Решение № 542 от 24.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1917/2022 г.

Предявен е иск правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Ищецът „В.К.“ ЕООД твърди, че е бил съдружник в дружество „С.Д.“ ООД, изключен с решение на общото събрание на дружеството от 30.01.2018 г. Сочи, че с договори от 18.12.2018 г. са продадени имотите на „С.Д.“ ООД, а на 31.01.2019 г. е взето решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация. Твърди, че за проведеното общо събрание по изключването му не е бил уведомен по установения между страните начин – в имейл кореспонденция, като умишлено е заблуждаван в провежданата по този ред кореспонденция за продължаващи отношения във връзка със дружественото правоотношение. Сочи, че на 05.12.2019 г. е вписано заличаване на дружество „С.Д.“ ООД. Твърди, че все още е кредитор на изискуеми и непогасени вземания към него по договори за заем по решение на общото събрание на „С.Д.“ ООД от 02.08.2007 г. в общ размер на 760 000 евро, както и на вземане за равностойността на дружествения дял към месеца на изключването му, като в производството по ликвидация е получил само частично плащане на вземането си по заемни правоотношения. Сочи, че в производството по ликвидация, въпреки че е имал качеството „известен кредитор“, умишлено не е бил уведомен от ликвидатора с лична покана. Поради изложеното моли съда да установи, че вписването относно заличаване на дружество „С.Д.“ ООД касае несъществуващо обстоятелство. Претендира разноски. Ответникът чрез особения представител твърди, че цялото налично имущество на „С.Д.“ ООД е било продадено и сумата е изплатена на ищеца, като изчерпването на имуществото прави невъзможно пълното удовлетворяване на претенциите на всички кредитори. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Видно от данните по партидата на ответника в търговския регистър, на 27.03.2018 г. е вписано изключването на „В.К.“ ЕООД като съдружник в дружеството, въз основа на решение на общото събрание на „С.Д.“ ООД, проведено на 30.01.2018 г. С решение на общото събрание на „С.Д.“ ООД от 31.01.2019 г. е взето решение за прекратяване дейността на дружеството, откриване на производство по ликвидация и приключването й до 01.10.2019 г. и назначаване като ликвидатор на Ж.Д.А., които промени са вписани по заявление № 20190404162830 от 04.04.2019 г. Въз основа на заявление по образец Г 1 20190411112233 по партидата на „С.Д.“ ООД на датата 17.04.2019 г. под № 20190417133000 е извършено обявяване на покана до кредиторит, е изготвена от назначения ликвидатор, с която същия оповестява, че се приканват всички кредитори на дружеството в срок от 6 месеца от обявяване на поканата в ТР – АВ да предявят вземанията си спрямо дружеството пред назначения ликвидатор. С платежно нареждане от 25.11.2019 г. ликвидаторът на дружество „С.Д.“ ООД Ж.А. е превел по сметка на „В.К.“ ЕООД сумата в размер на 293 214, 60 лева с основание „връщане на заем частично“. На 29.11.2019 г. е подадено заявление обр. А4 вх. № 20191129190455 за вписване заличаването на търговеца, която промяна е вписана под № 20191205083026. По приложения съм заявлението баланс на дружеството към датата на подаването му дружеството няма активи и пасиви. В пояснителния доклад към крайния ликвидационен баланс, съставен от ликвидатора на „С.Д.“ ООД, по II. т. 5 е посочено, че към 27.11.2019 г. дружеството е погасило всички свои задължения и няма други известни на дружеството и ликвидатора непогасени задължения, както и че в срока на ликвидация и след обявяване на поканата до кредиторите не са постъпили кредиторови претенции. По II, т. 6 и т. 7 е декларирано, че дружеството няма несъбрани вземания, както и не е останало имущество, което да се разпредели между съдружниците. Установява се от протокол от общо събрание на „С.Д.“ ООД от 02.08.2007 г., договор за заем от 02.08.2007 г. и извлечение от сметка на „С.Д.“ ООД, че на 06.08.2007 г. съдружникът „В.К.“ ЕООД е предоставил в заем на дружество „С.Д.“ ООД сумата в размер на 756 000 евро /преведената сума е в размер по-нисък от уговорената/ с цел закупуване на недвижими имоти за осъществяване дейността на дружество „С.Д.“ ООД. На същата дата – 06.08.2007 г. „С.Д.“ ООД е закупило два недвижими имота с нотариални актове № 29 и № 30 на нотариус И.