Решение № 418 от 11.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Производството е по жалба на Община Попово, с адрес: гр. Попово, ул. „Александър Стамболийски“ № 1, чрез адв. Б. Г.-САК, с адрес: гр. София, [улица], ет. 3, ап. 5, срещу Решение № 286 от 07.10.2024г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 249/2023 г., в частта, с която се УСТАНОВЯВА, че Община Попово, представлявана от кмета, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания в обект: Детска градина „Слънце“, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство, в частта, с която се НАЛАГА, на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на Община Попово, представлявана от кмета, поради установена дискриминация по признак „увреждане“ имуществена санкция в размер на 250 лв. платими на основание чл. 83 ЗЗДискр., както и в частта с която на Община Попово се ПРЕДПИСВА, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр., в 6-месечен срок от постановяване на решението, да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в обект: Детска градина „Слънце“, с адрес: гр. Попово, ж.к. „Русаля“ 37, ул. „Пирин планина“ № 14, като в 1-месечен срок от получаване на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., Община Попово е задължена да уведоми писмено КЗД за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания. Счита, същото за незаконосъобразно, поради пороци, водещи до неговата нищожност и унищожаемост. Сочи липса на компетентност чл. 146, ал. 1 АПК. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 146, ал. 3 АПК): 1. Нарушен е принципът на равенство по чл. 8. ал. 2 АПК. В случая, нарушаването на принципа на равенство се изразява в това, че по казус с идентичен предмет и еднакви условия, КЗД веднъж е одобрила споразумение, със идентична клауза, като тази по чл. 2 от споразумението по настоящата пр. № 249/2023 г., която е основание за отказа на решаващият състав да одобри споразумението. Така в споразумение от 03.07.2024 г. по пр. № 248/2023 г., така и представеното по настоящата пр. № 249/2023 г. имат идентичен текст по чл. 2, а именно: „Срокът, в който Община Попово следва да изпълни задължението по чл. 1 от настоящото споразумение, е до дата 20.02.2025 г., а в случай на оспорване на решението за избор на изпълнител, срокът за изпълнение е 6 /шест/ месеца от сключване на договор за обществена поръчка.“ И в двете преписки се касае за сгради собственост на Община Попово, при които е осигурено финансиране посредством Планът за възстановяване и устойчивост, по проект „Модернизация на образователната среда“ (BG-RRP-1.007), чрез което да се осъществи основен ремонт, обновяване и оборудване в основни и допълнителни сгради на Детска градина „Здравец“ (по пр. № 248/2023 г. на Ad hoc с-в на КЗД) и на Детска градина „Слънце“ (по пр. № 249/2023 г. на Ad hoc с-в на КЗД). 2. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Освен нарушение на принципа за равенство, посредством отказа за одобряване на споразумението по чл. 62 ЗЗДискр. по пр. № 249/2023 г. е нарушен и принципът за съразмерност, съгласно който определението за отказ, което по същество представлява индивидуален административен акт, засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Противоречие с материалноправни разпоредби (чл. 146, ал. 4 АПК). Доколкото дискриминацията представлява административно нарушение, а в хипотеза на юридически лица е неизпълнение на задължение към държавата, то при налагането на имуществена санкция, следва да се прилагат общите правила на ЗАНН (чл. 84, ал. 3 ЗЗДискр. във вр. с чл. 83 ЗАНН). Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 ЗАНН, „маловажен случай" е този, при който неизпълнение на задължение от юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В този случай, органът е длъжен да установи маловажността и да издаде предупреждение, тъй като в разпоредбата на чл. 28 ЗАНН се има предвид обвързана компетентност (в този смисъл ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Моли за отмяна на акта. В с.з. жалбата се поддържа. Не се претендират разноски. Към производството е присъединена жалба от ДГ „СЛЪНЦЕ“- град Попово, ЖК „Русаля“ №37, ул.“Пирин планина“ №14, община Попово, област Търговище с ЕИК-0008758560367, представлявана от Директора Ц. П. КОСЕРОВА от град Попово, действаща чрез пълномощника си адвокат Ц. В. Х., против същия акт Решение № 286 от 07.10.2024 г., на Комисия за защита от дискриминацията /Комисията/, в частта, с която се УСТАНОВЯВА, че ДГ „СЛЪНЦЕ“- град Попово, представлявана от директора, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания в обект: Детска градина „Слънце“, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство, в частта, с която се НАЛАГА, на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 250 лв., платими на основание чл. 83 ЗЗДискр. и в частта, с която се ПРЕДПИСВА, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр., в 6-месечен срок от постановяване на решението, да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в обект: Детска градина „Слънце“, с адрес: гр. Попово, ж.к. „Русаля“ 37, ул. „Пирин планина“ № 14, като в 1-месечен срок от получаване на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., ДГ „СЛЪНЦЕ“- град Попово е задължена да уведоми писмено КЗД за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания. Счита атакуваното решение за незаконосъобразно. Липсват доказателства в ДГ „Слънце“ за ученици с ограничена мобилност, както и лица, които да са подали сигнали, че средата е недостъпна. Предприети са действия (въз основа на Заповед № 323/01.04.2024 г.), за монтиране на звънци на сградите на ДГ „Слънце“ гр. Попово, чрез който лице с намалена двигателна подвижност да потърси помощ за преодоляване на стъпалата или съдействие при използването на мобилния робот, предоставен от община Попово, определяне на лица да оказват подкрепа на лицата с увреждания, които желаят да достъпят в сградата на детската градина. От друга страна Община Попово /в качеството си на собственик/ е предприела юридически и фактически действия към въвеждане на сградата съобразно изискванията на ЗХУ и ЗЗДискр. Поради това е започнала обществена поръчка, която към този момент е на етап оценка на двете подадени оферти по реда на ЗОП. Средства за въвеждане на сградата, съобразно изискванията на закона са предвидени в бюджета видно и от представения Договор за модернизация на образователната среда. Въпреки горепосочените действия, решаващият орган не е взел отношение по отношение на тях и не е изложил мотиви във връзка с това. Въз основа на гореизложеното счита, че е налице нарушение на материалноправни разпоредби, от една страна на чл. 28 ЗАНН, а от друга на чл. 6 ЕКПЧ. КЗД е некомпетентен орган, поради което нейните актове са нищожни, поради изтеклият през месец 08.2022год. -мандат на всички членове на КЗД, което води до некомпетентност по време. На следващо място, следва да се има предвид и обстоятелството, че КЗД не е конституционно предвиден орган, чийто правомощия да са установени в основния закон. По отношение КЗД, не е налице забрана за упражняване на нейните правомощия от друг орган. На следващо място, счита че КЗД е извършил съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в нарушаване на принципа на равенство и на практика е налице приложена дискриминация от органа, чиито основни правомощия, са да установяват и санкционират проява на такава. В случая, нарушаването на принципа на равенство се изразява в това, че по казус с идентичен предмет и еднакви условия, КЗД веднъж е одобрила споразумение, със идентична клауза, като тази по чл. 2 от споразумението по настоящата пр. № 249/2023 г., която е основание за отказа на решаващият състав да одобри споразумението. Така в споразумение от 03.07.2024 г. по пр. № 248/2023 г., така и представеното по настоящата пр. № 249/2023 г. имат идентичен текст по чл. 2, а именно: „Срокът, в който Община Попово следва да изпълни задължението по чл. 1 от настоящото споразумение, е до дата 20.02.2025 г., а в случай на оспорване на решението за избор на изпълнител, срокът за изпълнение е 6 /шест/ месеца от сключване на договор за обществена поръчка.“. И в двете преписки се касае за сгради собственост на Община Попово, при които е осигурено финансиране посредством Планът за възстановяване и устойчивост, по проект „Модернизация на образователната среда“ (BG-RRP-1.007), чрез което да се осъществи основен ремонт, обновяване и оборудване в основни и допълнителни сгради на Детска градина „Здравец“ (по пр. № 248/2023 г. на Ad hoc с-в на КЗД) и на Детска градина „Слънце“ (по пр. № 249/2023 г. на Ad hoc с-в на КЗД). Постановявайки отказ за одобряване на споразумението по чл.62 от ЗЗДискр. по процесната Преписка №249/23год., КЗД е нарушил и принципът за съразмерност, съгласно който определението за отказ, което по същество представлява индивидуален административен акт, засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл, основното проявление на принципа би се изразило в няколко изисквания. На първо място, дали чрез актът се постига целта, която органът следва да преследва (в този смисъл е чл. 4, ал. 2 АПК). В контекста на настоящия спор, това е целта - посочена в чл. 2 ЗЗДискр., а именно - равенство на лицата пред закона и в третирането, както и във възможностите за участие в обществения живот. Както чрез издадените предписания, така и чрез постигнатото споразумение се постига тази цел. На следващо място, избраната възможност за постигане на целта на закона, следва да бъде осъществима най- икономично и да е най-благоприятна за държавата и обществото (чл. 6, ал. 4 АПК). Тъй като са предоставени публични средства на общината за постигане цялостна реконструкция на сградите, заради които е образувана преписката, която реконструкция може да се осъществи само чрез правилното разходване на средствата, прилагайки и ЗОП, най-икономична би се явила възможността това да стане по предвидения ред. В същото време, отказвайки тази възможност, общината следва да похарчи публични средства за изпълнението на предписанията, което от своя страна води до разходване на средства два пъти за извършване на една и съща дейност. Това води до нарушаване на основни принципи на разходването на публични средства и може да доведе до извършване на правонарушения от страна на органа (Община Попово), в изпълнение на предписания на друг орган, а именно КЗД, предвид горното моли, да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 286 от 07.10.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта с която се установява, че ДГ „СЛЪНЦЕ“-град Попово, представлявана от директора, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания в обект. В с.з. не взема становище. Представя писмена защита и претендира разноски. Ответната страна – КЗД в писмена защита, оспорва жалбите. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбите са подадени от активно легитимирани страни – адресати на оспорения административен акт, в регламентирания в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок и пред надлежния да ги разгледа съд, поради което са допустими. Съобразявайки събраните по делото доказателствата, доводите и становищата на страните, съдът установи от фактическа страна следното: Производството по преписката е образувано с Разпореждане № 688/27.09.2023 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация по доклад с вх. № 12-11-1374/24.07.2023 г., по описа на КЗД, изготвен от доц. д-р А. Д. - председател на КЗД, във връзка с чл. 40, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация / ЗЗДискр./ и във връзка с чл. 53 от Закон за хората с увреждания, в рамките на кампания „Достъпна България“ относно изградена и недостъпна архитектурна среда на обект: ДГ „Слънце“, находящ се на адрес: гр. Попово, ж.к. „Русаля“, бл. 37 и ул. „Пирин планина“ № 14. Предвид изложени констатирани обстоятелства за осъществено по неблагоприятно третиране чрез изградена и поддържана недостъпна архитектурна среда, недостъпна за хора с увреждания по см. на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ е образувана преписка № 249/2023 г. и разпределена за разглеждане на AD НОС заседателен състав. Видно от доклада е посочено, че на 24.04.2023 г., на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с чл. 53 от Закона за хора с увреждания (ЗХУ) и в изпълнение на Решения на КЗД от 10.11.2017 г. и 05.03.2021 г. за провеждане на Кампания „Достъпна България“ и Заповеди №24./20.03.2018 г. и № 8/08.03.2021 г. на Председателя на КЗД, е съставен Констативен протокол с вх.№ 12-11-828/27.04.2023 г., по описа на КЗД, за обект: ДГ „Слънце“, находящ се на адрес: гр. Попово, ж.к. „Русаля“, бл. 37, ул. „Пирин планина“ № 14. На основание чл.50, т.2 от ЗЗДискр, във вр. с чл.7 от Правилата за производство пред Комисия за защита от дискриминация, е предложено да се образува производство, по реда на Глава IV от Раздел I на ЗЗДискр., в рамките на което, ако бъде установено нарушение на ЗЗДискр, по признак „увреждане", да се постанови преустановяването му до установяване на положение на равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции и/или принудителни административни мерки. Проведено е проучване по реда на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗДискр. В становището си с вх. № 16-15-529/20.11.2023 г., община Попово уведомява, че в началото на 2023 г. са кандидатствали пред Министерство на образованието и науката с проект „Модернизация на образователната среда в ДГ „Здравец“ - гр. Попово, чрез основен ремонт, обновяване и оборудване“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, BG-RRP-1.007 “Модернизация на образователната среда“. В проекта било заложено обособяването на санитарен възел за лица с увреждания и закупуването на мобилно устройство за изкачване на стълби, като към момента проектното предложение било на етап оценка. Сочат, че в случай, че не бъде одобрена същата, имали готовност да заложат в капиталовата програма на общината необходимите дейности за осигуряване на достъпна среда. Твърдят, че при необходимост имали устройство за изкачване на стълби за лица с увреждания. Постъпило е становище с вх. № 19-02-119/20.11.2023 г. от директора на ДГ „Здравец“ - гр. Попово, което е със сходно съдържание, с това на община Попово. По преписката е постъпила Докладна записка за повторна проверка с вх. № 12-11- 2293/13.12.2023 г. от регионалния представител на КЗД за обл. Търговище, в която е посочено, че детските градини не разполагат нито с мобилни нито с постоянни рампи, както и няма обособени санитарни възли за лица с увреждания. Приложен Констативен протокол. Постъпило е становище с вх. № 16-15-454/13.06.2024 г. от Община Попово, към което прилагат доказателства, като считат, че те са от значение за решаване на преписката. С вх. № 16-15-473/19.03.2024 г. е постъпило становище от Община Попово, в което сочат, че е издадена Заповед № 323/01.04.2024 г. на Ц. К., директор на ДГ „Слънце“ гр. Попово, валидна до реализация на проект „Модернизация на образователната среда в ДГ „Слънце“, чрез основен ремонт, обновяване и оборудване в основна и допълнителна среда“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, BG-RRP-1.007 „Модернизация на образователната среда“ с бенефициент Община Попово. Твърдят, че въз основа на тази заповед са били предприети действия, както следва: монтиране на звънци на сградите на ДГ „Слънце“, на който хора с намалена подвижност можели да звънят и да получат помощ за преодоляване на стъпала или съдействие при използването на мобилния робот, предоставен от община Попово; определяне на лица да оказват подкрепа на лицата с увреждания. С вх. № 30-00-11/24.06.2024 г. е постъпило споразумение от ДГ „Слънце“. По преписката са проведени две открити заседания. Състава е прегледал представеното споразумение и не го е одобрил, а след това е обявил преписката за решаване като е дал разумен срок за представяне на писмени бележки. Постъпили са писмени бележки от двете страни. Разгледана по същество жалбата е частично основателна предвид следното: Оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма. Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, дала е възможност на участниците в производството да изразят становище и представят доказателства, изготвен е доклад, проведено е открито заседание, за което страните са били надлежно призовани. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилата на производството пред КЗД са установени в Глава четвърта, Раздел І на ЗЗДискр. Съгласно чл. 54 и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр след образуването на производство и определянето на докладчик, последният започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти. Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения. Изпълнено е и условието на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр, като след приключване на проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да изложат становищата си. За заседанието на КЗД участниците в производството са били уведомени, като заседанието е било открито. Настоящите жалбоподатели, чрез пълномощник са изразили становището си. Съдът приема, че в случая е проведено пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за спора факти, при съблюдаване на правата на страните в производството, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на обжалвания административен акт. Оспореното решение съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити. Посочен е издателят на решението, поводът за образуване на преписката - самосезиране на Комисията, извършените действия по проучването, становищата на ответната страна в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна и какво е решението му съществото на случая. Изложени са и правните основания за издаването на решението. Спазени са и специалните административнопроизводствени правила, установени в чл. 50 - чл. 70 ЗЗДискр. В съответствие с изискването на чл. 50, т. 2, вр. 40, ал. 2 ЗЗДискр. производството пред КЗД е образувано въз основа на доклад за самосезиране от председателя на Комисията, взето е решение на заседание на Комисията, във връзка с чл. 40, ал. 2 ЗЗДискр. и провежданата национална кампания "Достъпна България". На основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 53 ЗХУ и в изпълнение на Решения на КЗД, в рамките на кампания "Достъпна България" е била извършена проверка на място. Съставен е КП, в който са отразени направените констатации за липса на достъпна архитектурна среда. Докладът за самосезиране почива на установени факти, т. е. мотивиран е. Въз основа на КП е образувано производство за защита от дискриминация по реда на гл. ІV-та от ЗЗдискр., за да се установи налице ли е нарушение на чл. 5 по признак "увреждане" във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗдискр., както и да се разпореди преустановяване на нарушението. След образуване на преписката, председателят на КЗД е определил същата да бъде разгледана от аd hoc заседателен състав, който на свое заседание е определил докладчик от решаващия състав, след което са предприети действия по изпълнение на процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства. Проведени са две заседания, с легитимно взето решение от определения състав. В хода на това производство е представено становище от страна на жалбоподателите, които са били ответници по преписката, а тъй като преписката е образувана служебно, в качеството на сезираща страна в производството е бил конституиран председателят на КЗД. След представяне на становището и относимите доказателства от жалбоподателите са били поканени да се запознаят със събраните материали, да изразят становище по тях. Процедурата по проучване и събиране на доказателства е приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката, след което е насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведено е едно открито заседание, за което жалбоподателите- ответни страни по преписката са били редовно уведомени. Решаващия състав на КЗД се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Упражнените от КЗД правомощия с издаването на оспореното решение съответстват на приложимите материалноправни норми, по следните съображения: съгласно чл. 53, ал. 1 ЗХУ, хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно ал.2 на същия текст, достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания. Не е спорно между страните, че сградата в която се помещава детската градина, представлява сграда за обществено обслужване по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗХУ. Осъществяването на дейността й включва и задължението за осигуряване на достъпна среда. Основанието, на което се стопанисва обекта: право на собственост, учредено вещно право на ползване, облигационно правоотношение по договор за наем или др. - е непровотивопоставимо на защитата, с която се ползват хората с увреждания съгл. чл. 53, ал. 1 ЗХУ, съответно на задължението за недискриминационното им третиране по ЗЗДискр., в частност и на забраната по чл. 5 ЗЗДискр., при което детската градина може да осъществява дейността си само в обекти, които не препятстват достъпа на хора с увреждания до тях. Как ще осигурят необходимите им обекти за осъществяване на дейността и на какво правно основание е тяхна грижа Съгласно чл.5, предл. последно от ЗЗДискр, изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смята за дискриминация. Адресатът на задължението за поддържането на архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места по чл. 5 от ЗЗДискр. е лицето, което предоставя обществени услуги в тази архитектурна среда. Това тълкуване съответства на целта на закона, както и на чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, съгл., която целта е да се даде възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги. Сградата е публично място. Това налага извод, че жалбоподателя е отговорен за осигуряването на достъпна среда. Въпросът за собствеността на сградата няма отношение към допуснатото нарушение. /В тази насока е трайната практика на ВАС, решения по адм.д 6588/2010, адм.д. 5310/2021, адм.д. 4044/2021 г., адм.д. № 5150/2021 г. и др. В случая това не се спори. Съгласно легалното определение, дадено в т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, достъпна среда е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Между страните по делото не се спори, че проверяваният обект е такъв за обществено обслужване в областта на образованието – детска градина. При това положение и предвид горецитираната правна регламентация е следвало в този обект да бъде осигурена достъпна среда съобразно изискванията на ЗХУ и посочените подзаконови нормативни актове. В случая от неоспорения констативен протокол от проверката, представляващ официален свидетелстващ документ, притежаващ материална доказателствена сила, се установява, че на входа на сградата няма съоръжение позволяващо достъп на лица с увреждания, . Във вътрешността на сградата между етажите, няма асансьор или мобилна рампа, сградата не разполага с тоалетна за хора с увреждания. Това обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателя. Така установените обстоятелства в обект за обществено обслужване обосновава извод за липса на свободен достъп на хора с увреждания, в това число и такива с двигателни увреждания, до този обект в нарушение на чл. 53 от ЗХУ. Изискването за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. С оглед горното КЗД правилно е приложила нормата на чл. 4 от ЗЗДискр., забраняваща всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак „увреждане“, и даваща легални дефиниции на пряка и непряка дискриминация, както и на чл. 5 от ЗЗДискр, съгласно който за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Факта, че няма деца с увреждания е ирелевантно за настоящото производство. В хода на производството пред КЗДискр., както и в съдебното производство не са представени доказателства за наличие на достъпна архитектурна среда. Сочат се предприети мерки за изпълнение на особените изисквания на закона, сключен договор след проведена процедура по ЗОП. Нормата на чл. 9 от ЗЗДискр предвижда обръщане на доказателствената тежест при наличие на данни, въз основа на които може да се предположи /да се установи наличие на вероятност/, че е налице дискриминация, като в случая това са данните от проверката. При данни за дискриминация ответниците в производството пред КЗД и жалбоподатели в настоящото съдебно производство е следвало да докажат, че принципът на равно третиране не е нарушен. Доказването следва да е в насока, че спорното третиране е въз основа на обективни причини, а не въз основа на защитения признак „увреждане“. Жалбоподателят не е представил доказателства, че са положили усилия за осигуряване на достъпна среда, но са срещнали пречки от правно или друго естество, които да се характеризират като обективни причини за неравното третиране. Твърденията, че в обекта няма лица с увреждания, чиито достъп е затруднен и спрямо които да е извършена дискриминация, също са неотносими към спора. В случая производството е образувано в хипотезата на чл. 50, т.2 от ЗЗДискр - по инициатива на комисията. Съгласно нормите на чл. 280, 283 от Закона за предучилищното и училищното образование, дейностите в системата на училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджета на общините и др., но това е непровотивопоставимо на защитата, с която се ползват хората с увреждания. Съгласно чл. 257 от ЗПУО орган на управление и контрол на държавните и общински институции е директорът, който управлява и представлява институцията. С Наредба № 24/10.09.2020 г. се определя държавния образователен стандарт по чл. 22, ал.2 т.12 от ЗПУО, в чл. 8 от същата наредба е посочено, че в детските градини се осигурява достъпна архитектурна среда, в съответствие с изискванията на Наредба № 4/2009 г., поради което всяка такава има задължение да поддържа достъпна архитектурна среда. Действително сградата в която се помещава детската градина, е общинска собственост, но това не освобождава жалбоподателя от задължението да осигури достъпна среда, такова задължение безспорно има и Община Попово. Отношенията между собственика на сградата и субекта на когото е предоставена за управление са ирелевантни, доколкото и двамата имат задължението осигурят достъпна среда. Не е в правомощията на КЗД да предлага начина и средствата, с които да се осигури достъпна среда за хора с увреждания. По изложените доводи обжалваното решение на КЗД, AD HOC заседателен състав, е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, в частта с която е установено, че жалбоподателите поддържат и продължават да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания в обекта, както и в частта с която е предписано да се предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда. Поради което жалбата в частта на от решението следва да се отхвърли като неоснователна. Представените доказателства, съгласно които Община Попово е предприела действия по осигуряване на достъпна среда до процесната сграда, носят дата след постановяване на решението и не могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност. В частта на наложените имуществени санкции от решението, съдът прецени следното: С оглед констатираното нарушение на чл.5, от ЗЗДискр. във връзка със защитен признак „увреждане“ по реда на чл.4, ал.1 от същия закон, на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. е ангажирана административно наказателната отговорност, като е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева на жалбоподателите. Законодателят не е определил налагането на санкцията като кумулативна мярка, следваща се от установена дискриминация, а е предоставил преценката за това на КЗД. Настоящото съдебно производство е по реда на Административно-процесуалния кодекс, по арг. от чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 84, ал.2 от същия закон сочи, че наказанията се налагат с решение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на АПК. От друга страна е ал.3 на чл. 84, която разписва, че за неуредените в този раздел въпроси се прилага ЗАНН, т.е. следва да се спазват правилата на ЗАНН /предвид нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗДискр/. Видно от акта предмет на съдебен контрол като основания са посочени разпоредбите на чл. 81 ЗЗДискр. предвиждащ, че когато нарушенията по чл. 78 - 80 са извършени повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената. В случая в мотивите изрично е прието, че нарушението се явява първо, т.е. сочената разпоредба за повторност е неотносима. В чл. 82 ЗЗДискр. е предвидено: в ал.