Решение № 109 от 13.9.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба с вх.№ 20230811105957 от Т. Р. Т., в качеството му на председател на ЗК „Черногорово“ с.Черногорово против ОТКАЗ № 20230726111700/28.07.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията (ДЛР), постановен по заявление с вх. 20230726111700/26.07.2023 г., с който е поискано обявяване по партидата на кооперацията на обезпечителна заповед № 27/12.07.2023 г., изд. от РС-Пазарджик по гр.д. № 2436/2023 г. Посочено е, че с цитираната обезпечителна заповед районния съд постановил спиране изпълнението на решението на ОС на ЗК, проведено на 25.06.2023 г., с което е прекратен мандата на действащите до този момент органи на управление, в т.ч. на председателя Т. Р. Т. и бил избран за нов председател Г.П.А.. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Неправилно ДЛР приело като мотив, че представеният съдебен акт не е предвиден за обявяване в чл.61 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. Акцентира се, че въпреки неточното позоваване на т.29 от чл. 61 от Наредбата, в действителност ДЛР имало предвид т.55 от същия текст на Наредба №1, като правилно в отказа било прието, че актовете, подлежащи на обявяване не са изчерпателно изброени и предпоставят възможността да се обявяват и актове извън изрично изброените. Излагат се съображения, че издадената обезпечителна заповед, чието обявяване е поискано е тясно свързана с представителството и управлението на ЗК и с оглед осигуряване на сигурност в отношенията, както в отношенията с членовете, така и с третите лица и стабилитет в дейността на кооперацията чрез съобщаване на постановеното спиране на решенията на органи е необходимо нейното обявяване. С оглед на изложеното се иска отмяна на атакувания отказ. АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА-ТРРЮЛНЦ е изпратила преписката с молба изх. № 11-00-1724/11.08.2023 г. Приложен е отговор, изготвен на основание чл. 25, ал.2, изр.3-то от ЗТРРЮЛНЦ, в който са изложени подробни съображения, аргументиращи законосъобразност на обжалвания отказ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Окръжният съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното: Депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като е подадена в законоустановения срок, визиран в чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и респ. от надлежната страна, доколкото заявител и жалбоподател в случая е предходно вписаният председател Т. Т., чийто правомощия са били прекратени съгласно оспорените по реда на чл.58 ЗК решения. Съдът приема в тази хипотеза, че след датата на налагане на обезпечителната мярка е налице продължаване на представителната власт на освободения председател, като в случая междувременно извършеното вписване на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ не се отразява на редовността на депозираната жалба. (Виж така и Решение № 158 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2017 г.; IV г.о. и Решение № 73/13.07.2017 г. по т.д. № 80/2016 г. на ВКС І т.о и др.). Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Видно от данните пред АВП-ТРРЮЛНЦ е подадено заявление обр. Г1 за обявяване по партидата на посочената ЗК на обезпечителна заповед № 27/12.07.2023 г., издадена въз основа на Определение № 1789/12.07.2023 г. по гр.д. № 2436/2023 г. на РС-Пазарджик, с която е спряно изпълнението на решенията на ОС на ЗК „Черногорово“, проведено на 25.06.2023г., с които е прекратен мандата на действащите до този момент органи на управление, в т.ч. на председателя Т. Т., избран е нов председател - Г. А., както и нов УС и нов КС, до постановяване на решение по делото. По повод на това заявление ДЛР е постановил атакувания отказ, в който е приел, че съобразил, че според чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ в ТРРЮЛНЦ се обявяват актове, за които е предвидено със закон, както и че съгласно текста на чл.61 от Наредба № 1/14.02.2007 г. ясно са посочени подлежащите на обявяване актове. Като резултат от ДЛР е направен извода, че представеният от акт не подлежи на обявяване и на основание чл.24 във вр. с чл.21, т.2, изр. 2-ро вр. чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ по заявлението следва да бъде постановен отказ. Според настоящия съдебен състав атакуваният отказ на ДЛР се явява правилен и законосъобразен. В разглежданата хипотеза настоящия съдебен състав съобрази следното: В търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено в закон, че подлежат на обявяване (чл.5 ЗТРРЮЛНЦ). Законодателят е предвидил, че подлежащите на обявяване актове се определят само с нормативен акт с ранга на закон, а обявяването в търговския регистър на неподлежащи на обявяване актове е нищожно и няма никакво правно действие. (в т. см. е и Решение № 80 от 11.03.2015 г. на ПАС по в т.д. № 111/2015 г.) Затова и преценката дали дадено обстоятелство подлежи на обявяване или не се прави от законодателя, а не от заинтересуваното от обявяването лице. В противен случай би се стигнало до обявяване на всякакви актове, за които липсва обществен интерес да бъдат оповестявани, а за третите лица би се създала тежест да постоянно да проверяват регистъра за такива актове. Отделно анализът на текстовете на ЗК сочи, че законодателят не е предвидил обявяване актове на кооперацията в регистъра, с изключение разпоредбата на чл.51в ЗК, относно обявяването на ГФО, която е неприложима конкретната хипотеза. В разглеждания случай представената за обявяване обезпечителна заповед не попада в нито една от категориите обстоятелства, предвидени в разпоредбите на Закона за кооперациите или на чл.61 от Наредба № 1/14.02.2007 г. във вр. с чл.5 и чл.21, т.2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което и няма как да подлежи на обявяване по предвидения за това ред. Това е и основното съображение, поради което отказът се явява правилен. Действително при постановяването му ДЛР е допуснало неточност, доколкото се е позовал на текста на т.29, вместо на т.55 от чл.61 от Наредба № 1/14.02.2007 г., в която е предвидена хипотезата на обявяване на „друг акт“, но въпросната обезпечителна заповед в никакъв случай не попада в обхвата на тази разпоредба, тъй като както се посочи и по-горе оповестяването й не е нормативно предвидено. Важно е да се посочи, че представената заповед е издадена по реда на чл.389, ал.1 ГПК във вр. с чл. 61 от ЗК по повод предявения иск за отмяна по чл.58 ЗК и нейн адресат се явява самата кооперация, а не АВп-ТРРЮЛНЦ, поради което и не са налице основания същата да бъде обявявана. (виж така Решение № 73/13.07.2017 г. по т.д. № 80/2016 г. на ВКС І т.о). В случая не се касае до представен акт за спиране на самото регистърно производство, постановен по реда на чл.536, ал.1, т.1 ГПК, чийто адресат принципно би бил АВп-ТРРЮЛНЦ и който би подлежал на вписване по партидата на кооперацията, ако са налице предпоставките за това. Изложеното мотивира извода, че на обсъдените основания отказа на АВ е законосъобразен и като такъв ще следва да бъде потвърден. За пълнота следва да се посочи, че относно последиците на спирането по чл.61 ЗК на изпълнението на решения на ОС на кооперация е формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение № 105 от 24.06.2013 г. по т.д. №942/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 227 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 6590/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., според които приема, че действието на предвидената в чл.61 от ЗК мярка "спиране изпълнение на решение на ОС за избор на председател и членове на УС" означава продължаване на предишното правно положение по отношение на управлението на кооперацията до влизане в сила на решението по чл.58 от ЗК за отмяна на това решение и невъзможност новият председател да свиква УС и ОС, независимо, че същият е вписан в търговския регистър по партидата на кооперацията, като определението по чл.61 ЗК е задължително за органите на кооперацията и за кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по което то е постановено. По разноските: По въпросите, свързани с правилното приложение на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е установена последователна и непротиворечив практика на ВКС, обективирана в Определение № 219 от 20.05.2022 г. по ч.т.д. № 768/2022 г., II т.о.; Определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г., II т.о.; Определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч.т.д. № 2742/2021 г., II т.о.; Определение № 31 от 1.02.2022 г. по ч.т.д. № 2436/2021 г., I т.о., Определение № 89 от 2.03.2022 г. по ч.т.д. № 311/2022 г., I т.о.; Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч.т.д. № 2562/2021 г., II т.о и др, прочита на която сочи, че присъждането на разноски следва да бъде съобразено с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и че в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на АВп (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Предвид на изложеното и съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, съдът приема, че не следва да присъжда разноски в полза на никоя от страните по делото. Воден от горното и на осн. чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ Пазарджишкият окръжен