Решение № 369 от 16.6.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 124/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 122/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 776/2021 г. по описа на РС-П. е отхвърлен предявения от СДРУЖЕНИЕ „Н.П.“, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. З., община З., обл. С., ул. „С.Ш.“ № 39, представлявано от председателя на УС- И. Г. срещу ОБЩИНА З., ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. З., община З., област С., пл. „М.“ №1, представлявано от кмета С.Г., иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за ползване от община З. без правно основание на собствени на Сдружение „Н.П.“ движими вещи- обзавеждане и оборудване, намиращо се в сграда „Д.Ц.Х.У.“ в гр. З., ул. „П.М.н“ № 11 в размер по 1100 лв. месечно, за периода от 01.12.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 398/02.11.2021г. по ч.гр.д. № 646/2021г. по описа на РС-П., като неоснователен. Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Сдружение „Н.П.“ с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата е изложено, че съдът в нарушение на диспозитивното начало е основал решението си върху незаявени по надлежния ред факти, като се е произнесъл относно правоотношение между страните по договор за поръчка, за съществуването на което никоя от страните не е твърдяла такива факти. Били изложени мотиви, които не кореспондирали с доказателствата по делото. Неправилен бил извода на съда, че между страните е възникнало и съществувало мандатно правоотношение по договор за поръчка, обективиран в договор за учредяване на право на строеж № 46-40-1/16.08.2013 г. Излага, че правото на строеж е учредено от общината безвъзмездно и след изтичане на срока, за който правото на строеж е учредено, общината придобива безвъзмездно собствеността върху построения обект, в който смисъл е била действителната им воля. Неправилно било прието от съда, че този договор е мандатен, съставляващ учредителната сделка в скритото косвено представителство. Неоснователно и нелогично било прието, че целта на учреденото от общината право на строеж е кандидатстване на сдружението за финансиране пред ДФ „Земеделие“. Излага, че неправилно са ценени свидетелските показания на свидетеля М. И. за установяване на скрито представителство между страните. Съдът не обсъдил приети по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства - писмо с вх. рег. № 46-40-4/23.12.2016 г., с което е представен на Общината списък на имуществото водещо се по баланса на сдружението, намиращо се в Дневния център за хора с увреждания гр. З., съвпадащо с вещите предадени на общината с приемо-предавателен протокол от 22.04.2016 г., протокол от инвентаризация на движимо имущество собственост на сдружението, находящо се в Д.Ц.Х.У. с ползвател община З. от 12.10.2020г., заповед № 463/09.10.2020г., на Кмета на община З. за определяне на лица, които да участват в инвентаризацията на имуществото предадено за ползване на дневния център, писмо с peг. №46-40- 2/30.12.2020 г. на кмета на община З. и приемо-предавателен протокол от 26.01.2022 г., видно от които общината е предала на сдружението повредена и негодна за ползване вещ - лап-топ, част от процесното оборудване и обзавеждане. Излага, че се установило, че на 22.04.2016 г. процесните движими вещи – оборудване и обзавеждане, собственост на сдружението са предадени на община З. за ползване, съгласно подписан приемо-предавателен протокол от 22.04.2016 г., неоспорен от ответника. Без наличното оборудване и обзавеждане дейността не би могла да бъде извършена, респ. социалната услуга предоставяна. Видно от протокола за инвентаризация на движимо имущество, собственост на сдружението, находящо се в Д.Ц.Х.У. от 12.10.2020 г. и заповед № 463/09.10.2020 г. на Кмета на община З., че процесните движими вещи по вид и количество са налични, така както са предадени и се намират в държане на общината. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове уважени изцяло. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба община З., чрез пълномощника си адв. Е. К.-Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Сдружение „Н.П.“, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред РС-П. е образувано по искова молба, подадена от Сдружение „Н.П.“, ЕИК: ••••••••• чрез упълномощения адв.С. Е. от САК против Община З., ЕИК: •••••••••, с която се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11000 лв. - главница, представляваща обезщетение за ползване от община З. без правно основание на собствените на Сдружение „Н.П.“ движими вещи- обзавеждане и оборудване, намиращо се в сграда „Д.Ц.Х.У.“ в гр.З., ул. „П.М.н“ №11 в размер по 1100 лв. месечно, за периода от 01.12.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г. до изплащане на вземането, което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 398/02.11.2021г. по ч.гр.д. № 646/2021г. по описа на РС-П.. В срока по чл.131 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Община З., с който е заявено, че исковите претенции са допустими, но по същество са неоснователни и недоказани. Сочи се, че община З. не дължи обезщетение за ползване на предоставеното имущество, тъй като оборудването било финансирано от ДФ „Земеделие“, заедно с финансирането на строителните работи. То било част от цялостна реконструкция на съществуващата сграда под общо наименование на проекта, а именно: „Реконструкция на съществуваща сграда за Дневен център на хора с увреждания гр.З.“. Условие за отпускане на финансовата помощ бил сключеният между Община З. и Сдружение „Н.П.“ договор за учредяване на право на строеж № 46-40- 1/16.08.2013г. Съдът намира от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. №646/2021г. на РС-П. е видно, че е издадена Заповед №398/02.11.2021г. за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Община З. да заплати на Сдружение „Н.П.“ сумата от 11 000.00 лв., представляваща главница за обезщетение за ползване от община З. без правно основание на собствените на Сдружение „Н.П.“ движими вещи - обзавеждане и оборудване, намиращи се в сграда „Д.Ц.Х.У.“ в гр.З., ул. „П.М.н“ №11 за периода от 01.12.2020г. до 30.09.2021г. /по 1100.00 лв. месечно/, ведно със законна лихва от 29.10.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 220.00 лв. разноски по делото за ДТ и сумата от 600.00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. В срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от община З., поради което на Сдружение „Н.П.“ е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си. Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок. По делото е приет договор за учредяване право на строеж № 46- 40-1/16.08.2013 г., сключен между Община З. като Учредител и СНЦ „Н.П.“ като Приобретател, по силата на който Учредителят учредява на Приобрететеля право на строеж за цялостна реконструкция и ремонт на сграда /склад/ със застроена площ 230 кв.м. в Урегулиран поземлен имот XIV-1908, кв.78, целият от 1300 кв.м. по плана на гр.З., одобрен със Заповед № 302/1984г. и Заповед № 429/20.08.2012г., отреден за „Д.Ц.Х.У.“, с административен адрес: гр.З., ул. „П.М.н“ №11, при съседи на имота: от изток - УПИ IX 701 и УПИ VII 701; от запад- улица; от север- УПИ XV 1907; от юг- УПИ XVII 1905, актуван с Акт за частна общинска собственост № 900 от 15.08.2013г. Според чл.2 от договора правото на строеж се учредява безвъзмездно за срок от 7 години, а според чл.3 - след изтичане на уговорения в чл.2 срок, правото на собственост върху построеното преминава безвъзмездно върху собственика на земята - община З.. С Допълнително споразумение от 01.11.2013г. към договора за учредяване право на строеж страните са се споразумели, че учреденото право на строеж включва всички спомагателни дейности, необходими за реализирането му, в това число частите: архитектурна, геодезия и вертикална планировка, електро, отопление и вентилация, ВиК, план за безопасност и здраве, пожарна безопасност, енергийна ефективност. С последващ договор за учредяване право на пристрояване № 46-40- 2/18.06.2015г. община З. е учредила на СНЦ „Н.П.“ и право на пристрояване за изграждане на пристройка- асансьор от 4 кв.м. към сграда „Д.Ц.Х.У.“ от 230 кв.м. в УПИ XIV 1908, кв.78, по плана на гр.З.. С договор № 23/321/01480 от 10.12.2013г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ от една страна и СНЦ „Н.П.“ от друга страна, Фондът предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане по проект № 23/321/01480, а именно: „Реконструкция на съществуваща сграда за „Д.Ц.Х.У.“ гр.З.“ /чл.1.1./. Уговорено е, че помощта е в размер на 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, от които 80% се осигуряват от Европейския съюз и 20% от държавния бюджет на Република България /чл.1.2/. Към договора е представено приложение №3 – количествено-стойностни сметки за видовете работи, като фигурира и раздел „обзавеждане“, където са описани по количества и цени вещи за обзавеждане на дневния център. На л.27-28 от делото е приложена техническа спецификация на оборудването и обзавеждането на обект: преработка на проект от „Д.Ц.Д.У.“ в „Д.Ц.Х.У.“ по чл.154 ЗУТ, УПИ XIV-1908, кв.78, гр.З., община З.. Представени са застрахователни полици за периода 2015-2019г. за имуществено застраховане. Застраховано лице е СНЦ „Н.П.“. Към полицата, сключена през 2018г. е приложен опис на застрахованото имущество, съвпадащ с описаното по количествено-стойностната сметка. Видно от представени писма за периода 2016-2020г., Сдружение „Н.П.“ е правило искане за превеждане от община З. на сума, необходима за подновяване на застрахователна полица в изпълнение на Договор № 23/321/01480 от 10.12.2013г. Видно от представените преводни нареждания община З. е превеждала на Сдружение „Н.П.“ исканите суми – л.345-359 от делото. На 06.07.2015г. е сключен Договор за предоставяне на социални услуги при съвместно участие между община З. в качеството на Доставчик и сдружение „Н.П.“ на основание чл.18а, ал.4 ЗСП и Решение № 540/27.01.2015г. на общински съвет- гр.З.. Договорът е сключен за срок от 5 години /чл.5, ал.1/ и има за предмет съвместно предоставяне на социална услуга по чл.36, ал.2, т.5, б. „а“ ППЗСП- Дневен център за деца и/или възрастни хора с увреждания с капацитет 50 места и обслужващ населението на общините А., З., К., М., П. и Ч.. В договора е уговорено, че социалната услуга ще се предоставя в Дневен център за деца и/или възрастни хора с увреждания, намиращ се на адрес в гр.З., ул. „П.М.н“ №11. Уговорените задължения на община З. са следните: да осигури персонал за предоставяне на социалната услуга; да осигури средства за издръжка и редовно заплащане на консумативните разходи по предоставяне на услугата; да осъществява текуща поддръжка на сградата; да постави помощни средства за комуникация, указателни табели и системи за повикване в дневния център; да уведоми другата страна при възникване на затруднения за изпълнение на задълженията по договора. СНЦ „Н.П.“ от своя страна е поело следните задължения: да осигури денонощен достъп до дневния център на другата страна; да осигури подходящи условия за предоставяне на социалната услуга; да уведоми другата страна при възникване на затруднения за изпълнение на задълженията по договора. Със Заповед № РД01 -28/12.01.2016г. на изпълнителния директор на АСП е открит Дневен център за деца и възрастни хора с увреждания с капацитет 25 места, считано от 01.06.2016г., на адрес: ул. „П.М.н“ №11, гр.З.. С приемо-предавателен протокол от 22.04.2016г. /л.48-50 от делото/, Сдружение „Н.П.“ е предоставило за ползване на община З. описаното в табличен вид в 79 позиции имущество. В количествено стойностната сметка по договора за отпускане на финансова помощ това имущество фигурира. С писмо на СНЦ „Н.П.“ до кмета на община З. е предоставен списък на имуществото, което се намира в Д.Ц.Х.У., като е посочено, че същото се води по баланса на СНЦ „Н.П.“. Списъкът съвпада с описаното в приемо-предавателния протокол. От протокол от 12.10.2020г. за инвентаризация на движимо имущество е видно, че е извършена инвентаризация на имуществото в дневния център от представителите на СНЦ „Н.П.“ и община З.. В протокола е посочено е, че имуществото е собственост на СНЦ „Н.П.“, с ползвател община З.. Установеното имущество е описано в 80 позиции и съвпада с имуществото, описано в приемо- предавателния протокол от 22.04.2016г. Приетата съдебно-техническа експертиза дава заключение, че общата стойност на месечния наем за процесните вещи за периода от 01.12.2020г. до 30.09.2021г. е 10670 лева по приходния метод и 9620.00 лева по метода на пазарните аналози, а средномесечният пазарен наем от двата метода за периода 01.12.2020г.-30.09.2021г. е 10145 лева. Разпитани са в хода на делото двама свидетели – по един на всяка страна. Свидетелят А. Т. И. е учредител на Сдружение „Н.П.