Решение № 15 от 22.6.2021 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 190/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР във вр.с чл.73 от ЗГР. Молителката Т.. Н., чрез процесуалният си представител адв.Д.Х. от АК Кърджали твърди в исковата молба, че е родена на 15.10.1984 год. в Р.Турция, където на 20.06.2018 год. сключила граждански брак с българския гражданин Садулах Исмаил Е., който едновременно е бил и турски гражданин. При сключване на гр.брак в Р.Турция приела фамилното име на съпруга й в Р.Турция - Н.. В последствие на основание сключения брак в чужбина бил пресъставен акт за сключен граждански брак № •••••• год. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Кърджали, където била записана с фамилното име на съпруга й в Р.България – Е., вместо Н. – така както приела и е била съгласна да носи официално в държавата на сключване на гражданския им брак – Р.Турция. Твърди, че от датата на сключването на гражданския брак със съпруга си, оттогава насам в обществото и сред приятели е била известна с това фамилно име, с него се ползвала в ежедневните си контакти и всеки се обръщал към нея с фамилното име Н.. Цялото семейство били известни с това фамилно име и занапред желаела да уеднакви фамилното име на всички членове на семейството с оглед по-лесното установяване на общата им принадлежност към конкретно семейство от трети лица и институции, както и утвърждаване на фамилното име, с което са известни сред близки и приятели. Докато фамилното име Е. в акта за сключен граждански брак издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Кърджали съществувало само формално и за него знаели само в тесен семеен кръг. Твърди, че във всички официални документи е била записана с фамилното име Н., единствено в акта за сключен гр.брак издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Кърджали е била записана с фамилното име Е.. Разминаването между фамилните й имена, които са били вписани в турските граждански регистри, лична карта и удостоверение за сключен граждански брак издадени в Р.Турция и това, което е било вписано в удостоверението за сключен граждански брак издадено от община Кърджали й създавали ежедневни неудобства свързани с установяване и доказване на самоличността й. Желае да уеднакви фамилните си имена в двете удостоверения за сключен граждански брак съответно съставени в Р.Турция и Р.България. Моли съдът да постанови решение, с което да допусне промяна на фамилното й име от Е. на Н., вписани в акта за сключен граждански брак и в съответните регистри водени в Община Кърджали, като занапред да бъде записана с имената Т.. Н.. В съдебно заседание молителката не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.Д.Х., който поддържа исковата претенция, така както е предявена и моли да бъде уважена. Заинтересованата страна Община Кърджали, редовно призована не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор. Заинтересована страна Районна прокуратура Кърджали, ТО Момчилград, редовно призована не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор. Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представеното копие от удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № •••••• год. издадено от Община Кърджали, молителката е сключила граждански брак със Садулах Исмаил Е. в Р.Турция, като в графа „фамилно име след брака”, молителката е записана с фамилното име Е.. Видно от копие от лична карта с превод на български език, молителката е гражданин на Р.Турция и е записана в същите с имената Т.. Н.. Видно от копие от удостоверение за сключен граждански брак №317, издадено от Р.Турция с превод на български език става ясно, че молителката е сключила граждански брак на 20.06.2018 год. в Р.Турция със С. Н., приела е фамилното име на съпруга си и била записана с имената: Т.. Н.. Видно от извлечение от регистрите за населението издаден в Р.Турция с превод на български език, молителката е записан в същия с имената: Т.. Н.; съпруга на молителката е записан в същия с имената С. Н.. Видно от представената като доказателство по делото декларация изхождаща от съпругът на молителката се установява, че същият не възразява и е съгласен съпругата му - молител да носи фамилното име Н., както и това да бъде отразено в удостоверението за сключен граждански брак издаден от Община Кърджали. Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията е основателна и допустима. За нея са налице условията на чл.19, ал.1 и чл.73 от ЗГР. Молителката носи имената Т.. Н. в държавата, на която е гражданин. Това фамилно име е приела след сключен граждански брак в Р.Турция. С това фамилно име е записан и съпругът й в Р.Турция. Единствено в удостоверението за сключен граждански брак издадено от Община Кърджали е записана с фамилното име Е.. При пресъставянето, длъжностното лице се е водило от правилата на чл.37, ал.3. от ЗГР, съгласно, които при съставяне на акт за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българският документ за самоличност. Така имената на съпруга, който е и турски гражданин правилно за записани, но неправилно е отразено фамилното име след сключването на брака, което е приела да носи молителката. Съдът взе предвид и желанието на съпругът й, молителката да носи фамилното име Н.. Уеднаквяването на имената и в двата документа за сключен граждански брак издадени съответно от властите на Р.Турция и от Община Кърджали, ще я улесни, тъй като и в двете държави ще се ползва с едни и същи имена. Воден от изложеното съдът: