Решение № 20527 от 13.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7473/2024 г.

производството по обжалването й - в мотивите на Решение № 13676/02.08.2024г. по адм.д. 13054/2019г. на АССГ, като е прието, че с изземването на имота не са нарушени права по чл.8 от Конвенцията на ищците. Към датата на устните състезания, производството по оспорването на заповедта за изземването на имота е приключило с влязъл в сила акт, като жалбите на двамата ищци са отхвърлени - с Решение № 852/05.02.2025г. по адм.д. 11410/2024г. на Върховен административен съд, е оставено в сила на АССГ. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че наемното правоотношение за ползване на апартамента е сключено с Д. З. през 1991г., имотът се държи от двамата касатори - ищци по настоящото дело, без основание, тъй като съществуващите наемни правоотношения са прекратени след смъртта на Д. З. през 2012г., поради което ищците не могат да черпят противопоставими права от настанителната заповед на техния наследодател, отбелязано е също, че към 1991 г. ищецът К. З. е бил навършил пълнолетие и следователно е загубил качеството си на член на семейството на баща си - Д. З.. В този смисъл, другият ищец Д. К. З., внук, на още по-силно основание, тъй като не е бил въобще член на семейството на дядо си, не може да черпи права от наемното правоотношение. По делото има данни, че идентична заповед за изземване на имота е издадена през 2012г., но не е изпълнена, тъй като при връчването й е съобщението е върнато с отбелязване, че адресатът е починал. Всички действия преди и след тази година във връзка с този имот, са описани в писмо на главен секретар на МВнР от дата 09.12.2019г. до Л. П. и ищеца К. З., по повод жалба, препратена по компетентност. През 2014г. областният управител изпратил до ищеца К. Д. З. - като наследник на Д. З., уведомление по чл.26, ал.1 АПК за започнало производство за издаване на заповед за изземване, през 2015г. е постъпило възражение от ищеца К. З. за настъпил прехвърлителен ефект, алтернативно - изтекла погасителна давност. През 2017г. било подадено заявление за довършване на процедурата по покупко-продажба на жилището, след разяснения за законодателството от страна на МВнР, но тъй като не били открити необходими документи, такава процедура не била открита. С писмото е обърнато внимание, че до момента е отговорено на всички възражения и молби. подадени от праводателя - Д. З. и от ищеца К. З., имотът се владее без правно основание, посочено е и правото да се иска заплатената сума като цена на имота, но министерството не разполагало с данни за упражнено такова право.Обърнато е внимание, че процедурата по издаване на законосъобразен акт за изземване на имота е отнел значителен период от време, в който имотът е ползван без правно основание, същевременно се води по баланса на МВнР и държавата чрез министерството заплаща данъците и таксите за него. По преписката се съдържа и писмо на министъра до областния управител от 2012г. във връзка с изземването на имота. Предвид всичко изложено, съдът приема, че възражения във връзка с осъществяването на изземването на имота по принцип или личното положение на ищците - възможността или не да си осигурят друго жилище, не могат да бъдат взети предвид. Изземването на имота, продължило значителен период от време, не е изненада за тях по начало и същите - пълнолетни лица, е следвало да съобразят поведението си по принцип. Незаконосъобразните действия на служителите на МВнР са създали у ищеца К. Д. З. несъмнено и по подразбиране негативни усещания (стрес и тревога, гняв, възмущение), установявайки, че заключващото устройство на жилището, в което живее е сменено принудително, а достъпът до самото жилище е преустановен, въпреки постановеното от състав на ВАС спиране изпълнението на заповедта. В същото време, при както се посочи подробно, при оценяване степента и размера на неимуществените вреди, що се касае до тези, свързани с жилището следва да бъдат съобразени и фактите, че: ищецът К. З. е имал знание за започнала процедура по изземването още през 2015г.; два дни преди 12.12.2019 г. е узнал за определението на ВАС, което от една страна му давало спокойствие, но от друга действията на служителите на МВнР действително са неочаквани; същият ден незаконосъобразните действия са били прекратени, а ключът от смененото заключващо устройство е върнат на К. Златков, осигурявайки му по този начин достъп до жилището. Твърдението за причинените му неудобства, свързани с отклоняване от служебните му задължения на 12.12.2019 г. са недоказани, не са представени нито конкретни доказателства, нето изложени данни за конкретно правоотношение с работодател или като самостоятелно заето лице. Както е посочено и в решението при първото разглеждане на делото, обезщетение за неимуществени вреди се дължи за конкретно претърпени физически болки и психически страдания, които следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на административен орган или на негови длъжностни лица. В процесния случай, за да определи справедлив размер на обезщетението (чл. 52 ЗЗД) Съдът съобрази гласните доказателства (коментирани по – горе), както и другите, релевантни факти и обстоятелства, в това число, че към датата на решението на Върховния административен съд - 05.02.2025г. с окончателен съдебен акт е установено, не само законосъобразност на заповедта за изземване, но и обстоятелствата, посочени по-горе - на значителен период владение и ползване на имота без правно основание, същият се води по баланса на министерството, което плаща данъци и такси за него като собственик, ищецът, като пълнолетен, още през 1991г. не е бил част от семейството на своя баща и не е могъл да претендира на собствено основание право да владее имота, а в последствие подробно му е разяснявано, че няма такива права; видно от решението на АССГ, ищецът едва през 2020г. е предявил иск за собственост, като така е забавено също значително производството по оспорването на заповедта за изземването му, същевременно, владението на имота е продължило значително дълго - от 2019г. до 2025г. също без основание. В обобщение, оценяването на негативните преживявания на ищеца на дата 12.12.2019г. следва да бъде взето предвид и неговото поведение през годините, като действията по фактическо изземване на имота е следвало да бъдат очаквани и предвидени от него, макар и не на конкретната дата. Що се касае до исковия период, същият е с начало 12.12.2019г. до момента уточнение на иска с молбата от - 07.03.2025г. с твърдението, че вредите се търпят и понастоящем, предвид посочените изводи на съда за приключилото производство по оспорване на заповедта за изземване. След датата на съдебното решение на ВАС, ищецът не следвало да има каквото и да е съмнение за законосъобразността на твърденията на административните органи, че е следвало значително назад във времето да предаде имота на държавата, както и, че е владял същия без правно основание. Съдът съобрази, че все пак, събитията са се развили в рамките на по-малко от ден, но притесненията за живота на майка му, към която съдът приема, че е привързан и е изпълнявал синовното си задължение да се грижи, е причинило значителен стрес. Исковата претенция на К. З. следва да се уважи по справедливост в размер от 3 000 лв. за периода от 12.12.32019г. до 05.02.2025г. и да бъде отхвърлена в остналата предявена част до пълния размер 70 000 лв. и за периода до 07.03.2025г. Основателно е искането за присъждане на законните лихви върху размера на уважената част от главницата от датата на предявяването й – 20.02.2023 г. И при второто разглеждане на исковете, съдът приема, че от страна на ищеца Д. З. (син), който не е бил на мястото на осъществените действия от служителите на МВнР, както с исковата молба, така и в съдебното производство не са наведени каквито и да било твърдения, подкрепени с доказателства за преживян стрес, негативни емоции или каквото и да е друго за състоянието му. Твърденията са, че е „бил под голям стрес; трябвало да остане при свой приятел, тъй като нямал достъп до дома си“. По отношение ищеца Д. З. (син) не бе проведено каквото и да е доказване и исковата молба се явява изцяло неоснователна, и недоказана. Съдът следва да отхвърли същата изцяло- до пълния предявен размер от 70 000лв. за периода от 12.12.2019г. до момента уточнение на иска с молбата от - 07.03.2025г. с твърдението, че вредите се търпят и понастоящем. При този изход на съдебния спор, и своевременно направени искани яза присъждане на разноски от двете страни, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца заплатеното от него възнаграждение за адвокат и внесената държавна такса от 10 лв., но съразмерно на уважената част от иска, а именно – 55 лева. Заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Основателно, предвид отхвърлената част от исковата молба се явява и искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определя (чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ) в размер на 100 лв. (сто лева), при предявен списък с разноски за 360 лв. Водим от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 АПК, чл. 10, ал. 3, ал. 4 ЗОДОВ, Административен съд София - град, 14 – ти състав