“ и от учредяването му е член на управителния съвет. Свидетелят твърди, че сдружението кандидатствало по проект пред Държавен фонд „Земеделие“ по програма „Развитие на селските райони“, тъй като общината нямала възможност да участва, поради което ги помолили те да участват. Безвъзмездната помощ, която получили била в размер на 100%, поради което сдружението не било заплащало средства за оборудването. През 2015г. бил сключен договор за съвместна дейност с община З., за да може да се осъществява дейността поне на първоначален етап, докато от общината си извадят лиценз. Според свидетеля оборудването, което било част от проекта, дали на община З. през 2016г., когато те успели да получат лиценз за тяхната дейност. Оборудването към момента се ползва от община З.. Според свидетеля почти всяка година е правена инвентаризация, като последната е от 2020г., след като изтекъл договорът за съвместна дейност. Според свидетеля разходите по кандидатстването се поели от община З.. Ръководител на проекта било лице от сдружението. От фирмата- изпълнител им предоставили списък с цените за оборудването, който бил одобрен от ДФ „Земеделие“. Вещите били платени именно по тези цени. Според свидетеля идеята на сдружението била да си вземат обратно оборудването от центъра, което си е тяхно или да се споразумеят общината да им го заплати на някаква остатъчна стойност или пък да заплаща месечен наем за това, че го ползва. От показанията на свидетелката М. В. И. /бивш кмет на община З./ се установява, че през 2013г. се обявили проекти към Държавен фонд „Земеделие“ за малки общини, като имало ограничение за броя - по един проект за община. От ДФ „Земеделие“ им казали, че могат да кандидатстват чрез НПО. Свидетелката проверила кои са действащите НПО-та и открила две, едното от които сдружение „Н.П.“ и преценила, че може да им се довери напълно. Поканила ги на разговор и им обяснила, че общината няма възможност да кандидатства по още един проект, но може да се направи нещо, което да остане за хората. От сдружението се искало само да кандидатства с готовите документи, подготвени от общината, като към онзи момент от сдружението нямали никакви искания. Решението за кандидатстване по проекта било минало и през общински съвет като идеята била всичко да остане в полза на общината. Оборудването било доставено след приключване на ремонтните дейности и било предадено с приемо- предавателен протокол, като вещите били същите като по количествено-стойностната сметка за проекта. Вещите били в много добро състояние, включително имало и ново оборудване, което общината регулярно закупувала за усъвършенстване на дейностите. С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правната уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: едно лице да се е обогатило неоснователно, друго лице да е обедняло и двете да произтичат от един и същ правопораждащ факт, за което да липсва правно основание. Тези предпоставки обаче не се установява да са налице. На първо място е необходимо да се изследва въпроса дали Община З. се е обогатила, ползвайки процесните вещи. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че съдът е оказал съдействие на ответника, тълкувайки волята на страните и достигайки до извод, че между страните е възникнало мандатно правоотношение. До същия извод достигна и въззивния съд, преценявайки събраните по делото доказателства, в тяхната корелативна връзка и с оглед установяване на действителната обща воля на страните – чл. 20 ЗЗД. Видно от свидетелските показания е, че между страните е сключен договор за поръчка, с който е възложено от Община З. на СНЦ „Н.П.“ да кандидатства пред Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По този проект е сключен договор между ДФ „Земеделие“ от една страна и СНЦ „Н.П.“ от друга страна и Фондът е предоставил на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане по проект № 23/321/01480, а именно: „Реконструкция на съществуваща сграда за „Д.Ц.Х.У.“ гр.З.“. Безспорно е, че договорът с който е възложено кандидатстване по проекта съставлява договор за поръчка. След преценка на всички обстоятелствата по делото, се налага извод, че в случая сме изправени пред института на косвено представителство /скрито пълномощно/. В отношенията представляван-косвен представител за титуляр на правата и за носител на задълженията се счита представляваният – чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Белезите на този правен институт се установяват именно от факта, че между сдружението и третото за спора лице – ДФ „Земеделие“ е сключен договор, по който обаче СНЦ „Н.П.“, като довереник се е задължило да предаде полученото на общината, което да стане след изтичане срока на проекта и след изтичане на уговорения срок от 7- години по договора за учредяване право на строеж. По силата на тази учредителна сделка между ответника и сдружението, последното е получило финансиране от третото-лице, но в качеството си на скрит пълномощник. Целта е била третото лице- Държавен фонд „Земеделие“ да не знае, че правото се придобива за община З., тъй като тя не е имала право да кандидатства за това финансиране. От показанията на свидетеля А. Т. И. / учредител на Сдружение „Н.П.“/ се установява, че сдружението кандидатствало по проект пред Държавен фонд „Земеделие“ по програма „Развитие на селските райони“, тъй като общината нямала възможност да участва, поради което ги помолили те да участват. Според свидетеля разходите по кандидатстването се поели от община З.. От показанията на свидетелката М. В. И. /бивш кмет на община З./ се установява, че през 2013г. се обявили проекти към Държавен фонд „Земеделие“ за малки общини, като имало ограничение за броя - по един проект за община. Свидетелката се свързала със сдружение „Н.П.“ и преценила, че може да им се довери напълно. Поканила ги на разговор и им обяснила, че общината няма възможност да кандидатства по още един проект. От сдружението се искало само да кандидатства с готовите документи, подготвени от общината, като към онзи момент от сдружението нямали никакви искания. Решението за кандидатстване по проекта било минало и през общински съвет като идеята била всичко да остане в полза на общината. Сдружението, което е обвързана по силата на договора за поръчка да извърши определени правни действия от свое име като скрит пълномощник, придобило е правата в своята правна сфера, но впоследствие е предало на косвено представлявания – Община З. изграденото по договора за отпускане на финансова помощ. По смисъла на чл. 292 ал. 2, ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата. Тъй като при косвеното представителството сделката се сключва за сметка и в интерес на доверителя /косвено представлявания/, съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД, правата на довереника по нея в отношенията му с доверителя и спрямо трети недобросъвестни лица, се смятат за права на косвено представлявания. Следователно, още преди тези права и задължения да бъдат прехвърлени на косвено представлявания, те се смятат за негови права и задължения спрямо трети лица, които знаят, че сделката е сключена в интерес на косвено представлявания. Всички събрани в хода на производството доказателства сочат на извода, че ищецът, получавайки финансиране действа като скрит пълномощник на общината. Сдружението само е получило средствата на свое име, но за сметка на косвено представлявания Община З.. Разпитаните в хода на производството свидетели И. и И. еднопосочно и безпротиворечиво установиха с показанията си, че сдружението е действало за общината /за косвено представлявания/, а не с цел да реализира насрещна престация от своя страна. От тук, по силата на законовите разпоредби – чл. 292 ал. 2 ЗЗД, задълженията и правата възникват именно за косвено представлявания, но не и са скрития пълномощник в отношенията му с трети лица. Ищецът е изпълнил задължението си по сключената с доверителя /косвено представлявания/ отчетническа сделка и е предал Дневния център на хора с увреждания на общината, от чието име е действал. Макар страните да не са записали изрично в писмен вид, че по отношение на движимите вещи, те също следва да бъдат предадени, последното се подразбира, тъй като финансиране от страна на косвения представител по проекта е включвало и тях. Те не са закупувани отделно със собствени средства на сдружението. Ето защо, ответникът по никакъв начин не се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд в обжалваното решение налагат същото да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК се препрати и към изложените от първоинстанционния съд мотиви. Разноски от въззиваемата страна не са претендирани. Воден от горното, окръжният съд