Решение № 1389 от 11.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1874/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 435 и сл. ГПК. Производството е образувано по частна жалба с вх. №12423 от 13.12.2024 год. на ЧСИ М.К., рег. № 788, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, с която на основание чл.436, ал.1 ГПК вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК се оспорва отказа на ЧСИ да намали присъдената сума за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на М.А.М., ЕГН •••••••••• за осъществено процесуално представителство по изп.д. №20247880400848 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788. Сумата, която е присъдена на адвокат Ж.Д.Д. от САК е в размер на 600 лева. Жалбоподателят счита, че така изчисления размер е завишен и е в противоречие със съдебната практика на СЕС по въпроса за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ЧСИ неправилно не е взел предвид направеното в тази насока възражение още с подадената на 12.11.2024 год. молба, в която молителят излага подробни съображения за необходимостта да се намали присъдения размер. Твърди, че постановения на 26.11.2024 год. отказ да се уважи искането е незаконосъобразен и на основание, че не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото, които според молителя са основните критерии при възмездяване на положения от процесуалния представител труд. Според молителя, адвокат Ж.Д.Д. от САК не е извършила и процесуални действия във връзка с учредената й представителна власт, тъй като е упълномощила и адвокат да я представлява. В условията на евентуалност, посочва и че възнаграждението по изпълнителни дела се разделя на две хипотези, като й дължимия се адвокатски хонорар е съобразно обема от действия, извършени по делото. Моли съда да отмени отказа, като разпореди да се намали присъденото адвокатско възнаграждение. В срок Ж.Д.Д. от САК, действаща чрез адв. Х.К. подава отговор на частната жалба, като заявява, че счита, че не е основание за претендираното намаление. Твърди, че е различен законодателния режим за присъждане на разноски в исковия процес и изпълнителното производство, поради което и разлика има и в основанията и предпоставките за намаляване поради прекомерност на адвокатския хонорар в двете производства. Оспорва твърденията, че единственото действие, осъществено от процесуалния представител по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, като посочва и конкретни други действия, които счита, че са надлежно извършени и подлежат на възмездяване. Уточнява, че последното е ирелевантно за процесния спор, доколкото е от значение само за уговорките между адвокат и клиент. Моли съда да остави жалбата без уважение. Становище е подадено и от ЧСИ, с което се приема жалбата за допустима, но неоснователна и недоказана. Моли съда да отхвърли частната жалба. Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в предвидения от закона срок, поради което подлежи на разглеждане. По същество частната жалба е неоснователна. Изпълнителното дело №20247880400848 е образувано по молба, входирана под №10620 от 28.10.2024 год. в кантората на ЧСИ М.К., рег. №788 подадена от адвокат Х. Р.К., като процесуален представител на адв. Ж.Д.Д. от АК Хасково за заплащане от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК121265113 на сумата от 680 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на М.А.М., ЕГН ••••••••••, ищец по т.д. №135/2021 год. на ОС Враца, съразмерно с уважената част от иска. Поискано е извършване на конкретни изпълнителни действия, а именно налагане на запор върху вземания. Претендирани са и разноски. С Постановление изх. №9792 от 29.10.2024 год. са приети на основание чл.78 вр. чл.79 ГПК разноски по изпълнителното дело, както следва: разноски по изпълнителното дело – 600 лв. - адвокатско възнаграждение; такси по Тарифата към ЗЧСИ - 392, 89лв., обикновени такси - 24, 00 лв. с вкл. ДДС, 6, 00 лв. с вкл. ДДС, 120, 00 лв. с вкл. ДДС, 60, 00 лв. с вкл. ДДС“, 36, 00 лв. с вкл. ДДС, за изпълнение на паричното вземане в неговата цялост, което към момента е в размер на 1, 280.00 лв. се дължи пропорционалка такса по т. 26 върху събраната сума, в размер както следва: 146, 89 лв., с вкл. ДДС. Покана за доброволно изпълнение е изпратена и получена на 30.10.2024 год. С подадена на 12.11.2024 год. молба от страна на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113 е оспорено присъденото адвокатско възнаграждение. Според молителя, фактическата и правна сложност на делото не оправдават висок размер на адвокатското възнаграждение, което е един от критериите при извършване на преценката. Допълнителен аргумент в тази насока е и обема от реално осъществени процесуални действия от страна на адвокат Ж.Д. от САК, което се изразява в молбата за образуване на изпълнителното дело, като други действия от нейна страна не са предприемани или извършвани. Още повече, че видно от депозираните по изпълнителното дело молби, жалби, документи и прочее, последната действа чрез упълномощен адвокат. Последното допълнително поставя под съмнение осъщественото от нея процесуално представителство въз основа на предоставените й от М.А.М. правомощия. В тридневен срок от получаването на молбата, а именно на 25.11.2024 год. е постъпило и становище от насрещната страна, с което оспорва основателността на искането. Излагат се твърдения, че не е приложима разпоредбата на чл.78 ГПК относно разноските и по – конкретно намаляването поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото е налице специална уредба в разпоредбата на чл.79 ГПК, която урежда реда за намаляване на последното. Оспорва твърденията, че единственото процесуално действие по изпълнителното дело се изразява в подаване на молба за образуването му. Основното възражение е, че от значение за дължимостта и присъждането на адвокатско възнаграждение е единствено, че сумата е платена във връзка с изпълнителното дело. Без значение, според страната, се явяват обстоятелствата около реално осъществените действия, доколкото последните биле предмет на уговорките по постигнатото между страните мандатно правоотношение. Моли ЧСИ да остави молбата без уважение. По основанието по чл.335, ал.2, т.7 ГПК, съдът намира следното. Съгласно новелата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК е безпротиворечива по отношение на разноските в изпълнителното производство. Прието е, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (решение № 601/7.07.2009 по гр. д. № 348/2009, ВКС, IV ГО). Въпросът дали подлежи на обжалване отказът на ЧСИ да намали по възражение на длъжника по изпълнението адвокатския хонорар, който в изпълнителното производство взискателят е платил за представителство и на който има право, е решен по обвързващ съдилищата начин. Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да бъде разгледана тя обаче трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с което да отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение. Едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда. (Определение №170 от 25.03.2011 год. на ВКС, IV ГО по ч.гр.д. №297/2010 год., Решение № 3546 от 3.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2737/2023 г., Решение № 2072 от 25.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 631/2023 г., Решение № 4173 от 26.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2728/2023 г.). Настоящият състав на въззивния съд, след запознаване с материалите по делото, установи, че макар да е подадена молба с искане да се редуцира размера на адвокатското възнаграждение от посочената дата, то по същата не е налице изрично произнасяне от страна на ЧСИ. Разпореждането от 26.11.2024 год., с което частният жалбоподател твърди, че неправилно, неоснователно и незаконосъобразно не е уважена претенцията му, не се намира в кориците по делото и не са налице данни такъв акт да съществува. Единственият акт на ЧСИ, в който се е произнесъл относно разноски по делото е именно в Постановлението от 29.10.2024 год., което е получено от дружеството на 30.10.2024 год. Молбата, обаче, е подадена на 12.11.2024 год., което е след постановяване на Постановлението и липсва последващ акт, независимо от неговата форма, в който ЧСИ да се произнася по молбата или изобщо относно присъденото адвокатско възнаграждение и останалите разноски по делото. Предвид изложеното по – горе, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. По разноските: Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има само от страна на длъжника по изпълнителното дело. Претенцията му следва да се остави без уважение, съобразно изхода на спора. Като за пълнота следва да се подчертае спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. Мотивиран от изложеното, съдът