Решение № 87 от 9.12.2024 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 1/2024 г.

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН. Административно-наказателното производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН по АНД № 1 по описа на РС гр. Чирпан за 2024 година е образувано по депозирана жалба, вх. № 23130362 от 18.12.2023 година по описа на ДИТ Пловдив, от XX с ЕИК XX, със седалище и адрес на управление: с. Братя Даскалови, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. „XX, представлявано от управителя Д. С. Д., срещу издадено Наказателно постановление № 16 - 2300249 на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на XX, ЕИК XX, със седалище и адрес на управление: с. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, ул. „XX, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за това, че на 15.08.2023 г. в оранжерия XX в землището на XX, област Стара Загора, УПИ I, кв. 60, от страна на работодателя XX е приет на работа като берач при установени елементи на трудово правоотношение /работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение/ М. В. Р., ЕГН ••••••••••, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. Нарушен е чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Наказателно постановление № 16 - 2300249 от 11.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив е съставено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение и при извършена преценка от административно-наказващия орган, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ, е издадено посоченото наказателно постановление. Жалбата е подадена чрез ДИТ гр. Пловдив на 18.12.2023 година, същата е депозирана в преклузивния четиринадесет дневен срок за обжалване на наказателното постановление, което е видно от приложеното по делото известие за доставяне с дата 04.12.2023 година - датата на връчване на НП. В жалбата се посочва, че издаденото наказателно постановление и наложената с него санкция са неправилни и незаконосъобразни. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-23000249 от 11.10.2023 година, който е връчен на жалбоподателя. Недоволен от съставения АУАН жалбоподателят е подал възражение срещу АУАН за оспорване действителността на направените констатации. АНО не е извършил проверка на обосноваността на съставения АУАН, както и не е извършил преценка на направените от името на жалбоподателя възражения, поради което счита, че НП № 16-2300249 от 09.11.2023 година на директора на ДИТ гр. Пловдив е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Описаното в наказателното постановление нарушение е недоказано поради неправилно извършен анализ на събраните в хода на проверката доказателства - от страна на жалбоподателя на 28.08.2023 г., в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив е представен граждански договор от 11.07.2023 г., с който на лицето М. В. Р. е възложено събиране на общо 15 тона XX в срок до 31.08.2023 г., за което трябва да му се заплати по 0.16 лв. за кг. XX първо качество и по 0.10 лв. за кг. XX второ качество, т.е. лицето не е приело от жалбоподателя работа при условията на определено работно време, работно място и трудово възнаграждение, за което е следвало да бъде сключен трудов договор в писмена форма. В тази връзка административно наказващия орган не е разграничил основните елементи на трудовите и гражданските договори. На лицето М. В. Р. не е било възложено да предоставя работната си сила, а от него се е очаквал конкретен резултат - събиране на общо 15 тона XX в срок до 31.08.2023 г. В случая между XX и М. В. Р. е възникнало гражданско правоотношение, каквото жалбоподателя е удостоверил с представения и подписан договор за изработка от 11.07.2023 г. АНО напълно е игнорирал и обстоятелството, свързано с характера на дейността, който в случая е временен. Лицето М. В. Р. било неграмотно, същият бил изключително стресиран от начина по който била протекла проверката и е бил принуждаван да подписва поднесените му документи със заплахи, че ще бъде лишен от заплащане на детски надбавки и други социални плащания на които е имал право и е получил. По отношение на наложеното наказание посочва, че отсъства пропорционалност между наложения размер на имуществената санкция и тежестта на нарушението. В обжалваното наказателно постановление отсъстват мотиви за надвишения минимум на наказанието, предвиден в санкционната норма. При условията на евентуалност моли съда да приеме, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН по приложението му, съответно за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПК. При условията на евентуалност, моли съда да приеме, че наложеното наказание е несъразмерно спрямо допуснатото нарушение. Акцентира, че от твърдяното нарушение не са настъпили каквито и да било съставомерни и несъставомерни последици за посочените в АУАН лица. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно е незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да измени обжалваното наказателно постановление, като намали наложената със същото имуществена санкция. Жалбоподателят се явява и лично в о.с.з., и се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата, претендира отмяна на издаденото НП и присъждане на разноски. ВъззИ.емата страна, редовно уведомена, изпраща представител. Моли съда да остави в сила издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. РП Стара Загора редовно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН не изпраща представител. Приобщени по делото като писмени доказателства са материалите по административно- наказателната преписка и допълнително изисканите от съда служебно и представени от страните по делото доказателства: административно-наказателната преписка, изпратена с писмо, изх. № 23101916 от 19.12.2023 година, съдържаща 1 бр. жалба с вх. № 23130362/18.12.2023 г. срещу НП №16- 2300249/09.11.2023 г.; 1 бр. заверено ксерокопие на товарителница №5300534750675, с която е изпратена жалбата срещу НП и извлечение от системата за проследяване на пратки на Еконт, от която е видна датата на изпращане на жалбата - 15.12.2023 г.; 1 бр. НП №16-2300249/09.11.2023 г., 1 бр. АУАН №16-2300249/11.10.2023 г. с приложени заверени ксерокопия на: декларация по чл. 402 от КТ от М. В. Р.; граждански договор от 11.07.2023 г., сключен с М. В. Р.; призовка с изх. №ПР2330883/15.08.2023 г.; 1 бр. страница от информационната система на ИА ГИТ - секция РЗОТД; 1 бр. заверено копие на заповед №3-0850/10.08.2023 г. за възлагане на териториална компетентност за извършване на проверки в обекти на контрол на ДИТ - Стара Загора; 1 бр. възражение по АУАН № 16-2300249/11.10.2023 г. с вх. № 23115047/19.10.2023 г.; 1 бр. заверено ксерокопие на пощенски плик, с който е изпратено възражение по АУАН № 16-2300249/11.10.2023 г.; 1 бр. ксерокопие на пощенски плик, с който е изпратен екземпляр от НП №16-2300249/09.11.2023 г., с върнато известие с отметка „преместен"; 1 бр. заверено ксерокопие на разписка за връчване на НП № 16- 2300249/09.11.2023 г., с дата на връчване на НП - 06.12.2023 г.; 1 бр. ксерокопие на заповед № 3-0864/17.10.2022 г., писмо вх. № 3432/08.07.2024 г. от ОП - Стара Загора, с което уведомяват, че ДП № 349 зм 395/2024 г. по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора е изпратено по компетентност на Европейска прокуратура гр. София, писмо вх. № 3002/13.06.2024 г. от ДИТ Пловдив с приложени две писма - заверено копие, писмо вх. № 3594/16.07.2024 г. от Европейска прокуратура гр. София, с което представят информация на съда по воденото ДП, както и допълнително събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, писмо, вх. 229 от 15.01.2024 година с приложена заповед № ЧР-595 от 02.08.2023 година, писмо до ИА ГИТ от ДФЗ, изх. № 01-1200/414 от 03.08.2023 година, заповед за задържане на лице, сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите - актосъставителя св. К. Е. Д., св. И. С. Б., св. П. Г. Т. и св. М. В. Р.. Съдът намира, че жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна - санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Санкциониращият орган представя доказателства относно датата на връчване на обжалваното наказателно постановление - 06.12.2023 г. Жалбата е подадена пред АНО на 15.12.2024 година по куриер, тоест срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е спазен. Обжалваното наказателно постановление № 16-2300249 от 09.11.2023 година е издадено от компетентен орган - директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив. От приложената Заповед № З-0864 от 17.10.2022 година на изпълнителния директор на ИА ГИТ, в частност т. 5 от нея, е видно, че на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ директорите на дирекции „Инспекции по труда“ издават и подписват наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори и от лицата от съответната дирекция „Инспекция по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ /съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН/. Със заповед № З-0850 от 10.08.2023 година на зам. изпълнителния директор на ИА ГИТ е възложено на И. С. Б. - главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, К. Е. Д. - инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, Б. С. К. - главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, Васил И.нов Бойкински - старши юрисконсулт в дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив. Проверката е възложена за периода от 10.08.2023 година до 15.10.2023 година, като им е предоставена териториална компетентност за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за съставяне и връчване на индивидуални административни актове, актове за установяване на административни нарушения, постановления по реда на чл. 405а от Кодекса на труда и др. в обекти на контрол на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Със заповед № ЧР-595 от 02.08.2023 година на изпълнителния директор на ИА ГИТ за периода от 03.08.2023 година до 11.08.2023 година е възложено на зам. изпълнителния директор на ИА ГИТ да изпълнява функциите на изпълнителен директор. На 11.10.2023 г. е съставен АУАН № 16-2300249 от 11.10.2023 г. с актосъставител К. Е. Д. - инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ в присъствието на свидетеля И. С. Б. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда. Посочено е в съставения АУАН, че от извършената проверка в обекта на 15.08.2023 година и от представените на 28.08.2023 година в ДИТ Пловдив документи се установява, че на 15.08.2023 г. от страна на работодателя XX с. Братя Даскалови е приет на работа като берач в оранжерия XX в землището на XX, област Стара Загора, УПИ I, кв. 60 М. В. Р., ЕГН ••••••••••, при установени елементи на трудово правоотношение / работно място, работно време, уговорено трудово възнаграждение/, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. Писмените доказателства, въз основа на които нарушението се доказва, са: Декларации по чл. 402 от Кодекса на труда, подписани от М. В. Р., заверено копие на граждански договор от 11.07.2023 г., сключен с М. В. Р., копие на призовка с № ПР 2330883/15.08.2023 г. В 7-дневния срок по чл. 44 от ЗАНН за депозиране на писмени възражения срещу АУАН нарушителят е депозирал възражение, вх. рег. № 23115047 от 19.10.2023 г. В него се изразява несъгласие със съдържащите се във връчения му АУАН констатации. Посочва, че отсъства пропорционалност между наложения размер на имуществената санкция и тежестта на нарушението. В НП 16 - 2300249 от 09.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив отсъствали мотиви за надвишения минимум на наказанието, предвиден в санкционната норма. Бланкетно АНО бил посочил като основание за определяне на размера на имуществената санкция не сключен писмен трудов договор с посоченото в АУАН лице. Възразяват, че АНО изцяло бил възприел констатациите, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, без да е извършена преценка на всички данни и обстоятелства по случая. Моли АНО да приеме, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за приложението му, съответно за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.1 от НПК, както и че наложеното наказание на жалбоподателя е несъразмерно спрямо допуснатото нарушение. Не на последно място, отбелязва, че от твърдяното нарушение не са настъпили каквито и да било - съставомерни и несъставомерни вредни последици за посоченото в АУАН лице. Моли да се отмени изцяло НП 16 - 2300249 от 11.10.2023 г. като неправилно и незаконосъобразно, както и да се отмени наложената с него имуществена санкция в размер на 3000 лв. От събраните по делото писмени доказателствени средства е видно, че на 11.07.2023 г. е сключен граждански договор между XX и М. В. Р., наименован граждански договор за услуга /събиране XX, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши събиране общо на 15 тона XX от оранжерия, находяща се в XX, общ. Братя Даскалови, собственост на възложителя при разпределение по качество на продукцията - дванадесет тона XX - I-во качество и три тона - II-ро качество. Договорът влиза в сила от датата на подписването му, като събирането на договореното количество XX следва да се извърши най-късно в срок до 31.08.2023 г. С призовка № 2330883 от 15.08.2023 г. XX е призована да се яви в ДИТ Пловдив за представяне на: трудови досиета на работниците/служителите за периода от 05.08.2023 година до датата на представяне на документите; документи относно наемането на работа на XX, П. Г. Т. и М. В. Р.; отчетни форми и ведомости от 01.08.2023 година до момента на представяне на документите ведно с доказателства за плащането им; правилник за вътрешния трудов ред и вътрешни правила за работната заплата; книги за инструктажи по безопасни и здравословни условия на работа, заповеди за инструктажа, удостоверение за проведено обучение на лицето, което ги провежда; попълнена идентификационна карта; договор със СТМ, оценка на риска; протоколи от ел. измервания за обекта; документи във връзка с използваните препарати; документи за въвеждане в експлоатация на котела; писмени обяснения относно лицето, което работи с препаратите. По повод на искане на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото поради образуване на досъдебно производство по случая, съдът е счел направеното искане за ирелевантно, но въпреки това е изискал справка от РП Стара Загора и ОП Стара Загора, от които е установено, че делото е изпратено на ЕП за разследване. От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на актосъставителя - св. К. Е. Д. се установява, че на 15.08.2023 г. е извършена проверка на XX по сигнал на ДФЗ относно истинността на декларираното от ЕТ, че има наети работници с трудови правоотношения. Проверката е извършена на 15.08.2023 г. в оранжерии XX, намираща се в XX, обл. Стара Загора и стопанисвани от XX. Към момента на проверката са установени четирима работници да берат XX в оранжериите и да ги изнасят в касети. Там е включително и лицето М. Р.. Двама от работниците са със сключени трудови договори. В разговор М. Р. заявява, че работи в оранжериите от около 1 месец. С призовка са изискани необходимите за осъществяване на контрол документи, като същите са представени в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив на 28.08.2023 г. лично от собственичката Д. Д.. Актът е съставен е на 11.10.2023 г. на собственичката Д. Д. и връчен лично на нея. Проверката продължава от 15.08.2023 г. до 11.10.2023 г. В показанията си св. И. С. Б. посочва, че във връзка с постъпило писмо от Фонд „Земеделие“ за извършване на проверка Директорът на ДИТ Пловдив разпорежда на св. Б. и на неговите колеги - К. Д., Б. К. и Васил Бойкински да извършат проверка на оранжерия XX в XX. Проверката е извършена на 15.08.2024 г. при която е установено, че в оранжерията работят 4-ма човека, които берат XX. Сред тези 4-ма човека е и М. Р.. В разговор с него той декларира, че работи в оранжерията от около месец. По молба на св. Б. да декларира писмено това, както и условията по извършваната от него дейност, какво възнаграждение получава и какво е работното им време в декларация по чл. 402 по КТ, св. П. Т. попълва тези декларации за всички, понеже обяснява, че най- добре пише и е най-грамотна от 4 - мата, но подписите на декларациите са положени от всеки един от работниците, включително и М. Р.. Впоследствие в обекта идва X който в телефонен разговор се свързва с г-жа Д. XX а проверяващите оставят списък с документи на X призовка по чл. 45 АПК, която той да предаде на г-жа Д., за да може описаните вътре документи да бъдат представени в ДИТ Пловдив. На 29.08.2023 г. лично г-жа Д. представя исканите документи. В показанията си св. Р. посочва, че на датата на проверката със св. П. Т. са извършвали дейност по бране на XX в оранжерията. На проверяващите са обяснили, че работят на граждански договор, ходили са до оранжерията с транспорт, който е осигуряван от „X“. След като продукцията се е обирала за деня, на кантар се е теглило набраното и се е записвало количеството на един лист, който стои в офиса в оранжерията. Всеки ден по различно време им се е заплащал труда – 45 – 50 лв. на ден. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Производството по установяване на административно нарушение и налагането на съответното за него административно наказание е строго формално производство, за което са приложими разпоредбите на ЗАНН, а за неуредените в него въпроси в частта за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. АУАН и НП са издадени от съответните оправомощени органи в кръга на предоставената им компетентност по закон. Обжалваното наказателно постановление съдържа нормативно определените реквизити по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В него са изложени съображения на АНО относно тежестта на нарушението и размера на наказанието. Съдът не приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че не е налице соченото административно нарушение, че е налице материална незаконосъобразност на наложеното наказание, че отсъстват елементите от фактическия състав на приложената административно-наказателна норма и че са допуснати процесуални нарушения. XX е санкциониран за извършено нарушение по чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв. Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, чл. 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и други специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година „работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. При извършеното административно нарушение от ЮЛ или предприятие на ЕТ не следва да се обсъжда въпроса за вината, тъй като отговорността на жалбоподателя е обективна. По изложените по-горе причини, съдът приема, че задължението по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година се отнася до всички работодатели, като XX има качеството на работодател по отношение на св. М. Р., тъй като по време на проверката същият е извършвал трудова дейност в оранжерията, което обстоятелство се установява както от събраните писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите по делото. В този смисъл издаденото наказателно постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при липса на нарушение на процесуалните правила и при посочено административно нарушение. Относно размера на наказанието: Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция в размер на 3000 лв., същото е над минималният предвиден размер. Размерът на административното наказание е в границите от 1500 лв. до 15 000 лв., като съдът намира, че същото е прекомерно наложено и следва да бъде изменено чрез намаляването му. С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година по тълк. дело № 7 от 2010 година на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е указано, че нормата на чл. 415в от КТ е специална спрямо чл. 28 от ЗАНН и изключва нейното прилагане - lex specialis derogate lex generalis. Във връзка със спецификата на защитаваните обществени отношения по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд преценката за маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя, като в разпоредбата на чл. 415в от КТ изрично са посочени предпоставките, при които нарушенията на трудовото законодателство са маловажни, а в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ са посочени случаите, които никога не са маловажни. За да е налице състав на „маловажно нарушение“ по чл. 415в, ал. 1 от КТ нарушението следва да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. В тези случаи, законодателят е предвидил с оглед охраняваните обществени отношения, че не се предвижда освобождаване от наказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание, но в многократно по-нисък размер. В конкретния случай не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл. 415в от КТ - нарушението не е преустановено веднага след установяването му от инспекторите на ДИТ гр. Пловдив, въпреки, че не са настъпили вредни последици. По разноските: Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има въззИ.емата страна. В полза на ЮЛ-страна в процеса, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. В настоящето съдебно производство административно- наказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт, който се е явил в проведени общо пет на брой открити съдебни заседания. В този смисъл, отчитайки и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в горната граница на посочената разпоредба, а именно 150 лв., които разноски следва да бъдат заплатени от жалбоподателя. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН вр. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съдът