И. при Софийски райнен съд – нива с площ от 5, 001 дка, съставляваща имот № 050004, в землището на с. Панчарево, м. „Ширините“ за сумата от 600 000 евро и нива с площ от 5, 002 дка, съставляваща имот № 050001, в землището на с. Панчарево, м. „Ширините“, също за сумата от 600 000 евро. С нотариален акт № 199/18.12.2018 г. на нотариус Д.К. „С.Д.“ ООД продава на „Фолекс“ ЕООД собствения си недвижим имот с идентификатор 55419.6702.2160 по кадастралната карта и регистри на с. Панчарево, с адрес с.Панчарево, м. „Ширините“, с площ от 5001 кв.м. с предназначение земеделска земя – нива, стар идинтификатор 050001 за сумата от 280000, 00 лева. С нотариален акт № 260/18.12.2018 г. на нотариус Д.К. „С.Д.“ ООД продава на В.К.М. собствения си недвижим имот с идентификатор 55419.6702.2146 по кадастралната карта и регистри на с. Панчарево, с адрес с.Панчарево, м. „Ширините“, с площ от 5000 кв.м. с предназначение земеделска земя – нива, стар идинтификатор 000052 за сумата от 240 000, 00 лева. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното. Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТР. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, постановено преди влизане в сила на ЗТР, но приложимо и при действащата нормативна уредба, е прието, че искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), който е аналогичен на чл. 29, ал. 1 ЗТР, е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.), сега чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ - заличаване на вписването. По смисъла на този текст, "вписване" е не само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в търговския регистър, а и регистърната дейност по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В настоящия спор ищецът твърди, че вписаното обстоятелство по заличаване на ответния търговец не е възникнало валидно, защото не са се сбъднали предпоставките, уредени в нормата на чл. 273, ал. 1 ТЗ. С разпоредбата на чл. 267 ТЗ е въведено задължение към ликвидатора, след обявяване прекратяването на дружеството, да покани неговите кредитори да предявят вземанията си. Предвидено е, че поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Обявяването на поканата за предявяване на вземания в търговския регистър законът обвързва с последващ 6 – месечен срок, в който не може да се пристъпи към разпределяне на имуществото - чл.272 ал.1 ТЗ. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име – чл.272 ал.2 ТЗ. Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора – чл.272 ал.3 ТЗ. По въпросите релевантните в настоящия процес и основно относно последиците от неотправянето на писмена покана до известните кредитори, е постановено Решение № 5/01.06.2017 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение по т.д. № 3674/2015 г. в производство, развило се по реда на чл. 290 ГПК. В мотивите на решението е посочено, че целта на производството по ликвидация е извънсъдебно, доброволно, прекратяване на дейността на дружеството, с разпределяне на имуществото му, но след удовлетворяване на неговите кредитори. Подчертано е, че законодателят в чл. 269 ТЗ е установил спрямо ликвидатора завишено изискване към дейността му, която следва да се упражнява с грижата на добрия търговец, който следва да е почтен, опитен, да работи при високи професионални стандарти, както и че се изхожда от принципа на добросъвестно упражняване на всички права и задължения и равнопоставеност на всички правни субекти. Според мотивите на това решение за „известни” следва да се считат всички кредитори, за които са налице данни в търговските книги на длъжника в ликвидация или знание, за вземането на които е обективно достигнало до същия, респ. до ликвидатора и не се оспорва. Прието е, че писмена покана за предявяване на вземанията ликвидаторът дължи на известните му безспорни кредитори, каквито са и кредиторите, чието вземане не се оспорва по основание, макар да е спорно по размер, обезпеченост или привилегии. Споделени са изводите в Решение № 45 по т. д. № 4/2011 г. на I т. о. на ВКС, в което е прието, че обективната липса на предпоставките за приключване на производството по ликвидация, съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ - уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството, независимо от оповестяване съществуването им в доклада на ликвидатора, предпоставят порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно - вписване на несъществуващо обстоятелство - заличаването на търговеца, като обективно реализирана цел на производството по ликвидация. Прието е, че това разбиране, следва да се приложи и извън тясната хипотеза в цитираното решение и че подобна последица отговаря на целта на производството и е в унисон с дължимата от ликвидатора грижа на добрия търговец, като би предотвратила злоупотребата с прибързано заличаване на търговци в ликвидация, преди приключване на споровете за установяване на вземанията им, а и осигурява приключване на съответните производства, при възстановена правосубектност на дружеството - последица, която в производство по чл. 273, ал. 2 ТЗ не би била постижима. В настоящия случай „В.К.“ ЕООД е кредитор на „С.Д.“ ООД на две вземания – по договор за заем, сключен при учредяването на дружеството с цел финансиране закупуването на два недвижими имота в гр. София, в землището на с. Панчарево, м. „Ширините“, както и на вземане по чл. 125, ал.3 ТЗ за ликвидационен дял към датата на прекратяване участието на „В.К.“ ЕООД като съдружник в „С.Д.“ ООД. Поради естеството си и двете вземания са били известни на дружеството и ликвидатора Ж.А. /той е изплатил и част от едното/, поради което за него е съществувало законовото задължение да отправи писмена покана до известния кредитор - „В.К.“ ЕООД, каквато по делото не се установява да е отправил. Безспорно е между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е оправил претенция за вземанията си до ликвидатора в 6-месечния срок от обявявяване на поканата до всички кредитори. От друга страна, след изтичане на този срок и 4 дни преди подаване на заявлението за заличаване на дружеството назначеният от „С.Д.“ ООД ликвидатор е превел /на 25.11.2019 г./ на „В.К.“ ЕООД част от вземането му по договора за заем. От последното следва, че на ликвидатора е било известно съществуването на неудовлетворено вземане на този кредитор. Това вземане е останало неудовлетворено и въпреки това, два дни след това ликвидаторът е декларирал в регистърното производство по заявление обр. А4 вх. № 20191129190455 за вписване заличаването на търговеца, че към 27.11.2019 г. дружеството няма неудовлетворени кредитори. От тези действия на ликвидатора следва, че той недобросъвестно не е уведомил известния му кредитор „В.К.“ ЕООД по реда на чл. 272 ал.3 ТЗ и е заявил пред длъжностното лице по регистрация, че към момента на подаване на заявлението за заличаване на търговеца той не е имал неудовлетворени кредитори. По възражението на особения представител на ответника, че изчерпването на имуществото на дружеството в ликвидация прави невъзможно изпълнението на последващи претенции на кредиторите. Според разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ТЗ когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Така посочените предпостави за заличаване е необходимо да са налице кумулативно, като законът не допуска да се прибегне към заличаване на дружеството при положение, че то има неудовлетворени кредитори, независимо от обстоятелството има ли или не останало имущество за разпределение. Това е така, тъй като както беше посочено по-горе ликвидацията е доброволен способ за прекратяване на дейността на дружеството, който изисква удовлетворяване на кредиторите. В хипотеза, в която имуществото на дружеството не е достатъчно за удовлетворяване вземанията на кредиторите за ликвидатора съществува задължението по чл. 626 ТЗ да поиска откриване на производство по несъстоятелност, в което да се гарантират правата на всички кредитори. Именно поради съществуването на това задължение е предвидена изрично и легитимация на ликвидатора да инициира производство по несъстоятелност, като в такава хипотеза по аргумент от чл. 272а ТЗ производството по ликвидация се спира с откриване на производство по несъстоятелност. Така в производството по несъстоятелност ще бъдат удовлетворени кредиторите на дружество при съобразяване правилата за привилегиите и осигуряване упражняването на другите им права, в т.ч. за предявяване на отменителните искове по чл. 647 ТЗ. Предвид изложеното, поради наличие на неудовлетворен известен кредитор към датата на подаване на заявлението за заличаване, към който не е отправена писмена покана до него, съдът намира, че в търговския регистър по партида на „С.Д.“ ООД е вписано несъществуващо обстоятелство и предявеният иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде уважен. По разноските: На ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 6650, 00 лв. Така мотивиран, съдът