Решение № 747 от 7.6.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 665/2024 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Д-р Л. Б. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ул. ••••••••••, с месторабота: Управител на АИПСМП "Невромед" ЕООД, ЕИК 103811589, с адрес: гр. Варна, Медицински комплекс "Хелиос", ул. "Илинден" № 1, ет. •••, каб. ••••, срещу Наказателно постановление № ПЕК-52/19.12.2023 г., на Директора на Регионална здравна инспекция - гр. Варна, с което за нарушение на чл. 48 от Закона за здравето, на основание чл. 212а, ал. 1 от Закона за здравето на Д-р Л. Б. Б. - Щ., е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева. С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от жалбоподателя и от процесуален представител – адвокат Ю. И. – Кр. В пледоарията си по същество защитата моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна редовно уведомена, се представлява от процесуалния си представител ю.к. Ив. Н., чрез който изразява становище наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. Съдът, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното: Жалбата е допустима като депозирана в законно-установеният срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на двама свидетели, връчен е лично на нарушителя с възражения на 13.11.2023 г., като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В рамките на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред наказващият орган са депозирани писмени възражения по АУАН. Въз основа на АУАН, наказващият орган, в лицето на Директора на РЗИ-Варна е издал атакуваното НП № ПЕК-51/28.11.2023 г.. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира нарушения на разпоредбите на ЗАНН, които да водят до отмяната им. По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното: При извършена на 16.10.2023 г. от служители на РЗИ – Варна, св. Т. И. – старши инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", в дирекция "Надзор на заразните болести", св. В. А. – инспектор в отдел "Противоепидемичен контрол", в дирекция "Надзор на заразните болести" извършили повторна проверка на изпълнението на задължителни предписания, дадени при планова проверка на 25.09.2023 г. а именно амбулатория индивидуална практика на специализирана медицинска помощ, стопанисвана от "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ "Невромед, ЕООД, ЕИК 103811589, гр. Варна, Медицински комплекс "Хелиос", ул. "Илинден" № 1, ет. ••, каб. ••, Управител – д-р Л. Б. Б. – Щ. Следвало е да извършат систематичен държавен здравен контрол чрез повторна планова проверка в обект с обществено предназначение по смисъла н а пар. 1, т. 9, б. "п" от доп. Разпоредби на Закона за здравето, а именно: "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ "Невромед, ЕООД, ЕИК 103811589, гр. Варна, Медицински комплекс "Хелиос", ул. "Илинден" № 1, ет. ••, каб. ••, Управител – д-р Л. Б. Б. – Щ., като при пристъпване към фактически действия по извършване на повторна планова проверка д-р д-р Л. Б. Б. – Щ. - ръководител на амбулаторията, не е оказала необходимото съдействие на държавните здравни инспектори при упражняване на правомощията им, а именно отказал е достъп на държавните здравни инспектори до подлежащия на контрол обект- "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ "Невромед, ЕООД, ЕИК 103811589, гр. Варна, ул. "Илинден" № 1, ет. ••, каб. ••, с което е препятствала извършването на държавен здравен контрол от компетентните за това органи. Като управител отказала достъп за извършване на проверката, държал се непристойно към държавните здравни инспектори. Поради това планираната тематична проверка била осуетена и не могло да бъде извършена, и преустановена. Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя – св. Т. И. и св. В. А.., както и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя - Т. И. и св. В. А., поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви, от които се извежда установената от съда фактическа обстановка, която отговаря и на описаната както в АУАН, така и в издаденото НП. Съдът не кредитира показанията на св.Ю. Д. – технически сътрудник в амбулаторията на д-р Б. - Щ., тъй като същата работи при нея и е заинтересувана от изхода на делото Съгласно чл. 48 от Закона за здравето органите на Министерството на вътрешните работи, другите държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата, организациите, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват необходимата помощ и съдействие на държавните здравни инспектори при упражняване на правомощията им. Неспазването на посочената разпоредба вменява нарушение на лицата, които го извършват. Нарушението намира своята правна уредба в разпоредбата на чл. 212а., ал. 1, във вр. с ал. 3 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на ал. 1, който отказва или препятства извършването на държавен здравен контрол или вземането на проби от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200.00 до 1 000.00 лв., а при повторно нарушение - от 1 000.00 до 2 000.00 лв., а когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000.00 до 5 000.00 лв., а при повторно нарушение - от 5 000.00 до 10 000.00 лв. в арг. На ал. 3 от чл. 212а. на Закона за здравето. По настоящото делото съдът приема, за безспорно, че от страна на жалбоподателя, е имало отказ и препятстване на извършването на държавен здравен контрол, поради което и правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 48 от ЗЗ във вр. с чл. 212а, ал. 1 от Закона за здравето. Съдът следва да отбележи, че в случая правилно е индивидуализиран размера и вида на наказанието. Законосъобразно за извършеното нарушение е наложена глоба на нарушителя, съобразно чл. 212а, ал. 1 от Закона за здравето към предвиденият законов максимум от 1 000.00 /хиляда/ лева. Факта, че Наказващият орган не е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не опорочава издаденото НП. Съдът счита, че констатираното от контролните органи поведение на възз., не може да обоснове наличие на маловажен случай на административно нарушение, което би довело до отпадане на административно наказателната му отговорност. Видно от приложеното НП, наказващият орган не само формално е посочил, но и реално е обсъдил възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН, посочвайки че "...не представлява маловажен случай по смисъла н а чл. 28 от ЗАНН, тъй като протоколите от лабораторното изпитване показват замърсяване на произвежданата продукция, което се явява потенциален риск за здравето на потребителя". Тук е мястото да се отбележи също, че Законът за административните нарушения и наказания не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Преценката на наказващият орган по приложение на чл. 28, б."а" от ЗАНН действително подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 28, б."а" от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил. В настоящият казус съдът вече посочи, че безспорно е налице визираното в АУАН и НП нарушение, за което жалбоподателя е санкциониран. Законодателят е преценил, че подобно нарушение е със висока степен на обществена опасност, което ясно личи от размера на предвидената санкция. С оглед значимостта на охранявания обществен интерес, настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 9, ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл. 28, б."а" от ЗАНН каквото искане прави жалбоподателя, поради което съдът счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено. При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения. В настоящият случай, съдът както бе посочено по-горе, намира, че така наложената, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 212а, ал. 1 от Закона за здравето глоба е определена по вид и размер над средния размер към максималния на предвиденото в закона. При определяне размера на глобата административно -наказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка съдът счита, че наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на административно-наказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е. от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Варненския районен съд