържал изцяло заключението. Твърдял е, че нанесените удари в областта на главата, гръдния кош и останалите области на тялото са били множествени - повече от 20 и не повече от 30-35 удара, нанесени с различни тъпи и тъпо-ръбести предмети, както и с предмети с продълговата форма. Уврежданията са били получени вследствие нанасяне на множество удари със значителна сила, а не вследствие на падане и удряне. В областта на гърба описва увреждания, причинени вследствие нанасяне на удари с един и същ предмет, тъй като уврежданията са с едни и същи характеристики и този предмет е бил с гладки повърхности, продълговата форма, ширина 2-3 см и дължина около 5-6, 7 см. Невъзможен е механизъм, при който пострадалият да бъде ударен отляво или отдясно с тъпо-ръбест предмет и от този удар да се счупят ребрата и от другата страна. Не е допустимо вследствие вида на счупване на черепните кости, те да са получени от същия или подобен на този предмет, от който били получени уврежданията в областта на гърба.

След изслушване заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена в НИК, МВР - София, първоинстанционният съд е назначил допълнителна съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Ч. и задача да отговори дали се променя заключението на изготвената от него съдебно-медицинска експертиза на труп относно механизма на получаване на травматичните увреждания на пострадалия И. М. И. и какви са техните медикобиологични характеризиращи признаци. С допълнителното заключение д-р Ч. интерпретира самостоятелно данните от повторната съдебно-техническа експертиза, като приема, че съгласно видеоматериала подсъдимият замахва два пъти с предмет със значителни размери в областта на лявата и дясната половина на главата на постр. И. И., като тези удари довели до причиняване на установените увреждания в областта на главата: счупванията на черепните кости, кръвонасяданията и кръвоизливите в областта на мозъчните обвивки. При нанасяне на един единствен удар с този предмет е възможно да се получат няколко счупвания на мястото на удара в различни части на черепа. Третият удар с предмета, според съдебния лекар, най-добре отговаря да е нанесен в областта на лявата половина на гръдния кош, като този удар добре отговаря да е довел до счупвания на ребра в областта на лявата половина на гръдния кош, натъртвания и кръвоизливи в областта на меките тъкани и контузионни увреждания в областта на белодробния паренхим. Счупените ребра са двустранни, по-слабо изразени в дясно. Освен това са установени травматични увреждания и в областта на лицето, главата и други области на тялото, причинени по друг механизъм. Според вещото лице, от видеофилма се вижда, че първо се срещат водачът на каруцата с пострадалия, които се сборичкват, като травмите в областта на лицето, дясната половина на гръдния кош и останалите области на тялото най-добре отговарят да са получени по време на това сборичкване. Съдебният лекар също така съобразява момента, в който участвалите в конфликта лица са били извън обсега на камерите и някои от уврежданията по тялото на постр. И. И. е възможно да са причинени в този кратък интервал. Уврежданията в областта на лицето са причинени вследствие нанасяне на удари с твърди тъпи предмети, като ръцете свити в юмрук имат такава характеристика. Някои от уврежданията е възможно да са причинени и от действието на други предмети, които са намерени на терена на местопроизшествието.

От най-голямо значение за настъпването на смъртта са уврежданията в областта на главата, като за настъпването на смъртта е оказала влияние и тежката гръдна травма с настъпилите в тази връзка усложнения.

Тежката черепномозъчна травма със счупванията на черепните кости; натъртванията на мозъка и кръвоизливите в областта на мозъчните обвивки, довели до настъпването на тежък оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол и деструкция на мозъчното вещество представляват „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Множествените счупвания на ребрата и натъртванията на белите дробове и настъпилите в тази връзка тежки усложнения, като тежкостепенна контузионна и застойна конфлуираща пневмония с остра дихателна недостатъчност също довели до „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.

В съдебно заседание д-р Ч. е пояснил, че за да се получат установените увреждания на главата и на лявата половина на гръдния кош, ударите в тези области са били силни. Ударът, в областта на лявата половина на гръдния кош е довел до счупване на левите ребра, не е довел до счупване и на десните ребра. Силни са били всички удари, които са довели до счупване на черепните кости, счупване на ребрата и натъртвания и кръвоизливи в областта на мозъка, който се намира в черепната кухина, както и на белите дробове, които са в гръдния кош под счупените ребра. Имало е и слаби удари, които са били нанесени в областта на лицето и други части на тялото. Смъртта е била неминуема и неизбежна. Опасността за живота при уврежданията, които се характеризират по медикобиологичния признак „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ продължават различно дълго време - в рамките на няколко минути, до месеци и години и не е задължително настъпването на смъртта. В конкретния случай тези увреждания били тежки, нелечими, въпреки опитите или старанието на медицинските екипи и затова довели до настъпването на смъртта. Според медицинските документи пострадалият не се е върнал в съзнание и „Постоянното общо разстройство на здравето, опасно за живота“, е продължило до смъртта му. С оглед данните от видеозаписа, по който била направена съдебно-техническата експертиза и данните от причинените увреждания на пострадалия, ударите в областта на главата били два - в ляво и в дясно с предмета с продълговата форма, а третият удар е бил нанесен в областта на лявата половина на гръдния кош със същия предмет. Установените охлузвания, кръвонасядания и други увреждания в областта на лицето и в други части на тялото били получени вследствие на нанасяне на удари и с други предмети, не с продълговатия предмет. Уврежданията в лявата половина на гръдния кош са били достатъчно тежки, както счупванията на ребрата и уврежданията на белите дробове, и е възможно настъпването на смъртта да се дължи и само на тези удари на гръдния кош. Пневмоничните, възпалителни усложнения от страна на белия дроб се дължат, както на натъртване на паренхима им, вследствие на счупените ребра, така и вследствие продължителното залежаване на пострадалия. Счупените ребра в дясно и уврежданията на десния бял дроб, макар и по-леко изразени, също са участвали в процеса на настъпване на смъртта. Травмите в областта на лицето и дясната половина на гръдния кош най-добре отговарят да са били получени при съприкосновението на двете лица (постр. И. И. и свид. А.), преди нанасянето на ударите от подсъдимия с продълговатия предмет. Ако ударът с продълговатия предмет е нанесен в лявата половина на гръдния кош, при този удар няма как да се получат счупванията на десните ребра или уврежданията в областта на дясната половина на гръдния кош.

По съображения за необоснованост на заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза и съмнения за правилността му, на основание чл. 153 от НПК първоинстанционният съд е назначил повторна тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р С. К., д.м., д.м.н. - специалист неврохирург, началник Клиника по Неврохерургия при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, д-р Д. Д. - началник Отделение Съдебна медицина при същата болница и д-р К. Ц. - началник Отделение обща и клинична Патология при същата болница, която е депозирала следното заключение:

1.Непосредствената причина за настъпването на смъртния изход на И. М. И. е тежката черепно-мозъчна травма - многофрагментно импресионно счупване на черепния покрив, развитие на остър хематом под твърдата мозъчна обвивка и хематом между двете хемисфери. Облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния изход е имала и тежката гръдна травма с множество счупвания на ребра двустранно, контузия на бял дроб, постконтузионна пневмония, двустранна хипостатична бронхопневмония, довели до развитието на тежка дихателна недостатъчност - от една страна нарушения на механиката на дишането във връзка със счупените ребра, от друга страна - намален капацитет и обем на белодробен паренхим. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в двете теменно-слепоочни области, гръдния кош.

2.От приложената съдебномедицинска експертиза за аутопсия се установява, че в резултат на нанесения побой И. М. И. е получил тежки травматични увреждания в областта на главата - импресионно счупване на черепния покрив, остър хематом под твърдите мозъчни обвивки, хематом между двете голямомозъчни полукълба, контузия на мозъка, разкъсно- контузни рани по окосмената част на главата, лицето, кръвонасядания по меките черепни обвивки, лицето, ожулвания по лицето; тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош - счупване на 2-10 леви ребра по двете линии, счупване на 1, 3-12-то десни ребра, контузия на белите дробове.

Тежката черепно-мозъчна травма е довела до развитие на мозъчна некроза, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните полукълба.

Тежката гръдна травма е довела до развитието на дихателна недостатъчност.

Разкъсно-контузиите рани по окосмената част на главата и подлежащото импресионно счупване на черепа са създали реална комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл са обусловили проникващо нараняване в черепа.

Установеният хематом под твърдата мозъчна обвивка, в голям обем, е развил общомозъчна симптоматика, е наложил провеждане на оперативно лечение по спешност, без което същият би довел да настъпване на смъртен изход. В този смисъл същият е обусловил постоянно, общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Установената контузия на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.

Счупването на леви и десни ребра е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за един продължителен период от време значително надхвърлящ един месец.

Контузията на белите дробове е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Такова разстройство на здравето обуславя и постконтузионната и хипостатичната бронхопневмония.

Останалите травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и твърди предмети с подчертан ръб (уврежданията в областта на окосмената част на главата).

Между описаните травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно- следствена връзка.

3.В приложената видеотехническа експертиза № 21/ИДИ - 061 от 30.03.2021 г., изготвена от вещите лица от НИК - София, както и при проследяването на самия видеозапис се вижда, че Лице 1 нанася три удара с твърд предмет (процесната дъска) в областта на главата, при което са се реализирали тежките травматични увреждания в областта на черепа и подлежащите мозъчни структури.

В писмено допълнение към съдебно-медицинската експертиза вещите лица са отговорили на поставените от защитата на подсъдимия въпроси:

1.Възможно ли е установените при предходните аутопсия и съдебномедицинска експертиза многобройни наранявания и счупвания по тялото на починалия да са причинени единствено и само от фиксираните на процесния видеозапис три удара с продълговат предмет, нанесени от подсъдимия? От приложената по делото медицинска документация се установява, че освен тежки травми в областта на главата, пострадалият И. И. е получил тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош - счупване на леви и десни ребра, контузия на белите дробове. Тези травматични увреждания не могат да бъдат получени при удари с твърд продълговат предмет, реализирани в областта на главата (ударите, които се позитивират от приложения видеозапис).

2.Ако не, какви други удари, с какъв интензитет, сила и от какви ударни повърхности са нанесени същите? Каква е локализацията им по тялото на починалия? За да се реализират тези травми в областта на гръдния кош, а именно „...продълговати кръвонасядания и ожулвания в лявата половина на гръдния кош... гърба...“ е необходимо нанасяне на множество удари с предмети, притежаващи продълговата конфигурация, като същите са реализирани със значителна сила, за да се получат счупванията на леви и десни ребра, контузията на белия дроб.

В областта на горните крайници са установени единични кръвонасядания и ожулвания, чиято характеристика не е уточнена. Същите могат да бъдат получени при удари с юмруци, ритници и др. 3.Възможно ли е някои от тях да се припокриват с ударите от видеозаписа? От приложения видеозапис се виждат три удара, нанесени в областта на главата. Останалите травматични увреждания се намират в други анатомични области и няма как да се припокрият с тези удари.

4.Ако има установени други удари освен заснетите, допринесли ли са те за леталния изход? Травматичните увреждания в областта на гръдния кош са имали облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход, подробно описано в предходната съдебномедицинска експертиза.

Разпитани в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, трите вещи лица поддържат изготвеното заключение. Според тях, постр. И. И. е изпаднал в безсъзнателно състояние в резултат на черепно-мозъчната травма. От получаване на травматичните увреждания в областта на главата, последващото падане на земята, до момента на настъпване на смъртния изход, пострадалият не е излязъл от състояние на мозъчна кома. Самото малкомозъчно вклиняване е състояние несъвместимо с живота. Медицинската помощ, която е оказана на пострадалия е била адекватна. В областта на гръдния кош са описани множество травматични увреждания под формата на кръвонасядания и ожулвания, които не могат да бъдат получени при еднократен удар върху гръдния кош. Травматичните увреждания в областта на гръдния кош са резултат на множество удари, реализирани в областта на гръдния кош, за да се получи счупване на леви и десни ребра по различни анатомични линии, контузия на бял дроб. Тези увреждания са получени в резултат на нанасяне на удари със значителна сила, достатъчна да преодолее здравината на костите и да доведе до тежки увреждания на подлежащите структури, а именно мозък, мозъчни обвивки и бял дроб. Специално уврежданията в областта на главата добре отговарят да са получени от дъска, представляваща седалката на каруцата. Уврежданията в областта на гръдния кош могат да бъдат получени със същия предмет, само че в резултат на множество удари (три и повече), а не само на един. Ударите, които са заснети от камерата, нанесени от подсъдимия, са достатъчни, дори предостатъчни, да причинят установените травматични увреждания в областта на главата на постр. И. И., а травматичните увреждания в областта на главата са достатъчни да настъпи смърт, дори и да няма увреждания на гръдния кош.

Настоящата инстанция се присъединява към извода на първостепенния съд за обоснованост и убедителност на заключението на повторната тройна съдебномедицинска експертиза, като съобрази същото в писмените му части – първоначална и допълнение, и взе предвид и допълнителните разяснения, дадени в съдебно заседание от тримата експерти. Заключението е дало подробни отговори на всички поставени въпроси, като не оставя съмнение по отношение достигнатите експертни изводи. Двете инстанции се довериха на заключението, което с категоричност установява освен вида на травматичните увреждания на постр. И. И., така също връзката им с настъпилата смърт, както и средството, с което вероятно са причинени.

Кредит на доверие следва да се даде и на заключението на вещото лице д-р Й. С. по изготвената от него в хода на досъдебното производство по писмени данни съдебно-медицинска експертиза № 135/2020г., съгласно което вследствие нанесения на 11.01.2020г. побой, пострадалият Б. И. М. е получил следните телесни увреждания:

-Съчетана травма със засягане на главата, гръдния кош и крайниците, протекла в началото с картина на травматичен шок, което е наложило хоспитализацията му за лечение и наблюдение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен;

-Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в наличието на разкъсно- контузна рана в лява теменно-слепоочна област с размери 2/0, 5 см, анамнестични данни за леко сътресение на мозъка и данни от образните изследвания за травматичен субарахноидален кръвоизлив в слепоочно- тилната област на дясна голямомозъчна хемисфера и контузионно огнище на мозъка в същата хемисфера, разположено слепоочно-базално;

-Контузия на гръдния кош с палпаторна и функционална болезненост в неговата лява половина, в областта и по хода на 5-7 ребра без клинични и рентгенологични данни за фрактура на костни структури в областта;

-Прободно-порезно нараняване по задната повърхност на дясното бедро, в неговата средна трета с размери 4/1 см, кървящо при приемането на пострадалия за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен.

Описаните телесни увреждания имат травматична генеза и се дължат на механичното действие на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, както и на предмети с остър връх и един или два режещи ръба и добре отговарят да са получени чрез нанесени удари в областта на главата и гръдния кош с твърди тъпи предмети и нанасяне на прободно-порезно нараняване по задната повърхност на бедрото на десния крак с прободно-порезно оръжие. Прободно-порезното нараняване се дължи на един единствен удар с прободно-порезно оръжие, с достатъчна сила, като в травмираната област преминавали големи кръвоносни съдове и нерви и случайно не били настъпили по-тежки последици от това нараняване. Останалите увреждания се дължат на удари с твърд тъп предмет, чиято контактна повърхност е с дължина значително по-голяма от широчината й. Такива характеристики на контактната повърхност притежават предмети с цилиндрична или продълговата форма като прът, тръба, палка, щанга и др. Видно от характеристиките на тези увреждания и техните локализации може да се направи заключение, че на пострадалия са нанесени не по-малко от два удара с твърди предмети.

Получената от постр. Б. М. съчетана травма, протекла в началото с клинична картина на травматичен шок, който е бил от I - II степен и е осъществил сам по себе си смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК).

В резултат на силния удар или удари в областта на главата постр. Б. М. е получил травматичен субарахноидален кръвоизлив в слепоочно-тилната област на дясна голямомозъчна хемисфера и контузия на мозъка в същата хемисфера, разположено слепоочно-базално, които увреждания в своята съвкупност са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия“.

Разкъсно-контузната рана в лявата теменно-слепоочна област на главата по своята характеристика представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки и в съвкупност с лекостепенното сътресение на мозъка, протекло без загуба на съзнанието са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК). Увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

Прободно-порезното нараняване по задната повърхност на бедрото на десния крак, наложило извършването на хирургично лечение е протекло без засягането на магистрален кръвоносен съд или големи нерви, по своя характер представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в областта и е довело до затруднения в движението на крака за срок от 15-20- 25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин това увреждане само по себе си осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК).

Контузията в лявата половина на гръдния кош, изразяваща се в палпаторна и функционална болезненост по хода на 5-7 ребра без видими травматични изменения, е причинила на пострадалия болка и страдание. Увреждане от такъв характер отзвучава в рамките на 5-7 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

Обосновано е съобразено и изготвеното в хода на досъдебното производство заключение от вещото лице д-р Т. Ч. по възложената му съдебномедицинска експертиза на живо лице № 4/2020 г., поддържано в съдебно заседание, и от което е видно, че при прегледа и освидетелстването на 11.01.2020г. (инкриминираната дата) на свид. В. П. А. е установено продълговато моравочервеникаво ивицесто кръвонасядане в областта на дясната странична повърхност на шията, с дължина около 4 см и широчина в най-широката си част около 5 мм, с вид на увреждане като от гердан; две продълговати охлузвания под формата на одрасквания, с размери около 2-3 мм, с разстояние между тях около 2 см, в областта на предната повърхност на шията, на равнището на криковидния хрущял, в дясно от него и малко встрани и повърхностни червеникави охлузвания под формата на одрасквания, с размери около 0, 5 -1 см, в тилните области на шията. В областта на долната половина на дясното ухо, в областта на ръба на ухото към ушната висулка, е установен участък от повърхността на ръба на ухото с черен цвят, върху площ с размери около 8 мм в диаметър.

Описаните повърхностни травми в областта на шията и увреждането в областта на дясното ухо причинили на свид. А. „Болки и страдания“. Такива увреждания заздравяват за 4-5 дни.

Установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тьпоръбести предмети и са получени по механизма на тангенциално действие на такива предмети в травмираните области на шията. Същите добре отговарят да са получени при сборичкване с друго лице и захващане на тези области на шията с ръка. Увреждането в областта на дясното ухо е с вид на такова, причинено от цигара. Същото е било повърхностно и както то, така и останалите увреждания не са налагали прегледи от медицински специалисти, провеждане на изследвания или някакви лечебни процедури. Не са установени съществени травматични увреждания, причинени от предмети с остър връх или режещи ръбове, какъвто е и ножът или други увреждания, причинени вследствие нанасяне на удари с ръце или предмети с голяма сила. Свидетелят е бил в състояние да се отбранява добре.

Двете инстанции съобразиха и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза по отношение на подс. А., съгласно която последният страда от Разстройство в адаптацията - смесена тревожно депресивна реакция. Няма данни същият да се води на регистрационен учет в някоя психиатрична болница в страната. Към датата на инкриминираното деяние 11.01.2020г. е бил в състояние да възприема правилно фактите от действителността, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са установени психопатологични мотиви, които да са го ръководили при извършване на деянието. По време на деянието при подсъдимия възникнала Остра стресова реакция, която обаче не е била с такава интензивност, че да може да бъде приравнена към състояние на физиологичен афект. След извършване на деянието, установената при подсъдимия Остра стресова реакция постепенно преминава в Разстройство в адаптацията - смесена тревожно-депресивна реакция. Подс. А. е психически годен да възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения по тях. Може да участва в наказателното производство и да изтърпява ефективно наказание.

В съдебно заседание пред първата инстанция двете вещи лица са защитили заключението. По общите им впечатления подсъдимият съжалявал за инцидента и е бил много притеснен. При него умствената изостаналост е изявена в лека степен и обусловена от липсата на образование и недостатъчно стимулиращата социална среда; характеризира се с ограничение на способностите най-вече за абстрактно и логично обяснение, по-слаба пластичност на мисловния процес, по-трудно и забавено вземане на решение, внушаемост, трудно съобразяване особено в малко по-сложна обстановка, което естествено в случая е улеснило извършването на подобно деяние. В същото време лицата с лека умствена изостаналост, в своите психични годности, са по-близо до хората с нормален интелект и това им състояние не може да бъде прието за разстройство на съзнанието и да наруши основните им психични годности. При леката умствена изостаналост коефициентът на интелигентност е между 50 и 70, като при подсъдимия констатираната стойност била 55. Тази стойност на интелектуалния коефициент се дължи и на езиковата бариера, на липсата на образование, на социалната среда, т.е. действителният интелект на освидетелствания реално би бил по-висок, ако тези ограничения не съществуват.

В хода на съдебното следствие първостепенният съд е назначил допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертиза, съгласно чието заключение, по време на деянието подс. А. не е изпадал в състояние на физиологичен афект. Изпитвал е силен стрес и уплаха, което го улеснило при извършване на деянието. Леката умствена изостаналост, от която страда подсъдимият, го улеснила при извършване на деянието. В експертното обсъждане вещите лица са анализирали данните от изследваните видеозаписи чрез повторната съдебно-техническа експертиза и са категорични, че при подсъдимия не се установява най-същественият признак за настъпване на физиологичен афект, а именно стеснение на съзнанието и изключителна /несъответна или неадекватна на повода/ сила на емоционалната реакция. Според експертите, наблюдаваните кадри от видеозаписите допълнително оборват вероятността от настъпване на физиологичен афект, тъй като се установява подсъдимият предварително да взема дъската, като има съществено време от вземането й до момента на нанасяне на ударите; а също така подсъдимият сам отива към пострадалия, а не е бил нападнат. Действията са мотивирани не толкова от опасения за собственото му здраве и живот, а за тези на приятеля му. Няма данни подсъдимият да е изпитвал гняв или силно раздразнение. Изрично е достигнат извод, че независимо от интелектуалния дефицит, А. адекватно е оценявал възникналата ситуация.

Вещите лица са уточнили в съдебно заседание, че подсъдимият е изпитвал страх за живота си и се е страхувал и за приятеля си. Самата ситуация е била високорискова, доколкото лицата са били преследвани от автомобил. При слизане от каруцата, подсъдимият взел дъска, но не предприел никакви действия, т.е. не я взел с нападателни намерения, а с цел да се предпази. Вещите лица приемат, че подсъдимият е осъзнавал напълно какво върши. Независимо от спонтанните и импулсивни действия, той е осъзнавал извършеното.

Въззивната инстанция намира тези заключения за обосновани и пълни.

Те са еднозначни и не възниква съмнение относно тяхната правилност. В логична последователност са изложени изследванията на експертите, обсъждането на резултатите от тях и доказателствата в делото, а формираните експертни изводи съответстват с приложения подход. Няма колебания относно която и да е от частите на първоначалната и/или допълнителната психолого-психиатрична експертиза, включително относно заключението за отсъствие на физиологичен афект или други обстоятелства, изключващи носенето на наказателна отговорност от подсъдимия или осмисляне на различна правна оценка на извършеното.

Обобщено, кредитираните заключения на изготвените експертизи съдът намира за достатъчно пълни, ясни и обосновани, не са налице основания за съмнение в правилността на достигнатите изводи. Изготвени са от високо квалифицирани експерти, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили категорично и убедително на всички поставени въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посочените по-горе заключения. Изключиха само първоначалната и допълнителната съдебно- медицинска експертиза на д-р Ч. в частта относно механизма на причиняване на уврежданията на постр. И. М. И. и изготвената в досъдебната фаза съдебно-техническа експертиза поради неубедителност и липса на категорични и еднозначни изводи по поставените въпроси. Следва да се отчете, че съдебно-медицинската експертиза на труп е била изготвена в началния етап на досъдебното производство, при ограничените първоначалните данни по делото, поради което посоченият от д-р Ч. механизъм на причиняване на травмите е логично да не съвпада с анализа, направен от вещите лица в състава на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, които са боравили с всички налични доказателства по делото. Също така не е без значение обстоятелството, че видеозаписите не покриват целия обхват на мястото, на което се е развил индицентът, като за известно време лицата са извън зоната на видеозаснемане и извършените действия в този времеви отрязък са неизвестни. Факт са съвпадащите мнения на експертите медици, че причинените на постр. И. увреждания в областта на главата /причинената от подсъдимия на този пострадал тежка черепно- мозъчна травма с ударите с дъската в главата, видна от кадрите снети на хартиен носител към повторната съдебно-техническа експертиза/ са били нанесени със значителна сила, достатъчни са за причиняняване смъртта на този пострадал и неминуемо водят до смърт, дори и да не бяха причинени останалите му наранявания. Що се касае до първоначалната съдебно- техническа експертиза, тя е изготвена при наличните в НТЛ при ОД МВР Сливен софтуер и хардуер, които очевидно в настоящия случай не удовлетворяват необходимостта от ясни, категорични и безспорни изводи, с каквито се отличава повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена в НИК МВР София и на която и двете инстанции се довериха. Повторната съдебно-техническа експертиза, лицево-идентификационната и повторната тройна съдебно-медицинска експертиза са от ключово значение за изясняване на релевантните по делото факти, касателно механизма и авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение по чл.115 от НК, както и съдебно- медицинската експертиза за уврежданията на постр. Б. М., касателно деянието, за което е повдигнато обвинение по чл.129, ал.2 от НК.

Поставяйки в основата на разсъжденията коментираните по-горе експертни заключения, които са анализирали обективно установените данни от електронните носители, респ. уврежданията на двамата пострадали и начина на причиняването им, и които не са оспорени от страните, първостепенният съд е подходил и към анализ на гласните доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимия и свидетелските показания.

Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено доказано участие на подсъдимия в инкриминираните деяния, защото показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, в т.ч. приобщените чрез прочитането им показания от досъдебното производство, както и обясненията на самия подсъдим, подкрепят в общ план установеното от вещите лица чрез депозираните от тях заключения, касателно процесния инцидент и участието на подсъдимия в него.

Първостепенният съд е обсъдил обясненията на подс. А., при съобразяване характеристиките им от една страна като доказателствено средство, а от друга – като средство за защита. Обосновано се е доверил на частта, в която признава, че е взел от каруцата дъската, на която се сяда, и с нея ударил първо човека, който излязъл от колата с нож, а после ударил и другия човек, който дошъл по-късно пеш. Налице е пълно съвпадение на обясненията в тази им част с показанията на свидетелите - очевидци А. И. и Ж. С., заключението на повторната съдебнотехническа експертиза и заключението на повторната тройна съдебномедицинска експертиза.

Достоверни са и твърденията на подсъдимия, според които приятелят му Селим /свид. А./ е викал за помощ, и тъй като се е страхувал за живота на приятеля му той е ударил двамата пострадали мъже. Позовавайки се на другите доказателствени източници, съдът е изключил като неубедителни изявленията на подсъдимия, че е ударил с дъската един или два пъти човека, слязъл от колата с нож, тъй като тези негови думи противоречат на записа от видеокамерата на „Трансметал Индъстри“ ЕООД и отпечатаните от него кадри, които безспорно установяват нанесени от подсъдимия с дъската три удара по пострадалия И. И.. Двете съдебни инстанции подложиха на подробен анализ показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели.

От присъствалите на мястото на инцидента лица в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани непосредствено свидетелите В. А., А. И. и Б. М., а очевидецът Ж. С., въпреки положените значими усилия от първостепенния съд, не е разпитан непосредствено, а показанията дадени от този свидетел пред съдия в досъдебното производство са прочетени със съгласието на страните. Вярна е оценката на първостепенния съд за частичен кредит на доверие спрямо показанията на всеки от посочените свидетели.

Свидетелите Ж. С. и А. И. са очевидци на случилото се, които случайно са се озовали в близост до местопроизшествието. Видели са кола да преследва каруца и да пресича пътя й. Не са възприели свид. А. да държи нещо в ръцете си. Според тях мъжът, който слязъл от колата с нож в ръка, тръгнал към момчетата от каруцата и псувал на висок глас, след което последвало сбиването между този мъж (постр. И. И.) и свид. А., част от което, попадаща в обхвата на видеокамерата на „Трансметъл Индъстри“ ЕООД, е заснета и впоследствие са извлечени снимкови кадри. Според показанията на свид. И., свид. А. е слязъл от каруцата, а мъжът от колата го хванал с едната си ръка отпред за дрехите, а с другата го удрял с обратната страна на ножа, който държал в ръката си свита в юмрук. Дошъл пеш и по-млад мъж, който не носел нищо в ръцете си и отишъл при свид. А., а последният започнал да вика за помощ „убиват ме”. Като чул виковете на свид. А., подсъдимият взел дъската от каруцата и ударил младия мъж, който след удара паднал на земята. Свид. И. се уплашил, качил се на каруцата и избягал от страх. Не е видял какво станало с възрастния мъж, не е видял някой да го удря, защото в същото време обръщал „главата на коня да не тръгне да направи някоя беля“. В тази им част показанията съвпадат с другите кредитирани доказателства, поради което и настоящата инстанция им се довери. И двете съдебни инстанции не кредитираха прочетените по съответния процесуален ред показания на същия свидетел в частта, в която твърди, че от посоката, от която дошли каруцата и колата едновременно тичайки дошли двама мъже, които наобиколили постр. И. И. и свид. А., тъй като свидетелят отрича верността на тези обстоятелства и изрично сочи, след прочитане на показанията в тази част, че не две момчета, а едно момче е дошло при свид. А. и постр. И. и то не е носело нищо в ръцете си. Тези данни съвпадат с кадрите от наличните видеозаписи, поради което следва да бъдат ценени.

Свид. Ж. С., чиито показания дадени пред съдия в досъдебното производство са прочетени със съгласието на страните, дава съвпадащи данни с тези на свид. И. – относно движението на каруцата и колата, излезлия от колата възрастен мъж с нож в ръка, който тръгнал към свид. А. и последвалото сбиване помежду им, и в тази им част следва да се кредитират с доверие. Недостоверни като противоречащи на данните от видеозаписите и показанията на свид. И. са показанията на свид. С. в частта, в която твърди, че дошли още трима души „с голи ръце“ обиколили в кръг свид. А. и мъжа от колата и започнали да бият свид. А. с юмруци. Свид. С. обаче, за разлика от свид. И., е видял подсъдимият да ударя с дъска, взета от каруцата, постр. И. И. „по главата или във врата“ и падането на последния на земята, макар да не може да уточни точното място на нанесените удари и техния брой. В тази им част показанията са достоверни, кореспондират с другите ценени доказателствени материали и двете инстанции им се довериха. Отсъствието на точно възприятие за мястото, на което са попаднали ударите, не разколебава извода за достоверност на показанията в посочената част, доколкото те обективно съвпадат с установените от другите доказателства факти.

Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ показанията на пострадалия Б. М., оценявайки обстоятелството, че същият е встъпил и като частен обвинител по делото, т.е. се явява заинтересован от изхода на делото. Въпреки това му процесуално качество, свидетелят е разказал обективно възприятията си от случилото се до пункта за вторични суровини и в тази част и двете инстанции се довериха на показанията му. Макар да не е разбрал кой му е нанесъл удар в главата, нито да е видял подсъдимият да нанася удари на баща му, постр. Б. М. достигайки пункта е видял по-ранните събития - свид. А. е хванал баща му за дрехите отпред на гърдите с едната си ръка, а в другата държал нож. Поради това постр. Б. М. е отишъл и е хванал свид. А. отзад за врата и го дръпнал назад, за да не намушка баща му. Свид. А. е пуснал баща му, а той с ръце го натиснал надолу към земята, за да не намушка и него. След това усетил, че някой го хванал или бутал отзад и леко се изправил, но като се изправил, получил удар в главата и останал в безсъзнание. Когато дошъл в съзнание разбрал, че е намушкан в десния крак, но не разбрал кога е станало това. Верен е подходът на първостепенния съд, като е търсена и намерена връзка между показанията на този свидетел и заключението на повторната съдебно-техническа експертиза. От последното е видно, че Лице 4 /свид. Б. М./ извършва действия, наподобяващи разтърваване. Тези обективни данни сочат достоверност на показанията на свид. Б. М. в посочената част, поради което и двете инстанции им се довериха.

Обосновано окръжният съд не е кредитирал показанията от допълнителния разпит на свид. Б. М., проведен в открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Сливен на 15.11.2021г. в частта, в която твърди, че освен нож, свид. А. е имал в другата си ръка и тръба. Такива данни не се съдържат в показанията на другите свидетели очевидци – А. И. и Ж. С., които са еднопосочни, че като слязъл от каруцата свид. А. не носел нищо в ръцете си; няма доказателствена обезпеченост свид. А. да е намирал или вземал от местопроизшествието тръба, нито при извършения оглед на местопроизшествие е намирана или изземвана тръба.

Отчитайки отсъствието на еднозначни показания на свид. Б. М. относно случилото се при първоначалната среща с пътуващите в каруцата подс. А. и свид. А. преди кръстовището с кръгово движение на главния път – слизал ли е от автомобила си, дали само свид. А. или и двете лица са слезли от каруцата, носели ли са в ръцете си тръби, както и дали са го псували и заплашвали, съдът е изследвал противоречивите данни.

В показанията си в хода на първоинстанционното съдебно следствие постр. Б. М. е заявил, че идвайки от с. Радево, на излизане от кръговото движение в гр. Нова Загора, пътя му пресякла каруца, той натиснал спирачката, за да предотврати удар с каруцата, след това продължил малко напред и спрял колата. Слязъл от колата и попитал двете момчета в нея дали виждат къде карат и че той ще ги удари. Едното момче, не подсъдимият, слязло от каруцата и започнало да го псува на български език. После слязъл и подсъдимият, но само стоял до каруцата. Другото момче, което го псувало, започнало да го заплашва, че щяло да го набие и нямало да може да излезе от гр. Нова Загора, като докато говорело вървяло срещу него държейки една тръба в ръцете си и той се качил в колата си и продължил в посока към гр. Нова Загора, като спрял на моста и се обадил на баща си.

Предвид констатацията за съществени противоречия в тази част от показанията с тези, дадени в хода на досъдебното производство, последните са прочетени.

В прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показания от 14.01.2020г. свид. Б. М. твърди, че докато момчетата с каруцата минавали пред колата, свалил лявото стъкло и ги попитал къде отиват. В „задното огледало“ видял, че двете момчета слезли от каруцата с тръби в ръце и тръгнали към колата. Не чул какво викат, но по устните и израженията им разбрал, че го псуват на майка и продължил с колата към гр. Нова Загора, а те в другата посока. Носел слухов апарат, тъй като бил глух, не чувал и с двете уши, но се научил да чете по устните. В тези си показания отрича да е слизал от автомобила си. След прочитане на показанията е заявил, че не той, а жена му свалила стъклото на колата, както и че само едното от момчетата тръгнало към колата.

В прочетените показания от 14.02.2020г. пострадалият Б. М. твърди, че след като в огледалото за задно виждане видял, че единият от мъжете слязъл от каруцата и тръгнал към колата му, тогава и той слязъл и видял, че „циганинът носи в ръка една метална тръба. Носеше и нещо друго в другата си ръка, но не видях добре какво“. За да не става разправия, се качил бързо в колата. Мъжът викал след него, но не чул какво, а жена му, която не била слизала от колата му казала, че „този с тръбата“ му се заканвал, че ще го чака извън гр. Нова Загора, на пътя и ще го пребие.

Верен е подходът показанията на постр. Б. М. в посочената им част да бъдат анализирани съвместно с тези на свид. В. Зл., с която този пострадал живее на съпружески начала, тъй като нейните показания са единственият друг доказателствен източник за този етап от словесното спречване. Свид. В.

Зл. сочи, че след като каруцата им пресякла пътя малко след кръстовището, постр. Б. М. спрял, отворил прозореца от нейната страна и попитал момчетата в каруцата: „Какво правите бе хора, нали ще ви блъсна?”, а те и двамата започнали да викат и обиждат. Свид. Зл. не може да каже какви са били обидите, защото не били на български език. Тя видяла в огледалото, че след като малко отминали, двамата спрели каруцата зад тях и слезли, като взели от каруцата по нещо дълго (прътове или талпа), тръгнали към колата, псували, обидили постр. Б. М. и го заплашили, че ще го убият, че ще го пребият. Не може да каже точно кой от двамата отправил заплахата. Обидите били казани на техния език, който тя не владеела, но „решила“, че казаното от хората от каруцата било обиди, защото така предположила според езика на тялото. Освен че и двамата псували постр. Б. М. на развален български език, не помни дали са казали друго на български език. При горната съпоставка на наличните показания на постр. Б. М. и свид. В. Зл., обосновано съдът е приел, че постр. Б. М. не е слизал от автомобила си, а двете лица от каруцата го напсували на развален български език и единият от тях го заплашил с думите „Сега ще те убия, ще те пребия“. Несъмнено комплексният прочит на показанията сочи за възникнало словесно пререкание между лицата от каруцата и постр. Б. М. по повод пътната ситуация в кръстовището с кръгово движение, при което пострадалият М. е бил напсуван и спрямо него е отправена закана за убийство. Това развитие на ситуацията логично се свързва с последващите действия на постр. Б. М. – обаждане по телефона на баща му постр. И. И., съобщаване за случилото се и търсене на помощ от него.

И двете инстанции намериха достоверни показанията на свид. Зл. в частта им относно съобщените обстоятелства за проведения разговор между мъжа й - постр. Б. М. и баща му – постр. И. И. и последвалите събития – пристигането на място на постр. И. и свид. М. М., опитът за пресичане пътя на каруцата от постр. И., продължаващото движение на каруцата с пътуващите в нея лица към пункта за вторични суровини. Действително свидетелката не е очевидец на случилото се пред пункта, тъй като тя е отишла на мястото, след като по молба на постр. Б. М. свид. М. С. й се обадил. Заварила е постр. И. И. на земята, а двете момчета от каруцата вече ги е нямало. Постр. Б. М. бил прав до баща си и държал десния си крак, който целият бил в кръв. Свид. М. М. се опитвал да помогне на постр. И. И.. Възпроизведената от свидетелката обстановка съвпада с тази, описана от другите свидетели на място, поради което и двете съдебни инстанции й се довериха.

Кредит на доверие следва да се даде и на показанията на свид. М. М., тъй като кореспондират с останалите ценени гласни доказателствени данни относно съответните обстоятелства. Този свидетел е разбрал от баща си – постр. И. И., че някой иска да бие брат му Б. М. и двамата /свид. М. М. и постр. И. И./ с автомобилите си тръгнали към постр. Б. М.. След като последният им разказал за каруцата и накъде е тръгнала, тримата продължили към Индустриалната зона. Свидетелят видял каруцата до Пътното управление след намиращите се там трафик-камери. Той слязъл от колата, постр. Б. М. също дошъл, спрял колата си и слязъл от нея, а баща им ги изпреварил с неговата кола, опитал се да пресече пътя на каруцата и да я спре, но тя продължила към пункта за вторични суровини. Двамата с брат си започнали да бягат към пункта, но при пристигането му баща му и брат му били на земята, а от мъжете с каруцата, подсъдимият държал дъска дълга около един метър и нещо и дебела, а другият държал голям нож, с острие около 20 см. и двамата избягали с каруцата. Отишъл при баща си и набрал тел. 112 като чрез свид. М. С. - началник-склад на пункта за изкупуване на черни и цветни метали, обяснили къде се намира обектът, за да дойде линейка. Съдът обосновано е отказал да се довери на тази част от показанията на свид. М. М., с които съобщил за словесен контакт между него и баща му – пострадалия И., тъй като тези твърдения на свидетеля се опровергават от разясненията на вещите лица – лекари от повторната тройна съдебномедицинска експертиза, според които от получаване на травматичните увреждания в областта на главата, последващото падане на земята и до момента на настъпване на смъртния изход, пострадалият И. И. не е излязъл от състоянието на мозъчна кома, а когато един човек е в кома, няма как да се осъществи някакъв контакт с него.

Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ показанията на свид. В. А. и е кредитирал само част от тях, като е изложил аргументи за приложения подход. Този свидетел е бил заедно с подсъдимия в процесната каруца, както при първия конфликт в кръстовището с кръгово движение, така и на мястото на произшествието от възникването до приключването на инцидента. Кредит на доверие е даден на частта от показанията, в която свид. А. твърди, че лекият автомобил Фолксваген пресякъл пътя на коня, шофьорът излязъл от колата и носел нож в ръката си, както и че свидетелят е взел този нож и го занесъл в дома си; че е викал за помощ. В останалата част дадените пред съда показания противоречат с показанията на останалите очевидци - свидетелите А. И., Ж. С. и Б. М. в кредитираните части, на обясненията на подсъдимия, а също така не намират подкрепа в кадрите от видеозаписите. Верен е изводът на съда за отсъствие на тъжество между показанията на свид. А. и останалите доказателства в частта относно твърденията на посочения свидетел, че от лекия автомобил Фолксваген, освен постр. И. И. е излязъл и друг човек, като единият е държал свидетеля за врата и го e удрял навсякъде, а другият се е опитвал да го намушка с нож; че след като спрял Фолксваген-а и излезли хората от него, дошла втора кола – БМВ, от която слезли двама човека - едно младо момче и едно момиче, като накрая, когато се качили на каруцата да бягат, момичето хвърлило бутилка от ракия след тях; че не е удрял никой; че след като единият човек паднал на земята, взел ножа му. Съдът е констатирал противоречия и с прочетените със съгласието на страните показания на същия свидетел от досъдебното производство, а именно, че от първата кола слязъл мъжът, който държал ножа и хукнал след него, от Опел-а също излязъл човек с нож и той го „погнал“ също. От БМВ-то излязъл друг мъж с тръба. Скочил от каруцата и хукнал да бяга, но мъжете го хванали - единият го „заклещил“ за врата като го хванал с ръка през гърлото, а другият, който излязъл от Фолксваген-а, с дръжката на ножа започнал да го удря по главата, по коленете, като посягал да го „ръга“ по корема, но момчето, което го държало за врата го придърпало назад, той обаче успял да хване ножа и го издърпал. След това видял, че възрастният мъж, от който взел ножа лежи на земята и момчето, което го държало за врата и също било на земята. От уплаха се качил на каруцата, подсъдимият също се качил и двамата избягали. Не бил „ръгал“ никого, просто искал да вземе ножа, а докато се боричкал с нападателите си виждал, че подсъдимият се боричкал с по-възрастния мъж. Вечерта същия ден предал на полицаите ножа, който преди това взел от възрастния мъж и скрил в дома си. След прочитане на показанията му, свид. А. е потвърдил прочетеното с изключение на това, че подсъдимият се боричкал с по-възрастния мъж, който държал ножа, тъй като не можал да види кой с кого се удря и бута, а гледал „да си отърве душата“ и добавя, че единият от нападателите, като го държал с лявата си ръка, с другата си ръка гасял цигара в дясното му ухо; другият, който бил пред него го биел със сапа и искал да го „ръгне“ в гърдите; когато го биели мислел, че пред пункта за вторични суровини има хора и викал да се обадят в полицията, защото ще ги убият, но не е викал за помощ към подс. А.. Съдът обосновано е изключил частта от прочетените показания на свид. А., която не намира подкрепа в останалия останалия доказателствен материал, а е приел достоверност на онази част, в която твърди, че от първата кола слязъл мъжът, който държал ножа; че последвало сбиване между него и мъжа от колата и момче, което го хванало за врата го придърпало назад; че успял да вземе ножа от мъжа, скрил го в дома си и вечерта същия ден го предал на полицаите; че преди да избягат с подсъдимия, възрастният мъж, от който взел ножа и момчето, което го държало за врата били на земята. Настоящият състав на въззивния съд споделя горния подход, както и извода на първостепенния съд за неубедителност на твърденията на свид. А., че докато единият от нападателите го държал с лявата си ръка, с другата си ръка гасял цигара в дясното му ухо. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на същия свидетел, д-р Ч. е установил в областта на долната половина на дясното ухо, участък от повърхността на ръба на ухото към ушната висулка с черен цвят, върху площ с размери около 8 мм в диаметър, което увреждане наистина имало вид на такова причинено от цигара, но както вярно е заключил окръжният съд, по делото няма безспорни доказателства, същото да е причинено по време на процесния инцидент, както и някой от присъстващите там да е пушил цигари.

Съдът е обсъдил и показанията на свид. П. П. – баща на свид. В. А., като е отчел факта, че свид. П. не е очевидец на инцидента и няма преки впечатления за него, а съобщената информация за събитията в инкриминирания ден е получил от сина си В.. С доверие са ценени твърденията на свид. П., които пресъздават непосредствените му възприятия за състоянието на свид. А. и подс. А., когато се прибрали след произшествието – и двамата били уплашени от случилото се. Синът му В. разказал, че докато карал каруцата по главния път го застигнала някаква кола „БМВ“ и го преследвала по пътя, като точно пред пункта за метали колата му пресякла пътя и той спрял каруцата, слязъл, за да се разберат, но бил нападнат от няколко човека. Синът му споделил, че успял да вземе ножа от ръката на възрастен мъж и го ударил с него, после сложил ножа в джоба на панталона си, качил се на каруцата и избягал, като се прибрал направо вкъщи. Свид. П. съобщил, че синът му предал ножа, който бил с голямо острие, на полицаите. В прочетените показания от досъдебното производство свид. П. твърди, че още като се прибрал синът му треперел и му казал „Ударих човек.“ Уточнява, че под „удряне“ е имал предвид „наръгване“. За сина си свидетелят твърди, че е „много добро момче“, „не е кавгаджия“, „ходи на работа в града с коня и каруцата“, ходи да работи и в чужбина. Видно от протокол за доброволно предаване от 11.01.2020г. свид. А. е предал нож, за който обяснил, че го взел от възрастен мъж, който искал да го „наръга“ с него. Същият нож е приложен като веществено доказателство, поставен в полиетиленов плик и запечатан със стикер на РУ на МВР – Нова Загора с № 135413/11.01.2020г. и за същия нож при предявяване на веществените доказателства подсъдимият е заявил, че това е ножът, който бил в човека, който слязъл от колата и този нож свид. А. е носел, когато се качил в каруцата.

Доверие следва да се даде на показанията на свидетеля М. С. – началник – склад в „Трансметал Индъстри“ ЕООД, пред чийто пункт за изкупуване на метали е настъпил инцидентът. В инкриминирания ден свид. С. е бил в помещенията на пункта и не е видял случилото се. При разпита свидетелят е пресъздал обстановката и възприетото от него непосредствено след инцидента – тежкото състояние на възрастния мъж, съборен на земята, кървящата рана на крака на единия от младите мъже, а при подаването на сигнал за инцидента на тел.112 съдействал да се обозначи точното местонахождение на произшествието. Свид. С. помогнал за качването на възрастния мъж в линейката, а след това участвал като поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие и предал на полицейските органи записите от видеонаблюдението на пункта.

Първостепенният съд е отчел като недопустимо доказателствено средство показанията на свид. К. М. – полицейски служител, заемащ длъжността „началник участък“ при РУ - гр. Нова Загора, в частта, в която пресъздава проведени с подс. А. и свид. А. „беседи“. В тази им част показанията не разкриват възприети лично и непосредствено факти, а представляват преразказ на информация добита извънпроцесуално по време, когато подсъдимият и свид. А. са били задържани в районното управление на полицията, без последните на последните да е бил осигурен достъп до адвокат, а на подсъдимия не е бил осигурен и преводач, въпреки че не говорел български, а само разбирал „горе – долу“ български и знаел за какво го търсят. Правилно в тази им част съдът е изключил показанията на свид. М. - те не могат да бъдат ползвани в настоящото производство за установяване авторството и вината на подсъдимия, тъй като подобен подход нарушава принципите на устност и непосредственост при приобщаване обяснения от подсъдимия и показания от свидетеля от органите на наказателното производство при спазване гарантираните от процесуалния закон права на всеки от тях, с оглед на процесуалното му качество. Кредит на доверие следва да бъде даден на частта от показанията на свид. М., в която свидетелства как са установени лицата, които са били в каруцата; какви видими наранявания е имал свид. А. – „леко одраскване на врата отстрани“ /съответни на описаните от д-р Ч. в заключението на съдебномедицинската експертиза на свид. А. установени при прегледа и освидетелстването на лицето увреждания в областта на шията/, а подсъдимият нямал видими наранявания. Не на последно място първостепенният съд е обсъдил и частта от показанията на свид. М., в които разказва за възприетите от него обстоятелства, отразени в наблюдаваните от свидетеля записи от видеоохранителните камери, но правилно с предимство е ценил самите записи, възпроизведени в съдебно заседание, възприети непосредствено от страните и съдебния състав.

С доверие следва да се кредитират и депозираните пред окръжния съд показания на свид. М. М., както и прочетените показания от досъдебното производство на свид. Г. Г., приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК. Тези свидетели не са очевидци и съобщената от тях информация няма съществен принос за изясняване на обективната истина относно случилото се на местопроизшествието, а дадените сведения се отнасят за факти и събития, настъпили след инцидента.

И двете инстанции се довериха на множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките неоспорени от страните и приобщени по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им: протоколи за доброволно предаване; акт за смърт и съобщение за смърт на постр. И. И.; удостоверение за наследници на постр. И. И.; характеристични справки на подсъдимия и на свид. А., справки за съдимост на подсъдимия и на свид. А., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; медицинската документация относно лечението на постр. Б. М. и на постр. И. И.. Следва да се отбележи изготвянето на протоколите за доброволно предаване при спазване на предписанията на чл.159, ал.1 от НПК, тъй като с тези протоколи на разследващия орган са предадени от свидетелите М. Ф. С., М. И. М., В. Т. Зл. и В. П. А. предмети, съответно един компакт диск, дрехи на пострадалия И. И., дрехи на пострадалия Б. М. и един нож. В съставения протокол за доброволно предаване от 13.01.2020г. относно диск, съдържащ видеозапис от охранителната камера към входа на пункта на „Трансметал Индъстри“ ЕООД, предаващото лице М. Ф. С. е вписал, че записът от видеонаблюдението на пункта е синхронизиран по дата, но по час е приблизително 2 часа и 45 минути напред, което е от съществено значение за установяване точното време на инцидента.

В съставения протокол за доброволно предаване от 11.01.2020г. относно един брой нож, със синя дръжка, скъсана, с острие дълго около 20 см, без надписи, предаващото лице В. П. А. е вписал, че е взел ножа от един възрастен мъж, който бил плешив и искал да го наръга с него. Този протокол, удостоверяващ доброволното предаване на описания нож от свид. А., ведно с показанията на този свидетел и обясненията на подсъдимия, установяват, че именно това е ножът, който свид. А. е успял да вземе от пострадалия И. по време на боричкането между тях и с който нож свид. А. е причинил прободно- порезното нараняване на дясното бедро на пострадалия Б. М., докато ножът, иззет от дома на свид. А., също със синя дръжка, но с острие от 14 см, е друг и не е отнетият от постр. И.. Обобщено, съдържащите се в делото документи са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия, относими са към предмета на спора, изясняват обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина и не се оспорват от страните. И двете съдебни инстанции ги цениха с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.

Самостоятелно следва да се обсъдят и приложените по делото като писмени доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по разследване: протокол за оглед на местопроизшествие пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“, гр. Нова Загора /т.1, л.9 - 10 от ДП/ и протокол за оглед на местопроизшествие - гр. Нова Загора, м. „Високо напрежение“ №54, /т.1, л.14 - 15 от ДП/.

Протоколът за оглед на местопроизшестие пред пункта за изкупуване на метали отразява извършването на оглед на района, където е станал самият инцидент, по повод на който са повдигнатите на подсъдимия обвинения за извършени престъпления спрямо пострадалите лица. Това действие по разследване е извършено при спазване изискванията на процесуалния закон, установени в чл.155-156 от НПК - от разследващ полицай, в присъствието на две поемни лица, с участието на специалист – технически помощник. Протоколът е подписан от всички присъстващи на огледа лица без възражения и забележки относно начина на осъществяването му, както и относно направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети и иззетите вещи – натривки от установените на местопроизшествието локви и пръски от червеникави течности и слухов апарат. Предвид съставянето на въпросния протокол в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу него, и двете съдебни инстанции прецениха коментираното действие по разследване за законосъобразно извършено, а отразените в протокола обстоятелства – като обективни и достоверни.

При втория протокол, също с наименование „протокол за оглед на местопроизшествие“ /т.1, л.14 - 15 от ДП/, огледът е имал за предмет двор в гр. Нова Загора, м. "•" №•, в който е установена едноетажна къща, обитавана от свидетелите П. А. П. и В. П. А. /баща и син/ и в който е намерена процесната каруца, която е огледана и подробно описана. Значение за преценка валидността на писмените доказателствени средства /протоколите за действия по разследване/ има характерът на извършеното процесуално следствено действие и съответността му на процесуалните правила, а не вписаното наименование. Обективираните в протокол за оглед на местопроизшествие - м. "•" №•, гр. Нова Загора, от 11.01.2020г. в 22, 30 часа, действия и тези по изземане на вещи, намиращи се в каруцата или близо до нея, разкриват по съществото си извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване на вещи в имот, обитаван от конкретни лица. След като „огледът“ не е извършен на общодостъпно място, а в пространство, което принадлежи или се обитава от определени лица, извършените действия засягат права на тези лица, носят елемент на принуда, поради което протоколът е следвало да бъде представен за одобрение в 24- часов срок пред съответния компетентен съд, което не е сторено. В съответствие със съдебната практика при подобни случаи, когато при извършен оглед на местопроизшествие се изземат намерени при огледа предмети като веществени доказателства, това изземване, макар и да не е отразено в отделен протокол, а в същия протокол за оглед, следва да бъде одобрено от съдия по реда на чл.161, ал.2 от НПК. В противен случай, протоколът за оглед е невалидно доказателствено средство в частта му за изземването на вещите. В настоящия случай протоколът за оглед на местопроизшествие не е бил представен в 24-часов срок от съставянето му на съдия и съответно не е получил одобрение по реда на чл.161, ал.2 от НПК. По тези съображения същият не следва да се кредитира в частта за изземването на вещите.

Иззетите с протокола предмети – нож, чифт ръкавици и дървена дъска – обаче не са негодни да послужат като веществени доказателства. Това е така, защото когато протоколът за съответното процедуално-следствено действие е негоден, то няма пречка иззетите с него предмети да се ценят като веществени доказателства по делото, когато тяхната идентичност се установи чрез други доказателствени средства. В конкретния случай веществените доказателства са пряко приложени по делото, направени са фотоснимки на същите, надлежно са предадени и съответно приети на съхранение в деловодството на първоинстанционния съд като веществени доказателства по делото и са предявени на страните в хода на първоинстанционното съдебно следствие - в съдебно заседание на 15.11.2021г. Страните не са възразили срещу тяхната идентичност, а подсъдимият е потвърдил идентичността на ножа, който свид. А. е взел от възрастния мъж, и е носел, когато се е качил в каруцата - нож със сиво-синя дръжка (поставен в полиетиленов плик, запечатан със стикер на РУ на МВР – Нова Загора с № 135413 /11.01.2020г.). Изразил е известно колебание само дали предявената му дъска е точно тази, с която е нанесъл ударите по пострадалите лица (поставена в плик и запечатана със стикер на ОД на МВР – Сливен с № 07942/11.01.2020г.).

С оглед горните обстоятелства, както и предвид приобщените по делото и кредитирани в съответните части свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, следва да се приеме, че процесуалната неизрядност на протокола за оглед на местопроизшествие в двора на свид. А. в частта относно иззетите вещи при липсваща съдебна санкция, не повлиява изводите по фактите, доколкото същите са установени несъмнено въз основа на всички останали доказателствени материали. Потвърждаването на идентичността на посочените предмети и липсата на оспорвания от страните не осмисля извод за изключването им от доказателствената съвкупност.

Въз основа на цялостен анализ на приобщените доказателствени източници, проверен от настоящата инстанция самостоятелно по-горе, първостепенният съд обосновано е приел за категорично доказано авторството и механизма на извършените престъпления от подсъдимия. В кредитираната част от доказателствената наличност не са налице противоречия относно съществените за решаване на спора обстоятелства – мястото и времето на инцидента, лицата, намирали се на местопроизшествието в момента на нападението, действията на тези лица, използваното от подсъдимия оръжие, механизма на нанасяне на ударите с дъската и тяхната насоченост, причинените на пострадалите наранявания. Несъмнено подсъдимият е присъствал на местопроизшествието в инкриминирания ден и е нанесъл с дървената дъска ударите в главата на постр. И. И. и постр. Б. М.. Няма доказателства някое друго лице да е нанесло тези удари. Евентуално нанесените извън периметъра на видеозаснемането други удари по тялото на пострадалия И. И.нов не изключват съставомерност на деянията на подсъдимия, тъй като от приобщените заключения на експертите медици и повторната съдебно-техническа експертиза е несъмнено, че смъртоносните увреждания на постр. И. в областта на главата и съставомерното увреждане на постр. М. в областта на главата, са нанесени именно от подсъдимия А.. Кредитираната част от доказателствата обхваща надлежни процесуални източници на информация, които са последователни, кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност те подкрепят извод за доказаност на повдигнатите обвинения и очертават ясно извършените престъпни деяния.

Обобщено, направеният всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници, категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства и налага извод за обоснованост на атакуваната присъда.

Пред настоящата инстанция страните не спорят по фактите, а спорът се съсредоточава и изчерпва с правната оценка на действията на подсъдимия, доколкото защитата претендира същият да е действал в условията на неизбежна отбрана, евентуално превишавайки пределите й, респ. да се приеме наличие на физиологичен афект при извършване на престъпленията или причиняване смърт по непредпазливост по отношение на постр. И. И. вследствие на умишлено причинена телесна повреда.

Възраженията на защитата по правната оценка на престъпната деятелност на подсъдимия настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи, към които се присъединява и въззивният съд.

Законосъобразно е прието, че подс. А. е наказателноотговорен, тъй като към момента на извършване на престъпленията той е бил пълнолетен - на 18 години и 7 месеца и вменяем, съгласно заключенията на комплексната психолого-психиатрична експертиза и допълнителната такава, изготвени по делото. Заключенията на последните установяват с категоричност, че към 11.01.2020г. независимо от леката си умствена изостаналост и възникналата по време на деянията остра стресова реакция, той е бил в състояние да възприема правилно фактите от действителността, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. След извършване на деянията подсъдимият не е изпадал в разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си, независимо от развилото се при него разстройство в адаптацията - смесена тревожно - депресивна реакция. Вещите лица са категорични, че при извършване на престъпленията подсъдимият не е бил ръководен от психопатологични мотиви. Възникналата при него по време на деянията остра стресова реакция не е била с такава интензивност, че да може да бъде приравнена към състояние на физиологичен афект. Обратно – заключението на допълнителната комплексна психолого-психиатрична експертиза без колебание изключва такава възможност, предвид конкретното поведение на подсъдимия преди и по време на включването му в сбиването. Вещите лица установяват изпитван от подсъдимия силен стрес и уплаха, които заедно с леката умствена изостаналост от която е страдал, са го е улеснили при извършване на деянието. Установената остра стресова реакция след извършване на деянието, постепенно е преминала в разстройство в адаптацията - смесена тревожно - депресивна реакция, но подс. А. може да участва в наказателното производство. Психически годен е да възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения по тях. Т.е. подс. А. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице.

При несъмнен извод за вменяемостта на подсъдимия и изключване извършване на престъпленията в състояние на физиологичен афект, правилни са изводите на първата съдебна инстанция за осъществени от подсъдимия при установената по делото фактическа обстановка от обективна и субективна страна престъпления срещу личността на двамата пострадали, както следва:

• престъпление по чл. 115 от НК, тъй като на 11.01.2020г. в гр. Нова Загора пред пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“ умишлено умъртвил И. М. И. от с. Еленово, общ. Нова Загора, като смъртта е настъпила на 18.01.2020г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен и - престъпление по чл.129, ал.2, предл.5, алт.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 11.01.2020 г. в гр. Нова Загора пред пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД в кв. „Индустриален“, причинил на Б. И. М. от с. Еленово, общ. Нова Загора, средна телесна повреда, изразяваща се в „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

Обосновано, в съответствие с наличния по делото доказателствен материал, първостепенният съд е достигнал извод за несъмнена доказаност на авторството на двете престъпления в лицето на подсъдимия. Приобщените доказателствени източници еднозначно установяват нанасянето на три силни последователни удара с дървена дъска от подсъдимия в главата на пострадалия И. И., с които А. е причинил на този пострадал тежка черепно- мозъчна травма. В резултат на това пострадалият е изпаднал в състояние на мозъчна кома и не е излязъл от него до момента на смъртта, настъпила седем дни след деянието. Ударите са били нанесени от подсъдимия по жизнено важен орган, какъвто е главата, със значителна сила, достатъчна да преодолее здравината на черепните кости и да доведе до тежки, несъвместими с живота увреждания на подлежащите структури, а именно мозък, мозъчни обвивки. Освен трите удара с дървената дъска, подс. А. не е нанасял на пострадалия И. И. други удари.

Въз основа заключението на повторната тройна съдебномедицинска експертиза, първостепенният съд обосновано е заключил, че уврежданията в областта на главата добре отговарят да са получени от дъска, представляваща седалката на каруцата, както и че след получаване на травматичните увреждания в областта на главата и последващото падане на земята, постр. И. И. изпаднал в безсъзнателно състояние и до момента на настъпване на смъртния изход на 18.01.2020г. не е излязъл от състояние на мозъчна кома. Непосредствената причина за настъпването на смъртния изход на И. М. И. е тежката черепно-мозъчна травма - многофрагментно импресионно счупване на черепния покрив, развитие на остър хематом под твърдата мозъчна обвивка и хематом между двете хемисфери. Самото малкомозъчно вклиняване е състояние несъвместимо с живота. Установеният в голям обем хематом под твърдата мозъчна обвивка, наложил провеждане на оперативно лечение по спешност, без което смъртта със сигурност би настъпила, се определя като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вещите лица определят ударите, нанесени от подсъдимия и заснети от камерата - три удара с твърд предмет (процесната дъска) в областта на главата на постр. И. И., като достатъчни и то предостатъчни да причинят установените тежки травматични увреждания в областта на черепа и подлежащите мозъчни структури, а тези травматични увреждания в областта на главата са достатъчни да причинят смърт, дори и да няма увреждания на гръдния кош. Според тях, установената тежка гръдна травма с множество счупвания на ребра двустранно, контузия на бял дроб, постконтузионна пневмония, двустранна хипостатична бронхопневмония, довели до развитието на тежка дихателна недостатъчност, е имала облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния изход.

Вследствие посочените активни действия на подсъдимия по нанасяне на три удара с процесната дъска, пострадалият И. е получил несъвместими с живота травми в областта на главата, от които по-късно, въпреки адекватните и навременни медицински интервенции и лечение, е настъпила смъртта му. Законосъобразен и обоснован е изводът на първата инстанция за наличието на причинно-следствена връзка между нанесените от подсъдимия три удара с дървената дъска по главата на пострадалия И. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на жертвата. Причинената на този пострадал тежка черепно-мозъчна травма, довела до потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка и в крайна сметка до смърт, представлява пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.

Верен е изводът на окръжния съд за отсъствието на безспорни доказателства по делото получените от постр. И. И. увреждания в областта на гръдния кош да са причинени от един удар, нанесен от подсъдимия със същата дъска в тази област на тялото. За вещите лица д-р К., д-р Д. и д-р Ц. травматичните увреждания в областта на гръдния кош - счупване на леви и десни ребра по различни анатомични линии, контузия на бял дроб, са резултат на множество удари, реализирани в областта на гръдния кош и категорично не могат да бъдат получени при еднократен удар върху гръдния кош. Уврежданията в областта на гръдния кош могат да бъдат получени със същия предмет, само че в резултат на множество удари (три и повече), а не само на един. Тези констатирани при пострадалия И. И. увреждания не разколебават извода за обективна съставомерност на деянието на подсъдимия. По делото е изяснено, че част от развилия се инцидент /сбиването между постр. И. и свид. А./ остава извън обсега на камерата за видеонаблюдение, като няма пречка тези увреждания /в областта на гръдния кош/ да са причинени в този отрязък от време. Липсват доказателства за случилото се в този етап от конфликта, но предвид заключението на експертите медици за неминуемо настъпване на смъртта в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, която е причинена на пострадалия И. И. от подсъдимия А. с трите силни удара с дървената дъска в главата на този пострадал, няма съмнение, че наказателна отговорност за извършеното убийство следва да понесе подсъдимият А.. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват и нанесен от подс. А. един силен удар със същата дървена дъска, но в главата на постр. Б. М., вследствие на което последният е получил травматичен субарахноидален кръвоизлив в слепоочно-тилната област на дясната голямомозъчна хемисфера и контузия на мозъка в същата хемисфера, разположено слепоочно-базално, които увреждания в своята съвкупност осъществяват смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 от НК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат и за този пострадал.

Обосновано първата съдебна инстанция е заключила, че от обективна страна подсъдимият е осъществил докрай изпълнителните деяния на двете престъпления и като неизбежно следствие от тях са настъпили общественоопасните последици, предвидени в закона – нанесъл е смъртоносно по вид нараняване на постр. И. И., а нараняването на постр. Б. М. е причинило на този пострадал „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянията, извършени от подсъдимия, първостепенният съд правилно е приел, че относно убийството на постр. И. И. деецът е действал виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал ясни представи за всички признаци от обективната страна на това деяние – за средството, с което нанася ударите в главата на постр. И. И. /здрава дървена дъска, предназначена за сядане в каруцата, която е взел предварително/, за мястото на което попадат тези удари /главата на пострадалия И./, за броя на ударите /няколко поредни удара/, бързината и силата, с която ги нанася. Тези обстоятелства водят до еднозначен извод, че дори и да не е целял причиняване на смъртта, съгласно обясненията му, обективното проявление на действията на подсъдимия му е позволявало да допусне нейното причиняне и настъпване.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за умисъла на дееца следва да се съди по обективираното поведение и конкретните действия на извършителя, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствена оценка на случилото се. Вярно първоинстанционният съд е обсъдил, че за причиняване на смърт, деецът уврежда жизненоважни области на тялото. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата за нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила, интензивност и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Съгласно Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства”.

Съобразявайки указанията в съдебната практика и установената по делото фактология, законосъобразно и обосновано окръжният съд е приел, че макар подсъдимият да не е искал и пряко да не е целял да лиши от живот пострадалия И., с нанасянето на процесните удари подсъдимият е допускал настъпването на този престъпен резултат – смъртта на постр. И. И.. Реализираните спрямо жертвата три удара, избраното и използвано средство /здрав дървен предмет/, значителната сила на ударите, техният интензитет /три удара, реализирани за много кратко време - четири секунди, видно от повторната съдебно - техническа експертиза/ и тяхната насоченост, мястото на нанасяне – в жизненоважна област - главата, обективно причиненото нараняване – тежка черепно-мозъчна травма, изразила се в многофрагментно импресионно счупване на черепния покрив, с развитие на остър хематом под твърдата мозъчна обвивка и хематом между двете хемисфери, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, разкриват субективно отношение на дееца към последиците на деянието в момента на неговото извършване – макар да не е искал умъртвяването на пострадалия И. и пряко да не е целял да го лиши от живот, подсъдимият е допускал, че като резултат от действията му може да настъпи смъртта на жертвата. Несъмнено описаната конкретика не позволява интепретация за наличен умисъл единствено за нанасяне на телесно увреждане. Когато деецът допуска, че наред с целения резултат /в случая - причиняване на телесни повреди/ може да настъпи и смъртта на пострадалия, е налице евентуален умисъл при осъществяване признаците на престъпление по чл. 115 от НК /в този смисъл е т. 3 от ППВС №2/57 г./.

По тези съображения въззивният съд се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция относно формата на вина на конкретното убийство и също прие, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл за убийство, защото наличната му лека умствена изостаналост не изключва годността му да разбира свойството и значението на извършеното от него, респ. възможните последици.

Въззивната инстанция се присъединява и към извода на първостепенния съд за субективните измерения на второто престъпление - по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. с ал. 1 от НК, което е извършено от подс. А. при условията на пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Използваното средство за нанасяне на удара – здрав дървен предмет, силата, посоката на удара, мястото на нанасянето му – главата на постр. Б. М., обосновават несъмнен извод, че подсъдимият е предвиждал и искал да причини на този пострадал телесни увреждания, като е целял настъпването на вредоносния резултат.

Стъпвайки на еднозначните заключения на изготвените по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза и допълнителна такава, правилно първостепенният съд е заключил, че психическите годности на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си, не са нарушени. Вещите лица са категорични, че леката умствена изостаналост не изключва осъзнаването на случилото се, а само е улеснила действията на подсъдимия. Дадено е ясно заключение, че лицата с лека умствена изостаналост са по-близко до лицата с нормален интелект, като в конкретния случай тази лека умствена изостаналост се дължи на липсата на образование, социална среда и езикова бариера, а не на болестни фактори. Няма пречки за годността на подсъдимия да разбира свойството и значението на деянията в конкретната ситуация. Според вещите лица, изпитваните от подсъдимия силен стрес и уплаха, както и леката умствена изостаналост, са го улеснили при извършване на деянията. Подсъдимият изпитвал страх за приятеля си - свид. А. и реагирал спонтанно на вика му за помощ, но макар да е действал спонтанно и импулсивно, той е осъзнавал извършеното. При експертното обсъждане в допълнителната комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза вещите лица подчертават логичните и последователни действия на подсъдимия – стоял е отстрани, наблюдавал е случващото се между свид. А. и постр. И. И., взел е дъската от каруцата предварително, като от този момент до включването му в конфликта има съществено време. Експертите отчитат, че А. не е бил застрашен или нападнат, а сам е отишъл към пострадалия И. И. и му е нанесъл ударите с дъската в главата. Еднозначно сочат отсъствие на признаци на разстройство на съзнанието, което да наруши годностите на подсъдимия за участие в наказателното производство, да дава обяснения или да изтърпява наказание.

Несъстоятелни са оспорванията на тези експертизи от защитата на подсъдимия в рамките на настоящото второ по ред въззивно производство. До този момент – нито в досъдебната фаза, нито пред първоинстанционния съд, нито при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция, не са изложени съображения за неубедителност и/или необоснованост на първоначалната и допълнителната комплексната съдебна психолого- психиатрична експертиза. При разпита на вещите лица в хода на първоинстанционното съдебно следствие са дадени разяснения по изготвените експертизи, които са убедителни, ясни, съответни на достигнатите в писмените заключения изводи. Пред настоящата инстанция страните не сочат аргументи, въз основа на които да се обоснове приложението на чл.153, предл.2 от НПК с назначаване на повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза. Няма изложени каквито и да е аргументи наличните по делото заключения да не са обосновани и да възниква съмнение за тяхната правилност. Липсват и конкретни въпроси, към заключението по които да е изразено недоверие, респ. евентуално да наложат възлагането на повторно психолого-психиатрично изследване на подсъдимото лице от други експерти в областта на психологията и психиатрията. Несъмнено страните имат право на доказателствени искания, но съдът суверенно преценява необходимостта, допустимостта и относимостта на направените искания. В настоящия случай въззивният съд намира изготвените заключения на първоначалната и допълнителната комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза за убедителни, последователни и обосновани, за съда не са налице каквито и да е съмнения в тяхната правилност. Изследвани са всички аспекти, касателно въпросите относими към производството – вменяемостта на подсъдимия, състоянието му към момента на извършване на деянието и след това, наличието/отсъствието на заболявания, наличието/отсъствието на физиологичен афект при извършване на деянието, причини, обусловили реакциите му, конкретно разгърнатата при него остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията – смесено тревожно-депресивна реакция, към които отношение имат тежестта на повдигнатите обвинения и престоя в условия на задържане. Заключенията са подробни, структурно коректни, съдържателно изчерпателни с отговори на поставените въпроси с достъпни, логични и точни отговори. При тези констатации за настоящия състав на въззивния съд не е налице необходимост от назначаване на повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза, тъй като отсъстват основанията на чл.153 от НПК.

Основните спорни за защитата моменти касаят правната оценка на престъпната деятелност, доколкото от събраните доказателства не се оспорва авторството на деянието и конкретните действия извършени от подсъдимия – нанесените три удара с дървената дъска в главата на постр. И. И. и един удар със същата дъска в главата на постр. Б. М.. Настоящият състав на въззивния съд се солидаризира с извода на първата съдебна инстанция, че установените по делото фактически положения изключват приложението на института на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е едно от основните възражения на защитата на подсъдимия. Съгласно същата разпоредба не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Тоест неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Неизбежната отбрана предполага непосредствено, общественоопасно и противоправно нападение, срещу което е насочено увреждащото отбранително деяние. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин. Нападението е непосредствено, когато е започнало и не е завършило и само тогава ще е и обществено оправдано да се реагира незабавно срещу него. Защитното деяние е допустимо само по време на нападение и докато то продължава. Според защитата на подсъдимия, последният е действал в защита личността на свид. А., защитавайки го от противоправно нападение, осъществявано спрямо него от постр. И. И.. Настоящият състав на въззивния съд споделя извода на първата инстанция, че към момента на намесата на подс. А. в конфликта между свид. А. и постр. И. И., а в последствие и постр. Б. М., непосредствено нападание над свид. А. не е било налице. От фактическа страна са установени като първоначални участници в сбиването пред пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Трансметал Индъстри“ ЕООД постр. И. И. и свид. А., а впоследствие пристигат постр. Б. М. и подсъдимият. В началото подсъдимият е стоял отстрани без да се намесва и наблюдавал биещите се свид. А. и постр. И. И. и се намесил, нанасяйки процесните удари на постр. И. И. в момент, когато постр. Б. М. вече е разделил баща си и свид. А., а последният е бил взел ножа на постр. И. И.. При тази несъмнена фактология и настоящият съд приема, че над свид. А. не е имало непосредствено нападение от постр. И. И., тъй като то вече е било прекратено – ножът на пострадалия И. е бил отнет от свид. А. и двамата са били разделени /разтървани/ от постр. Б. М.. Обективно първостепенният съд е обсъдил и отсъствието на хипотеза на неизбежна отбрана в действията на подсъдимия А. спрямо постр. Б. М., тъй като от страна на този пострадал не се установява непосредствено противоправно нападение спрямо свид. А. или подсъдимия. Вярно са интепретирани действията на постр. Б. М. по разтърваване на двамата биещи се /свид. А. и постр. И./, тъй като е удостоверено от наличните доказателства, че заставайки зад гърба на свид. А. постр. Б. М. е започнал да го издърпва назад, за да го раздели от баща си, а свид. А. с ножа, който държал в ръката си успял да нанесе прободно-порезно нараняване по задната повърхност на бедрото на десния крак на постр. Б. М.. Приближавайки в този момент трите лица /свид. А., постр. И. И. и постр. Б. М./, подс. А. е нанесъл три удара с дъската в главата на постр. И. И. и последният е паднал на земята, след което се е насочил към постр. Б. М., на когото също нанесъл един удар с дъската в главата в дясната слепоочно- теменна област. От удара постр. Б. М. също е паднал на земята, а подсъдимият и свид. А. се качили в каруцата с ножа и дъската и са избягали от местопроизшествието. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение, тъй като такова в момента обективно не съществува. /т.4 от Постановление № 12/29.11.1973 г. по н.д. № 11/1973 г. на Пленума на ВС/. Към момента, в който подсъдимият се е намесил и е нанесъл трите удара в главата на постр. И. И. и един удар в главата на постр. Б. М. не е имало нито нападение над свид. А., нито реална опасност за неговия живот – свид. А. е бил отнел и си е служел с ножа на постр. И. И., активно нанасяйки удар с него в крака на постр. Б. М., който е успял да разтърве по-рано биещите се мъже. Действията на подсъдимия са били мотивирани основно от виковете на свид. А., че ще бъдат убити, поради което е необходима намесата му.

Настоящият случай не може да се интерпретира като кратковременното прекъсване на нападение, което да осмисли извод, че нападението не е окончателно прекратено. Конкретните фактически положения сочат на категорична констатация, че действията с ножа от страна на постр. И. И. над свид. А. са окончателно прекратени, тъй като постр. И. е бил обезоръжен, ножът му вече е бил в свид. А. и последният активно си е служел с него. Тоест нападението на постр. И. е било отблъснато от нападнатия /свид. А./, а двамата биещи се са били разделени от постр. Б. М., който също /както постр. И. към този момент/ е бил невъоръжен. Тоест обективно нападение над свид. А. не е съществувало към момента, в който подсъдимият А. е приближил трите лица и е нанесъл ударите в главата на постр. И. И. и постр. Б. М.. Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел отсъствие на предпоставките за квалифициране деятелността на подсъдимия при хипотеза на неизбежна отбрана, респ. и за приложението на привилегирования състав на чл. 119 от НК - убийство извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Тъй като в случая не се разкрива да е налице неизбежна отбрана и превишаване на пределите й, то няма основание за обсъждане евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от НК - дали превишаването на прелите на неизбежната отбрана, се дължи на силен стрес и уплаха, предизвикани от пострадалите с противоправно действие – насилие.

Неоснователно е възражението на защитата, че извършеното от подсъдимия убийство е осъществено в състояние на афект и представлява престъпление по чл.118, ал.1 от НК. Съгласно трайната и последователна съдебна практика, разграничителният критерий между деяние при неизбежна отбрана, респ. при превишаване пределите на тази отбрана и деяние в условията на силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, е моментът на извършване на деянието. При неизбежната отбрана отбраняващият себе си или другиго действа в момент, когато прякото и непосредствено нападение, изразено в насилие, още продължава и целта на дееца е да го отблъсне. А когато нападението е прекратено, деянието на нападнатия или на неговия защитник се преценява като извършено в състояние на силно раздразнение, т.е. убийството се квалифицира по чл. 118 от НК, респ. телесната повреда по чл. 132, ал. 1 от НК, но при условие, че субектът е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Заключенията на комплексна психолого-психиатрична експертиза и допълнителната такава са категорични, че при подсъдимия няма данни за физиологичен афект довел до извършване на престъпленията. По време на деянието при подсъдимия е възникнала остра стресова реакция, която обаче не е била с такава интензивност, че да може да бъде приравнена към състояние на физиологичен афект. Острата стресова реакция не представлява разстройство на съзнанието и подсъдимият е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си. В експертното обсъждане вещите лица – психиатър и психолог, са взели предвид данните от изследваните видеозаписи чрез повторната съдебно- техническа експертиза и са категорични, че при подсъдимия не се установява най-същественият признак за настъпване на физиологичен афект, а именно стеснение на съзнанието и изключителна /несъответна или неадекватна на повода/ сила на емоционалната реакция. Според експертите, наблюдаваните кадри от видеозаписите допълнително оборват вероятността от настъпване на физиологичен афект, тъй като се установява подсъдимият предварително да взема дъската, като има съществено време от вземането й до момента на нанасяне на ударите; а също така подсъдимият сам отива към пострадалия И., а не е бил нападнат. Действията са мотивирани не толкова от опасения за собственото му здраве и живот, а за тези на приятеля му. Няма данни подсъдимият да е изпитвал гняв или силно раздразнение. Изрично е достигнат извод, че независимо от интелектуалния дефицит, А. адекватно е оценявал възникналата ситуация. При тези обстоятелства, както и предвид, че свид. А. не се явява „ближен“ на подс. А. по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК (каквито са съпрузите, възходящите, низходящите /включително осиновени, доведени и заварени/, братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен), правилно първоинстанционният съд е изключил приложимост на състава по чл. 118 от НК, респ. по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК.

Като неоснователно и двете инстанции прецениха искането на защитата за приложение на чл. 124, ал. 1, предл. 1 от НК - причиняване на смъртта на постр. И. И. по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. За да се прецени дали деецът е имал умисъл за убийство по чл. 115 от НК или целта му е била само да причини телесна повреда, като се е отнасял непредпазливо към възможността да настъпи смъртта на пострадалия, следва да се има предвид средството или оръжието, с което са нанесени ударите, броя им, тяхната сила и интензивност, уязвимостта на мястото, където са локализирани, разстоянието между извършителя и пострадалия, които обстоятелства са от съществено значение при определяне на психическото му отношение към съставомерния резултат. В конкретния случай, нанасяйки три удара по жизненоважна част от човешкото тяло - главата, от близко разстояние със значителна сила, използвайки годно средство за причиняване на смъртта - дървена дъска, служеща за сядане в каруцата, подсъдимият е причинил тежките несъвместими с живота травматични увреждания на постр. И. И. в областта на черепа и подлежащите мозъчни структури. При тези данни не може да се счита, че действията на поде. А. обективно са били насочени към причиняване на телесна повреда като по-близък и непосредствен резултат и че се е отнесъл непредпазливо към косвения, по-далечен резултат - смъртта на постр. Инван И., за да се приеме за осъществен по-леко наказуемия състав по чл. 124 от НК. Начинът, по който е осъществени ударите не сочи на умисъл за нанасяне единствено на телесни увреждания. Първостепенният съд е аргументирал становището си със съдебна практика, която прави разграничение на престъплението по чл. 124 НК и убийството при евентуален умисъл. „Разграничителният критерий между състава на чл. 124 от НК и убийството с евентуален умисъл се състои в това, че при първото деяние намерението на дееца е да причини телесна повреда в която и да е от нейните разновидности, а смъртта се явява като последица на проявената от него непредпазливост, като не е допускал настъпването на тази общественоопасна последица, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди, или когато е предвиждал нейното настъпване, но е мислил да я предотврати, а при убийството с евентуален умисъл субективната страна на деянието включва смъртта като възможен резултат, но се отнася с безразличие към него“ (Р 136 - 77 - II н.о. на ВС). „Съзнаването от подсъдимия на общественоопасния характер на нанасянето на множество удари по жизненоважни части на тялото на пострадалия, предвиждането на общественоопасните последици на деянието и допускането на същите последици, указва за наличие на евентуален умисъл (Р 70-90-11 н.о. на ВС). Според Р 63 - 88 - ОСНК, „за умисъла на дееца да извърши умишлено убийство или телесна повреда може да се съди само като се направи пълна преценка на средството, с което си е послужил, насоката и силата на ударите, разстоянието и положението, от което са нанесени и върху каква част от тялото са били насочени“. „Когато смъртта е неминуема последица на тежък побой, деянието следва да се квалифицира като умишлено убийство, а не като непредпазливо такова, причинено чрез умишлена телесна повреда.

Обстоятелството, че поради лекарска намеса животът на пострадалия е бил изкуствено удължен за известно време, не дава основание за противно решение“ (Р 380 - 81 - ВК на ВС).

Водим от изложеното по-горе, въззивният съд прие атакуваната присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършени престъпления по чл.115 от НК и чл.129, ал.2 от НК за постановена при правилно приложение на материалния закон. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираните престъпления с цитираната правна характеристика и липсват предпоставки за преквалифициране на престъпната деятелност по по- леко накауеми състави или оправдаването му.

Обосновано като причини и условия за извършване на престъплението по чл. 115 от НК съдът е преценил проявеното от страна на подсъдимия спрямо постр. И. И. незачитане на най-голямата ценност - човешкия живот, а за престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 от НК - незачитането на телесната неприкосновеност на постр. Б. М.. Като причина за извършване и на двете престъпления се явява поведението на пострадалите И. И. и Б. М., които са провокирали инцидента. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че след като е почувствал заплаха за живота и телесната си неприкосновеност при конфликта в кръстовището с кръгово движение, постр. Б. М. е следвало да потърси защита на правата си по законоустановения ред – чрез обаждане на тел. 112 и съдействие от компетентните органи, а не да се обажда на баща си и да организира преследването на каруцата с подс. А. и свид. А. от три леки автомобила. От своя страна постр. И. И. с управлявания лек автомобил е успял да пресече пътя на каруцата пред пункта за изкупуване на черни и цветни метани на „Трансметал Индъстри“ ЕООД, слязъл от автомобила, въоръжен с нож в ръка и със свид. А. са се сбили. Правилна е констатацията, че подсъдимият е възприемал адекватно случващото се, стоейки отстрани, и се е отзовал на виковете на свид. А., че ще бъде убит, чрез нападателни действия спрямо двамата пострадали, като изпитваният от него силен стрес и уплаха, както и леката умствена изостаналост от която страда, са го улеснили при извършване на деянието, ограничавайки частично способността му за избор на най-адекватно поведение при възникналата стресова ситуация, без обаче същите да са намалили съществено психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Правилна е присъдата и в частта относно наложените на подсъдимия наказания. Оплакванията за явна несправедливост на същите, изложени в жалбите на защитата и частното обвинение, настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни.

При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от него престъпления, първоинстанционният съд е съобразил принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За престъплението по чл. 115 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, а за престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 от НК - наказание лишаване от свобода за срок до шест години.

При индивидуализацията на наказанията съдът е отчел степента на обществена опасност на деянията и на дееца, причините и подбудите за извършване на двете престъпления, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд се съгласява с отчетената висока степен на обществена опасност на двете престъпления в принципен план, тъй като с първото от тях са увредени обществените отношения, свързани с човешкия живот, а с второто - обществените отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на личността. Конкретно извършените от подсъдимия деяния не се отличат с по-висока от обичайната степен на обществена опасност на идентични деяния. От друга страна е вярна преценката за изключително ниска степен на обществена опасност на самия деец, предвид чистото му съдебно минало, липсата на каквито и да е противообществени прояви; отсъствието на криминалистически регистрации. Няма данни подсъдимият да контактува с лица от криминалния контингент; не е наркозависим; извършеното е инцидентна проява в живота му. Съдът правилно е съобразил наличието само на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на оттегчаващи такива. В полза на подсъдимия са оценени добрите характеристични данни, необременената съдимост, родителските задължения към малолетно дете, младата му възраст (навършил е пълнолетие само няколко месеца преди инкриминираната дата), признанията за извършените от него престъпления, искреното разкаяние за стореното, инцидентността на случая, провокиран от самите пострадали. Горните обстоятелства са дали основание на съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, преценявайки наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като многобройни, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание за престъпленията по чл. 115 от НК и по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 от НК се оказва несъразмерно тежко. Така мотивиран първостепенният съд е наложил на подс. А. за първото престъпление наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от седем години, а за второто престъпление при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК - наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с горните констатации и изводи. Действително престъпленията, за които е обвинен подсъдимият - убийство и причиняване на средна телесна повреда, са считани поначало като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед техния обект на защита – живота, здравето и телесната неприкосновеност на личността. Така очертаният обект на защита, касаещ най-ценното човешко благо – живота и човешкото здраве и телесна неприкосновеност, са законодателно отчетени с предвидените за коментираните престъпления тежки санкции.

Установената в настоящия случай конкретика не разкрива специфика, която да сочи на завишена обществена опасност на конкретните деяния спрямо типичните случаи на престъпления от същия вид, поради което и въззивният съд прие, че степента на обществена опасност на извършеното е в рамките на характерната за коментираните видове противообществени деяния.

Въззивният съд се съгласи с направеното от първата инстанция заключение за занижена степен на обществена опасност на подс. А. като деец. Действително липсват каквито и да е доказателства за неприемливо обществено поведение на подсъдимия. Обратно – за същия са налице само положителни характеристични данни, които коректно са отчетени от първостепенния съд.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия трябва да се вземат предвид още подбудите и причините за извършване на деянието, които се състоят в създадената от поведението на пострадалите лица конфликтна ситуация – преследване на каруцата с три автомобила, вместо първоначалният /само словесен/ сблъсък – провокиран от неправилно движение на каруцата в кръстовището с кръгово движение, да бъде разрешен по законоустановен ред. Действията на пострадалите лица не могат да не бъдат отчетени при определяне на наказанието, тъй като обаждането на постр. Б. М. на баща му, вместо на органите на реда, а в последствие и преследването на каруцата и засичането й от автомобила на постр. И. И., имат отношение към сбиването между този пострадал и свид. А., предпоставило намесата на постр. Б. М., за да ги разтърве. Макар да е не е била налице опасност за живота на свид. А., отзовавайки се на виковете на приятеля си, подс. А. е нанесъл ударите в главите на двамата пострадали с процесната дървена дъска, причинявайки им съставомерните увреждания. Тази конкретика на престъпната деятелност, съчетана с всички останали смекчаващи отговорността обстоятелства, описани по-горе, мотивират настоящият въззивен състав да сподели извода на първоинстанционния съд за несъразмерна тежест на най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл.115 от НК и това по чл.129, ал.2 от НК за настоящия случай. Конкретно определените от първостепенният съд размери на наложените наказания са съответни на степента на обществена опасност на подсъдимия и всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, степента на обществена опасност на извършените престъпления, при отчитане липсата на отегчаващи вината обстоятелства.

Искането в жалбата на частните обвинители за налагане на по-тежко наказание за престъплението по чл.115 от НК не е обосновано с конкретни аргументи, а в съдебно заседание се изтъква от повереника им, че тъй като е налице посегателство срещу две жертви общото наказание не е достатъчно да удовлетвори целите на наказанието. Въззивният съд не споделя тези доводи. Съдът определя наказанието, въз основа на всички установени факти за деянието и дееца, значими за наказанието при съблюдаване целите на специалната и генералната превенция. При индивидуализацията на наказанието се вземат предвид особеностите на конкретния случай. От значение са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В горния смисъл и като взе предвид изложени по-горе обстоятелства въззивният съд не отчете неправилно приложение на разпоредбата на чл.55, ал. 1 т.1 от НК при определяне наказанието за първото престъпление в конкретен размер от седем години лишаване от свобода, както и разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК за второто престъпление с конкретен вид и размер на наказанието - пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Неоснователно е и искането за защитата за намаляване на така определените наказания. Съдът вярно и в достатъчна степен е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства, приложил е най- благоприятния за подсъдимия материален закон чрез разпоредбата на чл.55 от НК, като липсва основание за определяне на наказанията в по-нисък размер. Определените конкретни по вид и размер наказания за двете престъпления са справедливи, съответни на тежестта на извършените деяния и удовлетворяват целите по чл. 36 от НК. Наказания в по-нисък размер ще бъдат неоправдано ниски, не биха допринесли за поправянето и превъзпитанието на дееца, не биха въздействали възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото.

Тъй като двете престъпни деяния са осъществени при условията на реална съвкупност - извършени са преди да е имало влязла в сила за което и да е от тях, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и е определил на подс. А. едно общо наказание, а именно по-тежкото от наложените - лишаване от свобода за срок от седем години.

Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, окръжният съд е определил първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание от седем години лишаване от свобода. От същото съдът е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело, считано от 21.01.2020 г. Факт е, че мярката за неотклонение на подсъдимия е изменена с определение № 45/06.03.2023 г., постановено по ВНОХД № 147/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас от „задържане под стража“ в „подписка“. Горното обстоятелство не налага изменение на първоинстанционната присъда, а следва да бъде отчетено при изпълнение на наложеното общо наказание от органите по изпълнение на същото.

Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно възложените в тежест на подсъдимия разноски, както и в частта относно разпореждането с веществените доказателства. Вярно също така съдът е приложил чл.189, ал.2 от НПК, като е постановил направените разноски за преводач да останат за сметка на органа, който ги е направил. Същото правило следва да се приложи и за разноските за преводач във въззивното производство.

При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, неправилно приложение на материалния закон, както и несправедливост на наложеното наказание. По гореизложените съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Така мотивиран и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Бургаският апелативен съд