Решение № 21 от 16.1.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 230/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 37б от ЗЛОД във вр. с чл. 228 и сл. от ЗЗД и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Съобщение с препис от исковата молба с приложенията е изпратено на ответника на адреса на управление в гр. Г. и на установения по делото адрес в гр. София, като съобщенията са върнати в цялост. На основание чл. 47 ГПК на адреса на управление на ответника е залепено уведомление, като в законоустановения срок представител на ответника не се е явил в канцеларията на съда, за да получи съдебните книжа. На основание чл. 50, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК съдът е приел, че ответникът е редовно призован.

В съдебно заседание, проведено на 18.12.2023г. процесуалният представител на ищеца юрисконсулт П. П. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника, същият е редовно призован и са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа.

Второто изискване, съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Изложените в исковата молба обстоятелства изцяло се потвърждават от заключението на назначената съдебно – икономическа експертиза. С оглед на това съдът счита, че и това изискване за постановяване на неприсъствено решение е налице.

Следва да се уважи иска, като съдът постанови решение, с което:

• Да осъди „Д.К.•••“ ООД, ЕИК •••• да заплати на „Ю.Д.П.” ДП, ЕИК •••• на основание чл.37б, ал.1 от ЗЛОД сумата в размер на 26 360, 99 лв. (двадесет и шест хиляди триста и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница за дължими и неплатени годишни вноски за стопанисване и ползване на дивеча за 2021 г. и за 2022 г. и за дължими и незаплатени годишни наемни цени за наем на ловната база за 2021 г. и за 2022 г. с включени ДДС, за периода от 01.04.2021 г. до 20.08.2022 г. по договор от 19.10.2012 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Г.М.“, в района на дейност на ТП ДГС „Г.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

• Да осъди „Д.К.•••“ ООД, ЕИК •••• да заплати на „Ю.Д.П.” ДП, ЕИК •••• на основание чл.92 ЗЗД, сумата в размер на 4 657, 14 лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща неустойка за забавено плащане на годишни вноски за стопанисването и ползването на дивеча за 2021 г. и за 2022 г. и за наем на ловната база за 2021 г. и за 2022 г., за периода от 01.04.2021 г. до 20.06.2023г. по фактури № 1374/12.03.2021 г., № 1375/12.03.2021 г, № 1592/24.03.2022 г. и № 1593/24.03.2022 г. В полза на „Ю.Д.П.” ДП -гр.С., ЕИК •••• (Ю.Д.П.) следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство общо в размер на 2181 лв., в това число 540лв. юрисконсултско възнаграждение, 1241лв. държавна такса и 400лв. възнаграждение за вещо лице.

С оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.238, ал.1 от ГПК във връзка с чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК