Решение № 54 от 26.2.2018 г. на Районен съд - Провадия по дело № 1643/2017 г.

Производството е по реда на чл. 143 и 149 СК. O бразувано e по искова молба от Н.Н.В., ЕГН ••••••••••, действаща като майка и законен представител на малолетните М.И.К., ЕГН •••••••••• и Т.И.К., ЕГН ••••••••••, подадена срещу И.Т.К., ЕГН ••••••••••, с искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща на детето М.И.К. издръжка в размер на 250, 00 лв., считано от 08.12.2016г., ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, както и да бъде допуснато предварително изпълнение, и на детето Т.И.К. – издръжка в размер на 200, 00 лв., считано от 08.12.2016г., ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, както и да бъде допуснато предварително изпълнение. Излага се в исковата молба, че Н.В. и И.К. имали съвместно съжителство, от което имат две деца – М.К. и Т.К.. Сочи се следното: през 2014г. Н.В. се преместила да живее в гр. Провадия, заедно с двете си деца. Наела жилище под наем, за което към момента заплаща сума в размер на 100, 00 лв. месечно. Децата редовно посещават училище и предучилищна група. Ответникът не полага необходимите грижи за своите деца, не заплаща издръжка, поради което изцяло финансово се справя майката В.. Твърди се, че Н.В. не разполага с движими или недвижими имущества, поради което трудно успява да издържа себе си и двете си деца. Предвид изложеното се моли исковата молба да бъде уважена. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на децата М. и Т.. Твърди, че след раздялата е помогнал в обзавеждането на жилището в гр. Провадия и през цялото време е изпращал пари на ищцата по банков път или е давал суми на ръка. Сочи, че е поел ангажимент да заплаща телефонните сметки на децата и на ищцата. Заявява, че като баща е съгласен да заплаща издръжка за децата, но не в размера който желае ищцата, а в размер според възможностите му. Ответникът е съгласен да заплаща месечна издръжка на детето М. в размер на 150, 00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, а на детето Т. в размер на 130, 00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Моли от дължимите суми за минал период по иска с правно основание чл. 149 СК да бъдат приспаднати сумите, превеждани по сметка на Н.В.. В открито съдебно заседание ищцата Н.В., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Галина Г., като релевира, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В открито съдебно заседание ответникът И.Т.К., редовно призован, явява се лично, заедно с адв. С.С.. Излага, че поддържа подадения отговор на исковата молба. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: От удостоверение за раждане на М.И.К. и Т.И.К. се установява, че техни родители са Н.Н.В. и И.Т.К.. Видно от служебна бележка, издадена от Второ ОУ „И. Вазов“ – гр. Провадия, М.И.К. е ученик в същото училище, като е записана редовно за учебната 2017/2018г. Установява се от служебна бележка на ОУ „Христо Смирненски“ – гр. Провадия, че Т.И.К. е записан в ПГ в училището за учебната 2017/2018г. От представено удостоверение за получено трудово възнаграждение се установява, че за периода от 11.2016г. – 10.2017г. Н.В. е получила общо 11 617, 80 лв., брутен доход. Видно от извлечение от търговски регистър, ответникът И.К. е управител и едноличен собственик на „Троянска Мебел“-2012 ЕООД. Установява се от представените към отговора на исковата молба операционни бележки, че И.К. е внасял суми по сметка на Н.Н.В., а именно: 10.03.2017г. – 200, 00 лв., 23.06.2017г. – 20, 00 лв.; 09.10.2017г. – 70, 00 лв.; 07.11.2017г. – 100, 00 лв.; 18.07.2017г. – 50, 00 лв. и 19.09.2017г. – 40, 00 лв. или общо 480, 00 лв. По иска с правно основание чл. 143 СК: В чл. 143 СК е уредено, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В настоящия случай се иска издръжка за две малолетни деца, едното от които е ученик в пети клас, а другото е в предучилищна група. Съдът намира, че за детето М.И.К., с оглед на възраст та, училищни те нужди и навлизане то в юношество, както и поради необходимостта от медицински грижи, участие в извънкласни занимания и закупуването на дрехи за съответните сезони, следва да бъде присъдена издръжка в размер на 2 1 0, 00 лв. месечно, платима от ответника, а за детето Т.И.К., отново съобразно възрастта и нуждите му към настоящия момент – издръжка в размер на 160, 00 лв. месечно. Съдът достига до този извод, тъй като в действителност няма представени данни за имотното състояние на ответника, но същият е в работоспособна възраст, няма други низходящи, за които да се грижи и към настоящия момент е управител в ЕООД. Освен това, родителят, при когото живеят децата, освен с финансовата издръжка, е ангажиран и с време, което следва да отделя за възпитание, изслушване и утеха на децата си, време за приготвяне на храна, както и време за други домашни задължения, които неминуемо се дължат при отглеждането на деца. Паричното изражение на издръжката е единственият еквивалент на помощ от другия родител. По иска с правно основание чл. 149 СК: