Решение № 114 от 27.3.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1626/2023 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. Я. от с.К, Община-С, НП№2310200217/09.10.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 108, ал.3, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на редица правила по ЗАНН и се иска неговата отмяна. Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и поддържа обжалваното НП, което иска от съда да се потвърди. Районна прокуратура, надлежно призовани, не ангажират становище по жалбата и процесуален представител по делото. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН. /НП е връчено лично на жалбоподателя с известие за доставяне на 13.10.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 23.10.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи: С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по един несъмнен и категоричен начин, че на 21.08.2023г., длъжностно лице при РДГ-Б /св.С. Г./, в присъствието на колегите си–св.В Ж. и св.М. Г., е съставил на жалбоподателя АУАН№001008, за това, че при извършена проверка на място на 01.08.2023г., на територията на ТП ДГС-С, землище на с.О, местност“С “ и горски отдел 265е, е констатирано, че като лице, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ и на чието име е издадено и получено позволително за сеч №0730134/17.07.2023г., до 01.08.2023г., С. Я. не е изпълнил задължението си по ЗГ и Наредба №8/05.08.2011г., като не упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване извършването на дърводобивна дейност в този отдел, а именно при извършена сеч на 10/десет/ броя дървета от бял бор. Тези констатации на контролните органи при проверката на място са квалифицирани с АУАН като административно нарушение на жалбоподателя по чл. 108, ал.3, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. За проверката на 01.08.2023г. е изготвен и нарочен Констативен протокол с тази дата, от който се установява, че тя е извършена на място от свидетелите В Ж. и М. Г., в присъствието на св.Г.. След което са направени и три последващи проверки, през м.08.2023г., за които също са изготвени констативни протоколи от контролните органи за констатирани нарушения по ЗГ при дърводобив в процесният горски отдел с непосочен извършител. След изготвянето му, АУАН е предоставен за връчване на жалбоподателя на 24.08.2023г., но последният е отказал да го получи и този му отказ е удостоверен с имената, адреса и подписа на св.Г.. Въз основа на този Акт за установяване на нарушение, на 09.10.2023г., Директорът на РДГ-Б, е издал обжалваното НП№2310200217, с което за описаното в Акта нарушение, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, е наложил на жалбоподателя за описаното в акта административно нарушение, санкция „Глоба“ в размер на 300.00лв. С НП е пояснено, че незаконната дейност, спрямо която жалбоподателят не е упражнил контрол в релевантния период и на посоченото място в АУАН, е свързана с липса на контрол и непредприети мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при осъществяване на дърводобивна дейност в процесният отдел, а именно: сеч на 10 броя дървета от бял бор, немаркирани с контролна горска марка. НП е връчено лично на жалбоподателя с известие за доставяне на 13.10.2023г. Изложените в АУАН фактически констатации на проверяващите лица на процесната дата и място, се потвърждават напълно при разпита на свидетелите в процеса: Ж., Г. и Г.. От тях свидетелите Ж. и Г. сочат, че лично установили на процесното място извършеното нарушение от жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд и вписан такъв в разрешителното за процесната сеч, след като възприели отрязани без контролна горска марка 10 бр. дървета бял бор. Свидетелите са категорични, че такава горска марка се слага в дънера на дървото от св.Г., но за отрязаните дървета нямало следа от подобно маркиране в дънера. Гръдната марка, каквато имали някои от дърветата, не се поставяла по закон, а за ориентиране на секачите и тя не замества липсата на контролна горска марка. Заради това, свидетелите приели, че се касае за незаконна сеч и отсечени дървета, които не са по позволителното за такава. Такова маркиране следва да е направени преди сечта както за сухи, така и за суровите дървета, установяват също свидетелите от процесната проверка. При отиване на място проверяващите констатирали, че в горския отдел все още има отсечени и неизвозени дървета именно за това приели, че сечта не е приключила и посочили като крайна дата на извършване на констатираното нарушение именно датата на проверката 01.08.2023г. Актосъставителят Г. на свой ред установява, че участвал и в последваща проверка в процесният горски отдел на 18.08.2023г., когато сечта била приключила и отсечените дървета извозени от мястото. На жалбоподателя били издадени и други актове за нарушения r в други горски отдели под контрола на РДГ, а при издаването на процесният АУАН, освен констативния протокол от процесната проверка, св.Г. съобразил и издаденото на позволително за сеч, в което като лицензиран лесовъд и орган по контрола на сечта бил вписан именно жалбоподателя Я.. В процеса бе разпитан и св.Г., който е следвало да постави контролните горски марки на дърветата в процесният горски отдел преди сечта. Той също е категоричен, че контролната горска марка се поставя именно в дънера на дърветата за сеч, независимо дали са сухи или сурови. Св.Г. твърди, че в констативен протокол по случая пишело, че „няма намерени немаркирани дървета“, което обаче не отговаря на съдържанието на процесният констативен протокол от извършената проверка на свидетелите Ж и Г., нито пък кореспондира с техните показания по случая. Със Заявление от 15.06.2022г., жалбоподателят е поискал от санкционния орган да му предостави в качеството на лицензиран лесовъд, един брой кочан актове и един брой кочан за констативен протокол. В отговор на това Заявление на жалбоподателя, по делото е представено Писмо от 21.06.2022г. на санкционният орган, изпратено до Я., в което му е отказано предоставянето на поисканите кочани с документи защото към заявлението си не е представил договор, сключен между него и собственици на гори за възлагане изпълнението на горскостопанска дейност. В процесната преписка обаче е приложено Позволително за сеч №0730134 от 17.07.2023г., издадено на фирма „Г “ЕООД, в което жалбоподателя е отразен като регистриран лесовъд по чл.235 от ЗГ, във връзка с извършване на дърводобив в отдел №265, подотдел „е“, находящ се в землище на с.Д, Община-С, собственост-„общинска горска територия. В позволителното е записано, че дърветата за дърводобив следва да се маркират с контролна горска марка от св.Г./синя боя/, като очакваният добив на дървета е от 19.0 плътни куб.м лежаща маса, която по категории е както следва: бял бор -18 куб.м/едра строителна дървесина/ и бял бор -1 куб.м./дърва/. Като срок за провеждане на сечта е посочен 20.07.2023г.-30.09.2023г. и срок за извозване на материалите от сечището в същия период. Като временен склад за материалите в позволителното е посочено „Ч “ Съдът е приел като доказателство по делото Заповед №РД49- 199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните, с която на директорите на регионалните дирекции по горите са делегирани правомощия за издаване на НП при констатирани нарушения по ЗГ. При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 108, ал.3, вр. с чл. 257, ал.1, т.1 и чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. НП е издадено от компетентен орган и в тази насока е представена като доказателство за материална компетентност на процесният издател Заповед №РД49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните. Наред с това, АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя. От тях НП е връчено лично на жалбоподателя с известие за доставяне, а АУАН е връчен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН и след направен отказ от страна на жалбоподателя да го получи, този му отказ е надлежно удостоверен с трите имена, адреса и подписа на св.Г.. Ето защо възраженията на защитата за невръчване на АУАН съдът приема за неоснователни. АУАН и НП съдържат и всички задължителни и изискуеми се реквизити по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, в това число: дата и място на съставянето му, орган, който ги съставя, дата и място на констатиране на нарушението и период на извършването му, обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, правна квалификация на последното и доказателства, с които се обосновава. В НП е посочена изрично и санкционната норма, която обосновава наложената „Глоба“ на жалбоподателя в този казус. Ето защо всички възражения на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за неоснователни. Не е налице и твърдяната неяснота и противоречие относно изпълнителното деяние на вменяваното нарушение, тъй като и в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението на жалбоподателя, според контролните органи в този казус, се изразява в неупражнен контрол от негова страна, в качеството му на регистриран и лицензиран лесовъд при извършвана дърводобивна дейност в процесният период и горски отдел /сеч на 10бр.дървета от бял бор/, като този неизвършен контрол се изразява в невзети от негова страна мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия при този дърводобив. С НП е пояснено, че въпросните незаконни действия при дърводобива в процесният горски отдел са се изразили в сеч на посочените 10бр. дървета, които са били немаркирани с контролна горска марка. Това пояснение според съда не нарушава правото на защита, а даже подпомага въпросното право, защото ограничава посочената незаконна дърводобивна дейност изначално и с АУАН, само до едно такова незаконно действие /сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета -10бр. бял бор./ Освен това, макар и непосочена словесно в АУАН въпросната липса на контролна горска марка на отсечените дървета, тя е пояснена с нормата от ЗГ, която забранява сечта на дървета, които не са маркирани с контролна горска марка-чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, което е още един аргумент, че не е налице противоречие в съдържанието на АУАН и НП, а поясняване на акта с НП в тази му част за улесняване правото на защита, а не препятстване на това право. Посочената фактическа обстановка се обосновава с цитираните гласни и писмени доказателства, които без показанията на св.Г. касателно маркирането на процесната дървесина и дървета, напълно кореспондират по между си и са безпротиворечиви, заради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина. Не кредитира като достоверни показанията на св.Г., че при процесната дърводобивна дейност до датата на проверката 01.08.2023г. и на тази дата, на процесното място и в провереният горски отдел, нямало немаркирани дървета с контролна горска марка, защото това противоречи на съдържанието на Констативния протокол от тази проверка, подписан и от самият св.Г без възражения, както и на показанията на очевидците на тази липса на маркировка –св.Ж и Г.. Ето защо, съдът не прие показанията на св.Г. в тази им част като достоверни за изясняване на обективната истина и не обоснова с тях своите фактически изводи. Изложеното мотивира извода за процесуална законосъобразност на обжалваното НП. От друга страна, с ангажираните по делото и цитирани гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 108, ал.3, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. Съгласно нормата на чл. 108, ал.3, вр. с ал.2 и ал.1 от Закона за горите, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, което се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3 и именно то упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Съгласно нормата на чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ, се забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3, каквато последна хипотеза не се установи да е налична в настоящият казус. С нормата на чл. 50, ал.6 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, се забранява сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато: е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена площ; сечта се извършва за предотвратяване или своевременно потушаване на пожари; се извършва сеч на дървета, създаващи опасност за функционирането на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората; сечта се извършва при възникване на природни бедствия и аварии и съответно когато се извършва сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите, каквито изключения не се констатира да са били налице в конкретният казус и за това като такива не са вписани и в самото разрешително за сеч по случая. Съгласно чл. 61 от същата Наредба, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В случая от обективна страна се установи, че на процесната дата на проверката /01.08.2023г./ и на процесното място /на територията на ТП ДГС-С, землище на с.О, местност“С “ и горски отдел 265е/, контролните органи/свидетелите М. Г. и В.Ж./, след оглед на мястото и съобразяване на позволително за сеч, издадено на 17.07.2023г. на жалбоподателя Я., в качеството му на регистриран по ЗГ лесовъд, във връзка с извършване на добив на дърва и дървесина в посочения горски участък, са констатирали, че е извършена по това позволително дърводобивна дейност, която е незаконна за отсечени 10 бр. дървета от бял бор, по смисъла на чл. 50, ал.6 от Наредбата и съответно на чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ, защото сечта им е била направена без същите да са били предварително маркирани с контролна горска марка, като не се установи, че в случая са били налични хипотезите изключение, които допускат сеч и без такава марка по цитираните правила. Съгласно нормата на чл. 60 от Наредбата и чл.108, ал.3 от ЗГ, контрола по взимане на мерки за предотвратяване и спиране на такава незаконна сеч и дърводобивна дейност в общинската горска територия в процесният казус, е била именно на жалбоподателя, в качеството му на лицензиран и надлежно регистриран лесовъд за този дърводобив по позволително за сеч, което обстоятелство и негово качество е и безспорно за страните. С това неупражняванет на контрол в периода на сечта по позволително за сеч /20.07.2023г.-30.09.2023г., включително и на датата на проверката 01.08.2023г., когато все още очевидците сочат, че е имало неизвозени и отрязани немаркирани дървета в процесният отдел, е довело до констатираната незаконна дърводобивна дейност на датата на процесната проверка на място на 01.08.2023г. С това бездействие, несъмнено жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение с обжалваното НП. Това бездействие на жалбоподателя се доказа с безпротиворечивите показания на свидетелите Ж, Г. и Г, с процесното позволително за сеч и констативен протокол от извършената процесна проверка. Единствено съдът приема, че със събраните по делото доказателства не се потвърди и установи, че вмененото на жалбоподателя бездействие по контрол на процесната сеч е било за целият визиран в НП период, а именно от датата на издаване на позволителното /17.07.2023г. до 19.07.2023г., която последна дата е първа такава в разрешеният период за дърводобивна дейност по процесното разрешително./ Извършване на дърводобивна дейност на практика за процесният участък не се установи да е осъществена за тези дни преди започване на периода на разрешена сеч, като в тази насока не са и показанията на очевидците Г. и Ж, поради което само в тази част съдът приема НП за недоказано и необосновано, но като цяло този извод не променя генералния такъв за извършено нарушение от обективна страна, от жалбоподателя Я. в останалата част от периода на разрешително, включително и до датата на проверката в процесният горски отдел, респ. извода за извършване на нарушение от страна на Я. по чл. 108, ал.3, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите./ От субективна страна, нарушението е извършено и виновно, тъй като страните нямат спор, че в качеството си на лицензиран и регистриран лесовъд, жалбоподателят е бил запознат със своите задължения при тази му дейност, в това число и задължението по чл. 108, ал.3 от ЗГ и респ. по чл. 60 от Наредбата, които обаче в казуса съзнателно и виновно не е спазил. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова, на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, санкционният орган е отмерил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., което е минимума на визираната санкция за този вид нарушение и при лисата на отегчаващи обстоятелства, съдът намира тази санкция за отмерена и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН, поради което и законосъобразна такава. Изложеното обосновава и извода за материална законосъобразност на обжалваното НП, като извършеното нарушение не се доказа само за периода от 17.07.2023г. до 19.07.2023г./включително/. По изложените съображения, НП като процесуално и материално законосъобразно следва да се потвърди и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът