Решение № 686 от 21.4.2015 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7713/2014 г.

Производството е образувано е по молба на “О. Ш.” ЕООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявано от Д.И.С. против “З. К. К. П. ••••” ЕООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от Х.Й.А. и против И.С. Т. с ЕГН ••••••••••, ••• •••, с която се пре тендира солидарното осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 10 000 лева, предявената като частичен иск от общата дължима сума в размер на 62 765. 93 лева, от които 60 000 главница и 2 765. 93 лева лихва, дължима по съществуващо между ищеца и ответното дружество заемно правоотношение, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 10 000 лв. от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на направените по делото разноски. Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на валиден устен договор за заем, сключен между “О. Ш.” ЕООД и “З. К. К. П. ••••” ЕООД на 06.12.2012 г., съгласно който ищецът в качеството си на заемодател предоставил на ответното дружество, в качеството му на заемател, паричен заем в размер на 10 000 лева, преведени по банков път на сметка на дружеството. С анекс към договора били предоставени още 60 000 лв., като крайният срок за връщане на заетата сума бил 31.12.2013 г. Към настоящия момент била останала дължима сумата от 62 765. 93 лева, от които 60 000 главница и 2 765. 93 лева лихва. Търси се солидарното осъждането на дружество и бившия му управител И. Т., който очевидно още при получаването на заема, нямал намерение да го върне и разходвал заема за лични нужди, като действията му съставлявали умишлено причиняване на имуществена щета. Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 122, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. След изтичането на срока за отговор е постъпило становище, в което управителят му сочи, че е закупил дружествените дялове, без да е наясно какво точно е неговото участие и действие, като бил принуден да подпише документите. Заявява също така, че няма представа какви са задълженията на дружеството, както и че ако са подписани договори за заем и са получени пари, очевидно същите следва да бъдат върнати. В срок е постъпил отговор от ответника – физическо лице. Изразява се становище за неоснователност на иска срещу него, като се сочи, че липсва хипотеза от закона, която да предвижда солидарна отговорност за него, като сочените от ищеца обстоятелства за възникването на такава, били неоснователни. Твърди се също така, че е ирелевантно за спора от кого и с каква цел били изразходвани заетите средства. Сочи се също така, че анексът нямал дата на сключване, поради и което се оспорва, че получените от ответното дружество суми през месец януари и октомври 2012 г. са получени въз основа на този анекс. Оспорва се и влизането в сила на анекса, както и предаването на сумата по него. Също моли за присъждане на направените по делото разноски. Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Представен по делото е анекс към договор за паричен заем от 06.01.2012 г., съгласно който ищцовото дружество, в качеството му на заемодател, предава в собственост на ответното дружество, в качеството му на заемател, сумата от 60 000 лв., на траншове, като е отбелязано, че плащането ще се извърши по банков път. Съгласно чл. 2 анексът влиза в сила при предаването на сумата.