Решение № 99 от 16.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 113/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК. Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2303/2023 г. по описа на Русенския районен съд и отмяна на постановеното определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратено наказателното производство, а делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, в частта му за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК и относно приложението на чл. 23 от НК. Изложени са доводи за наличието на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Обосновава искането си с твърдение, за допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, в представеното от страните споразумение, касаещо извършено от подсъдимия П. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, да е било отразено, че наказанията за същото се определят при условията на чл. 54 от НК, но посоченият размер от 150 лева на кумулативно наложеното наказание „Глоба“ всъщност е извън рамките на предвидения такъв. Последното от своя страна било допустимо единствено при приложениието на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК когато наказанието е „Глоба“, като само в този случай съдът можел да слезе под най- ниския предел най-много с една втора. Твърди се също, че посоченият размер на наказанието от 1 /една/ година лишаване от свобода е в рамките на предвидения минимум. Изтъква се още, че е било постигнато съгласие за прилагане на чл. 23 от НК по отношение на всички наказания, наложени за трите престъпления, одобрени със същото определение, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание, измежду определените му за всяко едно от тях, а именно – 3 /три/ години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 150 лева. В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна прокуратура поддържа предложението по изложените в него съображения. Пледира да бъде възобновено производството по делото и да бъде отменено определението, в тази му част, с което е одобрено споразумението, а делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Осъденият П. Н. П. и назначеният му служебен защитник, редовно призовани се явяват и заемат становище искането да бъде уважено, като определението, с което е одобрено представеното споразумение за решаване на делото, да бъде отменено изцяло, а не в посочената му част. След като се запозна с искането на и.ф. Главния прокурор и приложеното към него НОХД № 2303/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, Великотърновският апелативен съд намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от Районен съд - Русе определение, с което е одобрено споразумение, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Последното по закон не подлежи на такава проверка, съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 9 от НПК. Направено е и в предвидения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, а разгледано по съществото си е основателно. От материалите по делото е видно, че производството по НОХД № 2303/2023 г. по описа на Районен съд Русе е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Русе за извършени от П. Н. П. престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК; по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 2 от НК. В съдебно заседание на 06.02.2024 г., след проведеното разпоредително заседание, е представено споразумение, което е постигнато между прокурор от РП Русе с адвокат М. от АК Русе и подсъдимия П. Н. П. и със съгласието на частния обвинител. С определение № 36/06.02.2024 г. по НОХД № 2303/2023 г. на РС Русе е одобрено внесеното споразумение по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 от НПН, с което е било постигнато съгласие за извършените от подсъдимия престъпления, а именно - по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1, чл. 36 и чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание – 2 /две/ години лишаване от свобода; по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2 вр. ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание – 3 /три/ години лишаване от свобода и по чл. 343б, ал. 2 вр. чл. 36 и чл. 54 от НК да му бъде наложено наказание – 1 /една/ година лишаване от свобода и „глоба“ в размер на 150 лева. Постигнато било съгласие и на основание чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на П., да бъде определено и наложено едно общо най-тежко наказание, измежду така определените за отделните престъпления, а именно – най-тежкото от тях – 3 /три/ години лишаване от свобода, като е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със същото определение, на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание е било присъединено наложеното наказание „глоба“ в размер на 150 лева. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК било приспаднато времето, през което подсъдимият П. Н. П. е бил задържан, считано от 10.05.2023 г. /задържан в Неапол, с оглед предаването му на българските власти, писмо с регистрационен № А-6200 от 10.05.2023 г./, като един ден задържане се е зачел за един ден лишаване от свобода. Съдът е прекратил наказателното производство по НОХД № 2303 по описа за 2023 г. на Районен съд - Русе, предвид постигнатото споразумение. В искането са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Видно от материалите по делото е, че съдът е следвало да констатира, че постигнатото споразумение между прокурора, защитника и осъденото лице противоречи на закона, в частта му по отмерване на наказанието за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, респективно и по отношение приложението на чл. 23 от НК, доколкото същото е част от съвкупността. За това престъпление - по чл. 343б, ал. 2 от НК /редакция към датата на деянието – Дв. бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 01.11.2015 г./ е предвидено наказание – „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и кумулативно такова „глоба“ от 500 до 1500 лева, т.е. законът предвижда специален минимум – както за основното, така и за допълнителното кумулативно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, послужила като основание за налагане на конкретното наказание, съдът отмерва наказанието в пределите, определени в санкционната част на материалната наказателноправна норма, съдържаща състав на престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част и взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая кумулативно предвиденото наказание за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, наред с лишаването от свобода е „глоба“ от 500 до 1500 лева. На основание чл. 54 от НК на П. му е наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода и „глоба“ в размер на 150 лева, последното в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 54 от НК, която предвижда съответното наказание да се отмери задължително в пределите определени от санкционната частта на чл. 343б, ал. 2 от НК - в рамките между установения минимум и максимум за основното и за кумулативното наказание, което в случая не е сторено. В този вид е и одобрено от съда споразумението. Русенският районен съд е преценил, че определеното със споразумението наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева е подходящо и съответно на целите на чл. 36 от НК, което е вписал в мотивите на определението по чл. 382, ал. 7 от НК. След като едното от кумулативно предвидените в текста на чл. 343б, ал. 2 от НК наказания е подходящо и справедливо, съдът е следвало да установи, че постигнатото споразумение между прокурора, защитника и осъденото лице противоречи на закона по отношение на допълнителното такова, съответно да предложи промяна, като допълнителното наказание в кумулативната санкция бъде определено по реда на чл. 54 от НК. В случай, че страните не се съгласят да приведат споразумението в съответствие със закона, съдът е следвало да откаже да го одобри. Като не е сторил това и е одобрил така представеното споразумение за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, което е довело до незаконосъобразно налагане на кумулативно предвиденото в текста наказание – „глоба“ в размер на 150 лева, е допуснал неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява основание за възобновяване на наказателното производство. Допускането на посоченото по - горе съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочените нарушения налагат възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение и е прекратено производството, в частта му по отношение на П. Н. П., за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК и относно приложението на чл. 23 от НК, доколкото престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК е едно от съвкупността, за която е приложен и чл. 23 от НК, като съответно делото се върне за ново разглеждане в отменената му част на районен съд – Русе от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд